ПРОТОКОЛ
№ 115
гр. Бургас, 08.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. П.а Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Л. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. П.а Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600124 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 11.20 часа, поради участие на
съдебния състав в разглеждане на ВНОХД № 120/2024 г. в същата съдебна
зала.
Подсъдимият жалбоподател Г. Р. В., се явява лично, конвоиран от
органите на ОЗ „Охрана“ – Бургас. Явява се и упълномощеният защитник адв.
П. Т.
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява Апелативният
прокурор Л. П.
Не се явява частният обвинител Н. Х. Р., редовно призована.
Явява се упълномощеният повереник адв. Д. Д..
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Считам, че няма пречки за разглеждане на делото, моля
да бъде даден ход на делото. Доверителката ми е редовно призована, не желае
да се явява, аз я представлявам по наказателното производство. Представям
1
писмено възражение срещу депозираната жалба, с препис за страните.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът връчва преписи от писменото възражение на страните.
Съдът, като изслуша становищата на страните, съобрази
обстоятелството, че присъствието на частния обвинител в съдебно заседание
не е задължително и с оглед изявлението на адв. Д., че доверителката му не
желае да се явява, намира, че няма пречка за разглеждане на делото.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за
отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
АДВ. Д.: Няма да сочим други доказателства. Нямаме
доказателствени искания. Да се приключи съдебното дирене.
АДВ. Т.: Поддържам жалбата и допълнението към жалбата. Няма
да сочим нови доказателства.
Съдът като изслуша становищата на страните и не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
2
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата
е неоснователна, а обжалваната присъда като обоснована и законосъобразна
следва да се потвърди. Ще започна със становището си, че на досъдебното и
съдебното производство по делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата на
Сливенски окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда. Впрочем, в жалбата, както това се иска, не се сочи конкретно
нарушение на процесуалните правила. Мотивите на присъдата, според мен,
изцяло отговарят на изискванията на закона, като са анализирани всички
доказателства по делото, обосновани са всички обективни и субективни
признаци от състава на престъплението, мотивирани са и вида и размера на
наказание, взето е отношение по тезите на защитата.
Аз изцяло поддържам фактическата обстановка, правната
квалификация на деянията и аргументите за доказаност на обвинението,
посочени в мотивите на обжалваната присъда, които се основават на
убедителен анализ на събраните по делото обективни гласни, писмени и
веществени доказателства. Няма да коментирам първоначалното обвинение по
чл. 116, ал. 1, т.6, пр. 3 от НК, тъй като В. е оправдан, да е извършил деянието
с особена жестокост и няма протест в това отношение.
Авторството на деянието, според мен, е несъмнено доказано от
събраните по делото доказателства, които в своята цялост, хармонично
единство и логическа връзка, водят до единствено възможния извод, че той е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за
което е осъден от СлОС. Това като цяло не се оспорва, макар че В. изтъква
една за мен несериозна оправдателна теза, че само е размахвал ножа и се бил
подхлъзнал, и така е промушил сина си с ножа. Вещото лице от
съдебномедицинската експертиза е категоричен, че са нанесени четири удара
с ножа с жълтата дръжка, който е установен по делото и не се оспорва, като
средство за извършване на престъплението, в гръдната област на пострадалия,
с достатъчна сила, като два удара са проникнали в гръдната и коремната
кухина и са наранили сърцето и белия дроб, а в този момент извършител и
пострадал са били прави, лице с лице един срещу друг. А тази оправдателна
теза не се подкрепя и от свидетелските показания, включително на
очевидците, така че тя е категорично опровергана. Впрочем, като споменавам
за свидетелските показания, веднага искам да кажа, че първоинстанционният
съд много подробно и аналитично е обсъдил всички свидетелски показания,
като ги е съпоставил едни с други, с обективни доказателства по делото и е
посочил аргументирано на кои дава вяра, на кои не, в каква част и защо. В това
отношение мотивите към присъдата са много подробни, изцяло ги поддържам
и не намирам за необходимо да ги преповтарям и да обременявам съдебния
протокол.
Спорът по делото е основно дали се касае за умишлено
3
престъпление или за такова по чл. 119 от НК – убийство при превишаване на
пределите на неизбежната отбрана. За мен категорично несъмнено се касае за
умишлено убийство. Става въпрос за четири удара с нож, средство годно да
причини смърт, в жизнено важна област на човешкото тяло – гръдния кош,
където се намират жизнено важни органи, с нараняване на сърцето, на белия
дроб и прерязване на кръвоносни съдове. При това, както казах, деец и
пострадал са се намирали прави, един срещу друг. При тези доказани
обстоятелства, съдебната практика включително посочената в мотивите към
присъдата, е категорична, че се касае за убийство извършено при пряк умисъл.
