№ 20885
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20251110107335 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 13 208,45 лв., представляваща регресно вземане за неплатена част от
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, включващо 15 лв.
ликвидационни разноски за вреди, причинени при ПТП на 10.08.2023 г. на лек автомобил
"Ауди Q5", с рег. № СА 8764 ХС, вследствие противоправно поведение на водач на
автомобил "Ауди А4 Аванти", с рег.№ СВ 6774 ВН, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане. До ответника е отправена
претенция за процесната сума, но задължението не било погасено, поради което ищецът
претендира и мораторна лихва в размер на 1181,08 лв. за периода 16.06.2024 г. – 06.02.2025 г.
Претендират се разноските по делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за л.а. "Ауди Q5", с рег. № СА
8764 ХС, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 13 193,45 лв., като поддържа да
е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е
сторил разходи за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е
застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е
възстановил дължимата сума в цялост, въпреки че е бил поканен с регресна покана.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил "Ауди А4 Аванти", с рег.№ СВ 6774
ВН към датата на процесното ПТП. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП.
Излага доводи относно доказателствената сила на протокола за ПТП. Твърди, че ударът е бил
непредвидим и непредотвратим. Счита, че водачът на "Ауди А4 Аванти", с рег.№ СВ 6774
ВН не е нарушил правилата за движение по пътищата. Поддържа, че пътят, по който се е
движел л.а. "Ауди А4 Аванти", с рег.№ СВ 6774 ВН е бил с предимство, респективно, че
ПТП-то не е настъпило на кръстовище на равнозначни пътища. Твърди, че водачът на л.а.
1
"Ауди Q5", с рег. № СА 8764 ХС се е движел с несъобразена скорост. Счита размерът на
претенцията за завишен по подробни съображения. Моли за отхвърляне на исковете,
евентуално за уважаване в намален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за
което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да
има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
Установява се от справка на л. 18 от делото, а и не се оспорва, че към 10.08.2023 г. е
било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска
отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил "Ауди А4 Аванти", с рег.№
СВ 6774 ВН и ответното дружество.
Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 10.08.2023 г.
между собственика на автомобил "Ауди Q5", с рег. № СА 8764 ХС и ищцовото дружество
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е било налице облигационно правоотношение по договор
за имуществена застраховка „Каско”.
От доказателствата по делото се установява, а и не се спори, че от страна на
застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на доверен сервизи е заплатена сума в общ
размер на 12967,13 лв. за отстраняване на вредите по автомобил "Ауди Q5", с рег. № СА 8764
ХС и сумата 226,32 лв. за предоставена пътна помощ.
Няма данни за осъществено плащане от страна ответното дружество по предявената
регресна претенция.
Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинно-
следствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.
За настъпилото ПТП е съставен протокол от 10.08.2023 г. Същият е отчастни частен
документ, подписан от двамата водачи и отчасти официален документ, съдържанието на
който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по
делото. В този протокол водачът на автомобил "Ауди А4 Аванти", с рег.№ СВ 6774 ВН е
посочен за виновен за настъпване на ПТП-то. Отбелязано е, че кръстовището е между
равнозначни пътища. Тази констатация е направена от органите на МВР, възприели
поставените на мястото пътни знаци, рес. липсата на такива. В тази му част документът е
официален по характера си и обвързва съда. Тя се подкрепя и от информация предоставена
от АПИ с писмо на л. 94 от делото, в което се сочи, че на кръстовището не е имало
вертикална сигнализация. Същото се извежда и от свидетелските показания.
Също така от заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като
обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 10.08.2023 г. около 08:15 часа, лек автомобил "Ауди А4 Аванти", с рег.№ СВ 6774
ВН се движел по Републикански път III-181 с посока на движение от гр. София към с.
Белчин и в района на с. Поповяне, на кръстовище с улица без име, която води към центъра
на с. Поповяне, водачът реализирал ПТП с намиращия се от дясната му страна лек
автомобил "Ауди Q5", с рег. № СА 8764 ХС.
2
Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по
делото, включително приложената административно-наказателна преписка и показанията на
свидетелите Б. П. и Е. Н., като няма данни в обратна насока. Свидетелите си противоречат
най-вече относно предимството, респ. вината.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания
на л.а. "Ауди Q5", с рег. № СА 8764 ХС.
Според чл. 48 ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или
приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и
посоката им на движение.
В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на лек
автомобил "Ауди А4 Аванти", с рег.№ СВ 6774 ВН на кръстовище на равнозначни пътища не
е пропуснал л.а. "Ауди Q5", с рег. № СА 8764 ХС, намиращ се от дясната му страна.
Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че
водачът на лек автомобил "Ауди А4 Аванти", с рег.№ СВ 6774 ВН е осъществил нарушение
на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 48 ЗДвП, което е предизвикало
процесното ПТП. За това нарушение на ЗДвП е постановено влязло в сила Наказателно
постановление от 06.11.2023г.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Още повече няма данни водачът да е
оспорил вината си в административно-наказателната процедура.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. "Ауди Q5", с
рег. № СА 8764 ХС. С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да
докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения
автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата, да се е движил със
несъобразена скорост, както твърди ответника.
