към присъда № 09/ 17.02.2020г. по НЧХД № 927 по описа на Районен съд град Монтана за 2019
година, трети наказателен състав.
Обвинението е предявено с тъжба по чл.182 ал.2
във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимата С. Д.К. xxx е обвинен в това, че за
периода от 20.01.2019г. до 01.06.2019г. включително, в гр.Монтана, при
условията на продължавано престъпление, извършено с повече от две деяния,
извършени през непродължителен период от време осъществяващи поотделно състава
на едно и също престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, като родител /майка/ на С. Д. А.,
с ЕГН xxxxxxxxxx, осуетила изпълнението на съдебно решение - Решение от
24.06.2016г. постановено по гр.д. № xxxx xxxx 1/ 2016г. по описа на Районен
съд – Монтана, относно режима на лични контакти с бащата Д.Л.А., с ЕГН xxxxxxxxxx
с детето му, както следва:
На 20.01.2019г, на 0 xxxx .02.2019г, на
16.02.2019г, на 02.0 xxxx .2019г, на 16.0 xxxx .2019г, на 17.0 xxxx .2019г,
на 06.04.2019г, на 07.04.2019г, на 20.04.2019г., на 18.05.2019г. и на
01.06.2019г. осуетила изпълнението на влязло в сила съдебно решение от
24.06.2016г. постановено по гр.д. № xxxx xxxx 1/ 2016г. по описа на Районен
съд – Монтана, относно режима на лични контакти с бащата Д.Л.А., с ЕГН xxxxxxxxxx
с детето му С. Д. А., с ЕГН xxxxxxxxxx – при посещение на адреса й в
гр.Монтана, ж.к.,М.” 2, бл. x xxxx , вх. xxxx , ет.7, ап.21 от страна на
бащата Д.Л.А., с ЕГН xxxxxxxxxx след позвъняване на мобилния телефон, отворила,
но отказала да предаде детето под предлог, че е психически разстроено и желае
срещите да се провеждат в нейно присъствие, като на дата 16.0 xxxx .2019г. при
посещение в сладкарница „Крокантина” в град Монтана, ж.к.”М.”, при лична среща
между двамата е отказала да предаде детето под същия предлог, с което не
спазила дните и часовете за лични контакти с детето, а именно да вижда и взима
детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до
18.00ч, без приспиване и две седмици през лятото – престъпление по чл.182 ал.2
във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Тъжителят
Д.Л.А. xxx лично и чрез упълномощен представител поддържат така предявеното
обвинение в хода на съдебните прения и молят съда да постанови присъда, с която
признае подсъдимата за виновна, като й наложи съответното наказание. Граждански
иск не е предявен.
Подсъдимата С. Д.К. не се признава за виновна по повдигнатото обвинение, като
дава подробни обяснения. Моли съда да постанови присъда, с която я признае за
невинна и я оправдае по повдигнатото обвинение.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна
връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните,
приема за установено следното:
Тъжителят Д.Л.А. и С.
Д.К. живеели на семейни начала. От
съвместното им съжителство имат дете С. Д. А..
През 2016г. двамата се разделят. С решение
постановено по гр.дело № xxxx xxxx 1/2016г. по описа на РС-Монтана е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. Д. А.,
родено на xxxг, на майката С.Д.К., подсъдима в настоящето производство.
Определено е и местоживеенето на детето в град Монтана, ж.к.”М.” 2, блок x
xxxx , вход xxxx , етаж 7, ап.21, в жилището, което обитава със своята
майка.
Със
същото решение е определен и режима на
лични контакти между бащата Д.Л.А.
/тъжител в настоящето производство/ с детето С., два пъти в месеца, всяка първа и
трета събота, до навършване на двугодишна й възраст, във
времето от 10.00 часа до 12.00 часа, в присъствието на майката, а след
19.01.2017 година, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, във времето
от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване и две седмици през лятото.
До
19.01.2019г. страните са уреждали личните си контакти с детето по взаимно
удобно време и разбиране.
