РЕШЕНИЕ
гр. София,
23.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 2037 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 90126/18.12.2020 г. по описа на ЧСИ М.П., подадена
от Застрахователна компания “У.” АД, ЕИК *****– длъжник по
изпълнително дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт
на съдебния изпълнител – постановление от 03.12.2020 г. в частта, с която е
отказано прекратяване на изпълнителното дело, както и постановление с изх. № 63861/03.12.2020 г. за
разноските по изпълнителното дело относно адвокатското възнаграждение на
взискателя.
Жалбоподателят излага доводи, че на 02.07.2019 г., т.е. преди образуване на изпълнителното дело, е превел в полза на взискателя сумата от 20 000 лева, в която част изпълнителното дело е прекратено с постановление от 03.12.2020 г. и не се сочи от жалбоподателя да е предмет на настоящото дело.
Жалбоподателят твърди, че по воденото между страните съдебно производство е постановено решение № 3679/21.05.2019 г. по гр.д. № 15097/2017 г. по описа на СГС, I-18 състав, допълнено с решение № 1173/12.02.2020 г., както и въззивно решение № 12271/09.11.2020 г. по гр.д. № 306/2020 г. по описа на САС, 12 състав. Твърди, че след постановяване на въззивното решение, е пристъпил към изпълнинето му и е изплатил на 18.11.2020 г. на настоящия взискател сумата от общо 23 111,56 лева, включваща 17 466,66 лева – законна лихва върху главницата от 80 000 лева, платена в хода на процеса, и сумата от 5 644,90 лева – законна лихва върху остатъкът от главницата в размер на 20 000 лева за периода от 20.09.2016 г. до 02.07.2019 г. Твърди, че видно от банковите референции и извлечение от служебно съобщение между двете банки, сметката на взискателя е заверена със сумата от 23 111,56 лева на 19.11.2020 г. Сочи, че съдебният изпълнител е следвало да приеме, че сумата е платена от длъжника, макар че поканата за доброволно изпълнение е получена на 18.11.2020 г., и като приспадне извършеното плащане, да приключи изпълнителното дело със събиране само на таксата по т. 26 от ТРРЗЧСИ и то само върху сумата от 23 111,56 лева. Сочи, че съдебният изпълнител не е сторил това, а незаконосъобразно е извършил принудително събиране на сумата преди изтичането на срока за доброволно изпълнение, което на практика води до облагодетелстване на взискателя, който получава една и съща сума два пъти.
Жалбоподателят оспорва и отказа на съдебния изпълнител да намали разноските за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че в изпълнителното производство не могат да се събират разноски за възнаграждения за оказана безплатна правна помощ с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, а разноските са за сметка на взискателя. Сочи, че съдебният изпълнител няма правомощие да взема решение дали се дължат разноски за оказана безплатна правна помощ, както и да определя размера на такова адвокатско възнаграждение. Сочи, че ако се приеме, че се дължи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, то размерът на същото е неоправдано висок и прекомерно завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените действия, които се състоят само в подаване на молба за образуване на делото. При условията на евентуалност претендира същото да бъде намалено до размера от 200 лева.
Направено е искане за спиране на производството по изпълнителното дело съгласно чл. 438 от ГПК.
Жалбоподателят претендира разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят В.Л.Г., чрез адв. С.Б., е подал възражение, в което оспорва подадената жалба като неоснователна.
Претендира адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражението.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени фактите и
доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните
действия, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 17.11.2020 г. на В.Л.Г., чрез адв. С.Б., срещу длъжника Застрахователна компания “У.” АД, въз основа на изпълнителен лист от 13.11.2020 г., издаден по гр.д. № 306/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 12 състав, с който Застрахователна компания “У.” АД е осъдено да заплати на В.Л.Г. сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Л.В.Г., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 20.09.2016 г. от А.А.А., водач на лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. № ******, застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № BG/05/115003026249, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие – 20.09.2016 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 17 466,66 лева, представляваща законна лихва върху платено обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева за периода 20.09.2016 г. – датата на застрахователното събитие до 14.11.2018 г. – датата на плащане.
В молбата за образуване на изпълнителното дело се претендират разноските по същото, както и адвокатско възнаграждение в размер съгласно чл. 38 от ЗА.
В покана за доброволно изпълнение с изх. № 60478/17.11.2020 г., връчена на длъжника на 18.11.2020 г., е посочено задължение по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението в размер на 1 153,58 лева и 3 741,86 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 01.12.2020 г.
С молба от 18.11.2020 г. взискателят, чрез адв. С.Б., представя пълномощно на адвоката. В молбата е посочено, че не се представя договор за правна защита и съдействие, тъй като такъв не е подписан между адвоката и взискателя, а и не бил необходим за валидно процесуално представителство по изпълнителното дело съгласно ЗА.
Изпратено е запорно съобщение с изх. № 60658/18.11.2020 г. до “Райфайзенбанк България” ЕООД, връчено на 18.11.2020 г. Със съобщение с изх. № 61779/24.11.2020 г., връчено на 26.11.2020 г., е наредено да се вдигнат наложените запори.
Подадено е от длъжника Застрахователна компания “У.” АД възражение с вх. № 83915/25.11.2020 г., с което се претендира да бъде прекратено изпълнителното дело за сумата от 20 000 лева, платена преди образуването му, както и на законната лихва върху тази сума, да бъдат преизчислени дължимите такси само върху сумата от 23 111,56 лева, включително таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и да бъде постановено недължимост на адвокатското възнаграждение и при условията на евентуалност ако това не бъде уважено, то да бъде намалено същото до размер от 200 лева. Направено е искане да не бъдат разпределяни събраните суми по наложения запор преди окончателното произнасяне по възражението и влизане в сила на акта на съдебния изпълнител. Към възражението са представени платежни нареждания за сумата от 20 000 лева, както и за сумата от 23 111,56 лева с дата 18.11.2020 г.
С молба с вх. № 85681/02.12.2020 г. взискателят ******, чрез адв. С.Б., заявява, че взискателят не признава плащанията, твърдени от длйжника.
С обжалваното постановление с изх. № 63861/03.12.2020 г. съдебният изпълнител е постановил отказ за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя от 1 153,58 лева, определено от съдебния изпълнител на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, като е приел, че същото е в минималните размери по чл. 10, т.1 и т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. – 200 лева за образуване на изпълнителното дело и 953,58 лева да процесуално представителство по делото.
С постановление с изх. № 63862/03.12.2020 г. в обжалваната част съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнителното дело срещу длъжника за сумата 5 638,89 лева, представляваща непогасен с плащането от 02.07.2019 г. остатък от главницата, ведно със законната лихва, дължима върху остатъка, считано от датата на извършеното плащане – 02.07.2019 г., до окончателното плащане, както и за сумата от 17 466,66 лева, представляваща законна лихва върху оезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева за периода от 20.09.2016 г. – датата на застрахователното събитие, до 14.11.2018 г. – датата на плащане.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Разглежданата от съда жалба е процесуално допустима - подадена е от длъжника по изпълнителното дело, срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.
В жалбата е направено доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира, че не е необходимо предвид представените писмени доказателства. С оглед на това искането следва да бъде оставено без уважение и не следва да бъде насрочвано открито съдебно заседание по делото, а съдът се произнася в закрито заседание по подадената жалба.
Жалбоподателят претендира да бъдат разгледани в настоящото производство и жалби, депозирани по четири други изпълнителни дела, като не се представят доказателства да са депозирани такива жалби от длъжника. Независимо от това следва да се посочи, че частният съдебен изпълнител администрира съответната жалба, постъпила по конкретно изпълнително дело, а съдът като контролно-отменителна инстанция разглежда същата. Поради това съдът няма право да изисква от съдебния изпълнител да администрира в настоящото съдебно производство и други жалби, които се сочи да са подадени по други изпълнителни дела.
Жалбата срещу постановление с изх. № 63861/03.12.2020 г. за разноските по
изпълнителното дело относно адвокатското възнаграждение на взискателя:
Разгледана по същество, жалбата в тази част е основателна.
В случая се оспорва от длъжника постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляването на разноските по изпълнителното дело в частта за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в изпълнителното производство не могат да се събират разноски за възнаграждения за оказана безплатна правна помощ с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, а разноските са за сметка на взискателя. В случая не се установява да е налице някое от изключенията по чл. 79, ал. 1 от ГПК.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че съдебният изпълнител няма правомощие да взема решение дали се дължат разноски за оказана безплатна правна помощ, както и да определя размера на такова адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА предвижда, че възнаграждението се определя от съда, като това се прилага при развиващо се пред съда производство. В рамките на изпълнителното производство, органът, на който е възложеното същото, разполага с правомощие да се произнася по въпросите за дължимите в изпълнителното производство разноски, включително и по отношение на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА (така в Решение № 1045/13.07.2016 г. по в.гр.д. № 3069/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 108/13.04.2020 г. по в.гр.д. № 152/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца).
Настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, не е дължимо. В случая не се установява по изпълнителното дело да е представен от адвоката договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено между взискателя и адвоката предоставянето на безплатна правна помощ и съответно на какво основание от алтернативно посочените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА се предоставя такава. Представянето на пълномощно и твърдения на адвоката на взискателя, че се предоставя безплатна правна помощ не е достатъчно за определянето на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. По принцип предоставянето на адвокатските услуги е възмездно и съответно се заплаща от страната, дори и да не е налице писмен договор, в който същото да е уговорено. За да се предостави безплатно правна помощ, това следва обаче да е изрично уговорено между страните, което не се установява в разглеждания случай. Поради това не може за сметка на длъжника да се събира адвокатско възнаграждение, определено от съдебния изпълнител по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде отменено постановление с изх. № 63861/03.12.2020 г. на ЧСИ М.П. и вместо него да бъде постановено, че се отменя определеното и прието за събиране на адвокатско възнаграждение на взискателя по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1 153,58 лева, от които 200 лева за образуване на изпълнителното дело и 9 53,58 лева за процесуално представителство по делото.
Съобразявайки горното, следва да бъде намалена от частния съдебен изпълнител пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбата срещу постановление от 03.12.2020 г. в частта, с която е
отказано прекратяване на изпълнителното дело:
Разгледана по същество, жалбата в тази част е основателна.
От представените писмени документи по изпълнителното дело се установява, че на 02.07.2019 г., т.е. преди образуване на изпълнителното дело, длъжникът е превел в полза на взискателя сумата от 20 000 лева, в която част изпълнителното дело е прекратено с постановление от 03.12.2020 г. и не се сочи от жалбоподателя да е предмет на настоящото дело. Установява се също, че на 18.11.2020 г., в деня на получаване на поканата за доброволно изпълнение и съответно в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е превел на взискателя сумата от 23 111,56 лева, която надвишава общата сума от 23 105,55 лева по постановлението от 03.12.2020 г. (5 638,89 лева + 17 466,66 лева). С оглед на това и доколкото в платежния документ като основание е посочено съответното гражданско дело, следва да се приеме, че в случая длъжникът Застрахователна компания “У.” АД е погасил задължението си по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. След като е изплатил част от задължението след образуване на изпълнителното дело по сметката на взискателя, съдебният изпълнител може да начисли върху тази част пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, но не може да откаже прекратяването на изпълнителното дело. В противен случай, ако сумата бъде събрана принудително в изпълнителното производство, взискателят ще се обогати неоснователно, получавайки два пъти една и съща присъдена сума.
Неоснователни са възражения на взискателя – ответник по жалбата, че не можел да приеме частичното плащане по сметка, която не е открита от него. Съгласно чл. 97, ал. 1, изр. второ от ЗЗД, длъжникът може да изпълни, като остави за пазене парите в банка по местоизпълнението и без разрешение на съда. С оглед на това след като длъжникът е депозирал сумата по сметка на взискателя, то без значение е от кого е открита същата, и следва да се приеме, че длъжникът е изпълнил задължението си. Останалите възражения на взискателя съдът намира за ирелевантни, доколкото от значение е дали сметката е на името на взискателя.
Поради изложеното съдът намира, че изпълнителното производство подлежи на прекратяване и обжалваното постановление от 03.12.2020 г. в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното дело, следва да бъде отменено.
Предвид произнасянето по жалбата на длъжника с настоящото решение, обективираното в жалбата искане по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М.П., което съгласно цитираната норма е до произнасяне по жалбата, не се явява необходимо и следва да бъде оставено без уважение.
По разноските:
Жалбоподателят претендира разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай. Следователно същото се определя от съда, който не е обвързан с посочения от жалбоподателя размер на юрисконсултското възнаграждение. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25а, ал. 2, предл. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание възнаграждението е от 50 до 100 лева, какъвто е разглежданият случай.
С оглед на това на жалбоподателя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния праг от 50 лева съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което следва да бъде взето предвид при изчисляване на разноските по делото. За горницата над 50 лева до 300 лева искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено.
С оглед изхода на делото,
съдът счита, че на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 123 лева, от които 25 лева – държавна такса, 48 лева – такси за администриране на жалбата,
50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с правно основание чл. 438 от ГПК, направено от Застрахователна компания “У.” АД, ЕИК ******, за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, направено от Застрахователна компания “У.” АД, ЕИК ******.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от Застрахователна компания “У.” АД, ЕИК ******, за изискване и присъединявана за разглеждане на жалби, постъпили при ЧСИ М.П. по други изпълнителни дела.
ОТМЕНЯ по жалба на Застрахователна компания “У.” АД, ЕИК *****– длъжник по изпълнително дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС, постановление с изх. № 63861/03.12.2020 г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС, по изпълнително дело № 20208510402436, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ определеното и прието за събиране на адвокатско възнаграждение на взискателя по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1 153,58 лева, от които 200 лева за образуване на изпълнителното дело и 9 53,58 лева за процесуално представителство по делото.
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Застрахователна компания “У.” АД, ЕИК *****– длъжник по изпълнително дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС, постановление от 03.12.2020 г. на ЧСИ М.П. в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
ОСЪЖДА В.Л.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Застрахователна
компания “У.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 123 лева (сто двадесет и три лева) - разноски в производството пред
СГС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.