за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.208,ал.1 от ГПК. Обжалва се решение № 139/ 06.06.2007 г. , постановено по гр.д. № 339/ 2006 г. на Районен съд – Момчилград, с което бракът между Ремзие Мехмедова Адилова и Шабан Даудов Адилов, двамата от г. Ардино , е прекратен по вина на двамата съпрузи. Ползването на семейното жилище е предоставено на Ремзие Мехмедова Адилова и постановено след влизане на решението в сила относно развода Ремзие Мехмедова Адилова да носи предбрачното си фамилно име Гавазова. Решението се обжалва изцяло като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано . Жалбоподателя Шабан Даудов Адилов твърди , че по делото не се доказали брачни провинения от негова страна - за злоупотреба с алкохол, , че е подложил съпругата си на психически и физически тормоз. Напротив от св. Емин и Мехмед се установявало, че през съвместния живот на страните Адилов проявявал уважение и загриженост към съпругата си. Счита , че с поведението си не е станал причина за дълбоко и непоправими разстройство на брака . единствения неоспорим факт , че съпрузите били във фактическа раздяла , е напускането на семейното жилище от страна на ищцата и тъй като било налице виновно поведение от страна на ищцата , съдът е следвало да отхвърли искът за развод. Моли съдът да постанови решение, с което решението на районния съд да бъде отменено и делото решено по същество , като отхвърли предявеният иск и се присъдят разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания. Въззиваемата , чрез защитата си, намира решението на районния съд за законосъобразно и моли съдът да го остави в сила. Продължителната фактическа раздяла от година и половина, психическия и физически тормоз от страна на въззивника , неполагането на усилия от страните за запазване на брака са основание да се приеме, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок и процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна . Производството е по чл.99,ал.1 от СК. От съдържанието на исковата молба се установява, че страните са съпрузи от 13.02.1969 г. От брака си имали едно дете, което починало през м. февруари 2006 г. Първоначално брачният им живот протичал нормално , но с течение на времето брачните им отношение се влошили. Започнал постоянен психически и физически тормоз от страна на съпруга, станал агресивен, предизвиквал скандали и побоища. От година и половина били във фактическа раздяла, търпяла унижения , правила опити съпругът и да промени отношението си към нея , но не се постигнал резултат и положението станало нетърпимо, сега била в тежко здравословно състояние и не можела да търпи стресови състояния. В съдебно заседание заявява , че е категорично желанието и за развод и с оглед на обстоятелството, че ответника подал жалба да прокуратурата и полицията да върне взетия от нея багаж от жилището. Ответника не желае развод и счита , че няма причина за развода. Окончателно ищцата напуснала семейното жилище, с изнасяне на имущество, на 01.07.2006 г. Поканил ищцата с писмо да поговорят , но тя прочела писмото и го върнала обратно. По делото са разпитани две групи свидетели. Св. Мехмедова , сестра на ищцата и св. Чавдарлиева/ ”далечна роднина на ищцата”/ установяват, че по време на брака ответника бил агресивен , употребявал алкохол, при един инцидент хвърлил вилица по ищцата и се забил в крака и , ответника знаел , че ищцата е тежко болна и заявявал , че ще “протака” делото, бил с ищцата в болницата в г. София, но като се върнали от там съзнателно създавал проблеми. Св. Емин и Мехмед , които не са в родствена връзка със страните, установяват, че от известно време ищцата си събрала багажа и се установила да живее при сестра си, не знаят коя е причината за фактическата раздяла, познават ответника като човек с авторитет, не употребявал алкохол. Св. Ахмедова , в родствена връзка с ответника заявява, че по време на съвместния им живот страните не са имали скандали , разбирали се , живеели като сплотено семейство, от няколко години при тях живеела сестрата на ищцата , ищцата сама напуснала семейното жилище , след помирителното заседание ответника имал желание да говори с ищцата , за да запазят брака , но тя избягвала контакт с него. В съдебно заседание ответника заявява , че не желае развод. Направил опит да запази брака, като изпратил писмо до ищцата, но тя го прочела и върнала обратно . В същото време ищцата заявява, че по време на фактическата раздяла ответника не се е свързал с нея по телефона или по друг начин и счита , че не е правил опит да запази брака, а освен това след изнасянето на багажа ответника търсил помощ от прокуратурата и полицията за връщане на багажа. От изложеното се установяват следните факти: Страните не спорят ,а и това се установява от свидетелските показания , че са във фактическата раздяла от м. 1.07. 2006 г., т.е. след смъртта на детето им . Установи се, ¸е по време на брака ответника предизвиквал скандали , ищцата сама напуснала семейното жилище , по време на фактическата раздяла ищцата не е правила опит за запазване на брака , а от страна на ответника усилията му се свеждат до изпращане на писмо до ищцата и желанието му да разговаря с нея след помирителното заседание. Или от изложеното следва да се приеме, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен , брачната връзка между съпрузите е прекъсната с оглед продължителната фактическа раздяла към настоящия момент , която се е отразила отрицателно на брачните отношения между съпрузите, липсата на взаимно уважение и привързаност между съпрузите , при което следва да се приеме , че брачната връзка съществува формално и не е в съответствие със закона. Разстройството на този брак е и непоправимо, с оглед на обстоятелството, че ищцата сама е напуснала семейното жилище , поведението на ответника по време на брака , което е свързано с предизвикване на скандали , както е неполагане на достатъчно усилия от негова страна за запазване на брака. От тези обстоятелства следва извода , че възстановяването на нормални брачни отношения между съпрузите е невъзможно. При тези данни правилно районния съд е приел, че вина за настъпилото дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. По изложените съображения съдът намира решението на районния съд за законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски не се присъждат, тъй като не е представена разписка за извършени такива от ищцата. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139/ 06.06.2007 г. , постановено по гр.д. № 339/ 2006 г. по описа на Районен съд – Момчилград. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1.
2.
|