№ 116
гр. П., 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря В. Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500770 по описа за 2021 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 1924 по описа на
съда за 2020 година е отхвърлен предявеният от М. П./М.Р./ гражданка на П. с
адрес :А.Я.2/7,80-034, Г., Република П., чрез пълномощника и адв.В. М. със
съдебен адрес гр.С., ул.“И.“№4, офис 7 срещу Държавна психиатрична
болница -П., гр.П., ул.“Б.“№28 , представлявана от доктор Д. А. иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от
5000лв., представляваща обезщетение за причинени на 26.06.2015 г.
неимуществени вреди в резултат на незаконно и принудително задържане и
лечение, без да са налице условията, предвидени в Закона за здравето, ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
В срок решението е обжалвано с въззивна жалба от М. П..
Решението било постановено при нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което обуславяло
1
неговата неправилност и необходимостта от отмяната му и пререшаването на
спора.
По делото било установено, че полската гражданка М. П. е била
задържана и хоспитализирана против волята й в Държавната психиатрична
болница - гр. П. на 26 юни 2015 г. Г-жа П. не била изразила съгласие нито за
посещението, нито за престоя в болницата, което било установено от
декларация за информирано съгласие за лечение и формуляра за приемане на
болен и от събраните гласни доказателства. Жалбоподателката не била
информирана за причината за задържането й , не й е осигурен преводач по
време на престоя в психиатричната болница. Тези обстоятелства се
установили от свидетелските показания на д-р Ю..
Съдът приел в мотивите си, че д-р Ю. е помолила една от пациентките,
която говори английски, да й превежда казаното от М., но „пациентката й
обяснила, че полската гражданка говори само цинизми и лоши думи за
лекаря." Очевидно съдът поставил акцент върху това какво е казала
пациентката, данни, които косвено получава от преразказа на свидетелката, а
не върху факта, че на нея не й е бил осигурен превод, респективно не й е било
обяснено на разбираем език какво ще се случи с нея в психиатричната
болница. Липсата на превод било недопустимо третиране спрямо гражданка
на чужда държава, което се подсилва от факта, че същата е хоспитализирана в
психиатрична клиника принудително, против волята й. Ищцата не получава
никакво обяснение какво налага принудителното й задържане, седиране,
обездвижване, третиране с лекарства, отнемане на вещите й и изобщо
лишаването й от възможността да упражни свободна воля да напусне
държавната психиатрична болница. Безспорно било доказано, че е липсвала
комуникация между жалбоподателката и персонала на болницата, породена от
езиковата бариера, която не е преодоляна с осигуряването на преводач.
Състоянието на М. П., каквото и да е било то, е можело да бъде положително
повлияно от адекватно обяснение за това какво е болничното заведение, в
което се намира, защо е там, какви действия ще бъдат предприети спрямо нея,
какви медикаменти ще й бъдат поставени и не на последно място - колко ще е
вероятната продължителност на престоя й в болничното заведение. Вместо
това, липсата на посочената информация неизбежно довела до влошаване на
състоянието на жалбоподателката, предизвикало е страх, паника и чувство за
2
безпомощност. Това състояние погрешно е било възприето като такова с
признаци на разстройство на съзнанието. Състоянието на жалбоподателката
не било обективно и непредубедено възприето от болничния персонал. Тези
обстоятелства не били обсъдени от първоинстанционния съд.
Съдът приел също ,че пациентката била имобилизирана и фиксирана, за
да може да бъде съблечена и да й се направят манипулации и тогава
полицаите си тръгнали. Тези действия представлявали нарушение от страна
на ответника на забрана съгласно чл. 3 от ЕКЗПЧОС за подлагане на изтезания
и нечовешко или унизително отношение,което не било съобразено от
съда.Задържането на жалбоподателката в психиатричната болница - ответник
по делото, причинило извънреден стрес и последващи емоционални и
психологически проблеми за нея, които и до момента не е преодоляла.
Предисторията на постъпването на М. П. в психиатричната болница в П.
била свързана с участието й в студентска програмата за международен
културен обмен „Еразъм +". Част от проекта включвал подготовката и
изпълнението заедно с другите участници на художествено представление в
гр. Б.. На 26 юни по време на репетициите ищцата преживяла инцидент, чието
начало се поставя с конфликт с една от участничките, която нанася удар в
лицето й. След ескалация на напрежението, г-жа П. започва да се чувства в
опасност и взема решение да сигнализира в полицията. М. е използвала
телефона на непознат човек на улицата, тъй като в момента не разполагала със
собствения си телефон. Както става ясно от свидетелските показания на
полицейския служител Ш., самият сигнал не е изложен по телефона директно
от г-жа П., а е подаден посредством гражданина - собственик на телефона, тъй
като е била налице езикова бариера между нея и служителите в РУП - П.,
получили сигнала, макар тя да говори свободно английски език.
На място е изпратен полицейски служител от участъка в Б., който не е
успял да осъществи комуникация с жалбоподателката, тъй като е установил,
че тя не говори български, а той самият не е имал уменията да комуникира на
друг език освен българския . Фактът, че на сигнала е изпратен служител, който
говори единствено местния език, макар предварително да е било ясно, че
сигналът е подаден от чужденка, която не говори български, обстоятелството,
че поради това същата е откарана в сградата на полицията в П. за изясняване
на случая, е предизвикало допълнителен страх и безпокойство у полската
3
гражданка. Ищцата подала сигнал за това, че е попаднала в ситуация на
насилие, но вместо да получи помощ, вместо да бъде изпратен служител,
който има елементарно познание по английски език, е бил изпратен полицай,
който по никакъв начин не е бил подготвен да се справи със ситуацията. Така в
крайна сметка възприятието на ищцата съвсем логично е, че тя, която е
потърсила помощ, се е оказала в ситуация на задържана. Въпреки това,
последващите действия показвали, че тя е положила усилия, за да се съобрази
със ситуацията и се е надявала да получи някаква помощ. Тези обстоятелства
по никакъв начин не са коментирани от първоинстанционния съд.
Както бе изяснено от свидетелските показания, в РУП П. пристигнал и
Д.Е. - координатор на проекта, в който участва ищцата. Полицейският
инспектор в районното управление в П. снема писмени и устни обяснения от
Е. който излага собствената си версия за случилия се инцидент. Самият Е.
заяви в показанията си, че е отказал да коментира с М. какви показания излага
пред полицията. В този момент и за полицейските органи станало ясно, че г-
жа П. има намерение и желание да си тръгне по-рано от предвидения край на
мероприятието (на практика 2 дни по-рано), но както и Е. е заявил,
„организацията на мероприятието не позволява това да стане".
Видно от свидетелските показания на инспектор Ш., приети от съда
безспорни и достоверни, на жалбоподателката е дадена възможност да се
свърже с полското посолство в България, но тя нямала спомен това да се е
случило. Проведената на английски език „беседа" с жалбоподателката, за
която свидетелят Ш. твърди, че се е състояла, не е оставила никакъв спомен у
нея. Въпреки показанията на свидетеля, тя отрича да е имала пряк и
непосредствен вербален контакт със служителите на реда, на разбираем и за
двете страни език. Този контакт е бил опосредстван от Д.Е., чиито са и
твърденията, че „тя и другите участници в проекта са употребявали алкохол до
ранните часове на денонощието" и по думите на самия Е. „това може да е
оказало някакво влияние". Нямало никакви доказателства ,че ищцата е
употребявала алкохол, освен показанията на св.Е.. Включително и органите
на реда не са установили към момента на първоначалния си или последващ
контакт с нея, да е имала видими признаци на човек в алкохолно опиянение,
или на такъв, който е злоупотребил с алкохол предходната вечер.
След разказа на координатора на събитието, който органите на
4
полицията възприемат безкритично, на жалбоподателката не била осигурена
никаква - нито физическа, нито правна защита (не е осигурен служебен
адвокат), а същата е оставена да си тръгне сама, без да й бъде оказано някакво
съдействие.Веднага следва да се отбележи ,че тези доводи в жалбата не са
относими към предмета на спора ,тъй като нямат връзка с действията на
ответника ,срещу когото е насочен иска.
От съставените от органите на реда и болничните власти документи не
можел да се направи извод за това те изобщо да са комуникирали с
жалбоподателката по какъвто и да е начин, в качеството й на потенциална
пострадала. Всичките им действия били предубедени ,на база сведенията
дадени от св.Е. който имал интерес да не позволи тя да напусне
мероприятието.
Действията на болничното заведение били в нарушение на Директива
2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение
2001/220/ПВР на Съвета. Жалбоподателката като пострадала се опитала да
информира персонала на болничното заведение, че е била жертва на принуда,
прераснала във физическо насилие, но вместо да получи подкрепа, е станала
обект на ново насилие. Съгласно чл. 4, ал.1, „Държавите членки гарантират, че
от първия контакт с компетентния орган жертвите получават без ненужно
забавяне следната информация, за да им се даде възможност да се ползват от
правата, установени в настоящата директива: ..." Чл. 7 пък регламентирал
правото на устен и писмен превод. Това са все права, чието спазване
институциите в България - полицейски власти, болнични власти, не просто не
са осигурили за жалбоподателката, но потъпкали сериозно. В самия преамбюл
на Конвенцията се предвижда много важно изискване, приложимо към
качеството на жалбоподателката, което е потъпкано от българските власти:
„(38) Специализирана подкрепа и правна защита следва да бъде предоставяна
на лицата, които са особено уязвими или се намират в положение, при което са
изложени на особено висок риск от увреждане, като лицата, подложени на
повторно насилие при близки взаимоотношения, жертвите на насилие,
основано на пола, както и лицата, които стават жертва на други видове
престъпления в държава членка, на която не са граждани и в която нямат
5
обичайно местопребиваване."
Жалбоподателката е искала да напусне мястото, да си тръгне по-рано,
макар и на автостоп за С., от където да хване автобус за З., но двама от
координаторите на проекта - С.П. и Д.Е. започват да я следват с кола, за да я
възпрат да си тръгне. На практика, незаконното ограничаване на правото на
придвижване завършва с незаконно задържане за нея, което е позволено от
органите на реда и продължава до тяхната поява. С това пък се нарушават
правата на полската гражданка гарантирани й от Европейската конвенция за
правата на човека - чл. 2 от Протокол № 4 гласи: „ЧЛЕН 2 Свобода на
придвижване 1. Всеки, който се намира на законно основание на територията
на дадена държава, има право свободно да се придвижва и свободно да избира
своето местожителство в пределите на тази територия. 2. Всеки е свободен да
напусне пределите на всяка държава, включително и на своята. 3.
Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на
тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в
интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на
обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защитата на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. 4. Правата,
признати в параграф 1, могат да бъдат също така предмет на ограничения в
определени зони. Ограниченията трябва да са въведени в съответствие със
закона и оправдани от гледна точка на обществения интерес в едно
демократично общество." Жалбоподателката е била физически задържана от
С.П. и Д.Е. с употребата на сила и принуда, така, че да не може да мърда до
появата на органите на полицията. Тези действия са предизвикали страх и
паника у г-жа П., тя не е можела да вербализира проблема и случващото се
пред полицаите, не й е бил осигурен превод, както тогава, така и на по- късен
етап. Пътуването на автостоп не било забранено в България, нито пък някъде
в цивилизования свят. Опитите на полицията и организаторите на проекта, да
предотвратят намерението на жалбоподателката да се придвижи свободно до
С., освен че грубо нарушавали правата й, на практика й създават усещането,
че нещо нередно и застрашаващо здравето и жИ.та й може да се случи.
Липсата на подкрепа и възможност за помощ в чуждата държава, в която се
намира, несъмнено активират най-силния инстинкт-този на
самосъхранението, който резултира в реакцията на съпротива при
задържането й от полицейските власти и персонала на ДПБ - П..
6
Част от изложените до тук обстоятелства са неотносими към спора
,доколкото се касае до действия на лица и органи , различни от
ответника.Значението им би било само косвено , ако може да обясни
състоянието ,в което жалбоподаелката е изпаднала.
Такива са и изложените доводи ,че състоянието, в което е изпаднала М.
П. при задържането й, е предизвикано от липсата на комуникация, от липсата
на обяснение защо е задържана и от прекомерната употреба на полицейска
сила, изразяваща се в закопчаването й с белезници. На практика, задържането
на жалбоподателката е било протИ.законно (в нарушение на чл. 65, ал. 1 от
ЗМВР) и това се установило от свидетелските показания на Д.Е. и
полицейския инспектор Ш., но първоинстанционният съд не видял нищо
нередно в поведението на органите на реда, което в последствие довело до
насилственото й приемане в психиатричната болница. Г-жа П. в никакъв
случай не е искала да се самонарани, нито преди задържането й в патрулната
кола, нито след това. Всичките й действия във въпросния ден са били
продиктувани от стремежа да избяга от прояви на агресия и насилие спрямо
себе си, а не да се самонарани или да предизвика насилие. Абсурдно било
твърдението на полицейския инспектор Ш., прието за достоверно от съдебния
състав, че по време на пътуването в патрулната кола се е опитвала да разбие
стъклото с главата си. Ако тя беше извършвала подобни действия, без
съмнение щяха да са налице белези по тялото й (главата), като например
кръвонасядания. Независимо от нарушенията, извършени спрямо
жалбоподателката в психиатричната болница, там били съставени медицински
документи, в които липсва каквото и да е отбелязване, навеждащо на извода,
че тя действително е извършила самонараняващи действия, като опити да
счупи стъкло с главата си. Полицейският инспектор Ш. неправилно възприел
протеста на жалбоподателката като опит за самонараняване, тъй като вече е
бил убеден от разказа на Е. и консултациите с неговия баща в
проблематичното психично здраве на ищцата.
При задържането на полската гражданка М. П. не и било разяснено защо
е задържана на разбираем за нея език, не й е осигурен служебен защитник, не
й е указано, че може да предостави контакт на лице, което да бъде уведомено
за ситуацията й. Тези обстоятелства не били коментирани от
първоинстанционния съд, независимо, че са посочени и доказани..
7
Показанията на Д.Е., били изключително необективни и предубедени.
Същият, който е бил координатор на проекта, в който е участвала М. П.,
вероятно възприел случилото се с нея като личен проблем и ситуация, която
го дискредитира като организатор. Крайно притеснително,неотчетено от съда
било заявеното убеждение на свидетеля, че жалбоподателката страда от
психично заболяване - шизофрения и е имала пристъп в конкретния ден. Това
убеждение, основано на предразсъдъци, е било подхранено от
професионалното мнение и съвети, получени по телефона от баща му и
съответно формира цел за Д.Е., в която вижда изход от собствената си
проблематична ситуация - хоспитализацията на г-жа П. в психиатричната
болница в гр. П..
Подходът на персонала в болницата бил изключително клиничен при
преценката на случая. Не е направено разграничение между състоянието на
афект, в което е изпаднала жалбоподателката, поради външните фактори,
възприети от нея като заплаха, и състояние на психично разстройство. Никой
не направил усилие да осъществи нормална вербална комуникация с нея на
тихо и спокойно място, в отсъствието на полицаите и Д.Е., които на практика
са били катализатори на стреса в нея. Подобна липса на адекватна преценка
била недопустима за лечебно заведение, квалифицирано като психиатрична
болница.
От свидетелските показания на инспектор Ш. било установено, че
периодът, в който жалбоподателката е била на практика лишена от свободата
си и правото на свободно придвижване, преминава през няколко етапа.
Започва от поставянето на белезниците на кръстовището, преминава през
изпълненото с бруталност пътуване с патрулната кола, продължава в
полицейския участък, където повиканият от полицията екип на спешна помощ
се опитва да й постави инжекция с диазепам, следва пътуване с линейка, което
наподобява това с патрулната кола, и приключва с хоспитализирането й. Тези
действия според свидетеля били необходими и неизбежни, защото тя е
застрашавала както своите здраве и жИ.т, така и на всички около нея.
В болницата не се опитали да получат информация от нея. Всъщност,
жалбоподателката не е била агресивна и опасна за никого, дори за себе си. Тя
просто е искала да бъде оставена да продължи по пътя си, да бъде оставена на
мира, а вместо това е лишена от правото си на свободно придвижване и от
8
свободата си, вследствие на определени внушения от определени хора.
Видно от показанията на свидетелката Ю., приети безкритично от съда,
решението за хоспитализиране на М. П. е взето в огромна степен въз основа на
изложеното пред нея от другия свидетел - Д.Е.. По същата причина на доверие
е възприето твърдението му, че вече е уведомил Полското посолство и, че до
няколко часа (М.) трябвало да е в добро състояние, за да бъде транспортирана
до П.. Вероятно въз основа на това твърдение, персоналът на психиатричната
болница не е предприел действие по уведомяване на посолството, че полска
гражданка е била хоспитализирана в нея. Съдът следвало да приеме сред
безспорните доказани факти и този, че персоналът на Държавната
психиатрична болница - гр. П. не е уведомил полското посолство, че в
болницата е била приета полска гражданка за принудителна психиатрична
помощ. Налице било и съществено протИ.речие в показанията на св. Ю. и Е..
Д-р Ю. твърдяла, че е била уведомена от Е. че полската гражданка трябва да
бъде стабилизирана, за да пътува няколко часа по-късно до П., то от
показанията на Е. а и на самата г-жа П. било видно ,че тя е отпътувала няколко
дни по-късно за З..
На следващо място, при приемането на жалбоподателката в болницата и
била извършена оценка за наличие на психично разстройство, която е в
нарушение на чл. 147 ал. 2 от ЗЗ, тъй като е основана на преживяния същия
ден конфликт с координаторите на проекта и с друго лице по време на
репетициите. Освен, че оценката на задържалите г-жа П. е била базирана само
на конфликт, при нея е отчетена гледната точка и заявените обстоятелства
само на едната страна в този конфликт, лишавайки жалбоподателката поради
езиковата бариера и безпомощното състояние, в което е била приведена, от
всякаква възможност да изрази собствената си гледна точка за случилото се,
както и на какво се дължи пристъпът й на панически страх.