Тоест, следва да се приеме, че водачът на л.а. "Ауди Q5", с рег. № СА 8764 ХС не е
осъществил противоправно действие или бездействие, с което да е станал част от причината
за настъпване на ПТП-то.
По възражението за случайно събитие:
С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието
на случайно събитие, което не е сторено. Съгласно заключението на вещото лице не може да
се определи каква е била линията на видимост за двамата водачи непосредствено преди
настъпването на произшествието и какво е било отстоянието на двете превозни средства от
мястото на удара в момента на възникване на опасността. С оглед горното вещото лице сочи,
че не може да се определи предотвратимостта на процесното ПТП за водачът на л.а. "Ауди
А4 Аванти", с рег.№ СВ 6774 ВН. По тези причини съдът намира, че не е доказано
настъпването на случайно събитие.
С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното
обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна
на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на
обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на
3
застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да
бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото
лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС и др.
Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на
процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 16389,41 лв.
По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в
определения от вещото лице размер от 16389,41 лв.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 12967,13 лв., до който
е възникнало неговото суброгационно право.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на превозно средство по
време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1.
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2.
вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в
тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
В застрахователната полица от 28.09.2022г. е уговорена застраховка „Помощ на пътя“.
Съгласно общите условия клаузата застраховка „Помощ на пътя“ предвижда, че асоциирана
компания предоставя транспортиране/пътна помощ, осигуряване на техническа помощ и
труд за увредено МПС, в случай на обездвижването му при настъпване на ПТП. Разходите за
транспортиране и други оказани услуги се поемат от застрахователя.
4
В случая застрахователят е заплатил сумата от 226,32 лв., за което представя
доказателства. Съгласно константната практика на съдилищата този разход представлява
част от претърпените вреди, която сума също следва да бъде присъдена.
Служебно известно на съда е, а и се установява от САТЕ, че обичайните разноски за
определяне размера на обезщетението са в границите между 15 лв. и 25 лв. За
ликвидационни разходи се претендира сумата от 15 лв., която също следва да бъде
присъдена.
По тези съображения искът следва да бъде уважен в пълен размер от 13 208,45 лв.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност"
следва в 30 дневен срок да определи и изплати размера на своето задължение или
мотивирано да откаже плащането по предявената претенция от застрахователя по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице.
След изтичането на този срок застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" изпада в забава на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията по щетата е била изпратена от ищцовото дружество на 25.05.2024г./л.
39/. Тъй като липсва входящ номер, това не доказва получаването . Ето защо за дата, в
която длъжникът е изпаднал в забава, следва да се приеме дата на произнасяне с отказ за
изплащане по щетата на 25.07.2024г./л.42/
Претендира се обезщетение за забава за периода 16.06.2024 г. – 06.02.2025 г. в размер
на 1181,08 лв.
Съдът намира, че обезщетението за забава за процесния период от 25.07.2024г. –
06.02.2025г. върху присъдената сума в размер на 13 208,45 лв. е 975,90 лв./изчислен с
лихвен калкулатор на НАП/, до която сума следва да се уважи иска.
Относно разноските по производството:
Предявен размер: 14 389,53 лв.; Уважена част: 14 202,22 лв.; Отхвърлена част: 187,31
лв.
Разноски на ищеца: ДТ- 578,34 лв., Депозит АТЕ – 350 лв., Депозит свидетели – 30
лв., адвокатско възнаграждение – 2000 лв. с ДДС, приблизително около минимален размер
по чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 МРАВ и неподлежащ според правната и фактическа
сложност на делото на намаляване или общо 2958,34 лв.
С оглед уважената част от исковете и осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
разноски в размер от 2919,83 лв.
Разноски на ответника: Депозит АТЕ – 350 лв. и адвокатско възнаграждение – 2100
лв. с ДДС, приблизително около минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 МРАВ и
неподлежащ според правната и фактическа сложност на делото на намаляване или общо
2450 лв.
С оглед отхвърлената част от исковете и осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат
разноски в размер от 31,89 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, както следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 13208,45 лв., представляваща неплатен размер
на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по имуществена застраховка „Каско” относно л.а. "Ауди Q5", с рег. № СА 8764 ХС, поради
настъпило в с. Поповяне, пътнотранспортно произшествие на 10.08.2023 г. по вина на водача
на автомобил "Ауди А4 Аванти", с рег.№ СВ 6774 ВН, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.02.2025 г. до окончателното изплащане.
- на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 993,77 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 13208,45 лв. в размер на законната
лихва за периода от 16.06.2024 г. – 06.02.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
993,77 лв. до пълния предявен размер от 1181,08 лв., като неоснователен.
- на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2919,83 лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ №
87, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 31,89 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6