Определение по адм. дело №256/2025 на Административен съд - Разград

С Определение № 1080 от 21.11.2025 г. съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с доказателствата по делото и извърши проверка на относимата счетоводна и данъчна информация да изпълни следните задачи:

1. Да установи конкретния вид на задължението в размер на 566,26 лв. по декларация обр. 6 № 170022010870697 от 23.12.2020 г. и начина на погасяването му;

2. Да определи годишните данъчни основи за 2019 г. и 2020 г. и дължимия данък при съобразяване на преотстъпения корпоративен данък за двата периода.

3. Да изчисли съответните лихви.

Със същото определение съдът е определил първоначален депозит за вещото лице в размер на 1000 лв., платим от страните по равно в 7-дневен срок от съобщението.

Постъпила е молба от гл. юрисконсулт А. П. – процесуален представител на ответника директор на Дирекция ОДОП – Варна с искане да се преразгледа горното определение и да се заличи допуснатата експертиза, или определението да бъде изменено, като се задължи жалбоподателят да внесе целия размер на депозита за вещо лице.

Молбата е неоснователна.

В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК съдът е длъжен служебно да установи данъчните основи и размера на дължимия данък. Фактическите установявания по обжалвания ревизионен акт не са оспорени, но суверенна е преценката на съда доколко те са достатъчни за изясняване на всички относими факти. Предметът на доказване включва установяване на подлежащите на принудително изпълнение публични вземания към 31.12. на съответната година, като едно от тях е задължението в размер на 566,26 лв. по декларация обр. 6 № 170022010870697 от 23.12.2020 г. Релевантно по делото е не само погасяването му на 05.01.2021 г., но и начина, по който е платено – изцяло, на части или съразмерно при множество публични задължения. За целта е необходима експертиза. Наред с това, с оглед доводите за неправилно отказано право на преотстъпване поради неплатени в срок авансови вноски за корпоративен данък и за доказателствена пълнота следва да се изпълнят и другите две поставени на вещото лице задачи.

Неправилно молителят счита, че доказателствената тежест за оборване на констатациите по ревизионния акт е възложена изцяло на жалбоподателя и той следва да поеме разноските за експертизата. Ревизията не е извършена по реда на чл. 122 ДОПК и в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която фактическите констатации по ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното. В съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК на общо основание ответникът носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в ревизионния акт, както му е указано в определението за насрочване на делото. Тази доказателствена тежест включва и понасяне на разноски по производството, поради което искането му депозитът за вещо лице да бъде внесен единствено от жалбоподателя е неоснователно.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изменение на Определение № 1080 от 21.11.2025 г. в частта му за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и разпределяне на определения депозит за вещо лице.

Определението не подлежи на обжалване.