Категорично спрямо ищцата е бил нарушен и чл. 148 от ЗЗ, според който
основен принцип на лечение е „минимално ограничаване на личната свобода
и зачитане правата на пациента" (т.1) и „спазване на хуманитарните принципи
и норми при осъществяване на лечебния процес и социална адаптация" (т.5).
Видно било от показанията на д-р Ю., че ищцата е била вързана за ръцете от
постъпването й в болницата до 08:00 ч. сутринта. Това, че в Б.та тетрадка и в
отговора на исковата молба е записано, че имобилизацията е продължила от
9
19:00 до 20:00 ч. на практика съвсем не е коректно представена информация.
Ако под имобилизация се разбира цялостно фиксиране на всички крайници
(съгласно показанията на свидетелката: „Отначало бяха фиксирани и двата
крака в глезените след това ги отвързахме, за да може да се обръща. Вързани и
бяха само китките на ръцете през другото време"), това не означава, че
бидейки вързана за ръцете, ищцата не е била обездвижена в огромна степен.
Била е лишена от възможността да става от леглото по каквито и да било
нужди и причини в продължение на повече от 12 часа. Сама по себе си тази
мярка е била не просто унизителна, но и ненужна. Аргументът, че в стремежа
си да избяга, пациентката може да скочи от прозореца, не може да бъде приет,
тъй като прозорците на психиатричните болници са обезопасени с решетки,
още повече, че ищцата е била в стая със специален режим. Според
свидетелката ищцата се е успокоила скоро след поставените й инжекции.
Съдът допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила, като е
отказал да изследва и да се аргументира по отношение на унизителното и
нечовешко отношение, за което има забрана в чл. 3 от ЕКПЧОС.
Установено било ,че ищцата е третирана с халоперидол ампула и
диазепам ампула, които са невролептици със силно успокоителен и
антипсихотичен ефект. Безспорно е и, че тези медикаменти за изключително
силни и могат да бъдат опасни. Те са били поставени на жалбоподателката без
същата да бъде попитана дали има някакви алергии или непоносимост към
определени вещества. Всъщност, тя изобщо не е информирана какви
медикаменти й се инжектират, и това се доказало от показанията на
свидетелката Ю.. Езиковата бариера или моментното състояние на
жалбоподателката не оправдавали тези действия. По протокол когато
пациентът не е контактен, респективно не може да даде информирано
съгласие за лечението си, както и когато е необходимо да се събере важна
информация за здравната му история, следва да се осъществи контакт с
близките. Опит за такъв контакт не бил направен, а и няма как да бъде
осъществен без съдействието на консулското представителство на чуждата
гражданка, а такова съдействие също не е потърсено от персонала на
болницата. Видно от свидетелските показания на д-р Ю., съставът на кръвта
на жалбоподателката не е изследван, лабораторни изследвания не са правени.
Болничният персонал отново е разчитал на данни при приемането, получени
10
от придружаващите лица, които твърдели, че тя е била в заведение и е
употребила алкохол, както и са изразили съмнение, че освен алкохол е
употребила и някакви упойващи вещества. При това положение, и при
липсата на кръвно изследване, което да елиминира вероятността за упойващи
вещества в кръвта, още по неадекватно било решението да бъде третирана с
други транквилиращи медикаменти, като изобщо не е отчетен ефектът от
потенциалното взаимодействие на вещества в организма на жалбоподателката.
Лечението и третирането й с медикаменти е извършено на практика при
нулева информираност. Такава намеса в телесната неприкосновеност на
пациентката е била недопустима и потенциално е можела да доведе до много
неблагоприятни, дори фатални последици за здравето и жИ.та й.
Следващо грубо нарушаване на личната неприкосновеност на
жалбоподателката, оставено без коментар от съда било ровенето в багажа й,
факт потвърден от свидетелските показания на д-р Ю.., Проверката на багажа
на пациентката с цел да се събере повече информация за нея (ако такава е била
целта), била извършена след обездвижването и и била закъсняла и ненужна.
Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства
потвърдили, че в стаята на пациентката са влизали и други пациенти, макар да
се твърди, че стаята й е била при по-специален режим.
По делото били ангажирани доказателства - цялата административна
преписка, така и документи от лечението на жалбоподателката в П. и частно
травматолого - психологично становище. Един от медицинските документи,
изходящ от Държавната психиатрична болница и приет като доказателство по
делото - „Оценка за суицид и агресия", прави оценка на самозастрашаващите
фактори на М. П.. Заключението е, че ищцата не е имала актуални суицидни
мисли и не са били налице сериозни рискови фактори. НИ.то на риск е
оценено като НИСКО. Единственият рисков фактор, който е отбелязан, е
„злоупотреба с алкохол и/или психоактивни вещества" /както уточнихме по-
горе, на ищцата не е правен тест за алкохол и наркотици/. Единственото
проявление на някаква агресия, записано в документа, е вербално, без
автоагресия, без агресия към предмети.
Така документираната „Оценка за суицид и агресия" сериозно
подкопава адекватността на преценката на болничните власти, че е била
налице нужда от спешна психиатрична помощ за г-жа П.. Не са налице
11
обективно достатъчно и надлежни доказателства, че действията, предприети
от ответника по хоспитализирането за принудително лечение са били
законосъобразни с оглед липсата на сериозни рискови фактори и ниско нИ. на
риск. Принудителното лечение не може да се оправдае с поведението на
жалбоподателката, което дори да е било смехотворно, да е изразявало
словесна превъзбуда или естеството му да е такова, че обичайно би
предизвикало срам, е било в последствие оценено и документирано като
неопасно и неагресивно.
Изложени са доводи относно назначената от съда съдебно –
психиатирчна експертиза и възможността страната да се запознае с нея ,
съответно да постави въпроси.
Веднага следва са посочи,че представителят на жалбоподателката е
отправял искания до съда да му бъде предоставено копие от експертизата по
електронен път и въпреки ,че такова не му е предоставено не е предприел
необходимите действия ,за да се запознае с нея.
Приемането на експертизата при тези обстоятелства било съществено
процесуално нарушение.
Процесуалния представител на жалбоподателката сам сочи ,че съдът
отложил делото и дал възможност на страната да постави допълнителни
въпроси ,на които било и отговорено в последното заседание.
Заключението на експерта и отговорите му били изключително
тенденциозни и необективни, с видим обвинителен уклон срещу ищцата,
какъвто не би следвало един независим експерт да проявява. Вещото лице
направило своите заключения и изводи спрямо М. П. без да е придобил
каквото и да било непосредствено впечатление за личността й с оглед липсата
на интервю - било то на жИ. или чрез видеоконферентна връзка.
Вещото лице изградило заключението си на събраните по делото
доказателства.
Излагат се доводи относно заключението ,касаещо необходимостта и
възможността във фиксирането на пациентката да участвата и полицейски
служители. Това,както и посещението в стаята от други пациенти не
съответствало на медицинските стандарти.
Вещото лице допуснало, че е възможно действията предприети от
12
органите на реда и персонала на психиатричната болница да причинят
психически страдания, както и да предизвикат дискомфорт, страх, напрежение
и други негативни преживявания и реакции на ищцата, но и че под
въздействие на лечението, изолацията и дълбокия сън, който е настъпил тя на
следващия ден се събужда вече психично здрава, без спомени,само с някои
остатъчни спомени. Поради това и счита , че не се е стигнало до
увреждания.Ефектът от преживяното върху личността и здравето на
пострадалия можел да се появи седмици или месеци по-късно. Респективно,
това, че жалбоподателката се е събудила видимо в добро състояние на
следващия ден, не означавало, че не е била увредена от действията на
персонала на болницата или на полицейските служители.
Необосновано било заключението на експерта ,че не може да има
дълготрайни последици в резултат на действията на полицията по
задържането и участието на полицаите във фиксирането в болничното
заведение, както и, че „може да има за момента стресово въздействие ... още
повече че тя има амнезия, тя не си спомня на следващия ден и е усмихната,
радостна, приветлива и благодари на персонала и затова не може да говорим
за дълготрайни последствия." Посттравматично стресово разстройство
можело да бъде отключено и от съвсем друг тип събития , от тези , посочени
от експерта.
В конкретния случай, посттравматичното стресово разстройство на
жалбоподателката било предизвикано от цялостния ход на събитията в
конкретния ден, преживените от нея в една чужда страна, актове на принуда и
насилие от страна на определени лица и липсата на разбираем диалог, довели
до поредица от събития, които в крайна сметка са резултирали в задържането
на ищцата в психиатрична болница. Ситуацията в самата болница,
преживяното там насилие, порочните практики на персонала,
несъобразяването с волята на жалбоподателката, погрешното интерпретиране
на поведението й – всичко това не било обсъдено от съда ,който възприел
безкритично заключението на експерта.
