№ 2650
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от П. Г. ПАНОВ Административно наказателно
дело № 20251110206698 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
020203/27.08.2024г., издадено от Д.Д.Д. на длъжност началник Сектор в СДВР,
ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед на министъра
на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021г., с което на П. Е. В., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание за нарушение на
чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП –глоба в
размер на 50лв.
В жалбата се съдържат води, че НП е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва изложената в АУАН фактическа обстановка. Намира нарушението за
недоказано.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован не се явява.
Същият търсен на известните по делото адреси, но видно от данните на
връчителя, е напуснал адреса, няма данни за трудови договори и други адреси,
поради което съдът намира, че е положил достатъчно усилия за уведомяването
1
на жалбоподателя за насроченото съдебно заседание. Доколкото адресът е
напуснат (посочен в жалбата и пред АНО), без да се уведоми съда и АНО за
новия адрес, делото се разгледа без участието на жалбоподателя, съобразно
предвиденото в ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 13.08.2024г. около 16:00 часа жалбоподателят П. В. управлявал лек
автомобил, МЕРЦЕДЕС АМГ ГЛЕ 53 4МАТИК КУПЕ, с рег. № СА****** в
град София по ул.Челопешко Шосе с посока на движение от кв.Челопечене
към бул.Ботевградско шосе и бил спрян за проверка от служителите на ОПП
СДВР Е. А. и М. И., които установили, че по време на движение водачът не
използва и не е поставил обезопасителен колан, с какъвто е оборудван
автомобилът. Служителите на ОПП СДВР установили това обстоятелство
непосредствено преди подаване на сигнала за спиране.
На водача бил съставен АУАН за констатираното нарушение.
Въз основа на АУАН при същата възприета фактическа обстановка и
правна квалификация на нарушението било издадено и обжалваното
Наказателно постановление (НП) № 24-4332-020203/27.08.2024г., издадено от
Д.Д.Д. на длъжност началник Сектор в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР, упълномощена със заповед на министъра на вътрешните работи рег. №
8121 з-1632/02.12.2021г. , с което на П. Е. В., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание за нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на
основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от ЗДвП –глоба в размер на 50лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели А. и И., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите доколкото същите са
хармонични, вътрешно непротиворечиви , кореспондират помежду си и се
2
допълват. Показанията са логични и ясни. От тях се извежда по несъмнен
начин описаната по-горе фактическа обстановка. Свидетелите възпроизвеждат
лични възприятия, категорични са в обстоятелството, че водачът не е бил с
поставен обезопасителен колан по време на движение. Свидетелите имат ясен
спомен за нарушението, като си спомнят и данни за годината и мястото на
нарушението, особености на управляваното МПС и действията на водача.
Видно от показанията, и двамата свидетели са възприели водача да управлява
на посоченото място процесното МПС без предпазен колан. От показанията на
тези свидетели съдът безспорно установи авторството на нарушението и
неговото извършване.
Твърденията в жалбата в обратния смисъл са неподкрепени с
доказателства и бланкетни. Не са ангажирани никакви доказателства, които да
оборват или да поставят под съмнение показанията на служителите на ОПП
СДВР, които са незаинтересовани от изхода на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, приобщени по
реда на чл.283 от НПК, включително и представените заповеди за
компетентност по отношение на актосъставителя и наказващия орган.
Поради тези съображения съдът намери нарушението за доказано.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че не е
допуснато съществено нарушение на материалния закон или процесуално
нарушение при издаване на НП, което да е основание за неговата отмяна.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Видно от приложената
заповед по делото, младши автоконтрольорите имат право да издават АУАН,
каквото правомощие им дава и изрично чл.189, ал.1 от ЗДвП. Наказателното
постановление също е издадено от компетентно длъжностно лице – началник
3
сектор към СДВР ОПП, която също е упълномощена с цитираната заповед и в
рамките на предвиденото в чл.189, ал.12 от ЗДвП, според който наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „ Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.”.Управляваното от жалбоподателя МПС попада
именно в категория, предвидена в разпоредбата на чл. 149 ЗДвП. В случаите, в
които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т.
7, предл. 1 е предвидил наказание за виновните лица в абсолютен размер –
„глоба” в размер на 50 лева. Същата е правилно определена в НП.
Съдът намира, че свидетелите И. и А. категорично заявяват
обстоятелството, че жалбоподателят е бил без обезопасителен колан, което е
достатъчно доказателство за извършеното нарушение. Ето защо за съда то е
доказано от обективна страна, а наложеното за него наказание е
законосъобразно, защото е с размер точно фиксиран от законодателя и съдът
няма възможност да ревизира същото.
От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателя при
форма на вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като водач на
МПС да постави обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС, по време
на движение, но въпреки това не го е сторил, като е искал и целял именно
това.
АУАН и НП отговарят на всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Посочена е както нарушената разпоредба, така и санкционната.
Словесното описание на нарушението е ясно и позволява на жалбоподателя да
разбере за какво нарушение е наказан. Съдът не констатира и липса на
описани данни за самото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП.
Напротив, всички елементи от обективната съставомерност на нарушението
са намерили своето отражение в АУАН и НП, включително датата и мястото
4
на нарушението, кое е привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, за какво нарушение, описано фактически.
Във връзка с оплакването за отнети контролни точки следва да се посочи,
че разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ЗДвП делегира на министъра на вътрешните
работи правомощия с наредба (НАРЕДБА № Із-2539 от 17.12.2012 г.) да
определя първоначалния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението се отнемат точки, съобразно допуснатото нарушение. Съгласно
нормата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба, отнемането на контролни точки се
извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Отнемането
на точките е последица именно от влязло в сила наказателно постановление.
Броят на контролните точки, които се отнемат е определен конкретно за
отделните видове нарушения на правилата, установени със ЗДвП. Самите
контролни точки и отнемането им не представляват административно
наказание, нито принудителна административна мярка, а имат отчетно –
статистическа функция за извършените от водача нарушения, по които има
влязло в сила наказателно постановление. Евентуалните грешки при
фактическото посочване в даденото НП на броя на отнетите контролни точки
подлежи на съдебен контрол в производството по обжалване на заповед по чл.
171, т.4 от ЗДвП. Отнемането на контролни точки не подлежи на проверка по
реда на ЗАНН. Така в Решение № 1462 от 10.03.2014 г. на АдмС - София по
адм. д. № 138/2014 г.
Поради тези съображения НП следва да бъде потвърдено.
Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в минимален размер
от 80 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. Ето защо
жалбоподателят следва да бъде осъден да го заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
020203/27.08.2024г., издадено от Д.Д.Д. на длъжност началник Сектор в СДВР,
ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед на министъра
на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021г. , с което на П. Е. В., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание за нарушение на
чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от ЗДвП –глоба в
размер на 50лв.
ОСЪЖДА П. Е. В., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6