№ 23556
гр. С., 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110162313 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Д. К. Б. срещу „С.С.П“ АД, с
която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца
суми в размер на 7000 лева – неизплатени две вноски от възнаграждение по
Договор за участие във филм от 04.07.2022 г., сключен между страните, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2024 г.,
до окончателното плащане; 1688,41 лева – мораторна лихва върху две вноски
от възнаграждението по договора за периода от 01.12.2022 г. до 21.10.2024 г.
Ищецът твърди, че на 04.07.2022 г. между него в качеството му на актьор
и ответника бил сключен договор, по силата на който се задължил да изпълни
ролята на П. в продуцирания от ответника игрален филм с работно заглавие
„П.Г“, срещу възнаграждение в размер на 10 000 лева. Излага, че било
уговорено заплащането да се изпълни на три вноски – първа вноска в размер
на 3000 лева със срок за плащане до 14 дни след подписване на договора;
втора вноска в размер на 4000 лева, платима в срок до 30.11.2022 г., и трета
вноска в размер на 3000 лева, платима в срок до 30.12.2022 г. Ищецът твърди,
че въпреки точното изпълнение на задължението си по договора, успешното
заснемане и излъчване на филма, той получил само първата вноска от
уговореното възнаграждение, а останалите 7000 лева не били изплатени. Иска
осъждане на ответника да заплати останалите две вноски от
възнаграждението, както и мораторна лихва върху тях, изчислена от
01.12.2022 г. – за втората вноска, и от 31.12.2022 г. – за третата вноска, до
подаване на исковата молба. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „С.С.П“ АД,
1
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че
ищецът не е изпълнил задължението си по договора, тъй като не е изиграл
ролята на П. във филма. Излага, че в нарушение на чл. 10 от договора, ищецът
бил поел и други професионални ангажименти, възпрепятстващи работата му
по филма, поради което му било възложено изпълнението на по-малка роля.
Изтъква, че по силата на сключения в страните договор, има право
едностранно да прекрати същия или да смени актьора при определени в него
условия. Твърди, че ищецът участвал в 8 непълни снимачни дни, и че е
заплатил възнаграждение на ищеца в размер на 3000 лева, което съответства
на обема на работа и участие в снимачния процес. Оспорва, че дължи
заплащане на останалите две вноски от възнаграждението, както и
начислените върху тях мораторни лихви.
В съдебното заседание представител изпраща само ищецът, който
поддържа иска и претендира разноски по списък, и поддържа, че ищецът е
изпълнил договора си в писмени бележки, а ответникът изпраща писмени
бележки, с които поддържа, че не дължи плащане поради това, че ищецът не е
изпълнил договора си, а поддържа, че ищецът е следвало да играе в друг, по-
голям филм, с планирана премиера през ноември 2026 г., като се поддържа, че
е участвал в непълни осем снимачни дни, което било по-малък ангажимент от
договорения, и за който му били платени 3000 лева, а ищецът не бил изпълнил
договора си, защото нарушил клаузата да не участва в други снимки. Така
била налице новация.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 4 – 8 от делото Договор за участие във
филм от 04.07.2022 г., сключен между страните, ищецът е следвало да изиграе
съгласно чл. 1 ролята на П. във филм с работно заглавие „П.Г“ с режисьор
И.К, като е бил одобрен сценарий, като снимките са в периода 05.09.2022 г. –
30.09.2022 г., за което ищецът е следвало да бъде уведомен от ответника за
конкретни дати и часове на ангажимент до 72 часа предварително съгласно чл.
3, а ищецът е щял да получи съгласно чл. 2 сумата от 10 000 лева, платими
съгласно чл. 30, ал. 2 на три вноски – 3000 лева до 14 дена от подписване на
договора; 3000 лева – до 30.11.2022 г., и 4000 лева – до 30.12.2022 г. Съгласно
чл. 10 ищецът не следва да поема ангажименти, които да възпрепятстват
участието му във филма според графика на снимките по чл. 3. Съгласно чл. 36
от договора същият може да се изменя само в писмена форма.
Няма спор, че ищецът е получил 3000 лева като първа вноска по
договора.
В съдебното заседание на 09.07.2025 г. (на лист 197 от делото) е
разпитан свидетелят на ищеца Г.К, който дава показания, че е участвал във
филм с ищеца, който е имал работно заглавие „П.Г“, но свидетелят не помни
официалното окончателно заглавие. Свидетелят изиграл ролята на П. във
филма, като той започва като адвокат и се издига до министър на
правосъдието. Ролята на ищеца била на следовател. Във филма обаче имало
2
много смени на актьорите – първо участвали Н.И и С.Б, после Н.И бил сменен
с Т.Т, а С.Б – със свидетелката Д.С, а Г.З бил заменен от К.В. Първоначално
ищецът следвало да играе ролята на П., но после играл агент, като нямали
общи сцени със свидетеля. Не е имало забележки към работата на ищеца.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, с изключение на
объркването, че ищецът е играл като следовател, което е по-скоро
терминологично, като показанията съвпадат с веществените доказателства по
делото.
В съдебното заседание на 09.07.2025 г. (на лист 198 от делото) е
разпитана свидетелката на ищеца Д.С, който дава показания, че и тя има
имуществени претенции към ответника, като е участвала заедно с ищеца в
заснемане на филм, който е трябвало да излезе със заглавие „П.Г“, но е бил
прекръстен на „Цената на властта“. Свидетелката играела министър на
правосъдието, а ищецът – агент, а свидетелят Г.К първо трябвало да играе
президента, но после ролята му била променена, както и много други. Преди
това ролята на свидетелката е следвало да се играе от С.Б. Свидетелката е
участвала около 15 снимачни дни. Филмът излязъл в края на 2023 г.,
свидетелката не била поканена, но пред нея режисьорът похвалил ищеца за
участието му.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, въпреки заявената от нея
заинтересованост, тъй като се подкрепят от останалите гласни доказателства,
както и от веществените такива.
При извършен по реда на чл. 204 ГПК в заседанието от 09.07.2025 г. (на
лист 198 – 200 от делото) частичен оглед на представен от ответника
екземпляр от филма се установява, че ролята на П. е изиграна от свидетеля
Г.К, който има различни сцени, в които обсъжда планове за защита на
партиите на различни висши политици, като се появява в диалози в офиси,
сцени в нощен клуб, в периферията на С., като героят му се развива от адвокат
– съдружник в кантора, който е изненадан, че зад гърба му кантората работи с
Министерския съвет, до министър на правосъдието. Общото време на участие
на свидетеля е 11 минути и 12 секунди със значителен брой реплики. От друга
страна героят на ищеца не е представен с името си, участва във филма в
рамките на 6 минути и 52 секунди, и без почти никакви реплики, като е
участник предимно в екшън сцени – една сцена на преследване с бягане, една
с автомобили, в една прострелва героя на К.В, и в една от последните сцени
участва заедно със свидетелката Д.С.
По делото няма събрани доказателства за заетостта на ищеца в периода
на снимките по договора.
Представените от ответника доказателства за приходите на филма и
тарифите на Съюза на артистите нямат значение, тъй като стопанският риск по
договора и за филма не се поема от ищеца, а от ответника, а уговорени
минимални хонорари от сдружение на независими професионалисти не могат
да имат правно значение поради забраната по чл. 15 ЗЗК.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
3
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца възнаграждение по договор за участие във
филм с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
266, ал. 1 ЗЗД, и иск за осъждане на ответника да заплати мораторна лихва
върху главницата с правна квалификация чл. 86 ЗЗД. Ответникът
противопоставя възражение за изменение на договора по реда на чл. 107 ЗЗД,
което следва да докаже.
Искът с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД (съгласно практиката на Върховния касационен съд
това не е специално уреден в ЗАПСП договор – вж. мотивите по Решение №
92/26.03.2021 г. по търговско дело № 231/2019 г., I ТО) се уважава, ако съдът
установи, че е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за изработка, пълно изпълнение на поетите с договора задължения от страна
на ищеца и приемането на работата от ответника. Въпреки това искът ще бъде
отхвърлен, ако се установи, че е налице изменение на договора поради
новация с намаляване на възнаграждението съгласно чл. 107 ЗЗД, дори и да е
изпълнено задължението на ищеца.
Искът с правна квалификация чл. 86 ЗЗД се уважава, ако съдът установи,
че е възникнал главен дълг, и се установи падежът на задължението.
По делото няма спор, че между страните има договор. Не се установи и
същият да е бил изменен, като доколкото става въпрос за едностранна
търговска сделка в писмена форма, по аргумент от чл. 293, ал. 2 и 6 ТЗ, то и
изменението на договора е следвало да е в писмена форма, както изрично е
уговорено между страните.
При това следва да се установи дали договорът е изпълнен от ищеца.
Установява се, че същият е играл във филма, който е описан в договора, но не
в ролята, която първоначално е определена. Същевременно промяната без
съмнение е била поискана от ответника, като той не може да се позовава на
нея, за да не спази ангажиментите си. Не се установи ищецът да е
възпрепятствал снимките, нито че е имал конкретни ангажименти в снимачния
период.
Същевременно изпълнението на ищеца не е било точно – той не е
изиграл описаната в договора роля. Поради това съдът намира, че следва да
осъди ответника да заплати не пълната цена по договора, а такава, която
съответства на изпълненото от ищеца, като приложи по аналогия чл. 267, ал.
