Решение по дело №1405/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 611
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20221320101405
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 611
гр. Видин, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320101405 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от Д. М. Н. от гр.. ******, чрез адв. С. И.
против ОД на МВР – Видин, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 179
вр. чл. 187 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало служебно правоотношение с
ответника, по силата на което същият е назначен и работи като полицай в РУ- Кула.
Посочва, че служебните си задължения изпълнява на сменен режим на работа, като смените
са били по 12/24 часа при сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период.
Твърди, че за времевия период от 22.00ч. на текущия ден до 06.00ч. на следващия ден е
полагал нощен труд, който не му е заплащан като такъв. Поддържа, че ответникът следва
да му заплати извънредния труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни,
съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР / отменена/
като се преизчисли нощен труд по коефициент 0.143. Налице е и забава в плащането.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 1000.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 08.08.2019г. до 31.12.2021г., както и сумата от 100.00 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за процесния период.
Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като неоснователен и недоказан по
размер. Не е оспорил, че ищецът се намира в служебно правоотношение, но е посочил, че по
отношение на първия ден от исковия период – 08.08.2019г. има постановено решение на РС
– Видин по гр.д. № 2275/2019г. и за тази дата искът се явява неодпуситм. Оспорил е, че на
ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд и нощен труд за процесния период като
е посочил, че на ищеца е изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден
и нощен труд . Оспорил е приложимостта на разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ по отношение
1
на служителите на МВР като са развити доводи, че статутът им се урежда единствено в
ЗМВР, където е налице регламентация на заплащането им.
В хода на делото ищецът е оттеглил исковата си претенция за периода от 11.07.2020г.
до 31.12.2021г.
По искане на ищеца на основание чл. 214 от ГПК с протоколно определение от
07.12.2022г. съдът е допуснал изменение в размера на исковите претенции като искът за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд се счита предявен за сумата от
1306.94 лева, а искът за заплащане на обезщетение за забава се счита предявен за сумата от
298.47 лева.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза, приложено е гр.д. № 2275/2019г. по описа на РС - Видин.
С оглед данните по делото, Съдът намира за установено от фактическа страна
следното :
Не се оспорва, че страните се намират в служебно правоотношение на посоченото
основание, както и не е се оспорва, че за исковия период от 08.08.2019г. до 10.07.2020г.
ищецът е работил на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време
между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-
икономическа експертиза, се установява че през исковия период ищецът е отработил 1096
часа нощен труд. Приравненият с коефициент 1, 143 нощен труд в дневен възлиза на
1252.73 часа положен извънреден труд, или разликата е 156.73 лева, която се равнява на
1306.94 лева. Според заключението на вещото лице, при този вариант, обезщетението за
забава на плащането на главниците за заявения три годишен период по периоди на
възникване е в размер на 298.47 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл.
143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица / чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
2
смени – сумирано за тримесечен период / чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период / чл. 187, ал. 3, изр. 3
от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение / чл. 187, ал. 7, вр. ал. 6 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с Наредба на Министъра на вътрешните работи / чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/.
За процесния период са действали следните нормативни актове, издадени от министъра
на МВР: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016г. г., в сила от
2.08.2016 г.), Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., Наредба № 8121з- 1174 от 21.10.2020 г. и
Наредба № 8121з- 1353 от 15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР (в сила от 01.01.2021 г., обн. ДВ. бр. 107 от
18 Декември 2020 г., отм. ДВ. бр. 51 от 1 Юли 2022 г.).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 в наредбите са идентични, като гласят, че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014
г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния
период се умножава по 1, 143. В следващите Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 36 от 07.01.2020г, липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Налице е празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1, 143. В противен
случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен
това, действително в чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата
продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
3
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота следва да се преодолее
чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (НСОРЗ). Следва да намери приложение принципът за законност,
уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на
закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала
на правото, обичая или морала. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по
приложение на КТ, в който по силата на чл. 9, ал. 2 е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефицент е 1. 143. НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство
намира приложение, след като в другите специални подзаконови нормативни актове,
издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-
неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните
възнаграждения и редът за получаването им. Нейното приложение може да се изключи в
случай, че е налице специална правна уредба, която да дава в по -голяма степен защита на
трудовите права на работещите в системата на МВР, но не и когато такава уредба липсва
или урежда по-неблагоприятни условия. Поради това включеният в рамките на дежурството
нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и
следва да бъде определен реално положеният от него труд. Да се приеме противното, би
означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в
МВР и от работниците по трудово правоотношение, независимо от идентичните времеви
отрязъци в денонощието, през които престират работна сила, т. е. би означавало
неравностойното им третиране. В тази насока е и законодателното решение за изменението
на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020 г., с което е отстранена празнотата в
законодателството и е въведено правилото, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта.
