Решение по КНАХД №254/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 33 от 02.04.2025 г., постановено по АНД № 336/2024 г. Тетевенският районен съд, е потвърдил наказателно постановление /НП/ № 792536-[рег. номер]/17.10.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № [рег. номер]/22.07.2024 г., с което на „Дикс Гейминг“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], Ловешка област, представлявано от Д. П. Дочевq на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева, като законосъобразно.

Със същото решение е осъдено „Дикс Гейминг“ ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.

Недоволно от така постановеното решение е останало „Дикс Гейминг“ ЕООД, което чрез адв. К. Г. от САК, е подало касационна жалба, в която са изложени доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Оспорва се описаната в НП фактическа обстановка, като касаторът сочи също, че не е извършено визираното в НП нарушение на разпоредбата на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ. Твърди се, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения относно форма и реквизити, без да се сочат какви и на кои конкретни разпоредби. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е и отговор на касационната жалба от ответната страна чрез гл.ю.к. Х., с който се оспорва касационната жалба и се пледира първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.

В съдебно заседание касаторът „Дикс Гейминг“ ЕООД – редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба с вх. № 2589/19.09.2025 г. в АдмС Ловеч чрез адв. Г. е изразено становище, че дружеството поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Направено е искане за присъждане на разноски и е заявено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на НАП – редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмено становище с вх. № 2602/23.09.2025 г. в АдмС Ловеч от процесуалния представител на ответника се поддържа изложеното в отговора на касационната жалба. Прави се искане за присъждане на разноски за юрисконсултска защита пред настоящата инстанция. Наведено е възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски над законовия минимум, в случай че касационната жалба бъде уважена.

Окръжна прокуратура - Ловеч не изпраща представител и не ангажира становище.

Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Тетевенският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 792536-[рег. номер]/17.10.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, издадено въз основа на АУАН № [рег. номер]/22.07.2024 г., с което на касатора „Дикс Гейминг“ ЕООД, на основание чл. 110, ал. 1 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 лева, като законосъобразно.

Първоинстанционният съд е приел за доказано по безспорен начин от фактическа страна, че на дата 14.07.2024 г. свидетелите по делото - Д. и С. - служители на НАП извършили проверка в зала за хазартни игри, находяща се в [населено място] извор, Ловешка област, [улица], стопанисвана от „Дикс Гейминг“ ЕООД. При проверката било установено, че в игралната зала било допуснато лице - свидетелката С. П., което извършвало залог на игрален автомат. След служебна справка било установено от контролните органи, че посоченото лице - С. П. е вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта от дата 07.11.2023 г. За констатираното бил съставен от контролните органи протокол за извършена проверка, който бил подписан от И. И., посочена в протокола като управител на залата и от още едно лице. С този протокол се уведомявал управителя на дружеството да се яви в срок до 19.07.2024 г. в НАП Плевен. До посочената дата управителят не се явил и на 22.07.2024 г. свид. Д. в присъствието на свидетелите Х. Д. и В. П. съставил на дружеството акт за установяване на административно нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закона за хазарта в отсъствието на жалбоподателя. Актът за нарушение бил връчен на управителя на дружеството още същия ден, видно от разписката в акта. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горните обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, а направените в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни. Не се установиха допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата и формирането на фактическите изводи на съда.

Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.

Касационната инстанция намира, че въз основа на установените факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Имуществената санкция е наложена на основание чл. 110, ал. 1 от ЗХ, съгласно която разпоредба за нарушение на чл. 45, ал. 2 на организатора на хазартни игри се налага имуществена санкция в размер от 5 000, до 20 000,00 лв. Имуществената санкция е определена в минималния размер.

Приложим в случая е чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ, съгласно който, в игралните зали и в игралните казина не се допуска присъствието на лица, вписани в регистъра по чл. 10 г, ал. 1 от ЗХ. Т.е., както правилно сочи и ответникът, не е необходимо съответното вписано в регистъра лице да е направило конкретен залог, а за реализиране на фактическия състав на нарушението е достатъчно самото присъствие на лице, вписано в регистъра по чл. 10 г, ал. 1 от ЗХ, в игралната зала.

Подвеждайки установените факти към приложимата нормативна уредба, първоинстанционният съд обосновано е стигнал до извод за правилно приложение на материалния закон с оспореното наказателно постановление. Привлеченото към отговорност дружество, организирайки хазартни игри, е допуснало до осъществяване на такива игри лице, вписано в регистъра по чл. 10г от ЗХ. Видно от приложените по АНД № 336/2024 г. по описа на РС Тетевен писмени доказателства, а именно – Удостоверение за издаден лиценз /л. 18 от АНД № 336/2024 г. по описа на РС Тетевен/ и разпечатка за извършена справка в регистъра по чл. 10г от ЗХ /л. 28 от АНД № 336/2024 г. по описа на РС Тетевен/, санкционираното дружество „Дикс Гейминг“ ЕООД безспорно се явява организатор на хазартни игри, а лицето С. П. е вписано в регистъра по чл. 10г от ЗХ, като присъствието му в обекта на касатора е установено по безспорен начин /л. 21 от АНД № 336/2024 г. по описа на РС Тетевен/.

Разпоредбата на чл. 10в, ал. 2, т. 3 от ЗХ определя като уязвими лицата, които смятат, че имат проблем с хазарта. Съгласно чл. 10в, ал. 3 и чл. 10г от ЗХ, такива лица имат право да поискат от държавата съдействие, изразяващо се в недопускането им до участие в хазартни игри. Въз основа на подадените в този смисъл заявления държавата, в лицето на НАП, изготвя и поддържа регистър и осигурява до този регистър достъп на лицата, организиращи хазартни игри, като по този начин осигурява на последните възможността да изпълнят своето административно задължение да не допускат лицата по регистъра в игралните зали. Включването в регистъра става единствено въз основа на волеизявлението на подаващото искането лице, като органът не проверява и не установява наличието на зависимост от хазарт. Обстоятелството, че едно лице фигурира в този регистър доказва, че лицето е пожелало да бъде включено в регистъра и да получи съдействие от държавата да не бъде допускано до участие в хазартни игри.

Обстоятелството, че привлеченото към отговорност лице не е изпълнило задължението си по чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ и е допуснало до участие в хазартни игри на посоченото в НП лице, в посоченото време и място е безспорно установено от събраните по делото доказателства.

Отговорността, която се следва от разпоредбата на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ, е императивно заложена като обективна и безвиновна за всеки организатор на хазартни игри, допуснал присъствието на лице, вписано в регистъра по чл. 10г от ЗХ в игрална зала или казино.

Неоснователно е оплакването на касатора, че в наказателното постановление липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението. В НП са описани място, дата, час и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Така посочените обстоятелства покриват елементите на състава на административното нарушение.

С касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Касационната жалбата е неоснователна, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК първоинстанционното съдебно решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание действащата в момента редакция на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, чийто размер с оглед правната и фактическа сложност на делото, осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт, и при съобразяване на своевременно релевираното възражение за прекомерност, касационната инстанция определя в размер на 100,00 лв.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 02.04.2025 г., постановено по АНД № 336/2024 г. на Тетевенския районен съд.

ОСЪЖДА „Дикс Гейминг“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Национална агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто лева/ разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.