№ 24
гр. гр.Силистра , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20213400500116 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл ГПК.
ЗАД“ОЗК Застраховане”, с ЕИК ********* обжалва решение №
260012/17.02.2021 г. на Силистренски районен съд, постановено по гр.д. №
444/2020г., в частта в което е осъдено да заплати на ГЬ. Т. ЯШ., с ЕГН
**********, на основание чл.432,ал.1 от КЗ, сумата от 700 (седемстотин)
лева - неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени в резултат на
пътно- транспортно произшествие, случило се на 23.09.2019г. в
с.Добруджанка, обл.Силистра, на ул.”Първа”№7, виновно причинени от
Севдар Неври, който е управлявал лек автомобил „Фолксваген“,модел
„Туарег“, с рег.№ СС1555АР, застрахован в ЗД”ОЗК Застраховане” АД- със
застраховка “Гражданска отговорност”, заедно със законната лихва, считано
от 23.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му
част е неправилно - постановено при нарушения на процесуалния и на
материалния закон и е необосновано, като моли за отмяната му в обжалваната
част с отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди,
евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение и отчитане
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, а с оглед резултата и
за присъждане на разноски за двете инстанции. Излага, че неправилно
първоинстанционния съд е приел, че е налице виновно и противоправно
поведени от страна на водача Неври, доколкото е налице издаден АУАН и
1
влязло в сила НП № 19-1099-000639. Обезщетението било завишено -
определено от районния съд в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
принципа за справедливост, без отчитане на релевантните обстоятелства като
характера и степента на търпените болки, в противовес на трайната съдебна
практика. Не се коментирани и доводите на въззивника за налице
съпричиняване на вредоносния резултат както и доводите, че законна лихва
се дължи от изтичане на 3 месесен срок от предявяването на доброволната
претенция по чл.380 ГПК - 17.04.2020г.
Насрещната страна ГЬ. Т. ЯШ., с ЕГН ********** депозира становище
за неоснователност на жалбата.
ОС, като взе предвид данните по делото, изложените в жалбата
съображения на жалбоподателя и тези на проц. представител на ответната
страна, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима и подадена в срок, а по същество-
частично основателна по следните съображения:
На първата инстанция безспорно е установен факта, че на
23.09.2019г., около 19 ч., ищцата е била ударена от лек автомобил
„Фолксваген“ модел „Туарег“, с ДК№ СС 1555АР и травмите и са в резултат
на станалото на 23.09.2019г. ПТП. Оплакването, изложено във въззивната
жалба за отсъствие на предпоставките по чл.45 от ЗЗД е неоснователно,
което обосновава и наличието на основания за ангажиране на застрахователя
по чл.432, ал.1 от КЗ. Съгласно нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината при
деликтната отговорност е с оборима презумпция. Оборимите законни
предположения водят до разместване на тежестта за доказване. Увреденият
няма нужда да доказва вината на причинилия вредата – тя се счита за
установена, освен ако причинителят на вредата не докаже липсата на вина,
какъвто е не е настоящият случай, както и защото спрямо лицето, което е
причинило вредите на ищцата – водачът на лекия автомобил Сердар
Гюлтекин Неври има вече приключило администнративно - наказателно
производство с НП № 19-1099- 000638/ 07.10.2019г., издадено от ОДМВР-
Силистра 14.06.2017 г., влязло в сила, с което му е наложено адм. наказание
глоба, за това, че на 23.09.2019г. в 19.00 ч. в с.Добруджанка, обл. Силистра,
на ул.“Първа“, пред дом № 7, в посока с.Голеш, като водач на лек автомобил
Фолксваген Туарег, с рег.№ СС 1555 АР, е блъснал пресичащото от ляво на
дясно дете, тъй като не е намалил скоростта и не е спрял при необходимост
2
при наличието на деца на пътното платно.
Относно размера на присъденото обезщетение :
Определеното на ищцата обезщетение в размер на 700 лева не е
завишено. То е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с
конкретно съществуващите обстоятелства – вида на травмите,
продължителността на лечението и неудобства от др. естество. От
представената с исковата молба епикриза се установява, че след инцидента
детето е постъпило в МБАП-Силистра- „Хирургично отделение“. Вярно е, че
болничния му престой е бил кратък и при направените изследвания не се
установява черепно-мозъчна фрактура, но не може да се неглижират
негативните му преживявания от самия инцидент, по време на проведената
диагностика и свързаните с нея на мед. манипулации, УЗД на корем,
Рентгенография и КТ на глава, които се възприемат поначало много по-
интензивно в детската възраст. Поради това не е налице причина за
редуциране на посочения по-горе размер, както с оглед извода на съда за
липсата на основание да коментира твърдяното съпричиняване от страна на
родителите на ищцата, така и с оглед критериите за справедливост.
Въззивният съд намира известно съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото при ПТП дете, доколкото са налице данни, че то е навлязло в
платното за движение, ударено със страничното огледало на преминаващия
автомобил и е получило телесните травми, по повод на които се претендира
обезщетение с иска по чл. 423, ал. 1 от КЗ. Когато установи принос на
увредения към щетата, съдът обаче не е задължен да го съобразява при
определяне на дължимото обезщетение - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съгласно която
може, но не е задължително, да бъде намалено присъдимото обезщетение за
вреди, дори при доказан принос на пострадалия. При конкретното ПТП
основният, решаващият фактор за уврежданията на пострадалото дете са
допуснатите от виновния водач нарушения на правилата по чл. 20, ал. 2 и чл.
116 във вр. с чл. 117 от ЗДвП, изискващи при възприемане на увлечените в
игра група деца като потенциална опасност за движението да намали
скоростта до такава, че да може да спре. При това поисканото обезщетение е
могло да бъдат уважено в по – висок размер и неговото намаляване от
въззивния съд не би съответствало на общоприетото понятие за
справедливост и утвърдено в съдебната практика за подобни случаи.
3
Въззивният съд намира за частично основателно оплакването във
въззивната жалба на относно началния момент на законната лихва.
Установено е по делото, че ищцата е изпълнила изискването на чл. 380, ал. 1
от КЗ и е подала писмена застрахователна претенция, получена от
застрахователя-ответник на 17.01.2020 г., с приложени към нея изискуемите с
чл. 106, ал. 3 КЗ доказателства. Предвид уведомяването на застрахователя на
17.01.2019 г., акцесорният иск за законна лихва върху дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 700 лв. е
неоснователен и подлежи на отхвърляне за периода от датата на процесното
ПТП - 23.09.2019 г. до 16.01.2020 г.Разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ не намира
приложение в случая– решение по т. дело N 2273 по описа за 2018г. на ВКС-
ТК, доводите в което е излишно да се преповтарят.
Предвид посоченото обжалваното решение следва да се отмени в частта
му, с която е присъдена законна лихва върху дължимото обезщетение, за
периода от 23.09.2019 г. до 16.01.2020 г. и следва да се потвърди в останалите
му обжалвани части, като въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл. 272 – ГПК.
Водим от горното, ОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260012/17.02.2021 г. на Силистренски районен
съд, постановено по гр.д. № 444/2020г. в частта му, с която ЗАД“ОЗК
Застраховане”, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на ГЬ. Т. ЯШ., с ЕГН
********** законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди за период от 23.09.2019г. до 16.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за присъждане на законна лихва върху присъденото с решението
обезщетение за неимуществени вреди от 700лв. за период от 23.09.2019г. до
16.01.2020 г
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012/17.02.2021 г. на Силистренски
районен съд, постановено по гр.д. № 444/2020г. в останалите му обжалвани
части.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5