№ 59
гр. К., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20245320200255 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281- 000214/25.04.2024 година на
Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР К., на Н. Х. Х., с ЕГН
********** от с. С., ул. ***, на основание чл.177 ал.1 т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150а
ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Х. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, излага съображения. Моли наказателното постановление
да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата, оспорва извършване на нарушението.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР К., редовно призована, не
изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
1
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя В. П., свидетелите Б. Б., Л. Г., Р. А., ангажираните
от жалбоподателя свидетели Г.С. П.Г., Н. Х., Р.Т., Н. Н., Д. М., и приложените
и приети писмени такива – справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., Заповед № 8121К- 3409/05.04.2023г., Заповед № 8121К-
3410/05.04.2023г., наказателно постановление № 20-0281- 000212/25.04.2024г.,
наказателно постановление № 20-0281- 000213/25.04.2024г., справка от ВОП
П., ведно с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, 5
бр. справка от РУ на МВР К., 3 бр. справка от РП П., ТО К., постановление за
образуване на досъдебно производство, докладна записка № р-
2020/16.02.2024г., ежедневна форма за отчет, договор за покупко- продажба, 4
бр. АУАН, справка от РУ на МВР К., обяснение, протокол разпит на свидетел
по ДП 21/2025г. на РУ на МВР К., съдът намира за установено следното:
След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното:
Срещу жалбоподателя е съставен от актосъставител П. акт за
установяване на административно нарушение серия GA №
1219408/02.04.2024г., в който е отразено, че на 04.02.2024г. в 02:15 часа в с. С.
на кръстовището на ул. ***, по улица *** с посока на движение от север към
юг управлява мотоциклет марка „Хонда“ модел ЦРФ 450Р червено-бял на
цвят без поставена регистрационна табела с номер на рама *********** и на
кръстовището с ул. ***, като при извършената проверка и справка в РСОД, се
установи, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство, с което виновно е нарушил чл. 150а ал. 1 от ЗДвП - управлява
моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство.
Възоснова на така съставения акт, компетентният за това орган,
началникът на група Пътен контрол при РУ на МВР К. е издал атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 177
ал.1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв. за нарушение на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
2
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност като намира, че при издаването му не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. АУАН
съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното
постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона
форма и от надлежно оправомощени длъжностни лица, в рамките на тяхната
компетентност. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на
обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и
точното място на извършване на нарушението, правната квалификация на
същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба.
Индивидуализиран е нарушителят. Изписано е словесно точно в какво се е
състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл.
150а ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган на база на събраните в
административно-наказателното производство доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП.
Съгласно чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Нарушението е
индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на неговия
състав, правилно е определена нарушената законова разпоредба както и
санкционна разпоредба на чл. 177 ал.1 т. 2 от ЗДвП, която предвижда да се
наложи глоба на лице, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4,
или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство
е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
3
Съобразно доказателствата по делото, съдът намира, че визираното по-
горе нарушение е осъществено от жалбоподателя. Свидетелите П. и Б. са
категорични, че са видели ясно водачът на процесния мотоциклет, който П.
разпознал като Н. Х. още при осъществяването на деянието, тъй като и друг
път го бил спирал за извършване на проверка. Б. потвърждава, че АУАН е
съставен на видяното от него лице в с. С., възприето от тях от близко
разстояние, което не спряло на подадения му за спиране сигнал. Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели, които са непротиворечиви
помежду си, пълни, взаимнодопълващи се и пряко относими към предмета на
доказване по делото. Показанията им не са повлияни от някакви отношения с
жалбоподателя, които да влияят на безпристрастността им. Същите не са
опровергават от показанията на ангажираните от жалбоподателя свидетели,
П.Г., Н. Х., Р.Т., Д. М.. Първите двама се домогват да установят
местонахождение на жалбоподателя по времето на процесното деяние на
друго място- в дома му в с. С., както и състояние на процесното МПС, при
което движението му на собствен ход било невъзможно на датата на
нарушението, тъй като било разглобено поради ремонт. В подкрепа на
показанията им са тези на Т. и М.. Първият се стреми да установи, че
полицейските служители не са разпознали жалбоподателя, тъй като след като
го спрели за проверка на същата дата, се опитвали да съберат сведения от него
кой е водачът на мотоциклета. М. сочи, че към момента на извършване на
нарушението мотоциклетът е бил в разглобено състояние, известно му, тъй
като участвал в ремонта. Съдът не кредитира показанията на посочените
свидетели. Х. е брат на жалбоподателя, с Г. имат връзка, а Т. и М.- негови
приятели и именно на тези отношения съдът отдава опита им да го оневинят.
Първите двама свидетели имат ясен спомен за дати и събития, отдалечени на
повече от осем месеца от момента на депозиране на показанията им, докато за
такива, преди по-малко от месец си противоречат. Противоречие е налице и
между показанията на свидетелите Х. и М.. Докато първият сочи, че ремонтът
и профилактиката на превозното средство, поради които не е било в движение
на процесната дата, са извършили сами двамата с брат му в дома им,
свидетелят М. заявява, че са го сторили той и жалбоподателят, понеже
свидетелят имал уменията да стори това, а и ремонтът бил свързан с
изпращане на част на майстор извън населеното място, каквото Х. не твърди.
Показанията на Т. са отречени от тези на полицейските служители П. и Б., за
4
които нито се твърдят, нито се установяват каквито и да било отношения с Х.,
които биха могли да ги мотивират да депозират лъжливи показания в негова
вреда. Нелогично е и да търсят информация за лице с описанието на
нарушителя и за такива, управляващи нерегистрирани мотоциклети в същата
разцветка, от гражданин, който не им е познат и случайно е спрян за проверка
и то не непосредствено след преминаване на жалбоподателя, при положение,
че биха могли да се опитат да съберат тези сведения от свидетеля А., живущ и
работещ по криминална линия в същото населено място. На следващо място,
видно от ежедневната форма на отчет, престоят на свидетеля при
полицейските служители от спирането до приключването е бил
кратковременен, само пет минути, обичайното време за документална
проверка на автомобил, водач и справка в базата данни, подобно на предходни
отразени такива. Свидетелят Н. Н., допуснат на жалбоподателя, действително
визуално не прилича на Х., но и същият към процесната дата не е бил
собственик на подобен мотоциклет, придобил го е след деянието – на
01.03.2024г. Показанията му, както и тези на свидетелите А. и Г. не
допринасят съществено към изясняване на главния факт на доказване по
делото.
Доколкото при така събраните доказателства се установи управление на
процесния мотоциклет от жалбоподателя, който не притежава свидетелство за
управление за такова превозно средство, се налага извода за осъществяване на
вмененото му нарушение. Правилно е определена и съответстващата
санкционна разпоредба на чл. 177 ал.1 т. 2 от ЗДвП, като наложеното
наказание е в предвидения минимален размер от 100 лева и не търпи корекция.
Изложеното налага извода, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски се следват на въззиваемата страна,
като такива не са направени и претендирани и не се присъждат.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-
000214/25.04.2024 година на Началника на група Пътен контрол при РУ на
5
МВР К., с което на Н. Х. Х., с ЕГН ********** от с. С., ул. ***, на основание
чл.177 ал.1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6