Твърдят , че са извършени тежки нарушения на правата на
жалбоподателката от страна на ответника.
Не били налице условията и на чл. 155 от Закона за здравето, съгласно
който, на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал.
13
1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление,
което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или
застрашава сериозно здравето им. Ставало дума в конкретния случай не за
заболяване , а за временно състояние,с което ищцата не застрашавала
здравето и жИ.та на хората около себе си. Проява на агресия не е имало от
нейна страна.
Не били налице условия за принудителното и лечение, съгласно чл. 147
ал. 1 от ЗЗ В условия на задържане бил направен опит да и бъде инжектиран
медикаментът „диазепам“ ,което било нахлуване в личната й сфера и
посегателство срещу неприкосновеността й, тъй като е сторено, както с проява
на принуда и насилие, така и в протИ.речие със закона.
Това обстоятелство също няма отношение към действията на ответника.
Съгласно чл. 147 ал. 2 от ЗЗ „Оценката за наличие на психично
разстройство не можела да се основава на семейни, професионални или други
конфликти, както и на данни за прекарано в миналото психично
разстройство". Независимо от тази разпоредба на закона, оценката извършена
от ответника, е била базирана само на конфликт, при това, отчитайки гледната
точка и заявените обстоятелства само на едната страна в този конфликт,
лишавайки г-жа П. - поради езиковата бариера и безпомощното състояние, в
което е била приведена, от всякаква възможност да изрази и заяви какво в
действителност се е случило.
Нарушени били от болничните власти правото й на свобода и
сигурност, както и свободно придвижване, регламентирани чл. 2 от Протокол
№ 4 от Европейската конвенция за правата на човека, като категорично не са
били налице изключенията за ограничаването на правото на свобода,
предвидени в този международно - правен документ, по който България е
страна, защото го е ратифицирала. Нарушени от страна на ответника били и
гарантираните на жалбоподателката съгласно чл. 13 и чл. 14 от ЕКПЧОС
права на ефективни правни средства за защита и на недискриминация.
Нарушени били и правата на ищцата по чл. 3 от ЕКПЧОС, като тя е
подложена на унизително отношение и третиране, както и на чл. 8 от
ЕКПЧОС, доколкото е допуснато напълно необосновано навлизане в личната
сфера и нарушаване на телесната и неприкосновеност.
Действията, предприети спрямо ищцата от болничния персонал, са
14
довели до трайно психо-емоционално увреждане, вместо да й помогнат.
Представено било психолого – травматично становище ,според което ищцата
страда от комплексно посттравматично стресово разстройство и дълбока
депресия. В родната си страна е започнала лечение с медикаменти за
потискане на депресията и страховите състояния, продължило четири години.
Тези състояния не са изчезнали от жИ.та на ищцата, те са факт и днес.
Единственото травматично събитие в жИ.та на ищцата, което е в състояние да
предизвика посттравматично стресово разстройство, били действията по
принудителното й задържане от органите на реда и принудителното й
хоспитализиране в Държавната психиатрична болница в гр. П. през месец юни
2015г.
Съдът приел за основателно възражението за погасителна давност ,като
не отчел действието на закона за мерките и действията по време на
извънредното положение.
Излагат доводите си , анализирайки разпоредбите на закона ,че
давностният срок, който е бил спрял да тече, започва да тече отново от 21 май,
съответно продължителността на спирането следва да бъде 70 дни. При това
положение, давностният срок за предявяване е изтекъл на 04.09.2020г.
Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото
на спора , както и да бъдат присъдени направените разноски.
В дадения от въззивния съд срок е постъпила писмена защита.
В срок е постъпил писмен отговор от Държавна психиатрична болница.
Първоинстанционният съд правилно възприел фактическата обстановка
и съответно формирал правилни и законосъобразни изводи.
Нямало нарушение на чл. 155 от Закона за здравето, изразяващо се в
липса на решение на Районния съд. Установило се от доказателствата по
делото , че на ищцата е оказана единствено и само спешна психиатрична
помощ по смисъла на чл. 153 от Закона за здравето. При оказване на спешна
психиатрична помощ съществен момента за обосноваване на
законосъобразността на извършените медицински манипулации са времевия
диапазон и съответствието им с медицинските стандарти.
Оказаната спешна медицинска помощ била законосъобразна и само в
интерес на ищцата, тъй като състоянието й е заплашвало както личния жИ.т и
15
здраве, така и жИ.та и здравето на околните. Молят решението да бъде
потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
В исковата си молба против Държавна психиатрична болница П. ищцата
М. П. ,гражданка на П. твърди,че била задържана в Държавната
психиатрична болница в гр. П. през месец юни 2015 г., докато участвала в
програма за международен обмен. Не била информирана за причината за
лишаването и от свобода и не и бил осигурен превод. Била обездвижена и
изолирана веднага след кратко посещение на медицинска сестра или лекар.
Ищцата не била дала съгласие нито за задържането ,нито за престоя в
болницата.Задържането и причинило извънреден стрес и последващи
емоционални и психологически проблеми, които оставили трайни,
съществуващи и до днес следи.
През юни 2015 г. участвала в програма за международен обмен по
проект OpenUp Youth Exchange Bratsigovo June 2015 , като целта била да се
подготви художествено представление за местната общност в Б.. По време на
репетициите имала проблеми с някои от другите участници, като отдава това
на културно неД.зумение. Една от участничките се опитала да я удари по
лицето, поради отказа и да направи някакво упражнение. Престанала да се
чувства в безопасност , а организаторите не предприели нищо.
Решила да се обади в най-близкото полицейско управление за помощ
или съвет какво мога да направя ,като използвала телефона на непознат на
улицата, тъй като не носела своя. Полицията не предприела никакви действия.
Започнала да избягва репетициите и не искала да остане повече ,като
описва положението си - сама в непозната обстановка, в чужбина, без да
говори езика, без възможност да се върне в столицата и родината си лесно, в
условията на неотзивчиви служби, в населено място в което не знаела да има
полиция или друга институция, която да може и помогне.
Преди това е изложено твърдение ,че ищцата се е обадила на полицията.
Решила да не остава ,а да замине за С. на автостоп, а после за З., където
учела.Двама от координаторите на проекта С.П. и Д.Е. започнали да я следват
16
с кола, за да я възпрат. Като я настигнали С.П. излязъл от колата и започнал да
я преследва пеша.
Той я бутал и и препречвал пътя , което предизвикало панически страх у
нея. С.П. и Д.Е. я хванали през ръцете и тялото, така, че да не мърда и
извикали полиция , което я накарало да се страхува за жИ.та си.
Тъй като била изплашена и не можела да осъществи контакт с полицаите
не могла да обясни за проблема си.
Не и бил осигурен преводач.
Закарана била в най-близкото полицейско управление, където вече били
двамата координатори.Единият от тях дал подробни обяснения пред
полицаите на български , от които тя нищо не разбрала.
Отношението на полицаите се променило.Ищцата поискала да се обади
в посолството на П. ,но не получила отговор. Това засилило чувството на
тревожност, страх и дори обреченост. По време на задържането,и и била
поставена инжекция с неизвестно вещество .
Принудително била заведена в болницата. По пътя може би са я отвели
до мястото, където била отседнала, за да си взема вещите, но няма ясен
спомен ,в следствие на веществото, което и е инжектирано.
Насила била принудена да влезе в полицейския автомобил, без
обяснения къде я водят, без възможност да разбере нещо.Някои от останалите
участници в културния обмен станали свидетели на това, почувствала се
унизена от случващото се.
Била хоспитализирана в психиатрична болница без да има реална
необходимост от това.
След пристигането в болницата не и била дадена възможност да даде
обяснения, веднага била обездвижена след кратко посещение на медицинска
сестра или лекар и изолирана.
Не дала съгласие за посещението и престоя в болницата ,като не и бил
извършен преглед.Няколко часа била обездвижена.
Твърди,че прекарала два дни в болницата. През първия ден била вързана
за леглото и с поставени белезници едновременно. Била вързана с колан около
гърдите и глезените.Коланите около китките и били толкова стегнати, че
17
ръцете и били подути седмица след инцидента. Изпитвала ужасна болка в
китките и глезените. Първите ден и нощ прекарала така вързана за леглото.
През това време персоналът я посещавал доста често и всеки път затягал
коланите. Дори се опитали да и вържат главата с колан.Възприемала тези
действия като насилие срещу нея.
В стаята влизали и други пациенти ,поради което изпитвала страх и
паника заради безпомощното си състояние.
Когато я развързали и дали храна , помолила за личните си вещи
.Получила няколко отказа и била освободена впоследствие. Извършени били
тежки нарушения от органите на реда и болничните власти .
Подадала жалба до Омбудсмана на Република България ,препратена по
компетентност на Окръжна прокуратура - П., която от своя страна прекратила
досъдебно производство. Изпратен и бил документ на български език, който е
неразбираем за нея. Счита за дискриминиращо цялостното поведение на
властите, както пряко във връзка с протИ.-законното и задържане, така и в
последвалото разследване, приключило бързо и без удовлетворяващ резултат.
