Р Е Ш Е Н И Е
№ 426
гр. Габрово 18.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 1189 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.422 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че на 25.05.2016 г. Д.В.П. в качеството на Заемател е сключил Договор за
паричен заем с № 2564130 с „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
1000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и
условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се
уреждат от Договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора
сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на
Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на
Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 1191,84 лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 191,84 лв. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне
кредита в срок до 24.05.2017 г. на 26 равни двуседмични погасителни вноски, в
размер на 45,84 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 8.06.2016
г., а падежът на последната погасителна вноска е 24.05.2017г.
С
подписването на Договора за заем Заемателят удостоверил, че Заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че
желае договорът да бъде сключен.
Съгласно
чл. 16, ал. 2 от сключения Договор за паричен заем, с подписването му
Заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на Изи Асет
Мениджмънт АД, която се намира на видно място в офиса и на интернет страницата
на Кредитора. Съгласно посочената Тарифа, в случай че Заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи
за събиране на вземането в размер на 36,00 лв.
Съгласно
клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подпипсват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 913,90 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 26 равни вноски, всяка в размер
на 35,15 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателят е в размер на 80,99 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 9.06.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 94,80
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 40,50 лв., с която са
погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 31,50 лв., такса разходи:
9,00 лв.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска,
а именно 24.05.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
На
1.02.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт"
АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането
на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2564130/25.05.2016 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********
Изи
Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания"
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2564130 от 03.02.2017 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Писмото се върна в цялост с отбелязване върху
обратната разписка „Непотърсена пратка". На 27.04.2018 г. до длъжника е
изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2564130 за извършената
цесия чрез куриер на посочения в договора за кредит настоящ адрес на длъжника.
Писмото отново се върна в цялост, тъй като получателят е не е открит и на този
адрес.
Към
исковата молба ищецът представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна
на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с изх.№ У ПЦ-С-И АМ/2 564130/27.04.2018 г., което да бъде връчено на
ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
постановените установената практика на ВКС.
В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем, не е погасено, ищецът счита, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което
фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
С
оглед на липсата на плащане от страна на заемателя цесионерът „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е депозирала в Габровски РС заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д.В.П., като Заемател по
Договор за паричен заем, сключен на 25.05.2016 г. с № 2564130, за сума в общ
размер на 2205,04 лв., от които главница в размер на 1000,00 лв.,
договорна лихва в размер на 191,84 лв., ведно със законната лихва
за забава от датата на депозиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение в размер на 882,40 лв.,
такса разходи в размер на 36,00 лв. и обезщетение за забава в
размер на 94,80 лв.
Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 2509/2017 г.,
по описа на РС - Габрово, е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил
в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния
интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.
По изложените по- горе съображения се прави искане съдът да признае за
установено по отношение на ответника Д.В.П., ЕГН **********,***, че същият
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* следните
суми:
1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем № 2564130/02.12.2015 г.;
191,84 лв. (сто деветдесет и
един лева и 84 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
08.06.2016 г. до 24.05.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска);
36,00 лв. (тридесет и шест
лева), представляваща такса разходи;
882,40 лв. (осемстотин
осемдесет и два лева и 40 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 08.06.2016 г. до 24.05.2017 г. (падеж на
последна погасителна вноска);
94,80 лв. (деветдесет и
четири лева и 80 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
09.06.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Прави се искане за присъждане на разноските
направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК и на
разноските направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал.
8 ГПК.
Особеният представител на
ответника оспорва да е налице валидно сключена цесия, защото на ответника не е
връчено уведомление за извършването й. Цитираната практика в исковата молба,
наистина е в насока, че е без значение от кого и кога е връчено уведомлението,
но трябва да се вземе предвид обстоятелството, че уведомлението трябва да
стигне до длъжника. С исковата молба не може да се постигне този ефект, защото
особения представител на ответника няма права да получи такова изявление от
кредитора или неговия пълномощник за станалото прехвърляне на вземането.
Оспорва се наличието на валидно сключен договор за заем и договор за
допълнителни услуги по причина, че същите не са подписани лицата представляващи
цедента "Изи Асет Мениджмънт" АД с ЕИК *********, така както са
посочени в Търговския регистър, към момента на сключване на договора.
Дори да се приеме, че има сключен договор за заем, то той е нищожен като
противоречащ на Закона за потребителския кредит, като същият съдържа
неравноправни клаузи, което е в противоречие с Закона за защита на потребителите,
както и нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Налице са съмнения, че ответникът се е подписвал на празни бланки,
основани на факта, че почеркът в исканията за отпускане на кредит и това за
допълнителни услуги не са попълнени от него. Този факт се установява от почерка
на ръкописното изписване на името му под част от документите. Положените
съкратено изписани подписи (парафи) под всички документи са различни от тези,
които са положени след ръкописното изписване на трите имена.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното :
По делото е приложено ч.гр.д. №2509/2017г. на ГРС, по което е издадена
в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ООД Заповед за изпълнение на парично задължение № 4210/30.10.2017г. против длъжника Д.В.П.
