№ 12522
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110138179 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предмет на делото са предявени от „Т.С.” ЕАД с ЕИК **********, иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Р. К. Я. с ЕГН
********** за установяване дължимостта на част от сумите за този ответник, за които е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 50533/2021г. на СРС, 70 състав, а именно: 1626,08
лева главница за изразходвана топлоенергия, 311,14 мораторна лихва за периода
15.09.20218г. – 17.08.2021г., 5,00 лева главница за услугата дялово разпределение за периода
м. 07..2018г. – 01.04.2020г. и 1,14 лева мораторна лихва върху нея за периода 31.08.2018г. –
17.08.2021г. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК /30.08.2021г./ и разноски в настоящото и в заповедното
производство. Сумите са начислени за потребление в имот: ап. 12, находящ се в гр. София,
ж.к. Л. 9, бл. 915, вх. А, ет. 5, аб. № 211678 за периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г.
Ответницата чрез адв. Ж. Ж. оспорва исковете. В условията на евентуалност релевира
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Претендира разноски –
адвокатско възнаграждение, което да се определи по чл. 38, от ЗАдв.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Н.“ АД с ЕИК ********, не изразява
становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № 211678 с обект
ап. 12 в гр. София, ж.к. Л. 9, бл. 915, вх. А, ет. 5, е осъществявана услуга по топлоподаване.
Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник
„Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
С приетите по делото писмени доказателства и ССЕ, се установява изпълнение на
задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за посочения период, като няма данни
за извършени плащания за процесния период.
Видно от Заявление от ответницата, подадено на 12.03.2020г. /л. 19/ при ищцовото
дружество същата е искала закриване на партидата на нейно име поради прехвърляне на
притежаваната идеална част от имота на трето лице. В отговор на същото с писмо от
07.05.2020г. /л. 20/ е уведомен новия титуляр Борислав Миланов, че за аб. № 211678
партидата вече се води на негово име считано от м. март 2020г.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи
аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано е, че обектът,
собственост на ответната страна в процесния период е топлоснабден, надлежно е
присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не
са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за
отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са
плащани.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2017г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2017г. Заявлението по чл.
410 ГПК е подадено на 30.08.2022г. Макар и да има период от три месеца, по-дълъг от три
години преди подаването на заявлението, в който да се претендира вземане от ищеца,
ответната страна не доказа възражението си по размер. Тук е важно да се отбележи, че с
оглед диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой почин
доказателства за размера на тези суми. Ответницата дори не ги цитира конкретно, а само
общо. Това не е достатъчно, тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по
2
калкулация и сметки вместо страната, която евентуално би се ползвала от доказването на
благоприятен за нея факт. Ето защо възражението е неоснователно и подлежи на
отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в
заповедното: 38,86 лева държавна такса и 12,50 лева юрисконсултско възнаграждение
/защото това са сумите по Заповед за изпълнение № 18785/11.11.2021г. по ч.гр.д.
50533/2021г. на 70 състав на СРС/, и в исковото /по представения списък по чл. 80 ГПК/ –
600,00 лева за експертизи, 44,05 лева държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение 100,00 лева, или общо 51,36 лева в заповедното и 645,05 лева деловодни и
100,00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу Р. К. Я. с ЕГН ********** и адрес: гр. София,
ж.к. Л., че ДЪЛЖИ на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК **********, сумите 1626,08 /хиляда шестстотин
двадесет и шест лв. и 8 стотинки/ лева главница за изразходвана топлоенергия за периода
01.05.2017г. – 01.04.2020г., 311,14 /триста и единадесет лв. и 14 стотинки/ лева мораторна
лихва за периода 15.09.20218г. – 17.08.2021г., 5,00 /пет/ лева главница за услугата дялово
разпределение за периода м. 07..2018г. – 01.04.2020г. и 1,14 /един лев и 14 стотинки/ лева
мораторна лихва върху нея за периода 31.08.2018г. – 17.08.2021г. лева, както и законни
лихви върху главниците от 30.08.2021г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 18785/11.11.2021г. по ч.гр.д. 50533/2021г. на СРС, 70
състав.
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника за изтекла погасителна давност като
НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА Р. К. Я. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД разноски в заповедното производство
51,36 /петдесет и един лв. и 36 стотинки/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. К. Я. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД разноски
645,05 /шестстотин четиридесет и пет лв. и 5 стотинки/ лева деловодни разноски и 100,00
/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
3
Решението е постановено при участието на „Н.“ АД с ЕИК ******** като трето лице
помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4