№ 2970
гр. Варна , 23.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20203100102130 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 15459/02.08.2021 г., подадена от „Лина 09“ ЕООД,
чрез адв. Б.Б., с искане да бъде допълнено в частта за разноските постановеното по
настоящото дело Решение № 1123/25.06.2021 г., като бъдат присъдени такива в полза на
молителя, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна М. В. К., чрез адв. К.К., изразява
становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.
В производството по настоящото дело Варненският окръжен съд е бил сезиран с
искова молба от М. В. К. с ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк"
№122, вх. Б, ап. 120, действаща чрез процесуален предсктавител по пълномощие адв. К.К. от
АК-Варна против ТД „ЛИНА 09" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Доктор Баеанович", вх.23 ет. 5, ап.37, представлявано от Калин
Тодоров Кехайов с правно основание чл. 109 от ГПК.
С Решение № 1123/25.06.2021 г. на ВОС предявения от ищеца иск е отхвърлен. При
постановяване на решението си, Варненският окръжен съд не се е произнесъл относно
сторените в производството разноски.
1
Според разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е
доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от
ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, са налице основанията на чл.
78, ал. 3 от ГПК за присъждане на разноски в полза на ответника.
Искането за присъждане на разноски в производството е направено своевременно от
„Лина 09“ ЕООД, чрез адв. Б.Б., с подаването на отговор на исковата молба. Съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 97) дружеството ответник е претендирало разноски
в размер на 2351 лв., включващи 351 лв. депозит за вещо лице и 2000 лв. адвокатски
хонорар.
Настоящият състав на ВОС приема за неоснователно направеното възражение от М.
В. К. за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от насрещната
страна, поради липса на доказателства за реалното им извършване, доколкото по делото е
представен договор за правна помощ и съдействие от 10.04.2021 г., който съдържа всички
изискуеми реквизити – размер на сумата, валутата, в която е изплатена, основание за
плащането й, дата на плащането, удостоверени с подписа на получилия сумата адвокат.
С платежно на нареждане от 23.03.2021 г. се установява извършването на разноски
за депозит за вещо лице в размер на 100 лв. Няма данни по делото да е заплатен остатъка от
претендираните разноски, поради което искането за присъждането им в пълен размер е
неоснователно. Съобразно представените писмени доказателства, съдът приема, че
ответникът е извършил разноски в производството в размер на 2100 лв.
Настоящият състав приема за основателно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и
правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия. Дължимото в
полза на страната адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до 1089.92 лв.,
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. След редуцирането на адвокатското
възнаграждение, съдът намира, че извършените от жалбоподателя разноски за
производството възлизат в общ размер на 1189.92 лв.
По изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е частично основателна и
решението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза
на молителя в размер на 1189.92 лв.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 от ГПК Решение № 1123/25.06.2021 г.,
постановено по гр. дело № 2130/2020 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА М. В. К. с ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк" №122, вх. Б, ап. 120 да заплати на „Лина 09“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доктор Басанович“ вх. 23, ет. 5, ап. 37, сума в размер
на 1189.92 (хиляда сто осемдесет и девет лева и 92 стотинки) лева, представляваща
сторени в производството по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3, във връзка с чл.
248 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 15459/02.08.2021 г., подадена от „Лина
09“ ЕООД, чрез адв. Б.Б., с искане да бъде допълнено в частта за разноските Решение №
1123/25.06.2021 г., постановено по гр. д. №2130/2020 г. по описа на ВОС, за разликата над
присъдените разноски в размер на 1189.92 лв. до целия претендиран размер от 2351 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд, в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3