Неоснователни са възраженията, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим поради това, че не са
налице посочените в него предпоставки. Разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ урежда различни
хипотези, защото докато ал. 1 и ал. 3 сочат условия за "увеличаване" на трудово
възнаграждение с определен коефициент, то ал. 2 се отнася единствено до изчисляване на
положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Това
правило е общо, а не специално, поради което не се приема тълкуването, че то е приложимо
единствено при условията на ал. 1 и ал. 3 от наредбата. Вещото лице е определило същия
при условията на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която разпоредба не поставя изискванията на чл. 9,
ал. 1 от същата наредба за работа при трудови норми, за брой нощни часове към брой дневни
часове. Ето защо не се приемат доводите, че за служителите за сочения период приложимият
коефициент е 1, а не 1. 143. Аргумент е и че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се
4
възприема този коефициент – 1, 143, но формулиран по друг математически начин, който
води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и полученото
число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Това показва, че в
Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. е възприет подход, установен в КТ и в НСОРЗ.
В този смисъл претенциите за периода от 08.08.2019г. до 10.07.2020г. като
основателни следва да се уважат до размера от 1306.94 лева, съобразно заключението на
вещото лице.
Основателна се явява и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава, каквато се
дължи върху главницата, представляваща неизплатеното трудово възнаграждение за
положения нощен труд за сумата от 298.47 лева , съгласно заключението на вещото лице.
Възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция за дата
08.08.2019г. е неоснователно, тъй като видно от приложеното дело присъденото
обезщетение е до тази дата, но същата не е включена в него.
По разноските.
С оглед изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат
заплатени направените разноски в производството съразмерно на уважената част от
исковете. Ищецът претендира сумата от 400 лева – разноски за адвокатски хонорар, който
съдът не намира за прекомерен.
Ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в
посочения размер.
Тъй като ищецът е освободен по силата на закона от заплащане на държавна такса за
водене на делото /т.23 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012
г.,ОСГТК на ВКС/, по правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК, при този изход от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 64.22 лева.
Ответникът като държавно учреждение не е освободено от заплащане на държавни такси по
смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като предмет на делото не са публични държавни
вземания, а частни субективни права на ищеца /така т.10 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г.,ОСГТК на ВКС/.
Ответникът следва да понесе и разноските за вещо лице в размер на 50.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с адрес: гр. Видин, ул. Цар Симеон
Велики № 87, представлявана от Директора Петър Коцин да заплати на Д. М. Н. с ЕГН
********** от гр. ******, ж.к. ********* със съдебен адрес: гр. ******, ул. ****** сумата
от 1306.94 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 08.08.2019г. до 10.07.2020г., получен след преобразуване на
5
положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от предявяване на иска в съда – 07.07.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от
298.47 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по периоди на възникване до
предявяване на иска в съда – 07.07.2022г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с адрес: гр. Видин, ул. Цар Симеон
Велики № 87, представлявана от Директора Петър Коцин да заплати на Д. М. Н. с ЕГН
********** от гр. ******, ж.к. ********* със съдебен адрес: гр. ******, ул. ******
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с адрес: гр. Видин, ул. Цар Симеон
Велики № 87, представлявана от Директора Петър Коцин да заплати по сметка на РС –
Видин сумата от 64.22 лева – държавна такса, както и сумата от 50.00 лева – разноски за
вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6