Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Пазарджик,11.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от
районен съдия Харизанова гр.д.№3636 по описа на съда за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу ДКЦ
“Е. - Ц.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“С.
А.“№19А, представлявано от управителя К.Н. ищцата П.С.С. с ЕГН ********** ***
твърди, че е работела в ответното дружество по трудов договор от 31.10.2008г.
като заемала длъжността „ медицински лаборант“. Поради нередовно плащане на
трудовото и възнаграждение със заповед №10/30.04.2019г трудовото и
правоотношение е прекратено. Твърди се, че ищцата не е получила трудово възнаграждение за месец
февруари 2019г в размер на 330.15лв. , за месец март 2019г в размер на
499.87лв. , за месец април 2019г в размер на 608лв. Твърди се, че и се дължи обезщетение по чл.221 от Кт в
размер на 843.60лв. Твърди, че не е ползвала платен годишен отпуск в размер на
12 работни дни, поради което и се дължи обезщетение в размер на 559.44лв.
Въпреки многократните разговори към настоящия момент посочените по-горе суми не
са изплатени на ищцата . моли се съда да постанови решение, с което да бъде
осъден ответника за заплати на ищцата следните суми :1/ сумата от 330.15лв.трудово
възнаграждение за месец февруари 2019г.,
2/ сумата от 499.87лв. трудово възнаграждение за месец март 2019г., 3/сумата от
608лв., трудово възнаграждение за месец април 2019г, 4/ сумата от 843.60лв.
обезщетение по чл.221 от КТ и 5/ сумата от 559.44лв. обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 12 дни, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание
ищцата,чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Прави уточнение, че
претендира нетно трудово възнаграждение за процесните месеци. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответното
дружество не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а
се установява и от представените по делото писмени доказателства, съдържащи се
на лист 27-29 от досието на делото/трудов договор №11/31.10.2008г. / , че за периода от 03.11.2008г до
01.05.2019г.ищцата е работила при ответника
на длъжността“ медицински лаборант“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 330 лв., платимо на 10 то число на съответния месец.
Със Заповед№10/30.04.2019г на
управителя на ответната болница трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ , считано от 01.05.2019г.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните. Вещото лице е установило, че за месец февруари 2019г дължимото нетното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 333 лв., за месец март 2019г дължимото на ищеца нетното трудово възнаграждение е в размер на
333 лв. и за месец април 2019г дължимото на ищцата нетно трудово възнаграждение
е в размер на 333лв.Според вещото лице дължимото обезщетение за неползвал платен годишен отпуск за 11 дни
е в размер на 203.50лв. Експертизата заключава, че дължимото обезщетение по
чл.221 от КТ е в размер 370лв.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ
във вр. с чл.242 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.221 от КТ.
По обективно съединените
искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ за
неизплатени нетни трудови възнаграждения
за исковия период – месеците февруари 2019г,
март 2019г и април 2019г. съдът намира
следното:
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка
през процесния период, като трудовото правоотношение между тях е прекратено,
считано от 01.05.2019г на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ – поради забава от
страна на работодателя на изплащането на трудовото възнаграждение. Установи се,
а и този факт не бе спорен между
страните, че ищцата е престирала работната си сила при ответника, т.е. полагала
е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде
възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя
труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор
условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната
страна при престация на своя труд ищцата да се е отклонявала от параметрите на
уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ
ищцата е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало
насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово
възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи, че дължимите на ищеца трудови възнаграждения като нетна сума са както следва : за месец февруари 2019г-333лв., за месец март 2019г-333лв. и за
месец април 2019г в размер на 333лв./ .В контекста изложеното съдът счита, че
исковете с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ са частично основателни.
Ето защо следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата следите суми:1/ сумата от 330.15лв.,
дължимо, но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2019г. ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 13.09.2019г до
окончателното изплащане на сумата, 2/ сумата от 333лв., дължимо, но неплатено
нетно трудово възнаграждение за месец март 2019г, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба -13.09.2019г до
окончателното изплащане на сумата, като за разлика тото 333лв. до
претендираните 499.87лв. искът следва да бъде отхвърлен и 3/ сумата от 333лв.,
представляваща дъллжимо, но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
април 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба -13.09.2019г до окончателното изпращане на сумата
като за разликата от 333лв. до претендираните 608 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание
чл.221, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в
хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ/ работодателят забави плащането на
заплатите/, какъвто е настоящия случай работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие
– при безсрочно трудово правоотношение .Срокът на предизвестието / съгласно
чл.326 от КТ/ при прекратяване на безсрочен трудов договор/ какъвто е този
между страните по спора/ е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг
срок, но не повече от 3 месеца. Липсват данни, а и твърдения страните да са
се възползвали от дадената им правна възможност, поради което
съдът приема , че в конкретния случай е приложим законовия регламент от 30 дни.
Установи се, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месеца , предхождащ месеца, в който е прекратено
трудовото правоотношение и което БТВ е
базата / според чл.228, ал.1 от КТ / за определяне на обезщетението по
чл.221 от КТ е в размер на 370лв./
според заключението на вещото лице/. Ето защо и тази претенция се явява частично основателна като следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата и сумата от 370лв. обезщетение по чл.221
от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба -13.09.2019г до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата от 370лв. до претендираните 843.60лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото
правоотношение.Прекратяването на трудовото правоотношение е първата
предпоставка за пораждане на правото на обезщетение, която предпоставка в
настоящия случай е налице , предвид обсъдената по-горе доказателствена
съвкупност , а и този факт не бе спорен. Втората предпоставка за уважаване
на този иск е работникът или служителя
реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през процесния
период.От кредитиранато заключение на вещото лице се установи, че неползвания
платен годишен отпуск е 11 дни и дължимото обезщетение възлиза на сумата от 203.50лв.
Ето защо съдът счита, че и тази претенция е частично основателна като следва да
бъде осъден ответника за заплати на ищцата сумата от 203.50лв. обезщетение
за 11 дни неползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като за
разликата от 203.50лв. до претендираните 559.44лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 330.15
лв. разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/, с оглед уважената част от
исковите претенции.
Предвид изхода на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 250 лв./ по петте обективно и кумулативно предявени искове/ и сумата от 150 лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ДКЦ
“Е. - Ц.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“С.
А.“№19А, представлявано от управителя К.Н. да заплати на П.С.С. с ЕГН ********** *** следните суми: 1/ сумата от 330.15лв., дължимо, но неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец февруари 2019г.
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 13.09.2019г до окончателното
изплащане на сумата, 2/ сумата от 333лв., дължимо, но неплатено
нетно трудово възнаграждение за месец март 2019г, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба -13.09.2019г до
окончателното изплащане на сумата, като
за разликата от 333лв. до претендираните
499.87лв. отхвърля иска, 3/ сумата от 333лв., представляваща дъллжимо, но
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2019г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба -13.09.2019г до окончателното изпращане на сумата като за разликата от 333лв. до претендираните 608 лв. отхвърля иска. 4/ сумата от 370лв. обезщетение по чл.221 от КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба -13.09.2019г до
окончателното изплащане на сумата, като
за разликата от 370лв. до претендираните 843.60лв. отхвърля иска и 5/ сумата от
203.50лв. обезщетение по чл.224 от КТ
за 11 дни неползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като за
разликата от 203.50лв. до претендираните 559.44лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА ДКЦ
“Е. - Ц.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“С.
А.“№19А, представлявано от управителя К.Н. да заплати на П.С.С. с ЕГН ********** *** сумата от
330.15лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
ДКЦ
“Е. - Ц.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“С.
А.“№19А, представлявано от управителя К.Н. да заплати на Районен съд-Пазарджик
сумата от 250 лв. държавна такса и сумата от 150лв. за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите
възнаграждения и обезщетения.
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: