ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Габрово, 11.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА КОСЕВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря ........., като изслуша докладваното от съдията Ива Димова в.ч.гр. д. № 48/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
С частна жалба с вх. № 4795 от 05.12.2014 г. /пощенско клеймо от 03.12.2014 г./ и частна жалба вх. № 4797 от 05.12.2014 г. /пощенско клеймо от 03.12.2014 г./, чрез адвокат С.А., като пълномощник на длъжника Я.П.С., съответно К.С.К., се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал.1 от ГПК на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.10.2011 г. на Севлиевски районен съд по ч. гр. д. № 1360/2011 г. и издаване на изпълнителен лист и моли съдът да отхвърли заявлението и обезсили издадената заповед за незабавно изпълнение. Претендира присъждането на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В частните жалби, които са идентични, се поддържа,
че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като извлечението от сметка не е
редовен от външна страна документ - не е отразява коректно действително извършените
стопански операции за визирания в тях период, съответно не съдържа данни от
законосъобразно водени счетоводни регистри, обективиращи документално
обосновани стопански операции. На следващо място оспорва и настъпилата
предсрочна изискуемост. Счита, че не е налице и второто изискване за чл. 418,
ал. 2 ГПК, а именно, че изпълнителния лист се издава, като съдът установи, че
документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В срока за отговор по чл. 276, ал.1 от ГПК ответникът „Б.Д.” ЕАД, редовно уведомен е подал
писмен отговор. Считат подадената жалба за недопустима, поради невнасяне на
дължимата държавна такса и за неоснователна, по подробно изложени съображения.
Габровски окръжен съд, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:
Частните жалба са допустими, като подадени в срок от легитимирана страна - длъжници в заповедното производство и против подлежащ на обжалване акт. Частните жалба са подадени, заедно с възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК. По същество частната жалба е основателна.
Подаденото пред Севлиевски районен съд заявление с вх. № 3981 от 20.10.2014 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е уважено, като е издадена заповед № 746 от 21.10.2011 г. по ч.гр.д. № 1360/2011 г. с разпореждане за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист за солидарно осъждане на длъжниците и жалбоподатели Я.П.С. и К.С.К. за сумата от 19 045,24 лева, представляваща главница, лихва и лихва за просрочие за периода от 21.11.2010 г. до 19.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 20.10.2011 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 446,41 лв. – разноски по делото и 673,20 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Издаден е и изпълнителен лист от 21.10.2011 г. Към заявлението са представени извлечение от сметка към дата 20.10.2011 г., Договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2007 г. и допълнително споразумение към него от 21.06.2010 г.
Съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК, частните жалби против разпореждането за незабавно изпълнение могат да се основават само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. Предпоставките, обуславящи постановяване на незабавното изпълнение и издаване на изпълнителен лист са редовност от външна страна на представения документ и съдържащото се в него подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да издаде изпълнителен лист, съгласно чл. 418, ал.2 от ГПК съдът извършва проверка дали представения документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника и активната и пасивна легитимация на страните и ако тези предпоставки са налице, съдът постановява издаване на изпълнителен лист. Проверката на формалната доказателствена сила на документа се свежда до това дали той е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на заповед за изпълнение (чл. 418, ал.2, изр. 1 от ГПК).
В настоящият случай е подадено заявление за издаване на заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК и основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение на вземане, независимо от цената му, е извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банката - заявител. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2, пр. 1 от Закона за кредитни институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане - какъвто е настоящия случай, възниква правото на банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. За да е редовно от външна страна извлечението от сметка и да послужи за основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, необходимо е същото да е издадено от компетентен орган и да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане.
На първо място - данни, че подписалите го лица са съответни длъжностни лица, в чиято компетентност е да изготвят счетоводни документи. Съобразно установената съдебна практика, поради липсата на специални изисквания в ГПК и в ЗСч към съдържанието на извлечението от сметка, то ще е редовно когато е изготвено от длъжностни лица на банката и за достатъчно е прието изискването те да заемат служебно положение в отдела „Проблемни кредити” и да е надлежно подпечатано с нейния печат. (вж. Определение № 183 от 10.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 12/2011 г., I т. о., ТК; Определение № 39 от 23.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 11/2012 г., I т. о., ТК). В случая е представено извлечение от счетоводните книги на „БАНКА ДСКА” ЕАД към дата 15.09.2011 г., което е подписано от Л. Д. Л., в качеството му на инспектор по проблемите креди в регионален център Велико Търново, по пълномощие. Липсва доказателство по делото, че към датата на подписване на извлечението, Л.Л. е заемал посочената позиция, както и извлечението не носи печат на кредитната институция. От тук и извода, че същото не отговаря на изискванията за редовност от външна страна.
