ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2474
Пловдив, 17.03.2025 г.
Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | НЕДЯЛКО БЕКИРОВ |
Като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ административно дело № 20247180700785 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) и чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
А. П. К., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Пловдив, [улица], ет.8, ап.44, представляван от адвокат Г. Ч.- пълномощник, е сезирал съда с искане с Вх.№4033 от 10.03.2025г. за изменение на Решение №1828 от 25.02.2025г. в частта за разноските, като му бъде присъдена допълнително сумата от 500,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред Директор на Териториално поделение (ТП) – Пловдив на Национален осигурителен институт (НОИ).
Освен това, в искането е формулирано особено искане за спиране на производството по депозираното искане до приключване на производството по конституционно дело №28 по описа на Конституционния съд на Република България (КСРБ) за 2024г., съгласно чл.150, ал.2, изр.2 от Конституцията на Република България (КРБ). При условията на евентуалност е заявено особено искане, ако съдът счита, че чл.150, ал.2, изр.2 от КРБ не намира приложение, то съдът да упражни правомощията си по чл.150, ал.2, изр.1 от КРБ.
Насрещната страна в производството- Директор на ТП – Пловдив на НОИ, редовно уведомен на 12.03.2025г. (лист 269) за възможността да представи отговор в законоустановения 1-седмичен срок, чрез юрисконсулт К. В.-М.- пълномощник (лист 272), представя отговор с Вх.№4491 от 14.03.2025г. (листи 270-271) за неоснователност на заявеното искане за изменение на Решение №1828 от 25.02.2025г. в частта за разноските.
Решение №1828 от 25.02.2025г. (листи 211-215) е съобщено на А. К. на 27.02.2025г. (лист 219), поради което искането (листи 226-230), предмет на настоящето производство, се явява подадено в рамките на законоустановения срок. Освен това, искането е подадено и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустимо.
Разгледани по същество, искането за изменение на Решение №1828 от 25.02.2025г. в частта за разноските, както и заявените особени искания, при условията на евентуалност, са неоснователни.
Производството по делото е образувано по жалба А. П. К. против Решение №2153-15-87 от 20.03.2024г. на директор на ТП – Пловдив на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане №151-00-8477-3 от 15.02.2024г. на изпълняващ длъжността (и.д.) Ръководител на осигуряването за безработица (РОБ) в ТП – Пловдив на НОИ, с което, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО и във връзка с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004), на К. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл.54а от КСО по Заявление с Вх.№151-00-8477 от 08.09.2023г.
Претендирана е отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, включително направените в рамките на развилото се административно производство.
От процесуален представител на ответника изрично е възразено за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за представителство в развилото се административно производство.
С Решение №1828 от 25.02.2025г. е отменено Решение №2153-15-87 от 20.03.2024г. на Директор на ТП – Пловдив на НОИ, както и потвърденото с него Разпореждане №151-00-8477-3 от 15.02.2024г. на и.д. Ръководител на осигуряването за безработица в ТП – Пловдив на НОИ; преписката по Заявление с Вх.№151-00-8477 от 08.09.2023г. на А. П. К. се изпраща за ново произнасяне на длъжностно лице по чл.54ж, ал.1 от КСО в ТП – Пловдив на НОИ, при спазване на изложените в решението съображения; на жалбоподателя К. са присъдени направените по делото разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Съответно, на А. К. не е присъдена сумата от 500,00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Ч. по Договор за правна защита и съдействие №41816 от 24.02.2024г. (лист 20) за осъществено представителство по обжалване на Разпореждане №151-00-8477-3 от 15.02.2024г. по административен ред (чл.117 от КСО).
Съгласно чл.120, ал.2 от КСО, При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита.
Респективно, в закона (КСО) няма предвиден специален ред за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени в рамките на производството по задължителния административен контрол по чл.117 от КСО, поради което невъзстановените разходи за адвокатско възнаграждение представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл.1 и чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
От своя страна, производствата за обезщетения за причинени вреди от незаконосъобразен административен акт по реда на ЗОДОВ са самостоятелни такива, различни от настоящето.
При това положение, настоящият състав на съда намира, че искането за изменение на Решение №1828 от 25.02.2025г. в частта за разноските, като на А. К. бъде присъдена допълнително сумата от 500,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред Директор на ТП – Пловдив на НОИ, е неоснователно.
На следващо място, според чл.150, ал.2 от КРБ, Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.
По искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл.120, ал.2 от КСО (листи 231-237) е образувано конституционно дело №28 по описа на КСРБ за 2024г., като с Определение от 24.09.2024г. (листи 238-241) искането на Висшия адвокатски съвет е допуснато за разглеждане по същество.
От една страна, с посоченото Определение от 24.09.2024г. по конституционно дело №28/2024г. са конституирани заинтересуваните по делото институции- Народното събрание, Президент на Република България, министър на труда и социалната политика, министър на правосъдието, Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС), омбудсмана, НОИ и Комисията за финансов надзор (КФН), като в Закона за Конституционен съд (ЗКС) и в Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) няма предвидена възможност за встъпване на други заинтересувани институции в образувано конституционно дело.
От друга страна, според чл.151, ал.2, изр.3 от КРБ, решението на КСРБ за обявяване на противоконституционност на акт има действие занапред.
Също така, постановеното на 25.02.2025г. Решение №1828 е окончателно, по аргумент от разпоредбата на чл.119 от КСО, като не съществува възможност за спиране на производството по приключило дело, включително и на основание чл.152, ал.2, изр.2 от КРБ.
Ето защо, настоящият състав на съда намира заявените особени искания, в условията на евентуалност, за спиране на производството до приключване на производството по конституционно дело №28/2024г. за неоснователни.
Така мотивиран и на основание чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с Вх.№4033 от 10.03.2025г. на А. П. К. за изменение на Решение №1828 от 25.02.2025г. в частта за разноските, като му бъде присъдена допълнително сумата от 500,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред Директор на Териториално поделение – Пловдив на Национален осигурителен институт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното особено искане за спиране на производството по искане с Вх.№4033 от 10.03.2025г. до приключване на производството по конституционно дело №28 по описа на Конституционния съд на Република България за 2024г., съгласно чл.150, ал.2, изр.2 от Конституцията на Република България.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното особено искане, при условията на евентуалност, съдът да упражни правомощията си по чл.150, ал.2, изр.1 от Конституцията на Република България.
Определението е окончателно.
| Съдия: | |