Налице е и мотив за извършване на това престъпление, против това, което се
твърди в жалбата. Това са конфликтите и споровете между баща и син през
годините, главно от финансов характер, като Р. е упреквал баща си, че дава
повече пари на другите си синове. Същевременно вечерта на убийството
между тях възникнал спор във връзка със закупуването на сламопреса и
провеждането на телефонен разговор на съпругата на подсъдимия с дъщеря й.
Тези конфликти и спорове, на фона и на употребения от двамата
алкохол, несъмнено са предизвикали негативни емоции и настроения у
подсъдимия против сина му и това е единствения реален и подкрепен от
доказателствата мотив за извършване на престъплението. И няма нито едно
доказателство, водещо дори към предположение за друг мотив за извършване
на престъплението. А, че убийството е умишлено, е видно и от заключението
на назначената комплексна психолого-психиатрична експертиза, според което
към момента на извършване на деянието В. е разбирал свойството и
значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си.
Категорично съм против искането в жалбата деянието да се
преквалифицира по чл. 119 от НК - убийство при превишаване на пределите
на неизбежната отбрана. Правилно СлОС е приел, че е нямало непосредствено
противоправно нападение от страна на пострадалия към подсъдимия, към
момента на нанасянето на ударите с ножа. Въпреки споровете между тях,
казаха, че до физически сблъсък не се е стигнало. Нещо повече, Р. е тръгнал с
жена си и децата си да си отива в къщи и е напуснал дома на В.. Върнал го е
свидетелят В. Г., брат на В. и в този момент, когато го е върнал в антрето на
къщата, подсъдимият е взел ножа и с него е нанесъл четири прободно-порезни
наранявания на сина си в гръдната му област. Според експертът и четирите
наранявания са допринесли за настъпването на хеморагичния шок, а оттам на
смъртта на пострадалия.
Впрочем, че не е имало никакво нападение от страна на
пострадалия срещу баща му, е видно от свидетелските показания,
включително и тези на очевидците, а и от освидетелстването на В., при когото
не са открити никакви наранявания. А и самият В. на досъдебното
производство е казал, че синът му не го е удрял, само е посягал с ръце към
него, които обяснения са приобщени към доказателствения материал в
съдебната фаза по реда на чл. 279, ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 3 от НПК.
4
При така установената фактология, съдът също много правилно се
е аргументирал, очевидно няма и данни за престъпление по чл.118 от НК,
очевидно няма и извършено деяние по чл. 124 от НК. Изцяло поддържам
аргументите към мотивите.
Относно вида и размера на наказание наложено на В., намирам за
правилно определено наказание от Сливенски окръжен съд като вид и като
размер. Съдът е приел превес на смекчаващи вината обстоятелства и
правилно, според мене, е наложил най-лекото като вид наказание, при това в
долната му граница. По-голяма снизходителност за едно умишлено убийство и
прилагане особено на чл. 55 от НК, не могат да изпълнят целите и на
генералната и на специалната превенция. Деянието е с много висока степен на
обществена опасност, както е посочил СлОС в мотивите - изключително
висока, отнет е човешки живот на роден син, пред жена му и децата му и то
без никаква логична съществена причина. За чл. 55 от НК въобще не може да
се говори, тъй като няма нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, нито най-лекото предвидено в закона наказание е
несъразмерно тежко. В този аспект не може да се мисли въобще за прилагане
и на чл. 66 от НК.
Мотивиран от гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната
присъда. Моля да потвърдите и мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ на В. като най-адекватна, както с оглед обвинението, така и с оглед
определеното му наказание от първоинстанционния съд.
АДВ. Д.: Като повереник на частния обвинител, аз изцяло
поддържам писмените възражения, които бяха депозирани в днешното
съдебно заседание. Считам, че присъдата е законосъобразна. Правилно му е
определено наложеното наказание в съответствие с предвиденото в нормата
на престъплението. Самото престъпление беше доказано по безспорен и
категоричен начин пред първоинстанционния съд. Считаме, че наложеното
наказание е справедливо. Моля присъдата да бъде потвърдена. Претендираме
и направените разноски по настоящото производство от частния обвинител,
което установяваме чрез пълномощното и договор за правната защита.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че присъдата е
неправилна, тъй като неправилно е приложен материалния закон, като
доверителят ми е признат за виновен по обвинение по чл. 116, ал.1 т. 3, предл.
