ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 07.06.2023 г.
Административен
съд-Ловеч, в закрито
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Елица Димитрова
като разгледа докладваното от
съдията, командирован, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за
разглеждане на делото в Административен съд – Ловеч съгласно заповед № РД-08-210/02.06.2023
г. на председателя на Върховния административен съд, адм.д. № 145 по описа за
2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба на Г.В.В.,***,
против отказ да му предостави информация
във вид на административна услуга във връзка с изтърпяване на наложеното му
наказание, поискана със заявление с рег.№ М-827/06.03.2023 г., адресирано до
началника на Затвора Ловеч.
Видно от изпратената по ел.път
преписка искането касае получаване на информация за реда и начина на изпращане
на кореспонденция на лишените от свобода, за които е установено, че нямат
средства.
Искането е входирано под №
М-827/06.03.2023г. по входящата кореспонденция на Затвора Ловеч, адресирано до
Началника на ОЗ Ловеч и веднага разпределено за отговор и за доклад.
Представено е становище от ИСДВР за
реда и начина на изпращане на кореспонденция до началника на Затвора Ловеч ,
съгласно което на л.св.В. е разяснено съгласно чл.90 ал.3 ЗИНЗС и чл.77 ал.3
ППЗИНЗС ,че пощенските разходи за кореспонденция на лишените от свобода са за
тяхна сметка , като лично по отношение на В. е проверено и подкрепено със
справка, че е разполагал с приход общо в размер на 1291,33лв в периода
01.09.-09.03.2023г.
Жалбата е недопустима, поради което следва да се остави
без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство следва да бъде
прекратено.
Разпоредбата на чл.76, ал.1, т.1-т.3 от ЗИНЗС урежда
правото на лишените от свобода да искат информация за въпроси, свързани с
изпълнението на присъдата, размера на изтърпяната част на наказанието и
възможностите за облекчаване условията на изтърпяване на наказанието, както и
предсрочно и условно предсрочно освобождаване. Според нормата на § 8 от ПЗР на
АПК, на която жалбоподателят изрично се позовава в жалбата си, уредените в
кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното
обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на
административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им,
освен ако в специален закон е предвидено друго.
За да бъде
издаден обаче административен акт по чл.21 от АПК, под формата на предоставяне
на исканата административна услуга, не е достатъчно издаването на такъв акт да е било поискано,
както твърди жалбоподателят. Необходимо е издаването му да е предвидено в
закона – чл. 4, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение второ
от АПК. В ЗИНЗС няма установени правила за реда, по който орган на
затворническата администрация е длъжен да се произнесе по искане за
предоставяне на информацията, която жалбоподателят, в качеството си на заявител,
претендира. Никъде в закона не е предвидено издаването на административен акт
при предоставяне на информацията по чл.76 от ЗИНЗС, респ. няма как да се
формира отказ или мълчалив отказ по заявлението за нейното предоставяне. Не е
предвидено и по повод на така поисканата информация някакъв орган, посочен в
разпоредбите на Глава Трета от ЗИНЗС, да предоставя претендираната от
жалбоподателя административна услуга. В закона няма установени правила за реда,
по който органът е длъжен да се произнесе по искане за предоставяне на
визираната от заявителя информация. Не е предвидено издаване на нарочен адм.
акт, който да обективира волеизявлението на адм. орган. Следователно
предоставянето на информацията не може да бъде приравнено на извършването на административна
услуга по смисъла на § 1, т.2, б.“г“ от ДР на ЗА (в този смисъл вж. определение
№ 3171 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2020 г., III о., определение №
5424 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2019 г., III о.,определение №
11442 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2020 г. , Определение № 5251 от
15.04.2014 г. по адм. дело. № 4170/2014 г., трето отд. на ВАС и Определение № 11495 от
01.10.2018 г. по адм. дело № 11552/2018 г., четвърто отд. на ВАС). В случая
не е налице нито изричен отказ по чл.
21, ал. 4 АПК, нито мълчалив по смисъла на чл.
58, ал. 1 АПК, защото за да е налице
мълчалив отказ е необходимо да бъде безспорно установено, че
административният орган, след като е имал задължение да се произнесе по
направено пред него искане, не го е сторил в нормативно установения срок.
В конкретния случай искането не се основава на
правоотношение именно по чл.77 ал.1 ЗИНЗС, чието регулиране се извършва с
издаването на ИАА, поради което не може да се възприеме като отказ по смисъла
на горецитираната разпоредба и не подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.Нещо повече на поисканата общо информация, касаещи всички
лишени от свобода, неразполагащи със средства за провеждане –получаване и
изпращане на кореспонденция е отговорено изрично и устно,видно от приложената
справка и становище.ЗИНЗС не предполага изрично и писмено уведомяване,издаване
на документи, за хипотези извън посочените в него.
В случая не са
нарушени законни права и интереси на частния жалбоподател, нито са останали
неосъществени вменени от закона задължения на административния орган, за да се
приеме че е налице отказ за издаването на конкретен административен акт, вкл. и
мълчалив отказ, който да подлежи на оспорване. В случая заявителят иска да получи
информация на писмен носител с определено от него съдържание но тази информация
не касае лично него , а е обща за всички л.св. без доходи, какъвто той не е
,видно от справката. Т.е при наличие на изричен отговор ,разяснение, той дори
не попада в хипотезата на лице,удостоверило своя правен интерес по см на чл.76 ЗИНЗС
За да бъде издаден административен акт по чл. 21 АПК не е достатъчно такъв да е поискан, подробно и обосновано, както е в
случая. Необходимо е такъв акт да е предвиден изрично в закона - чл. 4,
ал. 2, чл.
21, ал. 1, чл.
59, ал. 2, т. 4, предл. второ от АПК. Липсва изразен или формирал се отказ
– съдържащ отрицателно волеизявление - чл.
21, ал. 4 АПК, с оглед факта на предоставяне на исканата информация. В този
смисъл са Определение
№ 5251 от 15.04.2014 г. по адм. дело. № 4170/2014 г., трето отд. на ВАС и Определение № 11495 от
01.10.2018 г. по адм. дело № 11552/2018 г., четвърто отд. на ВАС.
Определение № 11442 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2020 г.,трето отд.
С оглед данните в представената декларация по чл.83,
ал.2, т.2 от ГПК вр.чл.144 от ГПК жалбоподателят следва да бъде освободен от
заплащането на държавната такса за образуване на производството в размер на 10
лева.
Настоящото определение, съгласно § 4б, ал.2 от ДР на
ЗИНЗС, подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, т.е. на
Административен съд – Ловеч.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.1 от АПК и чл.83, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА Г.В.В., с ЕГН **********, от задължението
за заплащане на държавна такса по адм.д. № 145 по описа за 2023 г. на
Административен съд – Ловеч.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Г.В.В., с ЕГН **********, против мълчаливия отказ на началника на Затвора
Ловеч да му предостави информация по заявление с рег.№ М-827/06.03.2023 г.,
адресирано до началника на Затвора Ловеч.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 145/2023
г. по описа на Административен съд – Ловеч.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред тричленен
състав на Административен съд - Ловеч в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: