№ 10711
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110133156 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер
510,82 лева от които: 397,86 лева – главница по Договор за кредит от 29.03.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението и 112,96 лева – лихва за забава,
начислена за периода от 27.05.2017 г. до 13.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 19567/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.
Твърди, че на 29.03.2016 г. между „С. и С. Н. Н. бил сключен Договор за паричен заем
№ . към искане № . /наричан по-долу Договор за паричен заем/, като съгласно чл. 4 от
Договора за паричен заем с полагане на подписа си заемателят - ответник удостоверил, че е
получил в брой заемната сума в размер на 500,00 лева, като се задължил да върне сума в общ
размер на 543,34 лева на 21 броя седмични погасителни вноски. Твърди, че ответникът не
изпълнявал всички свои задължения по Договора за паричен заем в уговорения срок и
преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на
10.05.2016 г., поради което дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата върху непогасения остатък от дължимата по договора главница, която в конкретния
случай била начислена до 13.03.2020 г. Посочва, че на 23.08.2016 г. настъпил падежът на
цялото задължение, с което станал изискуем целият неизплатен остатък от задължението на
ответника. Твърди, че на 13.03.2017 г. между заемодателя „С. бил сключен Договор за
прехвърляне на вземания (цесия). Цедентът „С. упълномощил цесионера „Ф. да уведоми
длъжника С. Н. Н. за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Твърди, че изпратил
1
препоръчани пратки чрез „Б., съдържащи уведомление за цесия до ответника, на посочените
от него адреси по Договор за паричен заем, като адресите били посетени от пощенски
служител, който не е открил длъжника или друго пълнолетно лице. С оглед на това посочва,
че извършва уведомление за извършената цесия с настоящата искова молба. Посочва, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, като ч. гр. д. №
19567/2020 г. по описа на СРС, била издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. С исковата молба претендира част от сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 19567/2020 г. по описа на СРС, а
именно: 397,86 лева –главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението и 112,96 лева – лихва за забава, начислена за периода от 27.05.2017 г. до
13.03.2020г., както и претендира сторените по делото разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, получил
препис от исковата молба и доказателствата към нея при отказ – чл. 44 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Ищецът е поискал да се даде ход на делото и да бъде постановено неприсъствено
решение. Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не се явява и не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение; от наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 125 лв. за
2
настоящото и в размер на 75 лв. за заповедното производство за държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. С. дължи на „Ф., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19567/2020 г. на СРС, 145 състав, както следва:
сумата от 397,86 лева – главница по Договор за паричен заем от 29.03.2016 г., сключен
между „С. и С. Н. Н., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 13.03.2017
г. на „Ф., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /26.05.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и 112,96 лева – лихва за забава, начислена за периода от 27.05.2017 г.
до 13.03.2020 г
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. С., да заплати на „Ф., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., сумата 125
лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство и сумата 75 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3