за следните суми : главница в размер на 1000.00
лв., договорна лихва в размер на 911.84 лв., ведно със законната лихва за забава 26.20.2017г.
до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение в размер
на 882.40
лв., обезщетение за забава в размер на 94.80 лв. и такса разходи в
размер на 36,00
лв., а също и държавна
такса в размер на 44.10 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева.
От страна на ищеца
са представени заверени по реда на Закона за адвокатурата копия на Договор за
паричен заем № 2564130/25.05.2016 г. ведно с предложение за сключване на
договор за паричен заем и погасителен план и Тарифа за таксите на Изи Асет
Мениджмънт АД;Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД;Потвърждение за сключена цесия на основание чл.
99, ал. 3 от ЗЗД;Извлечение от Приложение № 1 от 01.02.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.Пълномощно
от управителя на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е упълномощено „Агенция
за събиране на вземания" АД да уведомява длъжници от името на „Изи Асет
Мениджмънт" АД за извършената цесия;Уведомително писмо от „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с Изх.№
УПЦ-П-ИАМ/2564130 от 03.02.2017 г. за извършената цесия, ведно с известие за
доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителното
писма до длъжника;Уведомително писмо
от „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД
с H3x.No УПЦ-С-ИАМ/2564130 от 27.04.2018
г. за извършената цесия, ведно с товарителница и обратна разписка,
удостоверяващи изпращането на уведомителното писмо до длъжника.
От представените писмени доказателства се установяват изложените в исковата молба твърдения относно сключването на договор за паричен заем № 2564130/25.05.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника Д.В.П.. По силата на договора заемодателят се е съгласил да предостави на ответника
заем в размер на 1000,00 лв., който заемателят да върне за срок от 52 седмици
на договорени дати /в периода от 08.06.2016 г. до 24.05.2017 г./, на 26 равни
вноски, всяка в размер на 45.84 лв. Ответникът се е задължил да върне сума в
общ размер на 1 191.84 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 35%
и ГПР от 41.71%. С подписването на
договора заемателят удостоверява, че е получил предварително от заемодателя
стандартен европейски формуляр, както и че е получил и в брой заемната сума,
като договорът има силата на разписка.
В чл. 4 от договора ответникът-заемополучател се е задължил в 3-дневен
срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“ АД едно от
следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение; нетния му размер на осигурителния доход да
е над 1 000,00 лв.; да работи по безсрочен трудово договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по лош от
„Редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Да представи
банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема със срок на
валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. За неизпълнението на това задължението е предвидена санкция за длъжника,
представляваща неустойка в размер на 913.90 лв., която се заплаща към всяка
погасителна вноска в размер на 35.15 лв.
В договора е удостоверено, че
сумата по заема се предава на длъжника в български левове. Под договора
ответникът е положил подпис и е изписал трите си имена. Подпис е положен върху
всяка страница от договора.
В чл. 16 ал. 2 от сключения
Договор е посочено, че кредитополучателят е запознат с Тарифата за таксите на
„Изи Асет Мениджмънт" АД. Посочената тарифа не е представена като доказателство
по делото, но въз основа на нея се претендират 36.00 лева такса разходи
По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД от 16.11.2010 г., по силата на който първото дружество се
задължава да прехвърли на второто ликвидни и изискуеми вземания в пълния им
размер, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически
лица, които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в
приложение, неразделна част от договора, срещу заплащането на определена цена.
Изразено е съгласие за прехвърляне на нови вземания при условията на договора
на месечна база, като те ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със
съответната дата, изпращане и потвърждение, неразделна част от договора.
Страните са договорили, че договора е рамков, а всяко поредно приложение има
силата и значението на допълнително споразумение. Вземанията се считат
прехвърлени от датата на потвърждението, като след приемането, прехвърлителят
се задължава да представи на купувача писмено потвърждение за сключената цесия.
С представено потвърждение за сключен договар за цесия на основание чл. 99, ал.
3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдило извършеното прехвърляне на вземания
на „Агенция за събиране на вземания“ ООД съгласно договор от 16.11.2010 г.
