РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 151043
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110145564 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
293592/05.09.2025 г., уточнена с молба с вх. № 315503/29.09.2025 г., от А. С.
Д. ЕГН **********, с лична карта № ********, изд. на 04.01.2024 от МВР-
София, с адрес: ********* срещу Г. С. А. с ЕГН **********, с лична карта №
********, изд.на 19.11.2021 г. от МВР София, с постоянен адрес в ********, с
която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД, с
който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 13 600 лева
ведно със законната лихва от датата не депозиране на исковата молба
(05.09.2025 г.).
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е наследник на С.И.
Д., който бил сключил брак с ответника през 2020 година. Твърди се, че за
периода от юни 2025 г. до август 2025 г., ответницата теглила пари от
банковата сметка на техния общ наследодател без да има за това право.
Твърди, че на общия му наследодател не е било необходимо да се теглят пари в
размер на 400 лева на ден/1200 лева на ден, тъй като същият е бил в краен
стадий на рак и обективното му състояние е било толкова влошено и се
знаело, че няма да преживее дълго време. Освен това твърди, че дори
непосредствено след смъртта на наследодателя, ответникът е теглил пари в
размер на 1200 лева. Сочи, че ответникът се е обогатил неоснователно като е
теглил пари от банковата сметка на ищеца за непосредствения период преди
датата на смъртта, а ищецът е обеднял неоснователно, тъй като имуществото
на наследодателя намаляло и ищецът получил по-малка сума от пари.
В допълнителна молба уточнява, че исковата молба е предявен на
основание факта, че ответницата съзнателно е теглила без да има нужда и без
1
да е дала отчета на сина на починалия, всеки ден, или през ден парични суми
от банковата сметка на общия им наследодател, така както е намалила
неговото имущество , от което 1/2 част следвало да остане по наследство за
ищеца, тъй като бракът между ответницата и починалия баща е сключен
преди по-малко от 10 години. Твърди, че ищецът се е грижил за баща си в
периода на месеците непосредствено преди неговата смърт и е осигурявал
издръжката му. Твърди, че ответницата е изтеглила с дебитна банкова карта на
починалия сумата в общ размер на 27 200 лева, която е огромна сума за
издръжка три месеца на един болен и гаснещ човек, прикован на легло и
нямащ нужда от нищо друго, освен от малко храна и обезболяващи лекарства.
Посочва в разбивка кога и каква сума е теглена от сметката на общия
наследодател.
Твърди се, че ответницата неоснователно се е обогатила с половината от
изтеглените суми, които ответницата е изтеглиа преди и след смъртта на
общия им наследодател, тъй като това имущество се явява наследимо и
половината от него се полага на ищеца.
Уточнява, че оттегля иска си по чл.45 ЗЗД. Има основен иск за
неоснователно обогатяване. Не предявява иск за нищожност на сделки по
банкови тегления.
Формулира следния петитум: ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 13 6000 лева на основание искът за сумата от 13 600 лева е с
правна основание разпоредбите на чл.59 ЗЗД вр. чл.55 ЗЗД вр. чл.5 ЗН и чл.86
ЗЗД ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски
Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК:
BG58FINV******, *********
Представя и моли да бъдат приети следните доказателства и
доказателствени средства: 1.Справка с медицинска информация и документация-
рецепти за С.И. Д. с ЕГН ********** 2.Удостоверение за наследници с изх. №11698 от
дата 06.08.2025 г. 3.Справка -извлечение за тегленията от банковите сметки на
наследодателя; 4.Препис-извлечение от Акт за смърт на С.И. Д. с ЕГН **********;
5.Сведение от А. Д.- 1 бр; 6.Жалба от К.Г. - 1 бр; 7.Смъртен акт - 1 бр; 8.Пълномощно за
проц.представителство; 9.Платена ДТ за образуване на делото.
