РЕШЕНИЕ
№ 13362
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ....................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20231110136882 по описа за 2023 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.
149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен
иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и
подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си молба ........................, представлявано от председателя на управителния съвет
............... и от изпълнителния директор .........................., с трето лице – помагач ............................ със
седалище и адрес на управление в гр. ........................., иска да бъде установено по отношение на
ответниците:
И. И. Н. с ЕГН**********, живееща в гр. ............................, с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. ............................. чрез пълномощницата адвокат
Н. Д. К.,
К. Н. М. с ЕГН**********, живееща в гр. ........................... и
К. Н. Н. с ЕГН**********, живееща в гр. ............................, с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. ............................. чрез пълномощницата адвокат
Н. Д. К.,
че същите му дължат следните суми:
4 152.88 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.
1
2019 година;
981.95 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година
до 02. VIІІ. 2021 година включително;
17.34 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. VІІ. 2018 година до 30. IV.
2019 година;
04.78 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. VIІІ. 2018 година
до 02. VIІІ. 2021 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 18. VIІІ. 2021 година до окончателното плащане;
направените в заповедното и в исковото производство разноски,
при условията на разделност – ⅝ идеални части за първата ответница и по ⅛ идеални части за
останалите две ответници.
С отговора на исковата молба ответната страна навежда доводи, че ищецът не е представил
доказателства за част от твърденията в исковата молба. Не са направени обаче изрични възражения
срещу тези обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните следва да
бъде ясно изразена както в исковата молба, така и в отговора. Недопустимо е предположенията на
съда да заместват волеизявленията на страните. Поради горните съображения съдът при
постановяването на решението взема предвид само твърденията и възраженията, направени
изрично от участниците в процеса. Становището, че някоя от страните не представя доказателства
за твърденията си, не е изрично възражение и не следва да бъде взето предвид при постановяване
на съдебния акт по същество.
Ответниците оспорват иска. Първата и третата ответници поддържат чрез пълномощницата
си, че не са собственици на топлоснабдения имот. Оспорват ищецът да е доставил топлинна
енергия в посочения исковата молба обем и на претендираната стойност. Вземането на ищеца било
погасено по давност. Излагат правни доводи, според които между страните не съществува
облигационна връзка, по силата на която на ищеца да се дължи плащане.
Втората ответница твърди, че се е отказала от наследство и затова не е наследила нито дял
от имота, нито пасивите на наследодателите.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На ............................. сключват с ответницата И. И. Н. с ЕГН**********, живееща в гр.
............................, и със съпруга ....................... с ЕГН********** договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който се задължава да им прехвърли собствеността на процесния
топлоснабден имот.
Договорът е представен по делото с молба на ищеца, постъпила в съда на 01. ІІ. 2024
година.
На ................................. издава Удостоверение на наследници на ....................... с
ЕГН********** под №....................... Според удостоверението същият починал на 19. III. 2020
година, оставяйки като наследници по закон съпругата си и три от дъщерите си, две от които
конституирани по делото като ответници, както и сина си .................... с ЕГН**********, починал
2
на ...................... Удостоверението е представено по делото от ответницата К. Н. М. с
ЕГН**********, живееща в гр. ........................... с отговора на исковата молба.
На ........................ на Софийския районен съд издава удостоверение с изходящ №................
явстващо, че ответницата К. Н. М. с ЕГН**********, живееща в гр. ........................... се е отказала
от наследството на ....................... с ЕГН**********, който отказ е вписан в книгата на съда под
№.....................
Удостоверението е представено по делото от същата ответница с исковата молба .
2. По отчитането на потребената топлинна енергия:
На ............................. на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни
разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото
събрание упълномощава представители да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с
третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба
протокол №..................... Към протокола е приложен списък на етажните собственици, в който
наследодателят на ответниците е посочен под ...............
На 26. IХ. 2002 година третото лице – помагач и етажна собственост във
.................................... сключват представен по делото с исковата молба договор №................... По
силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши
монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост,
ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители
и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и
в
ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112 от отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност.
На 09. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №........................
при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
в
139, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач
приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на
Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с
Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.
3. Сведения, почерпани от експертните заключения:
По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 28.
ХII. 2023 година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита по
00
електронен път, като в 00 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната
енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се разпределя
между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.
Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007
година и изменението от 01. VI. 2014 година. За времето след 18. VIII. 2018 година са начислени
2 065.83 лева. Сумите са изчислени без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване
на лихви по тях. Начислените суми за топлинна енергия са определени по прогнозно потребление,
като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е изчислила реалното
3
потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване между начислената и дължимата сума
съгласно действащите нормативни актове: Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението
от 01. VI. 2014 година, Закона за енергетиката в редакцията му, действаща към момента на
изчислението на количествата топлинна енергия, както и съобразно общите условия за продажба на
топлинна енергия на ищеца. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са
отчислени за сметка на ищеца. Топломерът е преминал през метрологична проверка. При
проверката не са установени отклонения извън допустимите стойности.
На 02. I. 2024 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. София в жилищен квартал Дружба
в блок ХLI във вход Б в апартамент ХХIV, представя в съда заключение за извършена съдебно-
счетоводна експертиза, според което към 28. ХII. 2023 година няма данни за доброволни плащания.
Непогасените задължения за времето след 18. VIII. 2018 година възлизат общо на 2 017.33 лева за
топлинна енергия и 19.80 лева за дяловото разпределение. Със сумите за възстановяване по
изравнителни сметки за процесния период не са прихванати месечни сметки, които предхождат
периода. Лихвата възлиза на 385.53 лева главницата за топлинна енергия и 05.12 лева върху за
дяловото разпределение.
3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете:
На 18. VIII. 2021 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е
издадена на 01. ХII. 2021 година по частно гражданско дело №47871 по описа на съда за 2021
година. Ответниците възразяват срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в
срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 21. III. 2023 година съдът
постановява Разпореждане №39291, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск
относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното
гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1. Съобщението е връчено на
ищеца на 09. VI. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 03. VII. 2023 година, т. е.
преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.
2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ползваната топлинна енергия:
По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:
възникването на облигационното отношение с ответниците;
доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
претендираните размери през процесния период.
В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, а в случай, че се позовават на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия
или при дяловото разпределение, в тяхна тежест е да установят, че са предявили рекламация в
нормативно установените срокове и същата е основателна.
По делото се установи безспорно, че първата и третата ответница са собственици на
идеални части от процесния топлоснабден имот през процесния период. Това обстоятелство се
установява и от представените по делото договор и удостоверение за наследници, описани по-горе.
4
От тях се установява, че първата ответница е придобила ½ идеални части от имота по силата на
договор за покупко-продажба, сключен с Главно управление на строителните войски. След смъртта
на съпруга си тя и трите дъщери са наследили по равни части от половината на покойния съпруг
на първата ответница, т. е по ¼ идеални части от неговата ½ идеални части или по ⅛ идеални
части. Така първата ответница е прибавила ⅛ идеални части, наследени от съпруга , към своята
4
половина (/ идеални части) и така станала собственица на ⅝ идеални части. Отказът от
8
наследство на втората ответница увеличил дела на останалите, но ищецът не прави искания в такъв
смисъл, затова съдът не взема това изменение на дяловете под внимание.
Що се отнася до втората ответница, за нея се установи, че се отказала от наследството на
баща си, т. е не притежава дял в собствеността на процесния топлоснабден имот.
От заключението на техническата експертиза се установи, че в сградата, в която се нахожда
имота, ищцовото дружество доставя топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени
и описани по-горе писмени доказателства.
Собствеността върху топлоснабдения имот на първата и третата ответница и доставката на
топлинна енергия от ищеца съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между тях
облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на
потребители при действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не
е необходима писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега
действащия Закон за енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната като част от
отношенията между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна
на потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при
отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите
такива.
По силата на това облигационно правоотношение първата и третата ответници са
задължени към ищеца да заплащат цената на доставената им топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово
разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза като компетентна и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
Вещото лице посочва метода, по който е изчислена потребената количество топлинна енергия и за
начина, по който са извършвани отчисленията на технологичните загуби.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния
период по отношение на сградата, в която се намира имота на първата и третата ответници, е
начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, включваща
топлоенергия за отопление на имот, за сградна инсталация и за битова гореща вода.
Тук следва да се отбележи, че претендираните вземания не се установяват единствено от
воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по съдебно-техническата експертиза.
Не на последно място, по делото не се доказа ответниците да са заявили рекламации срещу
извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.
Затова може да се приеме за установено, че за времето след 18. VIII. 2018 година стойността
5
на потребената топлинна енергия, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на сумата от 2
065.83 лева, формирана от фактурираната сума, коригирана със сумата от изравнителните сметки.
Съдът не кредитира размера на главницата за доставена топлинна енергия, посочен в съдебно-
счетоводната експертиза, доколкото същият не отразява реално потребената топлинна енергия за
имота, а отчита и направените осчетоводявания и прихващания за минал период, извън процесния.
Никоя от ответниците не твърди в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса
погасяване на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е
извършено.
Първата и третата ответници поддържат, че вземането на ищеца е погасено по давност.
Според чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания
се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се
прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите,
настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111:
вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка
тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през
който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената
настъпва тогава. Съдът не приема, че давността започва да тече в по-късен момент, защото
фактурите за текущите месеци са сторнирани и на тяхно място е издадена друга фактура за
изравнителните сметки. Ако този извод се приеме за верен, то на ищеца следва да се дължи и
плащане от по-късен момент, а това противоречи на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и дори
на общите условия на самия ищец. Следва да се има предвид още, че ищецът търси обезщетение за
забава от настъпването на падежа на сторнираните фактури, а не от настъпването на падежа на
фактурата за изравнителните сметки. Следователно, ищецът сам приема, че падежът настъпва след
издаване на фактурите за текущите месеци. Давността е прекъсната с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение в съда на 18. VIII. 2021 година. Ето защо съдът счита, че всички
вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди 18. VIII. 2021 година, са погасени по давност. В
настоящия случай погасени по давност са вземанията на ищеца за 2 065.83 лева главница за
топлинна енергия и 19.80 лева за услугата „дялово разпределение“.
Ищецът претендира сумата в условията на разделност, затова съдът счита, че предявеният
установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за
изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс е частично
основателен и следва да бъде уважен за първата и третата ответница за сумите от съответно
1 291.14 лева и 258.23 лева главница за доставена топлинна енергия, а по отношение на втората
ответница – да бъде отхвърлен.
3. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово
разпределение“:
Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакциите им, одобрени с Решения №№ОУ-001 и ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране съответно от 07. I. 2008 година и 03. II. 2014 година, предвиждат, че дяловото
разпределение на топлинна енергия се осъществява възмездно от продавача по реда на Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите в сграда етажна
6
собственост с решение на Общото събрание на етажната собственост, както и че купувачите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че стойността на услугата се дължи на
ищеца, а не третото лице – помагач.
В настоящия случай стойността на услугата „дялово разпределение“ се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Тази стойността не се отчита от уредите,
изследвани от вещото лице, изготвило заключението на техническата експертиза. Ето защо за тези
вземания съдът взема предвид изцяло стойностите, посочени от вещото лице, изготвило
счетоводната експертиза – 19.80 лева за времето след 18. VIII. 2018 година. Ищецът претендира за
вземане в по-нисък размер – 17.34 лева, който сума следва да се присъди на ищеца.
Ищецът претендира сумата в условията на разделност, затова съдът счита, че предявеният
установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за
изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс е частично
основателен и следва да бъде уважен за първата и третата ответница за сумите от съответно 10.84
лева и 02.17 лева главница за услугата „дялово разпределение“, а по отношение на втората
ответница – да бъде отхвърлен.
4. По иска за обезщетение за забава:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 12, т. 1 от редакцията на същите условия, одобрена с
Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II. 2014 година,
купувачът е длъжен да заплаща своевременно дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение по един от следните, визирани в чл. 31, ал. 1 от Общите условия в двете им
коментирани редакции, начини:
на 10 равни месечни и две изравнителни вноски;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска и по
реални месечна консумация.
Чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, изисква от потребителите да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата
сума от изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване от продавача на
съобщението за фактурираните суми. Според чл. 33, ал. 1 от редакцията на същите условия,
одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II.