Посочено е, че вземанията, предмет на потвърждението, са индивидуализирани в
приложение към договора № 1/01.02.2017 г. Представено е
извлечение от приложение № 1/01.02.2017 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. между
„Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В
същото е описано вземането спрямо ответника по процесния договор, като същото е
подробно индивидуализирано чрез номера и датата на договора за потребителски
кредит, имената и ЕГН на ответника-длъжник, размера на отпуснатата главница,
общия размер на задължението по кредита, остатъкът на дължимата сума към 01.02.2017 г. и покупната цена на вземането.
По силата на пълномощно от 09.09.2015 г., “Агенция за събиране на
вземания“ АД е упълномощена да уведоми всички длъжници по вземания на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, за извършената цесия. Пълномощното
В писмо, адресирано до ответника, ищецът, действайки като пълномощник на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, е направил изявление, че въз основа приложение № 1/01.02.2017 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, на „Агенция за събиране на вземания“ АД
са прехвърлени всички вземания по договор за паричен заем № 2564130/25.05.2016г.
Към 03.02.2017 г. задълженията възлизат на 2 130.44 лв., като ответникът е
поканен да ги заплати в 5-дневен срок от получаването на поканата на посочена
сметка. Писмото е изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка и върнато, с
отразяване, че пратката не е потърсена
Представено е и повторно уведомително писмо от 27.04.2018 г., в което е
посочено, че към тази дата задълженията възлизат на 2 443.35 лв. В товарителницата на куриерската
фирма, която не е оформена като връчена.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна
страна , че предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК е само частично
основателен.
От събраните по делото доказателства се установява, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника,
в качеството на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството на
заемодател, по сключен между тях договор за паричен заем № 2564130/25.05.2016г.,
като ответникът е удостоверил и с подписа си, че заемодателят е изпълнил
основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя
уговорената сума в размер на 1000лв., както и че е получил стандартен
европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация. Така сключеният договор
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.
С получаването на сумата по кредита за заемодателя е възникнало
задължението да върне главницата, като и да заплати дължимата възнаградителна
лихва на 26 двуседмични вноски, всяка от 45.84 лв. или общо сумата 1 191.84
лв., включваща 35% годишна лихва и 41.71% ГПР.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.
По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се
приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е
действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната
лихва. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ
г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС,
решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС,
определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о.,
ВКС и др.).
Към датата на сключване на договор за паричен заем № 2564130/25.05.2016г.,
ОЛП определен от БНБ е в размер на 0.00% като остава такъв за целия срок на
договора. Съгласно Постановление № 100 на Министерския съвет от 2012 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута / действащо към датата на сключване на Договора/ законната лихва за
просрочени задължения за задължения в левове се определя от основният лихвен
процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли,
на текущата година, плюс 10 процента, т.е. размерът на законната лихва към
датата на сключване на Договора е 10,00%. Видно е, че договорната лихва по
сключения договор надхвърля трикратния й размер, с оглед на което, клаузите, с
които последната е уговорена са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Съдът намира, че клаузата относно предвидената в чл. 4 /2/ от
договора неустойка в размер на 913.90 лв. е също нищожна, тъй като също противоречи
на добрите нрави.
Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите
на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на
клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в
противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и
търговските правоотношения.
Според чл. 4 от процесния договор неустойката е дължима не при забава на
задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение
на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. С оглед
на това съдът приема, че така уговорената неустойка излиза извън присъщата
ѝ обезпечителна функция. При договор за потребителски кредит вредите за
кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него
средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите
по събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването
на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на
обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция. От неизпълнението на
задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. При
неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и
възнаграждение за ползването ѝ, кредиторът ще получи обезщетение под формата на лихва за
забава, каквато е уговорена в сключения договор и каквато се претендира. Всичко
това дава основание на съда да приеме, че уговорката между страните за
заплащане на неустойка не преследва заложените ѝ функции, поради което е
нищожна като противоречаща с добрите нрави.
По отношение на претенцията за дължима въз основа на договора за
потребителски кредит такса разходи съдът счита, че представените доказателства
не установяват основание за възникването на такова задължение за
заемополучателя – ответник. По делото въобще не е представена Тарифа за
таксите на „Изи Асет Мениджмънт” АД, от която да се установява че е предвидена „такса разходи” за
кредотополучателите.
Отделно от това е очевидно нищожна, доколкото съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Алинея втора на същата разпоредба предвижда,
че в случаите, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тези
норми са императивни – постановени са в публичен интерес с оглед целта на
закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл.8 ал.1 от Договора
е предвидено, че кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя суми за
разходи, които са определени предварително като размер и са дължими при
определени предпоставки, но във всички случаи – при забава относно задължението
за заплащане на погасителните вноски. Затова така въведената отговорност за
разноски представлява по съществото си неустойка, дължима при забава на
изпълнението, а не плащане за покриване на извършени разходи по събиране на
вземането. Определянето на тези плащания като разноски по събиране на
вземането, по същество цели да заобиколи ограничението на чл.33 ЗПК и въведе
допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на забава на
длъжника, тоест представлява прикрита неустойка за забава. За това, че
плащанията нямат за цел да покрият разходи по събиране на закъснелите вноски,
може да се съди от обстоятелството, че плащанията по тях са уговорени
предварително, като абсолютни суми и в предварително определени предели.