Нито веднъж за периода на задържането и не и бил осигурен преводач.
Не можела да осъществи комуникация в болницата, не и било обяснено какво
налага принудителното задържане, седиране, обездвижване, третиране с
лекарства, отнемане на вещите .
Това влошило състоянието и, предизвикало страх, паника и чувство за
безпомощност. След задържането и полицаите я откарали в спешна помощ,
където и е поставена работна диагноза „съмнение за параноидна
шизофрения“.
В болницата била приета на принудително лечение против волята и
.Съгласно чл. 153. ал. 1 от Закона за здравето, спешната психиатрична помощ
е съвкупност от медицински правила и дейности, които се прилагат спрямо
лица с очевидни признаци за психично разстройство, когато поведение-то или
състояни-ето им представлява пряка и непосредствена опасност за
собственото им здраве или жИ.т или за здравето или жИ.та на други лица.
Заключението по отношение на нея било ,че няма актуални суицидни мисли и
не са били налице сериозни рискови фактори. Дори да е проявила агресия , то
тя била само вербална.
18
Не били налице условията на чл. 155 от 33. съгласно който, на
задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146. ал. 1, т. 1 и
2. които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което
представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или
застрашава сериозно здравето им.
Не били налице и условията за принудителното и лечение.
Оценката на задържалите я била базирана само на конфликт, при това,
отчитайки гледната точка и заявените обстоятелства само на едната страна в
този конфликт,
Нарушен бил и чл. 148 от 33. според който основен принцип на лечение
е „минимално ограничаване наличната свобода и зачитане правата на
пациента (т.1) и „спазване на хуманитарните принципи и норми при
осъществява-не не лечебния процес и социална адаптация” (т.5).
Не била спазена процедурата по задължително настаняване за лечение.
Нарушени от органите на реда били правото и на свобода и свободно
придвижване, регламентирани в чл. 5 от Европейската конвенция за правата на
човека, както и гарантираните и съгласно чл. 13 и чл. 14 от ЕКПЧОС права на
ефективни правни средства за защита и на недискриминация.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на
сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лв.. представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконното принудителното
задържане и лечение, без да са налице условията, предвидени в Закона за
здравето за това, в едно със законната лихва от деня на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата;
Още тук следва да се посочи,че между твърденията в исковата молба ,
доводите във въззивната жалба и изложението на самата ищца по повод
извършената експертиза , приета от въззивната инстанция ,има значителни
разминавания.
Във въззивната жалба се излагат доводи ,които не са изложени като
обстоятелства в исковата молба.Част от изложените обстоятелства се
различават от описанието на ищцата на инцидента – причини , развитие
,конкретни действия на ответника , време на престой в Държавна
психиатрична болница,поведението на служителите на МВР и длъжностни
19
лица в болница,проведеното лечение.
Претенцията на ищцата е само за обезщетение за незаконното и
задържане и лечение.
Няма никакви доводи в исковата молба за причинении страдания
впоследствие,именно в резултат на това задържане,в какъвто смисъл са
подържаните от ищцата искания за събиране на доказателства и за
произнасяне от съда.
В срок е постъпил писмен отговор от Държавната психиатрична
болница.
Ответникът оспорва иска , като твърди,че на 26.06.2015 г. около 17:30
часа М. П. е приета по спешност в ДПБ П.. Тя била транспортирана от екип на
Спешна медицинска помощ и полиция в ДПБ П.. М. П. е откарана в ДПБ П.,
тъй като същата проявявала признаци на психично разстройство, а
поведението и състоянието й създавало опасност, както за собственото й
здраве, така и за здравето и безопасността на околните. Лекарите от спешна
помощ не можели да й дадат успокоително, тъй ката същата буйствала. Било
наложително да й бъде оказана спешна психиатрична помощ, тъй като от
снетата анамнеза ставало ясно, че е употребила алкохол и психоактивни
вещества, била с неадекватно поведение, буйствала, говорила цинизми, била с
маниоподобна симптоматика.
Невярно било твърдението в исковата молба за времето на престой в
болницата. Г-жа П. престояла в ДПБ П. само 16 часа и тридесет минути/от
17,30 ч. на 26.06.2015 г., когато е приета до 10.00 часа на 27.06.2015 г., когато е
изписана/, а не “два дни”, както се твърди.
Ищцата не била настанявана съгласно чл. 155 и следващите от Закона за
здравето, а й е оказана спешна психиатрична помощ . Спешната психиатрична
помощ може да бъде оказвана на лица с очевидни признаци за психично
разстройство, когато поведението или състоянието й представлява пряка и
непосредствена опасност за собственото им здраве или жИ.т или за здравето
или жИ.та на други лица.
В исковата молба не се правила разлика между оказване на спешна
психиатрична помощ /чл. 153 от ЗЗ/ и задължителното настаняване за лечение
/чл. 155 от ЗЗ/.
20
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от 33, когато състоянието на
лице по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 налага продължаване на лечението след
овладяване на спешното състояние, ръководителят на лечебното заведение
взема решение лицето да бъде настанено временно за лечение за срок не по-
дълъг от 24 часа, като уведомява незабавно близките на пациента за това. От
анализа на разпоредбата става ясно, че в срок до 24 часа, е законосъобразно
оказването на спешна психиатрична помощно, по преценка на медицинския
персонал. След овладяване на “спешното състояние”, ако лицето е спокойно,
следва да бъде изписано както и станало.
При оказване на спешна психиатрична помощ не било необходимо
съгласие на пациента. Въпреки това след изричен отказ на лицето,
медицинския персонал не е взел и проба за изследване на кръвта. Поради тази
причина остава неизяснено обстоятелството, какви точно вещества е
погълнала пациентката, довели я до това състояние. На пациентката й е
дадено единствено успокоително, същата не е подлагана на лечение и и е са
предоставени други медикаменти.
Не било вярно и твърдението ,че ищцата е била вързана цяла нощ. Т.нар.
“фиксация” на пациента се прилага, когато пациента буйства и действията му
представляват опасност, както за него, така и за персонала. Видно от Рапорт
книгата за процесния период пациента П. М. е била “имобилизирана” т.е.
физически ограничена от 19:00 часа до 20:00 часа на 26-ти срещу 27-ми юни
на 2015 г.
Видно от съдържанието на самата искова молба, ищцата е имала
ментални проблеми, изразяващи се в стрес и тревожност по време на престоя
си в България, още преди да бъде настанена в ДПБ П.. Същата е претърпяла и
стрес от задържането й от полицейските органи. Т.е. не е посочено в каква
степен претърпения стрес от полицейското задържане е довело до болки и
страдания и в каква степен престоя в ДПБ П. е довело до болки и страдания.
Нямало протИ.правни действия от страна на ответника , респективно
негови служители. Липсвала причинно-следствена връзка между факта на
оказана спешна психиатрична помощ и твърдените претърпени
неимуществени вреди.
Евентуално считат, че действията на ищцата са допринесли за
оказването на принуда и задържане от страна на полицейските органи, както и
21
за необходимостта от оказване на спешна психиатрична помощ.
Направено е възражение за погасявана на претенцията по давност.
Съдът , като прецени доводите на страните и доказателствата по делото ,
прие за установено следното:
По делото са събрани гласни доказателства по инициатива на
ответника.Ищцата не е ангажирала такива.
Проведен е разпит на И. Ш. ,който е бил инспектор в Охранителна
полиция при РУ П. и има непосредствени впечатления за описаните в исковата
молба събития и поведението на ищцата.
Той установява ,че на 26.05.2015 г. сутринта в управлението е получен
сигнал от тел. 112 за полска гражданка, която се намира на територията на Б. и
иска да подаде някакъв сигнал, но понеже не говори български език иска
съдействие от полицията. На място е изпратен служител от участъка в Б.,
който обаче не е говорел английски и не е могъл да установи
проблема.Ищцата е поканена в сградата на полицията в П.. Там е проведен
разговор между ищцата и свидетеля на английски.При този разговор ищцата
обяснила ,че е студентка и се намира с страната по програма „Еразъм“.Ищцата
обяснила още, че е имало спор между нея и други участници във връзка с
конкретна дейност и била нападана вербално.Организаторът бил помолил
полската гражданка , ако не се чувства добре просто да не участва.
В полицията бил поканен и Д.Е. – организатор на събитието.При тази
среща ищцата обяснила , че иска да си тръгне по-рано.Становището на
организатора било ,че самата организация не предвижда това и ,че след два
дни всички ще си тръгнат.
По време на този разговор ищцата поискала да се свърже с посолството
на П. и и била дадена такава възможност. Провела някакъв разговор и
благодарила за съдействието. Разговорът се провел на полски език.Ищцата
била нервна и притеснена.Тези събития се развили сутринта ,по спомени на
свидетеля сигнала от ищцата бил подаден около 10 часа.
