Решение по дело №85/2025 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 84
Дата: 4 юни 2025 г.
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20255630200085
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Харманли, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20255630200085 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от С. К. П., ЕГН: ********** от гр.Хасково, ..., действащ чрез
пълномощника адв.Г., против Наказателно постановление №24-0271-001123 от 20.01.2025
година на Началник група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят счита, че са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Счита,
че е налице случайно деяние, тъй като заледяването на пътното платно се появило внезапно
и непредвидено за нея. В случая виновното поведение било на АПИ, тъй като не изпълнила
задължението си по чл.19 и чл.30 от ЗП да поддържа конкретния пътен участък в безопасно
за движение място.
Счита също, че била нарушена разпоредбата на чл.53 от ЗАНН при съставяне на НП,
тъй като поведението на жалбоподателя, което да кореспондира с посочената правна
квалификация на нарушението, не било установено и описано. Данни за неблагоприятни
фактори или релеф на местността не били установени и описани от актосъставителя и АНО.
Поради това не било доказано по несъмнен начин процесното нарушение.
Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и присъждане на
разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Марков поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган /АНО/ АПИ, редовно призован, не изпраща
представител.
1
Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна :
На 31.12.2024г., в 08:10 часа жалбоподателят С. П., като водач на лек автомобил
марка „Опел Зафира” с рег.№ ...... е управлявала същия в гр.Харманли, по път I-8, км
328+650, в посока към гр.Хасково, като не съобразява скоростта на движение с пътните
условия и релефа на пътя, при което загубила контрол над управляваното от нея МПС,
излезнала вляво от пътното платно по посоката си на движение, завъртяла се в обратна
посока към гр.Харманли и се блъснала в крайпътната канавка, с което причинила ПТП с
пострадало лице.
За ПТП-то е съставен констативен протокол №63 от 31.12.2024г.
С оглед на така установеното е съставен АУАН № 3375809 от 31.12.2024г. от Ж.Ж. –
мл.автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно водачът
не избира скоростта на движение съобразно с атмосферните условия, релефа, с условията на
видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението - ПТП. АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя и е връчен на същия, като в законоустановения срок не са депозирани
възражения против АУАН.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в
ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №24-0271-001123 от 20.01.2025
година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с
него нарушение. В НП по идентичен начин е описана фактическата обстановка и самото
извършено нарушение. АНО е приел за нарушен също чл.20 ал.2 от ЗДвП. Предвид това и
на основание чл.179 ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200
лв.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото
писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – констативен протокол №63
от 31.12.2024г., АУАН № 3375809 от 31.12.2024г., както и от показанията на изслушаните в
съдебно заседание свидетели - актосъставителя Ж. Ж. и М. И. – служител на РУ-Харманли,
чиито показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани
от други доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по
делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
2
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12
от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложената
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и
оспорва от страните.
Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.
Съдът констатира допуснати редица съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и на НП, водещи до незаконосъобразност на атакуваното НП.
Съображенията за това са следните:
От разпоредбите на чл. 40 и следващите от ЗАНН може да се направи извода, че
законът урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъства при съставяне
на акта и да го подпишат, а именно: свидетели, присъствали на нарушението, свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, свидетели, присъствали при съставяне на
акта и свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта. Възможно е съставянето на
АУАН при наличието на всяка една от първите три категории свидетели. Актосъставителят е
длъжен всякога да предпочете да посочи като свидетели, тези присъствали на нарушението.
Ако такива не са установени или е обективно невъзможно актът да се състави в тяхно
присъствие, актосъставителят следва да състави акта в присъствието на свидетели,
присъствали на установяване на нарушението. Едва тогава следва да се пристъпи към
свидетелите от третата категория. Съставянето на акта с участието на всяка предходна
категория би следвало да бъде предпочетено и да изключи участието на свидетелите от по-
следващата категория. Противното обаче не следва да се счита за допускане на съществено
процесуално нарушение.
В настоящия случай не са налице свидетели присъствали на нарушението или такива
на неговото установяване, а само такъв на съставяне на АУАН, съгласно отразеното в самия
АУАН, както и съобразно показанията на самия свидетел М.И., който при разпита си пред
съда сочи, че е бил свидетел при съставянето на акта. При това положение процесният
АУАН е следвало да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, а той е съставен
единствено в присъствието на свидетеля М. И. - свидетел на съставяне на АУАН.
