№ 390
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110129264 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на ФИРМА, ЕИК: ***********,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС срещу Н. Н. В., ЕГН ********** , с адрес ФИРМА и
ИНГ. ИВ. В., ЕГН ********** , с адрес АДРЕС, с назначен по делото особен
представител адв. Б. с искане да бъде установено спрямо кредитора ФИРМА,
ЕИК ***********, съществуването на вземане в размер на 789,47 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2017г. до 28.2.2018 г. ведно със законна лихва от 25.11.2019 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 157,89 лв. за
периода от 1.7.2017 г. до 25.10.2019 г., сумата от 12,5 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2017 г.
до 28.2.2018 г. ведно със законна лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 2,13 лв. за периода от 30.6.2017 г. до
25.10.2019 г. , от които Н. дължи 400,98 лв. за главницата ведно със законна
лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 78,94 лв. за периода от 1.7.2017 г. до 25.10.2019 г., сума от 6.25 лева като
стойност на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2017г до 25.10.2019г., мораторна лихва в размер на 1,06 лв. за
периода от 30.6.2017г. до 25.10.2019 г. и И. дължи сумата от 400,98 лв. ведно
1
със законна лихва от 25.11.2019г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 78,94 лв. за периода от 1.7.2017г. до 25.10.2019 г., сума от
6.25 лева като стойност на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2017г до 25.10.2019г. и мораторна лихва в размер на 1,06 лв. за периода
от 30.6.2017 г. до 25.10.2019 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от
ГПК от 05.12.2019г. по ч. гр. дело № 67600/2019г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответниците с абонатен № 343006, са носители на ПС
на топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС и са използвали доставяна от
дружеството топлинна енергия през периода от май 2017г. до 28.02.2018г. без
сключен договор за продажба на топлоенергия, които не са заплатени. Излага
се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма ФИРМА, което дружество е конституиране като
трето лице – помагач на ищеца. С горните твърдения се желае да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответниците
дължат претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор чрез назначения особен
представител, с който исковете се оспорва като недоказан съответно
неоснователни като се излага, че не се доказва качеството им на собственици
върху имота с ангажираните доказателства. Оспорват се исковете и като
недоказани по размер.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище, но ангажира
доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 55 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните намира за установено следното:
От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с № 167 по дело
с № 245/ 2015г. от 22.05.2015г. и от постановление за възлагане на недвижим
имот – магазин с площ от 133.15 кв.м. и находящ се в АДРЕС от 06.12.2017г.
2
в сила от 31.01.2018г. се установява, че ответниците са били собственици на
исковия имот през периода от 22.05.2015г. до 31.01.2018г.
Не се спори и това се установява от протокол от 19.08.2002г. за взето
решение от собствениците в ЕС в сграда, находяща се в АДРЕС, че те като
потребители на ТЕ в сградата, са сключили с ретото лице-помагач договор
относно извършването на услугата „топлинно счетоводство“ с ФИРМА, който
договор обвързва и ответниците при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл.112а от ЗЕ и се разпределя
съобразно броя на живущите.
С покана от 08.11.2019г., за която няма спор, че ищецът е връчил на
ответниците, се установява, че ищецът е поканил И. и Н. да изпатят
задължения за топлоенергия за абонатен № 343006 – исковия с възможност за
разсрочване на задълженията им.
От приетото заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът е приел
без възражения от страните, се установява, че този имот е с партида с №
343006 като е посочен с кубатура от 89.72 куб.м.
През исковия период в магазина не е имало отоплителни тела, а само
водомери за топла вода. Дяловото разпределение се е извършвало от
топлинен счетоводител – фирма. Според заключението на вещото лице
поради неосигуряван достъп за отчета на показанията са начислявани на
минала месечна база от 14 куб.м. вода с възможност за изравняване. На
20.02.2018г. е извършен междиен отчет с показание от 987 куб.м.Съгласно
заключението на вещото лице общата сума по фактури за сградна инсталация
и БГВ е в размер на 869.33 лева, сума по фактури е 934.22 лева и сума за
получаване от 64.90 лев.
Вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел като обосновано и без
възражения от страните, дава заключение, че общата сума за начислена и
неплатена стойност на ТЕ за процесния период 01.05.2017г.-28.02.2018г. вкл.
възлиза на 789.47 лева като стойност на главница за ТЕ и 12.50 лева като
такава за дялово разпределение, както и 157.89 лева за лихва върху
главницата и 2.13 лева като лихва върху главницата за стойност на услугата
за дялово разпределение.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
3
Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния
случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва
топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен
между страните, като предявената искова претенция е на основание
настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответниците.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва
следните елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна
и това разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването
може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на
пасивите му. В случая липсата на сключен договор за продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди, обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по за процесния имот, но въпреки това,
такава е ползвана. Като не е заплатила нейната стойност ответницата е
спестила разходи, които е следвало да направи. Няма спор, че през целия
процесен период сградата е с непрекъснато топлоподаване.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение
е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия
4
за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите/.
Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности
и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ. Установи се, че ответниците
са потребители на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, през исковия период,
като собственик на имота, за който е доставяна топлоенергия, чиято стойност
досежно размера се доказа по делото.
Исковете са доказани и основателни и следва да бъдат уважени като са
такива и при наведено възражение за давност , каквато не се доказа - съдът е
сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК на 25.11.2019г. като биха били
покрити с кратката, тригодишна такава всички суми за периода преди
25.11.2016г., а в конкретния случай са след 01.05.2017г.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ответницата следва да се възложат разноските по исковото и
заповедното производства така, както са сторени или 950 лева като сбор от
разноски по гр.дело с № 67600/ 2019г. – 50 лева за възнаграждение на
юрисконсулт и 25 лева за държавна такса и по гр.дело с № 29264/ 2021г. – 125
лева за държавна такса, 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт, 300 лева
за възнаграждение на особен представител и по 200 лева за възнаграждение
на вещите лица по СТЕ и ССчЕ.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ФИРМА, ЕИК:
***********, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, че Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес ФИРМА
5
и ИНГ. ИВ. В., ЕГН ********** , с адрес АДРЕС, с назначен по делото
особен представител адв. Б. дължат на ФИРМА, ЕИК *********** следните
суми: 789,47 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2017г. до 28.2.2018 г. ведно със законна лихва от
25.11.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 157,89
лв. за периода от 1.7.2017 г. до 25.10.2019 г., сумата от 12,5 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2017 г. до 28.2.2018г. ведно със законна лихва от 25.11.2019г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,13 лв. за периода
от 30.6.2017 г. до 25.10.2019г. , от които Н. дължи 400,98 лв. за главницата
ведно със законна лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 78,94 лв. за периода от 1.7.2017 г. до 25.10.2019
г., сума от 6.25 лева като стойност на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2017г до 25.10.2019г., мораторна лихва в размер на 1,06 лв.
за периода от 30.6.2017г. до 25.10.2019 г. и И. дължи сумата от 400,98 лв.
ведно със законна лихва от 25.11.2019г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 78,94 лв. за периода от 1.7.2017г. до 25.10.2019
г., сума от 6.25 лева като стойност на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2017г до 25.10.2019г. и мораторна лихва в размер на 1,06 лв.
за периода от 30.6.2017 г. до 25.10.2019 г., и за които суми е издадена заповед
по чл.410 от ГПК от 05.12.2019г. по ч. гр. дело № 67600/2019г. по описа на
СРС и
ОСЪЖДА Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес ФИРМА и ИНГ. ИВ. В.,
ЕГН **********, с адрес АДРЕС, с назначен по делото особен представител
адв. Б. да заплати на „ФИРМА, ЕИК: ***********, представлявано от
изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 950 лева – съдебно-деловодни
разноски по гр.дело № 29264/2021г. и по ч.гр.дело № 67600/ 2019г. по описа
на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6