Разноските необходими за събиране на всяко конкретно възникнало задължение, при
настъпване на забава не могат да бъдат определени предварително. В клаузата на
договора е посочено, че разноските са за телефонни разговори, изплащане на
покани и ангажиране на служител, от което следва, че във всички случаи ще
варират с оглед на конкретни обстоятелства. Поради това, начина по който са
определени в клаузата сочи на това, че са установени с цел да се избегне
ограничението на закона свързано с размера на дължимото при забава обезщетение.
Безспорно кредиторът би имал право да начислява и събира от длъжника предвидени
в договора такси. Трябва обаче да се държи сметка и за естеството на
конкретното вземане – то е именно такса, т.е. възнаграждение за извършена от
кредитора дейност или услуга, която се дължи отделно от главницата,
възнаградителната и мораторната лихви по договора. Дължимостта на тези такси е
обусловена от това дали кредиторът е изпълнил задължението си да извърши
дейността, респ. да предостави услугата, за която се дължат те. В конкретния
случай ищецът не ангажира доказателства, че цедентът действително е извършил
разходи за събирането на просрочените вземания като е изпращал напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждал е телефонни обаждания с ответника,
извършвал е лични посещения до дома му и др. Затова претенцията за сумата от 36
лв., представляваща такса разходи, се явява неоснователна и недоказана.
Съдът намира, че договор за паричен заем № 2564130/25.05.2016г. противоречи и на чл. 11 т.11 от ЗПК. Съдържащата се в чл.2 от Договора информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент, е най- обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата. Липсва погасителен план, подписан от кредитополучателя /въпреки че чл.5 от Договора предвижда, че заемателят може да погасява задълженията си по начините посочени в индивидуалния му погасителен план/, липсва посочване на лихвен процент, дължим при просрочие.
С оглед на всичко изложено по- горе и предвид нищожността на съществени
клаузи на сключения договор, съдът приема, че целият договор е нищожен. Поради
това и на осн. чл. 23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане единствено на
чистата стойност по кредита т.е. на сумата от 1 000 лева.
Съобразно направеното от самия ищец признание съдържащо се в исковата
молба, че до момента ответникът е
заплатил по сключения договор за кредит сумата от 40.50 лева, то искът по чл.
422 от ГПК е основателен за разликата над дози размер до размер на 1 000
лева, т.е. за сумата от 959.50 лева. В останалата част – досежно установяване
съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за договорна лихва,
неустойка за неизпълнение, такса разходи и обезщетение за забава, искът следва
да бъде отхвърлен.
Ответникът следва да заплати на ищеца 40.95 лева разноски в заповедното
производство съобразно признатото с настоящото решение вземане и 398.97 лева
разноски в исковото производство, съобразно уважената част на иска.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.П., ЕГН **********,***,
представляван по делото от особения представител адвокат Х.Б., че по договор за паричен
заем № 2564130/25.05.2016г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, същият
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д - р
Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, в качеството им на
управители, сумата 959.50 лева /деветстотин
петдесет и девет лева и петдесет стотинки/ главница, ведно със законната лихва
считано от 27.10.2017г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 4210/30.10.2017г.
по ч. гр. д. № 2509/2017г. по описа на Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, против
Д.В.П., ЕГН **********, с искане ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.
422 от ГПК, че съществува на вземане в полза на АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД за главница в размер над 959.50 лева
до размер 1 000.00 лева, за
договорна лихва в размер на 191.84 лева за периода 08.06.2016г. - 24.05.2017г.,
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 882.40 лева за
периода 08.06.2016г. - 24.05.2017г., за такса
разходи в размер на 36.00 лева и за обезщетение за забава в размер на 94.80 лева за периода 09.06.2016г
– 27.10.2017г., по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 4210/30.10.2017г. по ч. гр. д. № 2509/2017г. по описа на Габровски
РС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.В.П., ЕГН **********,***, представляван по делото от особения представител адвокат Х.Б. ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д - р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов направените в заповедното производство разноски в размер на 40.95 лева / четиридесет лева и деветдесет и пет стотинки/ съобразно признатото с настоящото решение вземане и 398.97 лева /триста деветдесети осем лева и деветдесет и седем стотинки/ разноски в исковото производство, съобразно уважената част на иска, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :