Определение по дело №313/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 914
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20222100500313
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 914
гр. Бургас, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500313 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от Г.
АЛ. КР. ЕГН ********** от гр. Бургас, ул. „Л.К.“ № **, чрез адвокат Лиляна
Ангелова със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис Първи“ № 10 , вх. Б,
ет.1, против Заповед № 3454 от 29.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№8312/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с която съдът е разпоредил
длъжникът Г.К. да заплати на кредитора АТ. Г. КР. ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител В.В.Д., ЕГН **********, двамата от
гр. Бургас, ж.к. С., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 2400 лева,
представляваща неплатена издръжка за минало време, дължима съгласно
споразумение от 09.11.2017 г. с нотариална заверка на подписите, от които
1000 лева за месец септември 2021 г., 700 лева за месец октомври 2021 г. и
700 лева за месец ноември 2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и 362
лева -–разноски по делото.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният
жалбоподател, който го намира за незаконосъобразно и неправилно. Моли
съда да отмени обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, ал.1, т.3 от ГПК. Излага съображения.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
С подадено заявление по чл.417 от ГПК А.К., чрез своята майка и
законен представител В.Д., е поискал издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на приложено по делото споразумение от 09.11.2017 г.
с нотариална заверка на подписите за сумата от 2400 лева. Съдът на
основание чл.418 ал.1 от ГПК е допуснал незабавно изпълнение на заповедта,
като е издал изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.
Установено е по делото, че към момента е предявен иск с правно
основание чл.127 ал.2 от СК и е образувано гр.дело № 7986/2021 г. на БРС, по
което частният жалбоподател е предявил насрещен иск за присъждане на
издръжка за малолетното дете. След издаването на атакуваната заповед е
постъпило възражение от частния жалбоподател с искане за спиране на
принудителното изпълнение на заповед № 3454 от 29.11.2021 г. по чл.420,
ал.2 от ГПК, като съдът с определение № 795 от 07.02.2022 г. по ч.гр.д.
№8312/2021 г. на БРС е спрял незабавното изпълнение на атакуваната
заповед.
В частната жалба се излага становище, че БРС незаконосъобразно е
счел, че представеното споразумение от 09.11.2017 г. представлява документ
за вземане по смисъла на чл.417 ал.1 т.3 от ГПК. Счита, че изрично в
споразумението е посочено, че е постигнато въз основа на чл.127 ал.1 от СК,
което е свързано с обстоятелството да се поиска от родителите подписали
споразумението, същото да бъде утвърдено от районния съд и едва тогава
това утвърдено споразумение би било изпълнително основание по чл.404 ал.1
от ГПК. Настоява се, че само утвърденото от съда споразумение може да бъде
предмет на принудително изпълнение. Второто оплакване е свързано с
обстоятелството, че частния жалбоподател е закупил жилище на детето,
влагайки значителни спестявания и тъй като към настоящия момент е закупил
и собствено жилище, същият има финансови затруднения. Направено е и
трето оплакване, че заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа
на документ, който не отговаря на изискванията на чл.418 ал.2 от ГПК.
Настоящата съдебна инстанция намира, че съгласно чл.413 от ГПК
разпореждането с което е издадена заповед за изпълнение не подлежи на
обжалване от страните, освен в частта за разноски. В случая частният
2
жалбоподател обжалва незабавното изпълнение, но тъй като няма данни по
делото за това дали определение № 799/07.02.2022 г., с което спряно
незабавното изпълнение на обжалваната заповед, е влязло в сила, съдът
намира подадената частна жалба за допустима.
Частната жалба, макар и допустима, е неоснователна, което налага
същата да бъде оставена без уважение. Пред заповедния съд е представено
споразумение от 09.11.2017 г., подписано от страните Г.К. и В.Д., с
нотариална заверка на подписите. Съгласно чл.417 ал.1 т.3 от ГПК договор с
нотариална заверка на подписите е предпоставка за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Действително споразумението
постигнато между родители, които не живеят съвместно и касаещо съгласие
по отношение на детето, се регламентира от разпоредбите на СК, в т.ч. и
чл.127 ал.1 от СК. Според текста, ако се постигне споразумение между
родителите, които не живеят заедно, с оглед бъдещи конфликти, същите
могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да се утвърди
споразумението, като в разпоредбата е посочено, че след утвърждаване на
споразумението то придобива сила на изпълнително основание по чл.404 ал.1
от ГПК. Посоченият текст обаче не съдържа императивно задължение за
одобряване на споразумението от съда. Същото може да бъде направено от
страните, но това не означава, че ако споразумението, както е в случая, е с
нотариална заверка на подписите, то не може да бъде основание по чл.417
ал.1 т.3 от ГПК. В този смисъл постановеното от първата инстанция
разпореждане е правилно и законосъобразно.
Останалите оплаквания, досежно материалните затруднения на
частния жалбоподател, както и това, че споразумението не отговоря на
изискването на чл.418 ал.2 от ГПК не се споделят от настоящата инстанция.
Възможността за изплащане на уговорената сума в случая е без значение. Що
се отнася до твърдението, че не са налице предпоставките на чл.418 ал.2 от
ГПК, това обстоятелство се опровергава от представеното споразумение,
което формално с оглед наличието на нотариална заверка на подписите,
представлява редовен от външна страна документ, който удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В този смисъл съдът намира, че разпореждането следва да бъде
потвърдено.
3
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 3454 от 29.11.2021 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. №8312/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4