Следователно допуснато е нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, изискващ при липса на
свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той да се състави в присъствието на
двама други свидетели, като това изрично да се отбележи в него. Налице е процесуално
нарушение на производството по установяване на нарушението, водещо до опорочаване на
издадения АУАН и съответно на съставеното наказателно постановление въз основа на него.
При издаване на АУАН и на НП са нарушени също така императивните разпоредби
на чл.42, т.4, т.5 от ЗАНН и съответно на чл. 57, ал. 1, т.5, т. 6 от ЗАНН, изискващи надлежно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и описание
на законните разпоредби, които са нарушени.
В случая се сочи, че жалбоподателят С.П., като водач на МПС – лек автомобил, не е
3
съобразила скоростта си на движение с пътните условия и релефа на пътя, без обаче в АУАН
и в НП да е отразено с какви точно пътни условия и релеф на пътя тя е следвало да съобрази
скоростта си на движение. Нито за съда, нито за жалбоподателя стават ясни тези
обстоятелства, което пък прави невъзможна и проверката на същите – били ли са налице в
конкретния казус и наличието им съответно довело ли е до движение с несъобразена скорост
от жалбоподателя. А това е от значение за съставомерността на процесното нарушение по
чл.20 ал.2 от ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна, още повече че според
съдебната практика всяка скорост /независимо от разрешената максимална/, която не отчита
условията на пътната обстановка, се явява несъобразена и е в нарушение на визираната
разпоредба. Но за да се прецени налице ли е това нарушение, следва да е ясно с какво точно
следва да съобрази скоростта си на движение водачът на МПС при конкретната пътна
обстановка, доколкото нормата съдържа различни хипотези, предвиждащи определено
поведение, каквото следва да имат водачите на пътни превозни средства с цел осигуряване
безопасността на движението. Тук едва при разпита на свидетелите в съдебно заседание се
загатна за наличие на възможно заледяване на пътния участък в този ден, но такива факти
не са изложени от актосъставителя при съставяне на АУАН, нито впоследствие от АНО при
издаване на НП. Тези пропуски водят до ненадлежно описание на самото нарушение и на
обстоятелствата, при които е било извършено, и нарушават задължителните реквизити на
АУАН и НП, регламентирани в чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН.
Според съда е налице и неправилна правна квалификация на процесното нарушение,
доколкото така изложената от страна на актосъставителя и АНО фактическа обстановка
обосновава извод за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, а не на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Според
чл.20 ал.1 от ЗДвП „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“. В случая в АУАН и в НП е посочено, че вследствие на
несъобразяването на скоростта на движение с пътните условия и релефа на пътя,
жалбоподателят С.П. загубила контрола над управляваното от нея МПС, при което излезнала
вляво от пътното платно, завъртяла се в обратна посока и се блъснала в крайпътната
канавка. При така отразените факти следва да се приеме, че жалбоподателят С.П. е
нарушила чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не е контролирала непрекъснато управляваното от нея
МПС, с което е причинила ПТП по смисъла на парагр.6, т.30 от ДР на ЗДвП
/"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“/. Нарушен е
чл.20 ал.1 от ЗДвП според така изложената от АНО фактическа обстановка, а не чл.20 ал.2
от ЗДвП, както е посочил АНО, а именно че жалбоподателят С.П. не е съобразила скоростта
си на движение, за да спре пред предвидимо препятствие или опасност за движението. А за
нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП санкцията е уредена в чл.185 от ЗДвП, а не в посочената
от АНО разпоредба на чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП. Така установеното от съда също
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като касае задължителните
реквизити на чл.42, т.5 и чл.57 ал.1, т.6 от ЗАНН, неотстранимо е от съда и накърняващо
правата на жалбоподателя да разбере какво точно е извършила и как да организира
4
надлежно защитата си.
Изложеното до тук обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и обуславя отмяната
му на това основание. Предвид изложеното безпредметна се явява проверката по същество
на спора, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН и чл.38 ал.2, вр. ал.1 от ЗА и чл.18, вр. чл.7 ал.2,
т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г., следва в тежест на АНО да се присъди в полза на
пълномощника дължимото му се адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. .
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0271-001123 от 20.01.2025 година на
Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на С. К. П., ЕГН: ********** от
гр.Хасково, ... за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2, пр.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН и чл.38 ал.2, вр. ал.1
от ЗА, да заплати на Адвокатско дружество „Г. и Марков“, Булстат:......, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н „Красно село“, ..., представлявано от управителя адв.К. Г.,
направените по делото разноски в размер на 480 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5