Р Е Ш Е Н И Е
№ 260200
гр.Пловдив, 05.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на деветнадесети януари, две
хиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ЕЛЕНА РАЛЧЕВА
като разгледа АНД №
7324/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-003607 от 27.04.2020г., издадено от М.В.М.,
на длъжност началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на
И.К.К., ЕГН:**********, с адрес ***,
1.на основание основание чл.175, ал.3 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв.
/двеста лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
2.на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
В жалбата се оспорва факта на извършено нарушение на. чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП като се сочи, че
талонът е представен при проверката, но в последствие е върнат, докато
свидетелството за управление на МПС и мотопедът били задържани. Относно
нарушението на чл.140, ал.1
от Закона за движението по пътищата посочва, че наказанието е прекалено тежко с
оглед на неговата възраст и размера на пенсията, като предлага наказателното
постановление да бъде отменено. Жалбоподателят К. се явява пред съда и поддържа
жалбата на изложените основания, като добавя, че синът му има онкологично
заболяване и му е необходимо да управлява МПС, за да ходят до лечебни
заведения, както и описва на начина на придобиване на мотопеда, причините
същият да не бъде регистриран, както и отношението си към наложеното наказание.
Отново предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив
не изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице процесуални
нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, фактическата
обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по
своя обем, категорични и безспорни доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят административнонаказателната му отговорност. Предлага
жалбата да бъде оставено без уважение, а наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 11.11.2020г., видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив на 12.11.2020г., съгласно
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.04.2020г., около 10:30 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Васил
Левски“ до № 222, на въведен във връзка с извънредното положение в страната
КПП, служители на МВР спрели за проверка МПС – мотопед марка „Пиаджио“, с номер
на рама 2322183 като установили, че същият бил управляван от жалбоподателя
И.К.К..На място пристигнал
свидетелят Т.Г.Д. – в качеството му на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, който установил, че същото МПС не било
регистрирано по надлежния ред, както и жалбоподателят К. не представил
контролен талон към свидетелството си за управление на моторно превозно
средство.
С оглед на горното, на място и в присъствието на нарушителя,
свидетелят Д. съставил АУАН с бланков № 714334 от 10.04.2020г. срещу жалбоподателя К. за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата,
който АУАН жалбоподателят подписал, без да отрази възражения. Въз основа същия
акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Т.Г.Д.. Същият помни конкретното нарушение,
като описва установеното при поверката, както и начина на съставяне на АУАН.
Съдът намира показанията на свидетеля Д. за последователни логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради което и приема последните като истинни. От същите се
установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото,
както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в
светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така
представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи и Заповед № 8121з-825 от
19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие,
при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което жалбоподателят И.К.К. виновно е нарушила
разпоредбата на:
1. чл.140, ал.1
от Закона за движението по пътищата – за това, че на 10.04.2020г., около 10:30
часа, в гр.Пловдив, на ул.„Васил Левски“ до № 222, е управлявал МПС - мотопед
марка „Пиаджио“, с номер на рама 2322183, което не е било регистрирано.
2. чл.100, ал.1,
т.1 от Закона за движението по пътищата за това, че на 10.04.2020г., около
10:30 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Васил Левски“ до № 222, е управлявал МПС -
мотопед марка „Пиаджио“, с номер на рама 2322183, без да носи контролен талон
към свидетелството си за управление на МПС.
Фактът на извършено нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата по същество не е спорен между страните, не се отрича от
жалбоподателя, като в случая безспорно се установява, че последният е
управлявал МПС - мотопед марка „Пиаджио“, с номер на рама 2322183,, както и че
последния не е бил регистриран в Р.България.
Установи се още и че при това жалбоподателят не е носил контролния
талон към свидетелството си за управление на МПС, съгласно соченото от
свидетеля Д.. В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че талонът е представен при проверката, но в последствие е
върнат, каквото обстоятелство свидетелят Д. не сочи, още по малко в подобно
действие на последния, а именно – изземване на свидетелството за управление на
МПС, но връщане на талона – напълно липсва понятна логика.
Въпреки горното съдът намери, че в случая са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН за квалифициране на установеното административно
нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата като „маловажен
случай“.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния
орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен
контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността
на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Във връзка с горното се установява, че се касае за водач на
възраст над 80 години, пенсионер, правоспособен водач от 1966г., без данни за
каквито и да е други нарушения на ЗДвП. Няма причина и да не се вяра на
заявеното от жалбоподателя, че е налице обективна необходимост да управлява
автомобил, с оглед лечението на неговия син. Не на последно място следва да се
отбележи, че в случая се касае за МПС – мотопед, което макар също да безспорно
да подлежи на регистрация, то все пак управлението на подобно МПС, което
общоизвестно има и не малко прилика и с велосипедите, не е от такава степен на
обществена опасност, каквато например би била управлението автомобил. Всичко
това, съпоставено с наложеното наказание, което е значително по тежест, а
именно – глоба в размер на 200 лв. както и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, налага извод за едно очевидно несъответствие на същото
наказание както с личността на нарушителя, така и с обстоятелствата по
конкретния случай.
Последното мотивира съда да приеме, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и нарушението на чл.140, ал.1 от Закона
за движението по пътищата за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя представлява „маловажен случай“. Ето защо и на
основание чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е следвало да
налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго такова
нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством издаване на
наказателно постановление. Действително обществените отношения, които регулира
ЗДвП, са от особена важност, но това не означава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изобщо неприложима за този вид нарушения и може да бъде основание
административнонаказващия орган да игнорира задължението си за индивидуална
преценка на всеки отделен случай.
Горното мотивира отмяна на наказателното постановление в частта му,
с която на жалбоподателя К., на основание чл.175, ал.3 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв.,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН относно установеното
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата. Конкретното
установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен
на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесните нарушения са
такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност
на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Също така, наложеното наказание – глоба в
размер на 10 лева не може да бъде в никакъв случай определено като особено
тежко и несъответстващо на конкретното нарушение, както и на личността на
нарушителя. В този смисъл, при разглеждане въпроса за съответствието на наложеното
наказание с тежестта на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата следва да се посочи, че за същото, съгласно чл.183,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно
наказание – глоба в размер на 10 лева. В случая законодателят е предвидил
наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира
същото в определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно,
поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено в частта му, с която на жалбоподателя К., на основание чл.183, ал.1,
т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата.
Водим
от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо и предл. трето от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-1030-003607 от 27.04.2020г., издадено от М.В.М., на длъжност началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив В
ЧАСТТА МУ, с която на И.К.К., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание
чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона
за движението по пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-003607 от 27.04.2020г., издадено от М.В.М.,
на длъжност началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която на И.К.К., ЕГН:**********,
с адрес ***, на основание чл.183, ал.1,
т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на
обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото
е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС