№ 20700
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20251110100217 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 845/03.01.2025 г. на „ПКБ” ЕООД, ЕИК:............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Б № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез
пълномощника си юрисконсулт Е С К, против Б. Г. И. с ЕГН ********** и адрес в гр.
София, ж.к. Л, бл. 506, вх. В, ет. 6, ап. 61, със съдебен адрес в гр. София, ул. Д Г № 10-12,
чрез адвокат Р. П., с която са предявени обективно кумулативно и субективно пасивно
съединени искове, а именно установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата в размер на 800,00 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № ............, ведно със законна лихва за период
от 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 103,12 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 05.06.2024 г. до 29.10.2024 г., сумата в размер на 213,07,
представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2023 г. до 05.06.2024 г., сумата в размер
на 258,66 лева (двеста петдесет и осем лева и 66 стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 15.05.2023 г. до 05.06.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 66273/2024 г. по описа на СРС,
120 състав, както и по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение
за закупена услуга „Фаст“ в размер на 320 лева и възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 480 лева, произтичащо от неизпълнение на договор за потребителски
кредит ............, ведно със законна лихва за период от 30.10.2024 г. до изплащане на
1
вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит №
............/13.04.2023 г., по силата на което дружеството отпуснало на ответника заем в размер
на 800 лева, която сума е преведена чрез паричен превод по ИЗИ ПЕЙ в деня на сключване
на сделката. Представителят на ищеца поддържа, че годишният процент на разходите по
съглашението възлиза на 48,57 %, а годишният лихвен процент е 41 %.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на процесния договор
кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата му в заем сума ведно с
възнаградителна лихва на 18 месечни вноски в размер на 60,04 лева всяка. Представителят
на ищеца поддържа, че съгласно чл. 15 от приложимите към сделката Общи условия на
търговеца кредитополучателят разполага с възможност да избере допълнителни услуги към
договора, като в случая Б. И. е избрал услугите „Фаст“ за приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит срещу възнаграждение в размер на 320 лева и „Флекси“,
предоставяща възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване
на определен брой погасителни вноски, смяна на падежна дата на вноски, срещу
възнаграждение в размер на 480 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че общо
дължимата от кредитополучателя сума по сделката възлиза общо на 1880,62 лева, а
месечната погасителна вноска на 104,49 лева, включващо отпуснатата в заем сума,
дължимата възнаградителна лихва и дължимите възнаграждения по избраните от
потребителя допълнителни услуги по кредита. Представителят на ищеца поддържа, че
ответникът не е направил нито едно плащане по договора, поради което на 05.06.2024 г.
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като освен горепосочената сума,
кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва предявените искове. Сочи, че процесния договор за кредит е нищожен като
сключен при заобикаляне на закона и в противоречие с добрите нрави. Посочва, че са налице
неравноправни клаузи за заплащане на допълнителните такси. Оспорва настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по
спора следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит
между него и ответника, че реално е предоставен на ответника уговорения кредит и че е
настъпила изискуемостта на задължението за връщане на предоставения кредит.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на чл.
2
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно
задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила
изискуемост.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск установителен иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно
и главно доказване следните обстоятелства: поставянето на ответника в забава, нейният
начален момент и размерът на обезщетението.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за предоставяне на допълнителни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да
заплати възнаграждение и размера на дължимата престация.
В доказателствена тежест на ответника по предявените обективно кумулативно
съединени искове е да установи наличието на правопогасяващи или правоизключващи
обстоятелства, в това число всички свои възражения, от които черпи изгода за себе си.
От приложения по делото заверен от страната препис от Договор за потребителски
кредит № ............, се установява, че на 13.04.2023 г. между „ПКБ“ ЕООД и Б. Г. И. е сключен
Договор за потребителски кредит, по силата на който „ПКБ“ ЕООД отпуснало в заем на Б. Г.
И. сумата в размер на 800 лева, като сумата е предоставена на заемателя чрез Изипей на
13.04.2023 г. с плащане със системен код 2000000348146431, което получаване на заемната
сума не се оспорва от ответника. В договора е посочено, че годишният процент на разходите
по кредита възлиза на 48,57 %, при годишен лихвен процент от 41 %. В договора е
отбелязано, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
кредитополучателят дължи и възнаграждение в размер общо на 800 лева. Общото
задължение на кредитополучателя съгласно контракта възлиза на сумата в размер на 1880,62
лева.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че „оспорва съществуването на
такива документи в правния мир със съдържание и авторство, идентични с копието“, като
изтъква липсата на достоверна дата на договора. Това възражение съдът намира за
бланкетно по своя характер, тъй като не съдържа конкретно и изрично оспорване на
автентичността на подписа или съдържанието на представения документ по смисъла на чл.
193, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК, когато автентичността на документ не е надлежно
оспорена, същият запазва доказателствената си сила. В случая ответникът не е заявил, че
подписът, положен върху представения договор, не е негов, нито че съдържанието на
документа е подправено. Само твърдението, че „такива документи не съществуват в правния
мир“, без конкретизация относно авторството, не представлява надлежно оспорване на
документа.
3
С оглед на това съдът приема, че представеният заверен от страна препис от договора
за кредит следва да се приеме като доказателство по делото, като носи доказателствена сила
до установяване на противното. Липсата на изискване за представяне на оригинала не
препятства ползването му като доказателство, доколкото автентичността не е надлежно
оспорена, а заверката от страната по чл. 183, ал. 1 ГПК удостоверява верността на преписа с
оригинала.
Следователно, съдът кредитира представения документ като редовно прието писмено
доказателство, удостоверяващо съдържанието на твърдяното от ищеца сключване на договор
за кредит между страните.
Като писмено доказателство по делото е приет документ, наименуван „Допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити“, съгласно който
допълнителна услуга „Фаст“ гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на потребителски кредит, а допълнителна услуга „Флекси“ предоставя право на едностранна
промяна на погасителния план по потребителския кредит.
„ПКБ“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 ЗПК, тъй като с него дружеството се е задължило да предостави на Б. Г. И. заем, съгласно
уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за
действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а в
случая ответникът е предявил насрещен иск за прогласяване на сделката за недействителна.
В настоящия случай съдът приема, че е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, като макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в
него не е включено т.нар. „възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги“ в
размер общо на 800 лева ( т.е. сума равна на главницата по отпуснатия заем). В ГПР по
договор за кредит следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Задължението за заплащане на възнаграждение по пакет допълнителни
услуги представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който не е включен в годишния
процент на разходите, нито в общата сума на заем, дължима от потребителя към деня на
сключването. Независимо, че формално в договора са посочени годишен процент на
разходите и общ размер на задължението, без включване в тях на възнаграждението по
пакет допълнителни услуги, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за
4
него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано
решение за сключването му. В случая възнаграждението по споразумението за допълнителен
пакет услуги е отразено както в договора за кредит, така и в погасителния план, поради
което се явява задължително условие за отпускане на заем. Оттук и съдът намира, че
дължимото възнаграждение за допълнителни услуги следва да се включи към ГПР. Липсата
на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание
чл. 22 от ЗПК ( в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г.
на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
13336/2019 г., Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. ).
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл
уговорката за заплащане на възнаграждение по допълнителен пакет услуги, вземането по
която не е включено в годишния процент на разходите, респ. в дължимата от потребителя
сума по кредита, заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишният процент на разходите са нищожни.
Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за
периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на
чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва
да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то
би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя и създаване на множество
процесуални правоотношения между страните. Това би противоречало на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК
в специалния ЗПК – в какъвто смисъл е и Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д.
№ 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС, както и Решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр.
д. № 3194/2022 г., Решение № 262416 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г. и
Решение № 262316 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г. Следователно искът
следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, а
именно сумата в размер на 800 лева, като предявените установителен иск за начислени по
договора възнаградителна и мораторна лихва и предявения осъдителен иск за заплащане на
начислените такси за услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъде отхвърлен.
5
За пълнота на изложението във връзка с предявената осъдителна претенция следва да
бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е възможно уговаряне само на
клаузи за такси, свързани с допълнителни услуги по договора, какъвто характер услугите по
процесното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги очевидно нямат. В
частта по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, т. нар. услуга
„Фаст“ попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на
сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на ищеца по
договора да предостави заемната сума. На следващо място, предвидената възможност за
длъжника да поиска промяна в условията по договора или възможност по улеснена
процедура да получи допълнителни парични средства т. нар. услуга „Флекси“ неравноправно
третира икономически по-слабата страна в оборота, като се използва недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Предвидените в
споразумението за пакет услуги „възможности“ за потребителя, отнесени към уговореното
възнаграждение от 800 лева (равно на размера на отпуснатия кредит), сочат за явно
противоречие с добрите нрави. Уговарянето на отделно възнаграждение по пакет услуги има
за единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест Б. Г. И. следва да
бъдат възложени направените от „ПКБ“ ЕООД разноски в заповедното и исковото
производство съразмерно на уважената част от предявените от дружеството искове.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски в полза на дружеството за внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение възлизат на сумата в размер общо на
224,29 лева, като в тежест на Б. Г. И. следва да бъде възложена сумата в размер на 90,74
лева. Направените от „ПКБ“ ЕООД съдебни разноски в настоящото производство възлизат
на сумата в размер общо на 132,70 лева, от която 32,70 лева внесена държавна такса и 100
лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като в тежест на Б. Г. И. следва да бъде възложена сумата в
размер на 47,77 лева.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца „ПКБ“
ЕООД следва да бъдат възложени направените от ответника Б. Г. И. разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 294.40 лева. (460 лв.
адвокатско възнаграждение, заплатено за защита в заповедното производство). Ищецът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, като
6
съдът съобрази, че същото се явява такова за двете производства (няма представени
доказателства и претенции за такова в настоящото производство), поради което не се явява
прекомерно и не подлежи намаляване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Б. Г. И. с
ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. Л, бл. 506, вх. В, ет. 6, ап. 61, със съдебен адрес в
гр. София, ул. Д Г № 10-12, чрез адвокат Р. П., иск по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът на
основание чл. 23 ЗПК дължи на ищеца сумата в размер на 800 лева, представляваща чиста
стойност по Договор за потребителски кредит № ............/13.04.2023 г., ведно със законна
лихва за забава от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 04.11.2024
г. до окончателно погасяване на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 36094/15.11.2024 г. по ч. гр. д. № 66273/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 120 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал.2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 258,66 лева, представляваща възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит № ............/13.04.2023 г., за периода от 15.05.2023 г. до
05.06.2024 г., сумата в размер на 213,07 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 16.05.2023 Г. ДО 05.06.2024 Г. и сумата в размер на 103,12 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 05.06.2024 г. до 29.10.2024 г. до 27.02.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение № 36094/15.11.2024 г. по ч. гр. д. № 66273/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 120 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Б. Г. И. с ЕГН ********** и
адрес в гр. София, ж.к. Л, бл. 506, вх. В, ет. 6, ап. 61, със съдебен адрес в гр. София, ул. Д Г
№ 10-12, чрез адвокат Р. П., осъдителни искове за възнаграждение за закупена услуга „Фаст“
в размер на 320 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 480 лева,
произтичащо от неизпълнение на договор за потребителски кредит ............, ведно със
законна лихва за период от 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Г. И. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. Л, бл. 506, вх. В, ет. 6,
ап. 61, със съдебен адрес в гр. София, ул. Д Г № 10-12, чрез адвокат Р. П., да заплати на
„ПКБ“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Б“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 90,74 лв. (деветдесет лева
и седемдесет и четири стотинки), представляваща сторени в заповедното производство
съдебни разноски и сумата в размер на 47,77 лв. (четиридесет и седем лева и седемдесет и
7
седем стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на Б. Г. И. с ЕГН ********** и адрес в гр.
София, ж.к. Л, бл. 506, вх. В, ет. 6, ап. 61, със съдебен адрес в гр. София, ул. Д Г № 10-12,
чрез адвокат Р. П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 242,87 лв. (двеста
четиридесет и два лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща сторени от страната
разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8