При тази среща Е. не отрекъл ,че е възникнал конфликт между ищцата и
други участници ,който си обяснил с това ,че всички били до късно в
заведение.
Ищцата се чувствала застрашена и непосредствено след скандала си
22
взела багажа , тръгнала из Б. и подала сигнал на телефон 112.В този смисъл
били обясненията на Е. пред този свидетел.
След това посещение в полицията и ищцата и Е. си тръгнали.
Около 14 часа последвало второ обаждане на телефон 112. Този път
сигнала бил от Д.Е..Е. подал сигнала за това ,че след връщането им в Б.
ищцата започнала да се държи агресивно , била неконтролируема и тръгнала
пеша по околовръстния път на Б.. В рамките на 10 минути Е. подава няколко
сигнала , тъй като ищцата внезапно изскачала на пътното платно. Свидетелят ,
заедно с друг полицейски служител се е отзовал на сигнала. Установили ,че
ищцата седи на платното за движение по посока с.Бяга и покрай нея
преминавали автомобили.Ищцата заявила ,че иска да пътува на автостоп до С.
и никой от организаторите не и оказва съдействие.Била много по- нервна и
превъзбудена.
Помолена била от служителите на МВР да се отдръпне от платното
,където била застанала с чантите си. Била предупредена ,че ако не го стори
,служителите ще бъдат принудени да е преместят ,за да не застрашава
движението , при което тя заплашила , че ще се самонарани. При всеки опит
на служителя да я хване ,ищцата изскачала пред автомобилите и това
продължило около 10 минути.Ищцата подтичвала по посока на движението
,като служителят ходел след нея , уговаряйки я. Минали 3-4 автомобила и тя
се опитвала да скочи пред тях , като всеки път свидетелят я издърпвал.
Като се уверил ,че няма да я уговори се наложило да и бъдат поставени
белезници ,за да бъде изведена от пътното платно ,за което оказал съдействие
другия полицай пристигнал на място.
Тогава ищцата станала агресивна – плюела ,ругаела ритала.Качена била
в автомобила и откарана в РУ П.. През цялото време ищцата правела опити да
строши стъклото на автомобила с глава и плюела по шофиращия автомобила
полицай. Пристигайки в управлението полицейските служители веднага
уведомили ЦСМП П. за съдействие. Пристигналите служители се опитали да
и поставят успокоително – според свидетеля половин ампула диазепам,но
ищцата се противяла ,ругаела и плюела.Поради неуспешния опит да овладеят
състоянието извиканите медици се обадили в ДПБ П. .Уговорили се с
дежурния екип да я съпроводят до болницата ,като ищцата била отведена с
линейка и полицейските служители пътували с нея. При откарването и в
23
болницата по искане на санитарите оказали съдействие ищцата да бъде
обездвижена , тъй като тя се противяла.Обездвижването се извършвало с
колани и белезници не били поставяни.Престоят на полицейските служители
в помещението в болницата бил две минути.
Според свидетеля с действията си и поведението си на пътя ищцата
застрашавала както своя жИ.т ,така и този на полицейските служители.В РУ
правела опити да се хвърли с главата напред , продължила да скача, да псува,
да вика, да плюе. При втората им среща ищцата не желаела да разговаря със
свидетеля.
Свидетелят установява ,че след посещението на екип на Спешна помощ
в кориД. на РУ ищцата уринирала пред присъстващите.В сграда на
управлението тя била без белезници .Такива и били поставено при
транспортирането до РУ , а впоследствие до ДСП – отново била без
белезници. В сградата на РУ ищцата продължила да плюе,ругае и правила
опити да ритне свидетеля.Впечатленията на свидетеля са ,че поставянето на
белезниците не се е отразило на ищцата ,която била превъзбудена и преди
това.
Ищцата е заявила претенции и заради действията на служителите на
МВР ,като е проведено производство по ЗОДОВ,което както и процесуалният
и представител посочи в съдебно заседание е приключило с отхвърляне на
предявения иск с влязло в сила решение.Общодостъпна е информацията , че се
касае за производство по адм.д.№479/2022 година на Административен съд П..
Непосредствени впечатления за събитията ,довели до настаняване на
ищцата в ДПБ има и св.Е.който е бил организатор на програмата , в която е
участвала ищцата.Сутринта на 26.6.2015 година подготвяли флаш-моп , при
което ищцата заявила някакви неоснователни според свидетеля претенции
относно хореографията. При едно изпълнение ,което било сложно ищцата
попречила и създала опасност.
Свидетелят и друг организатор Б.Ф. я отдръпнали и и предложили да си
почине в хотела.Помолили за съдействие лидера на хърватската група
.Ищцата се оттеглила.
Към 10,30 – 11 часа получил обаждане ,че едно от момичетата от групата
е с полиция и твърдяло ,че е изнасилено .Свидетелят говорил с полицаите и
24
отишли заедно с лидера на хърватската група в РУ П..Там ищцата заявила ,че
не ги познава и я е страх от тях. Свидетелят дал обяснения , като ищцата през
цялото време го бутала и питала какво точно пише.След като приключил той и
превел.На излизане от полицията свидетелят дал своя телефон и номера на
полското посолство и предложил на ищцата да се обади.Счита , че тя не се е
обадила,въпреки ,че тя заявила ,че го е сторила и ,че от посолството са и
казали да пътува на автостоп и да вземе автобуса за З..Предложил и да си
вземе багажа и да хапнат след което да я закара до П. , за да вземе автобус до
С..Като се върнали ,по време на хранене му казали ,че ищцата си е
тръгнала.Видял я натоварена с багаж и не реагирала на въпросите му.Погледа
и бил празен. Ищцата не давала да я докосват , изскачала пред колите и дори
успяла да се качи в една кола ,шофьора на която се оказал полицай и по молба
на свидетеля я свалил от колата.
Тръгнал бавно след нея с колата като лидерът на хърватската група
вървял до нея ,за да я предпазва да не изскочи на платното. Свидетелят бил
притеснен и неколкократно се обаждал на телефон 112 за екип на Спешна
помощ.На няколко пъти възникнала опасност от ПТП. На разклона дошла
полицейска кола със св.Ш..Отново опитали да извикат Бърза помощ , но им
било отказано. Със съдействие на близък на свидетеля дошла линейка,като в
това време ищцата била разхвърляла багажа си по пътното платно.Дошлите не
предприели нищо.Поведението на ищцата било напълно неадекватно.Според
свидетеля неадекватното поведение на ищцата било насочено и към по-
младия полицай Ш. , като имало и сексуални намеци.Ищцата си събрала
багажа и тръгнала по пътя с лист с надпис С..Ш. вървял до нея , а другия
полицай ги следвал с патрулната кола.
Свидетелят и другия организатор изостанали ,но видели как се
натоварил багажа и в патрулната кола ,качили и нея в колата и полицаите им
казали да тръгват с тях. Свидетелят отишъл в РУ П. , където около ищцата
имало 4-5 полицаи , а тя буйствала. Както и св.Ш. и този свидетел депозира
показания ,че ищцата уринирала в кориД. на полицията. Отново бил повикан
екип на Бърза помощ , но пристигналите медици не могли да предприемат
никакви действия,поради поведението а ищцата.Свидетелят бил посъветван
,че ищцата може да бъде приета в ПБ .Пристигналия екип се съгласил да я
транспортира до ДПБ ,заедно с полицаите.Докато извеждали ищцата от РУ тя
25
се преструвала ,че играе балет.Докато била в РУ ищцата първо казала ,че не
познава организаторите , после казала ,че не се страхува от тях , а от другите
участници в проекта ,които искат да я набият.
Този свидетел също установява,че в РУ не е инжектирано никакво
лекарство на ищцата, основно поради нейната съпротива.
Докато пътували свидетелят се свързал с посолството на П. и затова
изостанал малко.
Като пристигнал в болницата разбрал ,че са я приели.На следващия
ден още в 10 часа били в болницата с лидера на хърватската група.Срещнали
се с Директора на болницата ,била доведена и ищцата ,която заявила ,че не си
спомня всичко и ,че разбира ,че поведението и не е нормално. Ищцата дори не
възразила да остане в болницата,но Директората казала че ще я изпишат и
тръгнали заедно за Б..По пътя се обадили на свидетеля от посолството на П.
,откъдето успели да се свържат с баща и и от него узнали ,че преди известно
време ищцата е вземала антидепресанти и това не е първа нейна проява.
Предложили да изпратят някой да говори с нея на родния и език и да я
успокои. Свидетелят отказал ,но помолил да дадат номера му на бащата на
ищцата.Като пристигнали в Б. , докато ищцата се къпела звъннал баща и и
после говорил и с ищцата.
Свидетелят депозира показания и за неадекватно поведение на ищцата
на същия ден вечерта.Ищцата заявила ,че изморена за участие в прощалното
парти ,но към 6 часа се появила по нощница , потанцувала и се прибрала. На
другия ден си тръгнали участниците с автобуси.Свидетелят подържал връзка с
лидера на хърватската група ,който казал,че проблеми не е имало.
Това са двамата свидетели ,които основно установяват фактическата
обстановка и събитията , развили се преди ищцата да бъде приета в ДПБ.
Св.Ю. е доктора ,който е приел ищцата в ДПБ.
Тази свидетелка установява ,че при пристигането на ищцата в
болницата , обстоятелствата ,довели до това и били обяснени от млад човек .
Ищцата била придружена от 4-5 полицаи ,била изключително неспокойна –
дърпала се , викала, правела опити да целува придружителите, била
изключително сексуално обострена. Полицаите помогнали да бъде
обездвижена и си тръгнали. След малко свидетелката видяла на мониторите
26
,че ищцата отново е неспокойна и правела опити да целуне санитар.Според
думите на пациентка ,която говорила английски ищцата говорила цинизми.
Постепенно ищцата се успокоила и на сутринта ,като дошла главната лекарка
била спокойна и адекватна и отговаряла на въпросите,поради което счели ,че
може да бъде изписана.Изписани и приложени били халоперидол ампула и
диазепам ампула. Тази свидетелка твърди,че от постъпването и до сутринта
били вързани само ръцете,като впоследствие коригира показанията си ,че още
през нощта и били отвързани и ръцете. Първоначално били фиксирани и двата
крака. Според свидетелката състоянието на ищцата е било маниоподобно
състояние на възбуда, на агресивно поведение, с ускорен словесен поток,
цинизъм, сексуално обостряне. На сутринта ищцата споделила ,че е била в
заведение изразила съмнение ,че някой е сложил нещо в питието .
Анамнезата била снета от придружаващите ,тъй като ищцата била
неадекватна. Свидетелката не си спомня на какъв език е говорила ищцата ,но е
било разбираемо , а цинизмите изричала на английски. В ситуацията ,в която
се е намирала ищцата не е обсъждан въпроса за алергии ,като и било казано
,че ще и приложат медикаменти. Свидетелката депозира показания и за това
,как е била настанена и наблюдавана ищцата. Ищцата е била сама в
стая,наблюдавана .При нея са влезли пациенти към момента на приемането и ,
когато там е имало и лекуващи,тъй като вратата била отворена.
По сигнал на ищцата ,подаден до Омбудсмана и препратен по
компетентност на Окръжна прокуратура П. е постановен отказ да се образува
досъдебно производство за престъпление по чл.142 ал.1 от НК.
Жалбоподателката се оплаквала ,че е лишена протИ.законно от свобода ,както
от физически лица – организаторите на проекта ,така от служители на МВР и
от ДПБ.По повод жалбата до Омбудсмана на Републиката ищцата е получила
отговор на английски език.
Представени са писмени доказателства – Он - лайн консултация ,в които
е отразено ,че ищцата от 2015 е под наблюдение на психиатър,участвала е в
психотеарпевтични сесии до 2020 година.
Ответникът е представил копие от рапортна книга , в която е отразено
,че М. П. е приета в ДПБ на 26.06.2015 година и при приемането и е направена
една ампула Диазепам.От отразения нощен рапорт е видно какво е било
състоянието и ,кога и за колко време е била обездвижена и какви медикаменти
27
са поставени.Обездвижването , поради агресивното и поведение, извършено с
помощта на санитари е било за време от един час.
Св. Ш. също е установил,че придружаващите я полицаи са съдействали
само за няколко минути да бъде обездвижена.
Първоинстанционният съд е приел заключение на експерт – психиатър
д-р Д. .Според експерта поведението на ищцата ри приемането е било
психотично, маниоподобно , крайно недооценъчно,с епизоди на тежка
психомоторна възбуда.Това и поведение е създавало опасност както за
околните ,така и за самата ищца и е налагало оказване на спешна
психиатирчна помощ.При престоя и в болничното заведение са били спазени
всички утвърдени медицински стандарти и проведено адекватно лечение.
Заключението на експерта и обясненията му в съдебно заседание са
приети за тенденциозни и необективни от представителят на ищцата.
Пред въззивната инстанция е прието заключение на експерт ,изготвено и
след преглед на ищцата , като съдът се е възползвал от международното
законодателство , позволяващо му събиране на доказателства по граждански
дела в друга държава,по правилата на Регламент ЕС 2020/1783 относно
сътрудничество между държавите – членки при събиране на доказателства по
граждански дела.
Експертизата е изготвена от д-р Г.Н.-психиатър,вещото лице е
изслушано от съда и е дало отговор на поставените му въпроси.Възражение
по експертизата не е имало.
Заключението на този експерт по въпросите , съществени за
разрешаване на правния спор не се различава съществено от заключението на
експерта , прието от първоинстанционния съд.
Прави впечатления ,че твърденията на ищцата относно развилите се
събития са различни в исковата молба , подаваните от нея жалби,в
производствата пред други съдебни инстанции и изложени пред експерта при
личното и явяване пред него.
Според д-р Н. психическото здраве на ищцата е представлявало
предпоставка за задържането й в психиатрична болница. Макар да не е
страдала и към момента да не страда от психическо заболяване , поведението
на ищцата е било до такава степен дезориентирано, че за хората, които в това
28
време са имали контакт с нея е било напълно основателно подозрение, че това
са симптоми на психическо заболяване. Ако се е намирала и въпросния ден
под влияние на алкохол, едва след изтрезняването е било възможно да се
направи оценка на психическото състояние.Самата ищца , при изписването и
от ДПБ е заявила ,че е употребила алкохол и дори е изразила съмнение ,че са и
били дадени без нейно съгласие и други вещества. Според експерта ,
поведението на ищцата ,което е описано в доказателствата по делото , с които
той се е запознал напълно е могло да бъде възприето и е възприето от
персонала на болницата като поведение, което потенциално би могло да
представлява заплаха за околните или за собствено здраве. Становището на
експерта още е ,че в конкретната ситуация имобилизацията на пациентката е
бил напълно адекватен начин на действие.
При тази фактическа обстановка , съдът намира ,че предявеният иск на
М. П. против ДПБ П. с правно основание чл.49 от ЗЗД е напълно
неоснователен.
Както съдът вече посочи , действията на служителите на МВР до
момента на приемане на ищцата в ДПБ са без отношение към спора.Те биха
могли да бъдат обсъждани ,дотолкова ,доколкото биха могли да дадат
обяснение за състоянието и поведението на ищцата.
Установено е с влязло в сила решение ,че действията на служителите на
МВР не са нарушили закона ,както е установено още ,че по отношение на
ищцата не е извършено престъпление ,каквито твърдения тя е имала.
Все пак , за да се илюстрира поведението на ищцата , съдът ще обърне
внимание за сериозните разминавания между твърденията на ищцата за
действията и събитията преди приемането и в ДПБ и установеното по делото.
Показанията на св.Ш. са ясни и последователни.Този свидетел не е
заинтересован от изхода на спора .Свидетелят установява ,че ищцата е имала
неадекватно поведение,застрашаващо собствената и безопасност и тази на
другите .Тя е създавала опасност на пътя и не желаела да се подчини на
разпорежданията на служителите на реда.Доводите , че е била уплашена , в
чужда държава , без да знае език са напълно неправдоподобни.Ищцата два
пъти е била в РУ П..Там е имала възможност за комуникация със свидетеля Ш.
, който говори английски.Получила е обяснение за ситуацията,върнала се е на
мястото ,където е била настанена и отново без провокации е предприела
29
опасни действия , тръгвайки на „автостоп“,тъй като не разполага с никакви
пари.Тя е изскачала пред движещите се автомобили , разхвърляла е носения от
нея багаж по пътното платно,принудила е доста време служителите на МВР да
се движат с нея , за да я предпазват.Трябва да се отбележи ,че полицията се
отзовала на сигнала на телефон 112 от св.Е. и друго лице , именно поради
това ,че те не са могли да се справят с нея.
Полицейските служители също са били принудени да използват
белезници и с кола да я откарат до РУ ,където белезниците и са свалени ,но 4-
5 служители не са могли да овладеят поведението и.Очевидно именно ,че е
чужда гражданска и в поведението и е имало нещо смущаващо ,не са
предприети по сериозни действия , като се има предвид ,че поведението и би
могло да бъде квалифицирано като престъпление според българското
законодателство.Своевременно е потърсено и съдействието на Спешна помощ
, като медиците дори не са могли да предприемат действия по успокояването и
,поради нейната съпротива.Макар да е направен опит , диазепам не е поставен
на ищцата в РУ,а това е могло да предотврати приемането и ДПБ.
Установено е по делото,че ищцата е транспортирана до ДПБ П. с
линейка , като белезници не са и били поставени.Придружавана е била от
медици и полицаи.
При приемането и полицаите са помогнали за обездвижването и и
веднага са напуснали.От там насетне са предприемани действия от болничния
персонал.
Установено е още,че при придвижването до ДПБ св.Е. е осъществил
контакт с посолството на П..Самата ищца също твърдяла ,че е осъществила
контакт с посолството,включително и пред експерта , но те не могли да и
окажат помощ.