1, изр. второ ЗЗД, доколкото работата на ищеца е ползвана от ответника. Тъй
като съдът не може да използва естетически или изкуствоведски способи за
оценка на актьорската игра, той следва да се ръководи от три критерия с
икономическо и правно значение – дали става въпрос за съпоставими по
значение роли; дали фактическите ангажименти на актьорите са с еднакъв
характер, и за колко време те се появяват във филма (косвен критерий за обем
на изпълнената работа).
В случая при филм, продължаващ повече от 2 часа, съдът няма как да
4
приеме, че ищецът или свидетелят Г.К, показани във филма единият за шест, а
другият – за единадесет минути, следва да се смятат за изпълнители на главна
роля във филма, поради което значението на ролите им следва да се приеме за
еднакво. От гледна точка на ангажираността на актьорите с подготовката за
ролите е вярно, че ролята на П. има повече реплики, но пък ищецът участва
като агент в сцени с интензивно физическо усилие и актьорска акробатика,
което прави ролите сравними. Следователно разликата в ангажиментите
следва да се преценява само на база на времето, за което са показани във
филма, като за ролята на П. то е малко над 11 минути, а за ролята на агента –
почти седем, т.е. по посочените критерии хонорарът на изигралия агента
следва да е 7/11 от този за ролята на П., или при уговорени 10 000 лева – общо
6363,63 лева. От тази сума на ищеца са били платени вече 3000 лева, поради
което му се дължат още 3363,63 лева, за които следва да се уважи искът, като
се отхвърли за разликата между последната сума и поисканите общо 7000
лева.
По иска за лихва, тъй като вземанията за цена на изиграното по договора
са с установен падеж, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава от
падежите. За сумата от 3000 лева падежът е 30.11.2022 г., т.е. забавата е от
01.12.2022 г. до деня преди подаване на иска – 21.10.2024 г., като изчислена по
реда на чл. 162 ГПК с лихвения калкулатор на НАП (единствен на държавна
институция), тя възлиза на 736,74 лева, а за останалата част от вземането от
363,63 лева лихвата е за периода от 31.12.2022 г. до 21.10.2024 г и възлиза,
изчислена по същия начин, на 60,96 лева, т.е. искът е основателен за сумата от
797,70 лева, като следва да се отхвърли за разликата между последната и
поисканите общо 1688,41 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (4161,33 лева от 8688,41 лева,
или 47,90 % от направените разходи) и ответникът – пропорционално на
отхвърлената част (52,10 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Доказаните разноски на ищеца са в размер на 347,54 лева – държавна
такса, и 700 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 17.10.2024 г. (на
лист 103 от делото), който съдържа и разписка за плащане, или от общо
1047,54 лева следва да се присъдят на ищеца пропорционално 501,79 лева.
Доказаните разноски на ответника са в размер на 10 лева – държавна
такса за, и 1000 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 03.01.2025 г.
(на лист 82 от делото), и разписка за плащане (на лист 66), или от общо 1010
лева следва да се присъдят на ответника пропорционално 526,21 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
266, ал. 1 ЗЗД и чл. 267, ал. 1, изр. второ ЗЗД „С.С.П“ АД, с ЕИК: **********,
5
и адрес на управление: С., ул. „Д.М“ № **********, да плати на Д. К. Б., с
ЛНЧ: **********, и адрес: С., ул. „Г.Г“ ***, сумите от 3363,63 лева (три
хиляди триста шестдесет и три лева и 63 стотники) – остатък от
възнаграждение по Договор за участие във филм от 04.07.2022 г., сключен
между страните, ведно със законната лихва от 22.10.2024 г. до окончателното
плащане, и 797,70 лева (седемстотин деветдесет и седем лева и 70 стотинки) –
мораторна лихва върху две вноски от възнаграждението по договора за
периода от 01.12.2022 г. до 21.10.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
възнаграждение за разликата между присъдените 3363,63 лева и пълния
предявен размер от 7000 лева (седем хиляди лева) и за лихва за забава за
разликата между присъдените 797,70 лева и пълния предявен размер от
1688,41 лева (хиляда шестстотин осемдесет и осем лева и 41 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.С.П“ АД, с ЕИК:
**********, и адрес на управление: С., ул. „Д.М“ № **********, да плати на
Д. К. Б., с ЛНЧ: **********, и адрес: С., ул. „Г.Г“ ***, сумата от 501,79 лева
(петстотин и един лева и 79 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. К. Б., с ЛНЧ: **********,
и адрес: С., ул. „Г.Г“ ***, да плати на „С.С.П“ АД, с ЕИК: **********, и
адрес на управление: С., ул. „Д.М“ № **********, сумата от 526,21 лева
(петстотин двадесет и шест лева и 21 стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6