Решение по дело №512/2022 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 49
Дата: 21 март 2023 г.
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20222160100512
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Поморие, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20222160100512 по описа за 2022 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост на сграда с
идентификатор 57491.509.24.4, комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие, ул. „Княз Борис І”, №
219, представлявана от управителя на ЕС „Кондо мениджмънт” ЕООД гр.Поморие, чрез
пълномощниците адв.Е.Г. и адв.Р. Н., със съдебен адресат адв.Р. Н., против „Пиреос
Недвижими Имоти“ ЕООД гр.София, с която са предявени искове с правно основание чл.38,
вр. чл. 6, ал.1, т.9 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцовата ЕС сумата 4 445.05 евро, с левова равностойност 8 693.76 лв., представляваща
вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, за извършване на ремонт на покрива и
покривните тераси на сградата, определена с решение на общото събрание на ЕС, взето на
14.11.2017 г., както и сумата 1 970.59 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 28.05.2020 г. до 21.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендират се от ищеца и разноските по делото.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответника, който е
подал отговор, в който сочи, че претендираните суми са изцяло заплатени на ищеца, че не е
дал повод за завеждане на делото, поради което на ищеца не са дължат разноски.
С протоколно определение № 304/09.11.2022 г., производството е прекратено по отношение
на предявените искове, поради оттеглянето им от ищеца, и е висящо по искането на ищеца
за присъждане на разноски, по което съдът намира следното.
Ищецът претендира разноски в общ размер 2 557.75 лв., от които заплатена държавна такса
за образуване и водене на делото в размер 397.75 лв. и адвокатски хонорар в размер 2 160
1
лв.
Прави и искане за присъждане на разноските, направени от него в обезпечителното
производство по ч.гр.дело № 501/2022 г., по описа на – Поморие, по което е допуснато
обезпечение на предявения в настоящото производство иск, при общ размер на тези
разноски от 655 лв., от които държавна такса в размер 40 лв., такса за вписване на
обезпечителна заповед в размер 15 лв. и 600 лв. адвокатски хонорар.
Както бе посочено, ответникът твърди, че е заплатил изцяло на ищеца претендираните от
него суми, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което на ищеца не
се следват разноски.
Оспорва и размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение като прекомерен
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и прави искане ако
съдът приеме, че на ищеца следва да бъде присъдено такова, то същото да е в минимално
определения размер съобразно чл.36 от ЗА.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
По силата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Ответникът признава иска и е заплатил на ищеца претендираните от него суми, като
плащането е извършено на 02.09.2022 г., след предявявянето на иска на 22.08.2022 г.
Спорен е въпросът дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Процесните претенции са основани на задължението на собственик на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост, какъвто е ответника, по чл.6, ал.1, т.8, вр. с
чл.38, ал.1 от ЗУЕС, да изпълнява решенията на ОС на ЕС, в посочените в същите срокове, а
при липса на такива – в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС.
В случая решенията на ОС, приети на проведеното на 14.11.2017 г., ОС на ЕС, включително
и за определяне на дължимата от ответника вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС,
са влезли в сила и като такива същите са задължителни за ответника, който е бил и поканен
да ги изпълни, видно от собствените му признания, съдържащи се в представеното по
делото уведомление изх. № 60/18.05.2021 г.
Несъмнено, както и сочи самият ответник, налице е изразена от ответника готовност да
заплати задълженията си към ЕС, но плащането е поставено под условие – предоставяне от
ЕС на документи във връзка с претендираните суми.
Както бе посочено, задължението на ответника е обусловено единствено от влизането в сила
на решение на ОС на ЕС, като изпълнението на същото не изисква сбъдването на други
условия освен посоченото.
Ответникът не е изпълнил решението на ОС, с което е дал повод за завеждане на делото,
поради което и тъй като претенциите са погасени чрез плащане, което е довело до оттегляне
2
на исковете, в негова тежест следва да се възложат разноските на ищеца в настоящото
производство.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ищеца, е основателно поради следното.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, който препраща
към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата).
По правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата (ред. преди изм. ДВ бр. 88/04.11.2022 г.),
минимумът за защита по дело с интерес от 5000 до 10 000 лв. е 580 лв. + 5 % за горницата
над 5000 лв., така минималният размер на възнаграждението по иска за главницата е 764.69
лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, минимумът за защита по дело с интерес при интерес
от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., поради което минималното
възнаграждение по иска за лихви е от 367.94 лв.
На основание чл.2, ал.5 от Наредбата, общият размер на минималното възнаграждение е
1 132.63 лв. /Определение № 50490 от 12.12.2022 г. по ч. т. д. № 2507/2021 г., II т. о., ТК на
ВКС/.
В случая фактическата и правна сложност на спора е минимална, предвид признанието на
иска и извършеното погасяване чрез плащане от ответника, поради което на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в редуциран размер от 1 132.63
лв.
Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като
привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението – т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС.
В случая исковете са оттеглени, но поради плащане от ответника в хода на процеса, поради
което разноските по обезпечението следва да бъдат възстановени на ищеца.
В обезпечителното производство е заплатено адвокатско възнаграждение в размер 600 лв.,
минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.7 от Наредбата е 566.32 лв.
Фактическата и правна сложност на обезпечителното производство не е минимална, но и не
се отличава от обичайната такава, поради което и при съобразяване на обстоятелството, че
заплатеното възнаграждение е близко до минималното, съдът намира, че същото не следва
да бъде редуцирано.
В съвкупност от посоченото съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат
3
възложени разноски на ищеца в общ размер 2 185.38 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Средец, ул. „..., представлявано от управителя Емил
Ангелов, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Б. Б., да заплати на Етажната
собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.4, комплекс „Сънсет ризорт“
гр.Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 219, представлявана от управителя на ЕС „Кондо
мениджмънт” ЕООД гр.Поморие, чрез пълномощниците адв.Е.Г. и адв.Р. Н., със съдебен
адресат адв.Р. Н., сумата 2 185.38 лв. (две хиляда сто осемдесет и пет лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението, с характер на определение, подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4