Моли съда да допусне до режим на довеждане трима свидетели, с чиито
показания ще установи истинността на - твърдените обстоятелства, а именно:
наследодателят на ищеца не могъл да разбира свойството и значението на извършените
от него действия и разпореждания в последните месеци преди смъртта си, както че
ответницата неоснователно се е обогатила като е изразходила в своя полза парите, които
е изтеглила от сметката му, като със свидетелските показание ще установим и до кога
починалият е бил на крака и се е движил свободно и е излизал и кога е спрял да напуска дома
си. С показанията на третия свидетел ще установи какви са неимуществените вреди,
които ищеца е понесъл от действията и поведението на ответницата по лечението и
смъртта на баща му от момента на откриване на заболяването на баща му до неговата
2
смърт.
Моли съда да допусне изслушването на икономическа експертиза, на
базата на всички представени по, делото банкови извлечения и документи,
която да даде заключение, колко банков сметки е притежавал приживе на С.И. Д. с
ЕГН ********** и в кои банки. Колко разпореждания са извършени в периода от
01.06.2025 г. до 31.07.2025 г., като как са теглени суми от банкомат, на каса или са
правени банкови преводи. Общо колко пари са изтеглени от сметката на починалия.
Моли съда да допусне обезпечение не предявен иск като се наложи
запор на банковите сметки на ответника до размера на предявените искове.
Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: Декларация от
Б.Т. от 03.12.2024 г.
Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел, при режим на
довеждане.
Ищецът подава становище по отговора на исковата молба. Оспорва
твърдението, че ищецът е имал задължението да уведоми ответника при
монтиране на електромери в абонатната станцията. Твърди, че е уведомил за
това два пъти ответника по телефонен номер *******. Твърди, че е уведомил
районният топлотехник. Не оспорва, че декларацията е подписана от ищеца.
Твърди, че собственикът на абонатната станцията трябва да си плаща
сметките за ток.
Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: 1. Заверен
препис на извлечение от протокол от общо събрание на ЕС на вх. "А" във връзка с
избирането на членове на УС и избиране на приложение - дигитална етажна собственост.
2. Заверен препис на извлечение от протокол от общо събрание на ЕС на вх. "Б" във връзка с
избирането на членове на УС и избиране на приложение - дигитална етажна собственост.
3. Заверен препис на извлечение от протокол от общо събрание на ЕС на вх. "В" във връзка с
избирането на членове на УС и избиране на приложение - дигитална етажна собственост.
4. Заверен препис на телефонен скрийншот за направено обажда от ищеца до националния
телефон на ответника на 03.04.2025 г. в 12:18 ч., с продължителност на разговора от 4
минути.
Моля, на основание чл. 192, ал. 1 ГПК, да се изиска от ******** с ЕИК
*******, с адрес: гр. *******, писмена информация за датата (периода) на която/който е
извършен монтаж на индивидуални електромери и преминаване на сграда от промишлен
към битов ток, с административен адрес: *********, вх. А, вх. Б и вх. В, с наименование на
сградата *********
Моли ищецът да бъде допуснат до изслушване на основание чл.176
ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното и
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
3
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира една минимална държавна
такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от тяхното
съединяване.
Цената на двата иска е 13 600 лева. Единият защитава неоснователно
обогатяване по чл.59 ЗЗД, а другият деликт – чл.45 ЗЗД. Следователно се
защитават два интереса. И двата са на стойност 13 600 лева, поради което и за
двата държавната такса е в размер на 544.00 лева. Налице е документ по
чл.128, т.2 ГПК (л.14 от делото) само за едната такса, но не и за двете.
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Г. Н. и адв. М. М. със съдебен адрес:
********,: *********, която представителна власт важи за всички инстанции
(л.15-16 от делото).
Ответникът на този етап не се представлява.
По редовността на ИМ и доклада на делото
Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване
на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
4
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК,
отговорът ще се счита за неизвършен.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
5
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н. на тел. 02/8955423 или
на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
6
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за постоянен и настоящ адрес на ответника,
7
справка за трудови договори, след връщане на всички призовки и книжа в
цялост и да се връчи чрез работодател, на основание чл.49 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8