Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012
Гр.Бяла, 14.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на осми септември две хиляди и двадесета
година,
Председател: Пламен Дочев
при участието на секретаря Валентина Великова,
сложи за разглеждане гр. дело № 942 по
описа за 2018г. и като разгледа
докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл. чл.535, ал.1 от ТЗ.
Ищецът „Лиджър
Пропъртис Инместмънт“ ЕООД моли съда да осъди ответника ЗП А.С.С. да им заплати
сумата от 14 500 лв., дължими на основание запис на заповед от 12.06.2013г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на и.м. в БРС до окончателното
заплащане на задължението.
Претендират се
разноските по делото.
Ответникът ЗП А.С.С., редовно призован, не е подал
отговор и не е взел становище по иска в с.з.
Съдът, като прецени всички събрани
по делото доказателства и доводите на страните при спазване на разпоредбите на
чл.235, ал.2 и чл.377 от ГПК, прие следната фактическа обстановка и от правна страна изведе
следното:
В настоящият казус ищеца се е ползвал от
разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК, с която се регламентира възможността до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът да премине от
установителен към осъдителен иск и обратно. Допустимо е в исковото
производство, образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът да премине
от установителен към осъдителен иск съгласно чл.214, ал.1, изр.3 ГПК, ако в
хода на производството заповедта за изпълнение бъде обезсилена. При искане за
изменение на установителен иск по чл. 422 ГПК в осъдителен твърдените от ищеца
факти и обстоятелства, въз основа на които се претендира вземането, не се
изменят. Основанието на иска се определя от изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства - размера на дължимата сума, дали се
касае за неизпълнение на договорно задължение, непозволено увреждане,
неоснователно обогатяване и др., както и от заявеното искане, т.е. петитума на
исковата молба. При преминаване от установителен към осъдителен иск
обстоятелствената част на исковата молба се запазва, като само се изменя
направеното искане, петитума на исковата молба, вида на търсената защита.
Заповедта за изпълнение и направеното от длъжника в срок възражение са само
предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 422 ГПК и последицата
от обезсилване на заповедта за изпълнение е отпадане на тази предпоставка и
недопустимост на иска, но не и промяна в обстоятелствената част на исковата
молба. / Определение № 622 от 18.08.2010г. на ВКС по ч. т. д. № 382/2010 г., II
т. о/.
Налице е
задължителна съдебна практика според която с обезсилване на заповедта за
изпълнение отпада правния интерес на ищеца - кредитор от воденето на
установителен иск за вземането му, с оглед стабилизиране изпълнителната сила на
заповедта и възниква правен интерес от предявяването на осъдителен иск, за
събиране на вземането, както и че е допустимо, тъй като касае единствено
изменение на петитума, не и на основанието на иска, преминаването в такава хипотеза
- на обезсилване заповедта за изпълнение в хода на производството, от
установителен към осъдителен иск, съгласно чл.214, ал.1 ГПК / така определения
постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК - № 622 от 18.08.2010 г. по ч.т.д. №
382/2010 г. на II т. о., № 671/30.12.2010 г. по ч. гр. д. № 475/2010 г. на II
г. о. на ВКС / . Не съществува противоречива съдебна практика, и по въпроса, че
подобно изменение, съгласно чл.214, ал.1 пр. трето ГПК, е допустимо единствено
в първа инстанция /реш. № 187/04.07.2012г. по т.д. № 248/2010г. на ВКС, II т.
о. /. Нормата на чл.214, ал.1 пр. трето ГПК е изначално ясна, че е допустимо,
според предпоставките на същата, изменение на иска /в конкретната хипотеза -
изменение в петитума на иска/, е допустимо до приключване на съдебното дирене в
първа инстанция, в каквато хипотеза са и постановените определения по чл.274,
ал.3 ГПК на ВКС, съставляващи задължителна за съдилищата съдебна практика.
/Определение № 772 от 16.10.2014г. на ВКС по т.д. № 494/2014г., I т.о., ТК/.
Съдът
счита, че ищецът е надлежно легитимиран по делото, като носител на права /вземане/,
произтичащи от приложения запис на заповед, тъй като С.В.Г. е прехвърлил
вземането на ТД „Ленд Инвестмънт Груп“ ЕООД, което на свой ред е джиросало
всички права по процената ЗЗ на ТД „Лиджър Пропъртис Инместмънт“ ЕООД легитимиращо
го като ищец по делото, с което са изпълнени и изискванията на чл.467, ал.1 и ал.2 и чл.468, ал.1,
във вр. с чл.537 от ТЗ за
неговата валидност откъм съдържание и форма.
При
обикновеното джиро, каквото е в конкретния случай, се прехвърлят всички права
по ценната книга обаче, без да се поставят специални изисквания от закона за
уведомяване на длъжниците, доколкото ЗЗ е абстрактна сделка и се прехвърлят
всички права по джиросаната ценна книга от едно лице на друго.
Изискуемостта
на задължението по записа на заповед, в хипотеза на падеж, уговорен по смисъла
на чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ се извежда от чл.538, ал.1, вр. с чл.487, ал.1 от ТЗ
– или началото на погасителната давност е определено с изтичане на срока за
предявяване на ефекта, тъй като от този момент при липсата на друга активност
на поемателя е налице изискуемост на вземането, което ценната книга обективира.
(Решение № 69/05.07.2016г. по т.д.№ 81/2015г. на ВКС, ТК, I отд.) От тогава
тече и специалният давностен срок по чл.531, ал.1 от ТЗ, но за прилагането му
следва да е въведено надлежно и своевременно възражение от ответника по делото,
с което да упражни своето субективно процесуално право, но такова не е
направено по делото. Видно от доказателствата по делото заповедта за изпълнение е обезсилена и ищеца
вече няма интерес от установителна защита. С оглед на така изложеното, съдът
приема, че предявеният от ищеца осъдителен иск е процесуално допустим, а по
същество е основателен и доказан. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 14 500 лева със законната лихва, считано от датата на завеждане
на иска до окончателното й изплащане.
По
разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищеца разноските по делото, направени пред БРС в размер на 1 890 лв.,
от които 1 600 лв. за адвокатско
възнаграждение и 290 лв. държавна такса, но не и тези по заповедното
производство, предвид обезсилена заповед на изпълнение № 168/10.05.2018г. по
ч.гр.д.№ 446/2018г. на БРС.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗП А.С.С., ЕГН-********** ***, Булстат ********** да заплати
на „Лиджър Пропъртис Инвестмънт„ ЕООД с ЕИК-****,със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 75, ет.2, к-ра 5, представлявано от
процесуалния им представител адв.К.Х.Х. ***, сумата от 14 500 лв. /четиринадесет
хиляди и петстотин лева/ дължими на основание запис на заповед от 12.06.2013г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 20.09.2018г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗП А.С.С., ЕГН-********** ***, Булстат
********** да заплати на „Лиджър Пропъртис Инвестмънт„ ЕООД с ЕИК-****,със
седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Витоша“ № 75, ет.2, к-ра 5, представлявано
от процесуалния им представител адв.К.Х.Х. ***, сумата от 1 890 лв. /хиляда
осемстотин и деветдесет лева/ представляващи разноски по исковото производство,
от които 1600 лв. за адвокатско възнаграждение и 290 лв. държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Лиджър Пропъртис Инвестмънт„ ЕООД, с ЕИК -****,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 75, ет.2, к-ра 5, представлявано
от процесуалния им представител адв.К.Х.Х. ***, против ЗП А.С.С., ЕГН-********** ***, Булстат **********
за заплащане на разноски в размер на
1890 лв. /хиляда осемстотин и деветдесет лева/ по ч.гр.д.№ 446/2018г. по
описа на БРС, като неоснователно.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/