Решение по в. гр. дело №485/2025 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 280
Дата: 6 ноември 2025 г. (в сила от 6 ноември 2025 г.)
Съдия: Велислав Иванов Иванов
Дело: 20251700500485
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Перник, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500485 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД срещу решение № 441/08.05.2025г. по гр.д. №
6915/2024г. по описа на РС-Перник, с което е признато за установено на
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК: ********* не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) срещу Е. Н. Р., ЕГН ********** за сума в размер
на 4130,16 лева главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законна лихва от 15.11.2011 г. до окончателното изплащане на задължението,
1168,32 лева възнаградителна лихва в периода от 20.08.2009 г. до 20.01.2011 г.,
939,74 лева мораторна лихва в периода от 18.09.2009 г. до 14.10.2011 г. и
224,76 лева разноски, за които е издаден изпълнителен лист 13.12.2012 г. в
полза на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД в рамките на гр.д. №
6822/2011 г. по описа на Районен съд – Перник поради погасяване по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е
осъдено да заплати на Е. Н. Р. сумата от 258,52 лева – разноски по делото. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД е осъдено да заплати адв. Х. Х. сумата от 700,00 лева за оказаната
безплатна помощ.
Жалбоподателят не споделя изводите на районния съд, че погасителната
давност за вземането е изтекла в периода 12.02.2012-12.02.2017г. Акцентира се
1
върху това, че решението е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като с отговора на исковата молба
ответникът е направил искане да бъде изискан препис от изп.д. № 697/2012г. и
изп.д. № 998/2017г., двете по описа на ЧСИ А.В., последно разпределено на
ЧСИ Г.К. и образувано под № 5097/2023г. Сочи се, че съдът е отказал да
изиска служебно изпълнителните дела, без да посочи мотиви за отказа си,
което е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила от
негова страна и неправилни изводи за приложението на материалния закон.
Възразява се и срещу извода на съда, че в депозираната молба за образуване
на изпълнително делото от 2017г. вземането не е достатъчно ясно
индивидуализирано и затова не може да се отнесе категорично към процесния
случай. Излага подробни аргументи, защо счита, че вземането не е погасено
по давност. Въз основа на изложеното моли решението на районния съд да
бъде отменено, исковете да бъдат отхвърлени, както и въззиваемата да бъде
осъдена да му заплати разноските, направени в производството – 360 лв. на
основание чл. 78, ал.8 ГПК, както и възнаграждение в размер на 80 лв. на
основание чл. 13, т.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ответникът по жалбата счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на районния съд – правилно. Твърди, че по делото няма
представени доказателства за образуване на изпълнителните дела №
697/2012г. и № 998/2017г. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а решението на районния съд – потвърдено. Моли за присъждане на
адвокатски хонорара в полза на адв. Х. на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ‘‘
ЕАД– редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба от
същия чрез юрк. С.П., с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие,
да бъде уважена въззивната жалба, обжалваното решение да бъде отменено и
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани,
моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно
списъка по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба.
Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства,
възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Въззивната жалба е допустима, затова същата следва да бъде разгледана
по същество.
Районният съд е сезиран с искове по чл. 439 ГПК. Видно от
представения по делото изпълнителен лист, ищецът е бил осъден по гр.д. №
6822/2011 г. по описа на Районен съд-Перник да плати в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумите в размер на 4130,16 лева главница по
договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва от 15.11.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението, 1168,32 лева възнаградителна
лихва в периода от 20.08.2009 г. до 20.01.2011 г., 939,74 лева мораторна лихва
в периода от 18.09.2009 г. до 14.10.2011 г. и 224,76 лева разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано
2
изпълнително дело под № 998/2017 г. по описа ма ЧСИ А.В., което сега е
образувано под № 5097/2023 г. по описа на ЧСИ Г.К.. Твърди и че описаното
задължение е погасено по давност, тъй като от влизане в сила на заповедта за
изпълнение до образуване на изпълнителното дело през 2017 г. не са
извършвани действия по изпълнение.
Ответникът навежда довод, че въз основа на този изпълнител лист още
на 16.03.2012г. е образувано изп. дело № 697/2012г. по описа на ЧСИ А.В.,
като посочва и конкретни дати, на които са извършвани изпълнителни
действия по това дело. Във връзка с този си довод ответникът е представил
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016г. (когато му е
цедирано процесното вземане), който не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК от
ищеца, към който е приложен списък на вземанията (л.50), видно от който по
отношение на процесното вземане е било образувано изпълнително дело №
697/2012г. по описа на ЧСИ А.В.. Този документ не е обсъден от районния съд
и затова същият е приел, че по делото не са представени доказателства да е
било образувано такова изпълнително дело. Настоящият състав приема, че от
представения и неоспорен договор за цесия може да се направи извод, че по
отношение на процесното вземане е образувано изпълнително дело още през
2012г., което води и до различни правни изводи от тези на районния съд.
Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по
време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, обаче е дадено различно разрешение, като е прието, че образуването на
изпълнително дело не е изпълнително действие и не прекъсва давността,
предвид което изложеното в ППВС № 3/18.11.1980 следва да се счита за
изгубило сила. С ТР № 3/28.03.2023 г., постановено по тълк. дело № 3/2020
г.на ОСГТК, е пояснено, че докато е траел изпълнителният процес относно
вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
Въз основа на гореизложеното може да се направи извод, че по
настоящия дело от образуване на изпълнително дело № 697/2012 г. по описа
на ЧСИ А.В. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и
погасителна давност не е текла. Началният момент, от който започва да тече
погасителна давност, е датата 26.06.2015 г., когато е постановено ТР №
2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането за главница се
погасява по давност, би била 26.06.2020 г.
Видно от представените пред първата инстанция доказателства, в
периода след 26.06.2015 г. има извършени множество изпълнителни действия,
които прекъсват погасителния давностен срок, както следва: след като на
10.04.2017г. е входирана молба от взискателя за изтегляне на изпълнителен
лист от 13.02.2012г., издаден по ЧГД 6822/2011г., по описа на PC-Перник в
оригинал, на 11.04.2017г. е последвало депозирането на молба за образуване
на изпълнително дело под номер 998/2017г. при ЧСИ А.В.. С молбата си за
3
образуване е поискано извършването на справки в регистрите на БНБ и НАП
и налагането на запори. Освен това взискателят е поискал насрочване на опис
на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсва погасителната
давност за вземането. На 11.05.2017г. са изпратени запорни съобщения за
налагане на запор по банкови сметки на длъжника. Ha същата дата е
изходирано и изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника до рабодотеля *** ЕООД. Ha
26.03.2019г. е изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочен
опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На 06.10.2020г. е
изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочен опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Изложеното е достатъчно, за
да се направи извод, че вземанията не са погасени по давност. Това е така,
защото съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение (на което практиката приравнява и заповедта за изпълнение), срокът
на новата давност е всякога пет години. Следователно вземанията биха били
погасени, ако не са предприемани изпълнителни действия до 06.10.2025г.
Исковата молба по настоящото дело е предявена на 12.12.2024г., към която
дата очевидно вземанията не са били погасени по давност. От тази дата на
основание чл. 115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД давност не тече, тъй като трае съдебен
процес относно вземането. От това следва, че процесното вземане не е
погасено по давност, въззивната жалба е основателна, решението на районния
съд да се отмени, а исковете следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото Е. Н. Р. следва да бъде осъдена на основание
чл. 78, ал.8 ГПК да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 441/08.05.2025г. по гр.д. № 6915/2024г. по описа
на Районен съд-Перник в частта, с която е признато за установено на
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК: ********* не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) срещу Е. Н. Р., ЕГН ********** за сума в размер
на 4130,16 лева главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законна лихва от 15.11.2011 г. до окончателното изплащане на задължението,
1168,32 лева възнаградителна лихва в периода от 20.08.2009 г. до 20.01.2011 г.,
939,74 лева мораторна лихва в периода от 18.09.2009 г. до 14.10.2011 г. и
224,76 лева разноски, за които е издаден изпълнителен лист 13.12.2012 г. в
полза на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД в рамките на гр.д. №
6822/2011 г. по описа на Районен съд – Перник поради погасяване по давност,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. Н. Р., ЕГН **********, срещу „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, с които се иска да бъде
признато за установено на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи
4
на ответника следните суми: 4130,16 лева главница по договор за
потребителски кредит, ведно със законна лихва от 15.11.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението; 1168,32 лева възнаградителна
лихва в периода от 20.08.2009 г. до 20.01.2011 г.; 939,74 лева мораторна лихва
в периода от 18.09.2009 г. до 14.10.2011 г. и 224,76 лева разноски, за които е
издаден изпълнителен лист 13.02.2012 г. в полза на „БНП Париба пърсънъл
файненс“ ЕАД в рамките на гр.д. № 6822/2011 г. по описа на Районен съд –
Перник, поради погасяване правото на принудително изпълнение.
ОТМЕНЯ решение № 441/08.05.2025г. по гр.д. № 6915/2024г. по описа
на Районен съд-Перник в частите, с които: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е осъдено да заплати на Е. Н. Р. сумата
от 258,52 лева – разноски по делото; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38
ЗА „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е осъдено да заплати адв. Х. Х.
сумата от 700,00 лева за оказаната безплатна помощ, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Е. Н. Р., ЕГН ********** да заплати на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД на основание чл. 78, ал.8 ГПК 250 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

5