В болницата ищцата е била имобилизирана поради поведението
си,настанена е била с стая под постоянно наблюдение и и са поставени
медикаменти.Веднага след като се е успокоила ,тя е била освободена от
мерките за имобилизация и е била наблюдавана от дежурния лекар.
Престоя в болничното заведение е бил около 16 часа ,след което е била
изписана. Сутринта на 27.06.2015 година тя е била адекватна ,не е имала
спомен за всичко случило се и се е върнала там ,където се е провеждало
30
мероприятието.След това планирано е заминала за З. , където е учела.
От доказателствата по делото не са установени твърденията на ищцата ,
че е имала конфликт с друг участник , при което е била ударена ,че има неясни
спомени ,че с полицията се е върнала там където е настанена ,за да си вземе
багажа и е била видяна от останалите участници.Несъответни на
установеното са и твърденията и относно поведението както на служителите
на МВР , така и на болничния персонал.Самата ищца е заявила при
изписването и ,че няма ясни спомени за случилото се.Разказаното от нея пък
пред експерта г-н Н. е още по-преувеличено и лишено от връзка с
установените факти и обстоятелства.Пред него тя вече е твърдяла ,че била
бита от персонала на болницата , което според съда очевидно говори за
обърканите и възприятия.
При така приетата фактическа обстановка , съдът намира ,че
предявеният иск е напълно неоснователен.
В Конституцията на РБ ,съответно чл.5, § 1, б.“е“ във вр. чл.5, § 4 от
КЗПЧОС, се гарантира правото на свобода и сигурност тъй като никой не
трябва да бъде лишаван от свободата си по „произволен начин“. Именно
такава гаранция е създадена чрез нормите на Закова за здравето. Съгласно
чл.153, ал.1 ЗЗ, спешната психиатрична помощ е съвкупност от медицински
правила и дейности, които се прилагат спрямо лица с очевидни признаци за
психично разстройство, когато поведението или състоянието им представлява
пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или жИ.т или за
здравето или жИ.та на други лица. Съгласно ал. 3 на чл.153 ЗЗ спешна
психиатрична помощ се оказва съгласно утвърдените медицински стандарти,
с които лицата оказващи психиатрична помощ са обвързани и съобразно който
стандарт следва да се преценява правомерността на тяхното поведение. С чл.
единствен, ал.1 от Наредба № 24 от 7.07.2004 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Психиатрия“ са утвърдени медицинските стандарти за
„Психиатрия“, съгласно приложението към наредбата. При систематичното
тълкуване на нормата на чл.154, ал.1 вр. чл.153, ал.3 ЗЗД във вр. с т.1.7, под.7
и 8 от приложение към Наредба № 24 от 7.07.2004 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Психиатрия“, се налага изводът, че лице което има
нужда от спешна психиатрична помощ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЗ може да
бъде принудително настанено за лечение в психиатричното заведение по
31
преценка на ръководителя му, но за срок не по-дълъг от 24 часа.
В такава именно хипотеза и при съобразяване с нормите на закона
ищцата е била настанена в лечебното заведение за срок около 16 часа.
В конкретния случчай изобщо не може да се говори за приложение
нормите на чл.134 и 155 от ЗЗ.
Както и експерта е посочил ,налице са били всички индикации за
предприемане на спешна психиатрична помощ. Действията в лечебното
заведение по имобилизацията на ищцата и прилагане на медикаменти са били
съобразени с медицинските стандарти.
Твърденията на ищцата,че в ответното болнично заведение е била
подложена на унизително отношение , също не са доказани.Установено е,че
само за около две минути придружаващите я полицаи са оказали съдействие
да се предприемат действия по имобилизацията и.След това тя е била
настанена в стая под постоянно наблюдение , а твърденията ,че са имали
достъп и други пациенти е очевидно невярно.Само при приемането и е имала
среща с други пациенти ,които се движат свободно.
Причината за това състояние на ищцата действително е останала
неизяснена,но не може да се подържа ,че състоянието и се е дължало на страх
и неразбиране на ситуацията , в която е поставена.На първо място не е
установено по делото ищцата да е била ударена или заплашено от друг
участник в провежданото мероприятие.Напротив – установено е ,че тя самата
е имала някакви неоснователни претенции към другите участници.От този
момент нататък , нейното поведение е било неадекватно.Не би могло и да се
говори ,че има неразбиране на ситуацията , тъй като с нея е осъществен
контакт на разбираем за нея език и след първото си пребиваване в РУ тя се е
прибрала на мястото , където пребивава.
Не само св.Е. ,а и самата ищца при изписването си от болничното
заведение е изразила съмнение ,че състоянието и се дължи на употребата на
алкохол и може би някакви други вещества.Прави впечатления и
последващото неадекватно поведение на ищцата ,след прибирането и в
гр.Б.,установено от св.Е..Този свидетел не е „участник в конфликтната
ситуация“,не е заинтересован от изхода на този спор и има непосредствени
впечатления от поведението на ищцата.
32
Когато са налице данни за поведенчески прояви на лицето, изразяващи
се във физическа и словесна агресия, непристойно и агресивно поведение,
което ескалира и създава обоснован страх у околните за техния жИ.т, здраве и
телесна неприкосновеност,или опасност за самото лице, при което тази
агресивност излиза извън рамките на нормалното като реакция в подобни
житейски ситуации, не може да се приеме, че е налице обичаен семеен,
професионален или друг конфликт по смисъла на чл. 147, ал. 2 ЗЗ.
Поведението и на пътя е демонстрирано преди да дойдат служителите
на реда.Доста абсурдно е твърдението ,че е нормално ищцата , макар и чужда
гражданка, да се чувства уплашена и несигурна именно в присъствието на
служителите на реда в европейска държава.С нея е осъществен контакт,тоест
тя е имала възможността да изрази претенциите и желанията си ,без да
буйства ,плюе,уринира и отправя сексуални намеци.
Подържа се във въззивната жалба довод ,че действията на болничното
заведение били в нарушение на Директива 2012/29/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Жалбоподателката не е била жертва на престъпление.Както вече беше
посочено с влязло в сила решение са отречени твърденията за нарушение на
закона от страна на органите на МВР.Още по-малко пък по делото има данни
други лица – ръководители на проекта или участници да са извършили по
отношение на ищцата действия , имащи характер на престъпление.Такова е
било и становището на компетентната прокуратурата по повод жалби на
ищцата за извършено срещу нея престъпление.
По отношение на ищцата не е допуснато нарушение и на гарантирани й
от Европейската конвенция за правата на човека,като да е било засегнато
правото и на свободно придвижване.
Доводите относно действията на физическите лица ,координатори на
проекта , в който тя е участвала или на служителите на МВР ,както
няколкократно съдът посочи нямат отношение към конкретния спор.
Действията на длъжностни лица при ответника са били напълно
оправдани с оглед състоянието на ищцата , съобразени със закона и
медицинските стандарти.Поведението на ищцата е застрашавало на първо
33
място нейната сигурност.
Съгласно разпоредбите на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението й. Отговорността на ответника при предявен иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД е безвиновна, гаранционно-обезпечителна. За
ангажиране отговорността на възложителя е необходимо да се установи, че в
причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които ответникът
е възложил изпълнението на определена работа, е настъпило увреждане на
здравето на ищеца, от което той е претърпял неимуществени вреди. Тежестта
на доказване на тези факти е у ищеца, като на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да
обори при условията на пълно главно доказване презумпцията за вина, като
докаже, че поведението на служителите при осъществяване на лечебния
процес при пациента е било при спазване на необходимите медицински
стандарти и добра медицинска практика.
Установено е по делото , че от длъжностни лица на ответника
протИ.правни действия не са извършени , поради което и няма основание да
бъде ангажирана отговорността на ответника.
Като е стигнал до този извод и изложил мотиви в този смисъл
първоинстанционният съд е постановил правилно решение , което при
условията на чл.272 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора не се налага обсъждане основателността на
възражението за погасителна давност , но за пълнота следва да се посочи,че
неправилно първоинстанционният съд е приел ,че то е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020
г., в сила от 13.03.2020 г.), спират да текат от 13.02.2020 г. до отмяната на
извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП
(ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и
други срокове", а в пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП
(ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно
34
"други срокове" в досегашната редакция, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник".
Искане за присъждане на разноски от ответника не е направено ,не е
представена по делото и писмена защита в дадения от съда срок.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№
1924 по описа на съда за 2020 година,с което е отхвърлен предявеният от М.
П./М.Р./ гражданка на П. с адрес :А.Я.2/7,80-034, Г., Република П., чрез
пълномощника и адв.В. М. със съдебен адрес гр.С., ул.“И.“№4, офис 7 срещу
Държавна психиатрична болница -П., гр.П., ул.“Б.“№28 , представлявана от
доктор Д. А. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени
на 26.06.2015 г. неимуществени вреди в резултат на незаконно и принудително
задържане и лечение, без да са налице условията, предвидени в Закона за
здравето, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35