Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         28.01.2020г.                                     Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                              XI Граждански състав

На 08.01.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №4273 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от Н.Н.Н. *** срещу “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив. С исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електроенергия към ответника за обект в *********, ИТН ******, клиентски номер ********. При заплащане на потребената от него електроенергия, разбрал, че допълнително му била начислена сумата от 75,60лв. по фактура №***********/31.01.2017г. за периода 10.11.2015г. – 04.12.2015г. Ищецът извършил справка в ответното дружество, като му било обяснено, че електромерът му е демонтиран, било установено неизмерване на електроенергия и му била начислено допълнителна сума. Ищецът твърди, че не е бил уведомен за проверка на електромера му, констативен протокол не му бил връчван. Не му ставало ясно как е изчислена допълнителната електроенергия, като счита, че същата не е потребена. Ищецът заплатил посочената сума. Счита обаче, че същата е неправомерно начислена и заплатена и следва да му бъде върната. 

За дължимата сума ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №10675/2019г. по описа на РС-Пловдив. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът подал възражение в указания срок, поради което съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи да му върне недължимо получената сума от 75,60лв. по фактура №**********/31.01.2017г., представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 10.11.2015г. – 04.12.2015г. Претендира направените по делото разноски.   

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Процесната сума била начислена правомерно, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. На 04.11.2015г. служители на ответника са посетили имота на ищеца и са демонтирали електромера. Електромерът е бил поставен в безшевен чувал и запечатан с пломба и уникален номер. Всички действия на ответника били описани в констативен протокол от 04.11.2015г. Служителите на ответника не успели да открият ищеца, който да присъства при проверката. Поради тази причина на проверката присъствали двама свидетели, които не са служители на ответника. Едностранната корекция на сметката на ищеца била извършена по реда на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. Така била изчислена сумата, с която следвало да се коригира сметката на ищеца. Периодът от врече за извършване на корекцията бил в рамките на една година, като началото на периода – 10.11.2015г. е началото на установеното неправилно отчитане на електромера. На основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката съществувало законово основание за преизчисление на сметка на клиент при прилагане на методологията заложена в Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. Ответникът счита, че е спазил изцяло процедурата за преизчисление сметката на ищеца – съставил е констативен протокол в присъствието на двама свидетели, предал е електромера на държавния орган, който извършва метрологични експертизи, констативният протокол отговаря на всички законови изисквания. Извършената корекция на сметката на ищеца не е имала за цел санкционирането му, а изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и овъзмездяване на ответното дружество. Ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Уведомяването на клиентите за извършвани корекции по сметките им ставало по реда на действащите Общи условия. В този смисъл била и установената от ВКС съдебна практика. Предвид изложеното ответникът счита, че претендираната сума в размер на 75,60лв. по фактура №**********/31.01.2017г. е основателно начислена и съответно платена.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по намира за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №10675/2019г. по описа на РС-Пловдив, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 75,60лв. по фактура №**********/31.01.2017г., представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 10.11.2015г. – 04.12.2015г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и за разноските по заповедното производство. Издадена е заповед за изпълнение за тези суми, срещу която длъжникът по заповедното производство е подал възражение в срок. В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск за установяване на вземането му, предмет на заповедта.

Страните не спорят, че са в договорни отношения по продажба на ел. енергия, като ответникът снабдява с такава обект на ищеца.

От приетите като писмени доказателства копия на: Констативен протокол №248107/04.12.2015г., Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №834/19.10.2016г. на БИМ, Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 24.11.2016г., Писмо с изх.№3858095/31.01.2017г. с известие за доставяне, фактура №**********/31.01.2017г., се установява, че на 04.12.2015г. служители на ответника са извършили проверка на електромера, който отчита доставената ел.енергия до дома на ищеца в гр.Стара Загора, ул.„Неофит Рилски” №7, ет.2, ап.2. При проверката било установено, че на електромера има въведена трета тарифа, която не е характерна за уреда, поради което ответникът е извършил корекция на сметката на ищеца като е начислил допълнителна сума по фактура, която представлява разликата между платената и реално потребената електроенергия. Сумата по фактурата в размер на 75,60лв. била платена, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Фактът дали ищецът лично е платил сумата или това е сторило трето лице е ирелевантен за предмета на спора, тъй като задължението не е с оглед на личността на потребителя и няма съмнение, че с плащането е погасено задължение на ищеца.

По делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, съдът възприема като добросъвестно и компетентно. Съгласно заключението на вещото лице, при извършената проверка на електромера е констатирано, че същият е манипулиран и измервателното устройство не функционира правилно. Била е приложена софтуерна манипулация, която води до промяна на тарифната таблица на електромера и на метрологичните му характеристики. Част от консумираната електроенергия се натрупва в регистър, който не съответства на избраните от клиента тарифни зони. Този регистър не се визуализира, отчита и остойностява. Електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания и не отчита реално консумираната електроенергия. Налице е случай на частично неизмерване на консумираната ел.енергия. Определянето на прогнозната неизмерена ел.енергия и остойностяването й са в съответствие с чл.50 и 51, ал.1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/.

Спорът се свежда до това дали правилно са приложени съответните правни норми касаещи измерването и остойностяването на потребената ел.енергия в случаите на неотчитане или неточно отчитане от СТИ. Становището на ответника е, че остойностяването е извършено на основание чл.48 и чл.50 от ПИКЕЕ, а не въз основа на Общите правила, че се касае за обективна, безвиновна отговорност, а не за договорна отговорност по реда на чл.82 от ЗЗД. Твърди, че ПИКЕЕ е подзаконов нормативен акт, част от действащото право, издаден въз основа на законова делегация.

Съдът констатира, че именно ответникът е оспорил пред ВАС Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/. С Решение №12897 от 1.12.2015г. на ВАС по адм. д. №9462/2014 г., IV о. са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013г. С Решение №1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. №2385/2016г., 5-членен с-в, е обезсилено Решение №12897 от 1.12.2015г. на ВАС по адм. д. №9462/2014 г., IV о. в частта, с която са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и производството по делото е прекратено в тази му част. Със същото решение ВАС отменя Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Д. вестник, брой 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. С Решение №2315/21.02.2018г. по адм.дело №3879/2017г. по описа на ВАС и разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са отменени. Т.е. към момента на извършената корекция на сметката на ищеца не е имало действащи правила, по които такава корекция да може да бъде извършена.

Освен това, съгласно съдебната практика съществуването на законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, не дерогира установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, доколкото се касае за договорни отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с лиценз да извършва услугата снабдяване с ел.енергия, т.е. за продажба на ел. енергия, които се регулират, освен от специалните нормативни актове в областта на енергетиката, така и от Закона за задълженията и договорите. Дори да е налице законово основание за корекция на сметките на абоната за минал период, той не може да носи отговорност за неправомерно въздействие, което не е осъществено от него, тъй като това би противоречало на установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Така, доколкото в специален закон не е установено изключение, разпоредбата на чл.82 ЗЗД е приложима, а подзаконови нормативни актове, които й противоречат, не следва да се прилагат.

Предвидената възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, вкл. след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното    й   измерване   или   неизмерване   се   дължат   на виновното   поведение   на   клиента   съгласно   чл.82   от   ЗЗД,   уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.

Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. Вземането на ответника произтича от сключен между страните договор. Не се касае до деликтна отговорност, за да се изследва дали е налице противоправно поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма или друго правило за поведение. А щом се касае до договорна отговорност, приложими към нея са общите правила на ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна.

В настоящия случай се установи, че електромерът е манипулиран и не отчита цялата потребена ел.енергия, но не се установява ищецът да е повредил електромера.

Поради всичко изложено, съдът намира, че не е налице валидно правно основание за ответника да получи начислената в резултат на корекцията процесна сума от 75,60лв., доколкото не се установява констатираната повреда на измервателния уред да е резултат от виновно неизпълнение на договорните задължения на ищеца.

От събраните по делото доказателства е видно, че е налице хипотезата на неоснователното обогатяване, предвидена в разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД. Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

В случая съдът намира, че се касае за получаване на нещо без основание, тъй като нищожността на основанието означава изначална липса на основание. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение / Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.

Ищецът е платил сумата от 75,60лв., с които ответникът се е обогатил неоснователно и дължи връщането им. Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на направените разноски съдът намира, че следва да уважи същата на основание чл.78, ал.1 ГПК и да осъди ответника да му заплати разноски в размер на 25,00лв., представляващи платената за производството държавна такса и 350,00лв. платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №6559/15.07.2019г.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева дължи на Н.Н.Н. с адрес: ***, ЕГН **********, сумата от 75,60лв. /седемдесет и пет лева и 60 стотинки/ по фактура №**********/31.01.2017г., представляваща недължимо платена сума за допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 10.11.2015г. – 04.12.2015г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №6559/15.07.2019г. по ч.гр.д. №10675/2019г. по описа на РС-Пловдив.

ОСЪЖДА “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева да заплати на Н.Н.Н. с адрес: ***, ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 375,00лв. /триста седемдесет и пет лева/ за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева да заплати на Н.Н.Н. с адрес: ***, ЕГН **********, направените разноски по заповедното производство в размер на 25,00лв. /двадесет и пет лева/ и адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв. /триста и петдесет лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №6559/15.07.2019г. по ч.гр.д. №10675/2019г. по описа на РС-Пловдив.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: