№ 942
гр. Бургас, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120203496 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Й. Т., ЕГН: **********, чрез адв. В.Ч. от
БАК, против Наказателно постановление № НП - 27/01.03.2021 г., издадено от
председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което
за нарушение по чл. 14, ал. 4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги /ЗРВКУ/ и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
2000 лева.
Жалбоподателят навежда доводи за нарушения на материалния и
процесуалния закон, както липса на административно нарушение.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Изпраща надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържат жалбата. Представя доказателства. Прави искане за разноски.
За ответника по жалбата – Комисия за енергиийно и водно регулиране,
редовно призовани, представител се явява в съдебно заседание. Оспорват
жалбата и молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят
искане за разноски.
1
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и
основателна, по следните съображения:
Председателят на КЕВР възложил на комисия извършването на
извънредна проверка за прилагането от „...“ ЕАД - Бургас на цени на услугата
„пречистване на отпадъчни води“ за времето от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г.
В проверката участвал и св. И.С. - главен експерт при КЕВР. В изпълнение на
възложеното, с писмо от 29.05.2020 г. било изискано от „...“ ЕАД - Бургас да
представи издадени фактури, отнасящи се за потребените „...“ услуги за
периода 01.08.2019г. – 30.04.2020г; копия на протоколи за подадени водни
количества за конкретно изброени потребители, сред които и „...„ ООД. На
16.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В-17-14-10/16.06.2020 г., с
което „...“ ЕАД - Бургас предоставило копия от издадените фактури, както и
Договор за предоставяне на «...» услуги с „... „ ООД.
На 27.07.2020 г., на база извършена проверка по документи, без да се
извършват допълнителни проверки на място, комисията по проверката
съставила констативен протокол, в който посочила, че „...“ ЕАД, в нарушение
на Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и
канализационните услуги, е издало фактури за доставената вода на „... „ ООД
по цена от 0.350лв/м, без ДДС, която е по-висока от цената, одобрена от
КЕВР, за услугата.
С писмо от 31.07.2020 г. „...“ ЕАД - Бургас дало писмени обяснения по
съставения констативен протокол.
На 01.10.2020 г. св. И.С. съставил на жалбоподателя, по реда на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, АУАН за това, че на 31.01.2020 г. „...“ ЕАД - Бургас е издало
на потребителя „... „ ООД фактура № **********/31.01.2020 г. за доставена
вода за периода 31.12.2019 г. – 31.01.2020 г., при цена 0.350 лв./куб.м., без
ДДС. Свидетелят И.С. преценил, че като изпълнителен директор на „...“ ЕАД
– Бургас, жалбоподателят Г.Т. е допуснал предоставяне на услугата по цена
по-висока от утвърдената от регулаторния орган, с което е нарушил чл. 14, ал.
4, вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта,
2
пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за
безспорно установени и на 01.03.2021 г. издал обжалваното постановление, с
което за нарушение по чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ и на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗРВКУ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в
размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, по
смисъла на чл. 38, ал. 2 от ЗРВКУ, а АУАН е съставен от оправомощено за
това лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗРВКУ, вр. чл. 24, ал. 2 от ЗРВКУ.
Независимо от гореизложеното, съдът счита, че при издаването на НП
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
атакуваното НП.
Настоящото производство е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната
разпоредба, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни. Давността е
институт на материалното право и за срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН съдът
трябва да следи служебно. Началото на тримесечната
административнонаказателната давност е обусловено от откриването на
нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да
се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило
своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради
тази субективна представа. При неспазване на една от двете алтернативно
предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да не се състави
АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението (две и повече години за
3
определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
В конкретния случай, проверката е била осъществена само по
документи, като компетентните лица са изискали предоставяне на договори
по реда на Наредба № 7 и протоколи от пробонабиране. С писмо от
16.06.2020г, контролните органи са били известени, че доставената на „... „
ООД вода е била на горепосочената цена. Предвид на това се налага извода,
че считано от дата 16.06.2020 г. нарушението и нарушителят са били известни
за администрацията на КЕВР, защото именно от тази дата е било обективно
възможно актосъставителят да изгради своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя и деянието. Контролните органи
са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като
всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение
или не, са били на разположение на наказващия орган. При това положение
служителите са разполагали с тримесечен срок, считано от 16.06.2020 г., да
съставят акт за установяване на административното нарушение. В случая
актът е съставен след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 1
от ЗАНН тримесечния срок, а именно на 01.10.2020 г., което е абсолютна
пречка за допустимо развитие на АНП. Административнонаказващият орган
не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно
постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал съществено
процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в съдебната фаза
на производството.
Отделно от това, фактическата обстановка описана в АУАН и НП е
доста хаотична. Налице е несъответствие между фактическото и
юридическото формулиране на административно наказателното обвинение,
което не позволява формиране на еднозначни правни изводи досежно волята
на наказващият орган по фактите и по приложението на закона. На места се
сочи, че нарушението е извършено от Т., а на други места от ЮЛ „...“ЕАД
Бургас. От описанието на нарушението, не става ясно кой е субекта на
административно наказателната отговорност. Тези нарушения са съществени,
не могат да бъдат санирани в настоящото производство и са основание за
отмяна на НП, без да се раглежда спора по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
4
г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.
В настоящия случай, НП е отменено, поради което и с оглед изхода на делото,
разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който
договореното възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя е 300 лв. С оглед на което следва в полза на жалбоподателя да
се присъдят разноски в претендирания минимален размер от 300 лева, на
основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-27/01.03.2021г., издадено
от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което за
нарушение по чл. 14, ал. 4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ, на
жалбоподателя Г. Й. Т., ЕГН: **********, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране - гр. София, да
заплати на Г. Й. Т., ЕГН: **********, сумата в размер на 300 лева,
представляваща направените в производството разноски - за възнаграждение
на адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд -
Бургас в 14- дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5