3, във вр. с чл. 115 от НК.
Първоинстанционният съд прие, че деянието е извършено от
доверителя ми с пряк умисъл, въпреки че установените факти по делото
предполагат други правни изводи. Тъй като подсъдимият Г. В. не е имал
причина, нито намерение предварително да причинява смърт на сина си,
както и до настоящия момент обвинението не е посочило мотив за това
5
убийство, днес чувам от апелативния прокурор, че мотивът е така посочен, а
именно финансов. Считам, че това не се подкрепя по така събраните
доказателства по делото.
Подсъдимият В. не е обмислял предварително да извърши
убийство на сина си, както и не е премислял предварително кога и как да
извърши това убийство. Не си е набавял средства, както и не е имал план за
действие, а след убийството е позвънил на телефон 112, за да уведоми за това.
От всички събрани доказателства по делото, се установява, че Г. В. се е
почувствал застрашен, като е видял че синът му се връща в холовото
пространство. Видял е, че брат му В. Р. се опитва да го спре. Почувствал се е
застрашен, грабнал е първият нож, който е видял и е нанесъл удари върху
пострадалия единствено и само с цел спиране на нападението. Относно
необосноваността на присъдата, считам, че правните изводи на съда не се
подкрепят напълно от установените факти по делото относно квалификацията
на деянието, като такова по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3, вр. чл. 115 от НК.
Напротив, доказателствата обосновават безспорно деяние извършено при
условията на чл. 12, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като подсъдимият В. е превишил
пределите на неизбежната отбрана. Той е нанесъл повече от един удар на
пострадалия, което не е било необходимо след като нападението е било
прекъснато още с първия удар.
Ще се спра и относно явната несправедливост на наказанието.
Считам, че и най-лекото предвидено в закона наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 15 години, е несъразмерно и прекалено тежко, тъй като все
пак подсъдимият В. е загубил син, за което съжалява и изразява това още в
хода на досъдебното производство, както и в съдебното следствие пред
първата инстанция. Той много съжалява за това още в момента, в който е
осъзнал какво е извършил.
От друга страна, съдът сам е констатирал наличието на
многобройни смекчаващи обстоятелства, посочени в мотивите, като е изброил
6 или 7 такива, а отегчаващи вината обстоятелства не са констатирани и при
наличието на тези обстоятелства следваше наказанието му да се определи при
условията на чл. 55, ал. 1 от НК, значително под минималния размер на
предвиденото в закона.
От друга страна, обстоятелствата обосновават факта, че
извършеното от подсъдимия Г. В. деянието е такова по чл. 119 от НК.
Изброени към тях бих прибавил и възрастта на подсъдимия, той е на ***
години, отегчаващи вината му обстоятелства, както казах, не са налице,
поради което и при наличието на тези два призната, размерът на наказанието
му следваше да се определи при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, значително
под минималния размер.
Във връзка с горното, най-учтива Ви моля да измените
обжалваната присъда, като признаете подсъдимия за виновен за извършено
престъпление по чл. 119 от НК. Ако не приемете доводите ми в тази насока, да
6
измените присъдата, като намалите размера на наложеното му наказание по
чл. 116 под минималния размер и при условията на чл. 55, ал. 1 от НК или да
отмените присъдата и да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на
Окръжен съд.
Съдът предоставя на ПОДСЪДИМИЯ Г. Р. В. възможност да
упражни правото си на лична защита: Господин съдия, само едно ще Ви
кажа, че аз никога не съм искал да убивам сина си и никога синът ми не е
поискал пари от мене. Това са думите на снаха ми. Той си беше в Германия.
Принуди го, принуден беше да се върне. Аз й дадох последно 100 лв. да прави
документи за малката. Тя за тях не направи документи, а си замина за Айтос и
подаде жалба за развод с него. Тя му е наговорила хиляди неща за нас. Ние не
сме се карали никога с нея специално, а тя говори неща, които изобщо ги няма
в нашето семейство.
Господин съдия, ако може да ми се намали присъдата. На ***
години съм. Не мога да издържа тази присъда.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Г. Р. В.: Моля
да ми намалите наказанието ако може.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7