На следващо място настоящият състав приема, че представеното извлечение от сметка не съдържа информация относно движението на погасяването на кредита, размера на непогасената част и от кога длъжниците са изпаднали в забава и спрямо коя част от задължението си, което го прави нередовно. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в случая се основава на чл. 417, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 60, ал.2 от ЗКИ за непогасяване на кредита, поради настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит в усвоения размер.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост по кредита не е съобщена по надлежния ред на длъжника, преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, каквото е изискването на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Няма доказателства, че банката заявител е изпълнила това свое задължение и това е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното разпореждане.
Неоснователно е направеното възражение от страна на процесуалния представител на Б.Д. ЕАД, с която се твърди, че частната жалба е недопустима, поради невнасяне на дължимата държавна такса. За настоящото производство се дължи държавна такса по чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а не по чл. 12 от същата. С частните жалби се атакува разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 419, ал. 1 ГПК и дължимата държавна такса е в размер на 15,00 лв., които са внесени по сметка на ГОС, видно от вносни бележки от 09.01.2015 г. /л.24 и л.53/, в този смисъл са и определение № 606 от 10.08.2010 г. по ч.т.д. № 393 по описа за 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 540 от 18.09.2009 г. по ч.т.д. № 167/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.
По отношение на възражението направено в частната жалба на К.С.К., че към датата на подаване на заявлението е изтекъл срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав не следва да се произнася с оглед крайния извод за отмяна на разпореждането за незабавна изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК, тъй като то ползва не само главния длъжник, но и неговия поръчител.
С оглед на изложеното, Габровски окръжен съд
счита, че следва да се отмени разпореждането за незабавно изпълнение за
издаване на изпълнителен лист и същият да се обезсили.
Като последица от уважаването на жалбите и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва, да се присъдят в полза на жалбоподателите сторените разноски, както следва: за Я.п.С.- държавна такса в размер на 15,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, за които има представен списък по чл. 80 ГПК. Претендирани са разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 000,00 лв., но има представени доказателства - фактура № 90003/02.12.2014 г. /л. 16/, която не е подписана и извлечение от сметка само за 600,00 лв. От представеното извлечение е видно, че посочената в договора за правна помощ и съдействие банкова сметка е постъпила сумата от 600,00 лв. /л.28/, за другата сума няма представено извлечение, от което да е видно, че сумата от 400,00 лв. е внесена по сметка от Я.С. по настоящото дело, за заплащане на договорения адвокатски хонорар. Разноски са претендирани и от К.С.К. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, но не е представен договор за правна защита и съдействие, където тази сума да е уговорена между адвоката и неговия клиент, поради което на частната жалбоподателка К. следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 15,00 лв.
По изложените съображения, съдът
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 418, ал.1 от ГПК и разпореждане за издаване на изпълнителен лист със заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.10.2011 г. по ч.гр.дело № 1360/2011 г. по описа на Севлиевски районен съд и
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден на 21.10.2011
г. в полза на „Б.Д.” ЕАД ***, ЕИК *********, въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК солидарно против длъжниците Я.П.С., ЕГН *** *** и К.С.К., ЕГН *** *** за
сумата от 19 045,24 лева, представляваща главница, лихва и лихва за
просрочие за периода от 21.11.2010 г. до 19.10.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 20.10.2011 г. до окончателното плащане на
вземането, както и сумата от 446,41 лв.
– разноски по делото и 673,20 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявана от В.М.С. - главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. - изпълнителен директор, чрез юрисконсулт П.Т. да заплати на Я.П.С., ЕГН *** *** разноски в размер на 615,00 лв. /шестстотин и петнадесет лева/.
ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД ***, ЕИК *********,представлявана от В.М.С. - главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. - изпълнителен директор, чрез юрисконсулт П.Т. да заплати на К.С.К., ЕГН *** *** разноски в размер на 15,00 лв. /петнадесет лева/ - държавна такса.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.