2014 година, месечните дължими суми за топлинна енергия, формирани въз основа на определения
за клиента дял от топлинната енергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената
за периода цена, както и стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, следва да се заплащат в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Чл. 33, ал. 6 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001
на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 33, т. 2 от
редакцията на същите условия, одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране от 03. II. 2014 година, предвиждат дължимост на обезщетение за неизпълнение
7
на задълженията на купувачите в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването.
Според чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката са част от съдържанието на облигационните
отношения между страните, а съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите след
изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изречение I от същия закон върху неизпълнените задължения.
Съдът приема за верни изчисленията за обезщетение за забава върху главниците, направени
от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Счита обаче, че следва да увеличи
посоченото в счетоводното заключение обезщетение за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия съразмерно със стойността на същата енергия, посочената от вещото лице,
изготвило заключението на техническата експертиза. Според вещото лице, изготвило счетоводната
експертиза, обезщетението за забава върху главница за топлинна енергия от 2 017.33 лева възлиза
на 385.53 лева. Според техническата експертиза доставената топлинна енергия за времето след 18.
VIII. 2018 година е на стойност от 2 065.83 лева. Увеличавайки обезщетението за забава върху
посочената в счетоводната експертиза сума съразмерно с посочената в техническата експертиза
сума, съдът намира, че то възлиза на 394.80 лева. Вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза определя стойността на обезщетението за забава върху главницата за услугата „дялово
разпределение“ на 05.12 лева. ищецът претендира за част от тази сума – 04.78 лева, която съдът му
присъжда.
Ищецът претендира сумата в условията на разделност, затова съдът счита, че предявените
установителни искове за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за
изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс са частично
основателни и следва да бъде уважени за първата и третата ответница за сумите от съответно
246.75 лева и 49.35 лева върху главницата за топлинна енергия и 02.99 лева и 00.60 лева върху
главницата за услугата „дялово разпределение“, а по отношение на втората ответница – да бъдат
отхвърлени.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер от общо 865.51 лева, от
които 165.51 лева за държавна такса, 600.00 лева за възнаграждения на вещите лица и 100.00 лева
за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, а в заповедното производство – в размер на 117.87 лева. Първата
и третата ответници следва да бъдат осъдени да платят на ищеца разноските по водене на делото в
размер съобразно уважената част на иска срещу тях: съответно 540.94 лева и 108.19 лева за
исковото производство и 73.67 лева и 14.73 лева за заповедното производство.
Ищецът следва да бъде осъден за заплати на адвокат Н. Д. К. адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на материално затруднено лице на основание чл. 38, ал. 2 във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№1 от 09. VII. 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер
съответно на 513.18 лева и 400.00 лева за исковото производство и 256.59 лева и 200.00 лева за
заповедното производство, съразмерно с отхвърлените части от исковете.
Разноски се дължат и на третата ответница, но тя не представя доказателства да е
извършила такива, затова съдът не ги присъжда.
Съобразявайки изложеното, съдът
8
РЕШИ:
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ....................., представлявано от
изпълнителния директор .............................. вземане за следните суми:
1 291.14 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.
2019 година,
246.75 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година
до 02. VIІІ. 2021 година включително,
10.84 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. VІІ. 2018 година до 30. IV.
2019 година,
02.99 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. VIІІ. 2018 година
до 02. VIІІ. 2021 година включително и
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 18. VIІІ. 2021 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01. ХII. 2021 година
по частно гражданско дело №47871 по описа на Софийския районен съд за 2021 година против
ответницата И. И. Н. с ЕГН**********, живееща в гр. ............................, с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. ............................. чрез пълномощницата адвокат Н. Д.
К.
съществува, като за горницата до съответно 2 966.34 лева и 12.38 лева главници и 701.39 лева и
03.42 лева лихви ОТХВЪРЛЯ иска.
2. ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от
...................... представлявано от изпълнителния директор .............................. вземане за
следните суми:
593.27 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV. 2019
година,
140.28 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година
до 02. VIІІ. 2021 година включително,
02.48 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. VІІ. 2018 година до 30. IV.
2019 година,
00.68 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. VIІІ. 2018 година
до 02. VIІІ. 2021 година включително и
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 18. VIІІ. 2021 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01. ХII. 2021 година
по частно гражданско дело №47871 по описа на Софийския районен съд за 2021 година против
ответницата К. Н. М. с ЕГН**********, живееща в гр. ........................... съществува.
3. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ......................, представлявано от
изпълнителния директор .............................. вземане за следните суми:
258.23 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV. 2019
година,
49.35 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година до
02. VIІІ. 2021 година включително,
9
02.17 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. VІІ. 2018 година до 30. IV.
2019 година,
00.60 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. VIІІ. 2018 година
до 02. VIІІ. 2021 година включително и
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 18. VIІІ. 2021 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01. ХII. 2021 година
по частно гражданско дело №47871 по описа на Софийския районен съд за 2021 година против
ответницата К. Н. Н. с ЕГН**********, живееща в гр. ............................, с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. ............................. чрез пълномощницата адвокат Н. Д.
К.
съществува, като за горницата до съответно 593.27 лева и 02.48 лева главници и 140.28 лева и
00.68 лева лихви ОТХВЪРЛЯ иска.
4. ОСЪЖДА ответницата И. И. Н. с ЕГН**********, живееща в гр. ............................, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ............................. чрез
пълномощницата адвокат Н. Д. К. да плати на ...................... представлявано от
изпълнителния директор .............................. разноски, както следва:
73.67 лева по водене на заповедното производство;
540.94 лева по водене на исковото производство.
5. ОСЪЖДА ответницата К. Н. Н. с ЕГН**********, живееща в гр. ............................, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ............................. чрез
пълномощницата адвокат Н. Д. К. да плати на ...................... представлявано от
изпълнителния директор .............................. разноски, както следва:
14.73 лева по водене на заповедното производство;
108.19 лева по водене на исковото производство.
6. ОСЪЖДА ....................., представлявано от изпълнителния директор .............................. да
плати на адвокат Н. Д. К. следните суми, представляващи адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата:
за представителството на ответницата И. И. Н. с ЕГН**********, живееща в гр.
............................, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.
............................. чрез пълномощницата адвокат Н. К.:
256.59 лева по водене на заповедното производство;
513.18 лева по водене на исковото производство.
за представителството на ответницата К. Н. Н. с ЕГН**********, живееща в гр.
............................, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.
............................. чрез пълномощницата адвокат Н. К.:
200.00 лева по водене на заповедното производство;
400.00 лева по водене на исковото производство.
7. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
8. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
10
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА
СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
9. Съобщаването на първата и третата ответница ДА СЕ ИЗВЪРШИ по реда на чл. 38,
ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
1. Всяко от съобщенията ДА СЕ ВРЪЧИ на ответниците най-напред на електронния адрес,
посочен във възраженията срещу заповедта за изпълнение.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Всяко от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или
книжа, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или
книжа, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или
книжа, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА
СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ по общия ред.
3. Ако се наложи връчване на някое от съобщенията по общия ред, то ДА СЕ ИЗВЪРШИ по
следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощницата адвокат Н. Д. К. по реда на
чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощницата не живее или не пребивава на адреса след справка
от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване на източника на тези данни в
разписката;
Ако пълномощницата не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее или не
пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко
три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно
от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи някое от съобщенията, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на физическия адрес на съответната
11
ответница.
Ако се наложи съобщаване на физическия адрес на първата или третата ответница, то ДА СЕ
ИЗВЪРШИ на адреса, посочен във възражението за издаване на заповед за изпълнение.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една
седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се намират в
канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването съгласно
чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
10. Съобщаването на втората ответница ДА СЕ ИЗВЪРШИ по общия ред по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на адреса, посочен в отговора на исковата молба.
2. Ако ответницата не се открие на адреса, нито открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че последното не живее там от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, лицето ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с
интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден.
и в двата случая ДА СЕ ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се намират
в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването съгласно
чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
11. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на третото лице – помагач по следния начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на третото лице – помагач от
Търговския регистър.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адресите, на които юридическото лице е получило призовка за открито съдебно заседание;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходния адрес.
3. Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА СЕ
ВПИШЕ в разписката.
4. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
12
5. И в двата случая ДА СЕ ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се намират
в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването съгласно
чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „МХ Елвеко“ ООД с
ЕИК130532985 със седалище и адрес на управление в гр. ........................., като трето лице – помагач
на ищеца.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13