На
19.01.2019г. бил рожденият ден на детето С.. Тъжителят изразил желание да бъде
известно време с дъщеря си, като предвид напрегнатите отношения помежду двамата
родители, довел и съпругата на негов приятел – свидетелката Д.Г.. При
потеглянето с автомобила ситуацията между тъжителя и подсъдимата се напрегнала,
което довело до разплакване на детето. Независимо от ситуацията бащата
осъществил контакт с дъщеря си.
При
връщане на детето подсъдимата твърди, че детето било уплашено и напрегнато.
Това именно наложило тя да се обърне за съдействие към Детски център за застъпничество
и подкрепа „Зона ЗаКрила”.
На
20.01.2019г. тъжителят А. отишъл пред дома на подсъдимата и детето му, като
поискал среща с последното съгласно съдебното решение. Няма спор между
страните, че такава срещна не се е осъществила. Като повод за отказа си
подсъдимата изтъква, че се страхувала за детето предвид случката от предния
ден, както и че детето било разстроено. Подсъдимата поискала на срещите между
детето и бащата да присъства и тя, предвид неговото психично здраве. Тъжителят
отказал. Била уведомена полицията.
На 0 xxxx .02.2019г, на 16.02.2019г, на 02.0 xxxx .2019г, на 16.0 xxxx .2019г,
на 17.0 xxxx .2019г, на 06.04.2019г, на 07.04.2019г, на 20.04.2019г., на
18.05.2019г. и на 01.06.2019г. подсъдимата К. осуетила изпълнението на влязло в
сила съдебно решение, като мотив отново изтъкнала желанието си срещите между
детето и бащата да бъдат в нейно присъствие, предвид неговото психично здраве.
Тъжителят отказал. За отказите на подсъдимата да предоставя детето за
лични контакти с бащата редовно бил подаван сигнал на тел.112, където идвали
служители на РУ-Монтана за проверка на сигнала. Част от тези служители са
свидетелите А. А., В.В. и А.И.. Тъжителят от своя страна водел „свой свидетел”,
тъй като отношенията между него и подсъдимата били влошени. Част от очевидците
на случващото се били свидетелите Д.Г., М.М., А.П., П.П..
От
показанията на свидетеля Д.К. се установява, че той като баща на подсъдимата не
е запознал преди 19.01.2019г. между тъжителя и подсъдимата да е имало спор по
повод личните контакти на първия с детето им.
За
работата си в Центъра бил изготвен доклад, от който е видно, че са проведени
седем сесии с детето и четири срещи с родителите. Последната среща била на 26.0
xxxx .2019г. От заключението на доклада е видно, че към момента на изготвянето
му за детето С. не са установени маркери на насилие. Родителите са в конфликт и
е необходимо да се преодолеят техните противоречия. Предвид на това се предлага
родителите да работят със семеен терапевт или консултант. От същото заключение
се установява, че за детето С. липсва риск, поради което центъра спира работа с
него. На 26.0 xxxx .2019г. подсъдимата С. К. е запозната със заключението на
центъра и е участвала в обсъждане на случая. Оформен е протокол от срещата,
като подсъдимата се е подписала под № 4, че е запозната – арг.л.19 xxxx от
делото.
На
22.0 xxxx .2019г. е образувано в СИС при РС-Монтана от държавен съдебен
изпълнител ИД № 1-97/2019г. с взискател Д.А., тъжител в настоящето производство
и длъжник С. К., подсъдима в настоящето производство с предмет на изпълнението осъществяване
на режим на детето С.. Подсъдимата К. е надлежно уведомена за образуваното ИД на
02.05.2019г, като и е връчена покана за доброволно изпълнение. С отговор
подсъдимата е уведомила, че не отказва да даде детето, но срещите следва да
бъдат извършвани в защитена за детето среда, включително и в нейно присъствие.
Отговорът й бил такъв независимо, че вече е била уведомена за докладът от
центъра.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. От показанията на
свидетелите Д.Г., М.М., А.П., А.И., А.В., П.П., А. А., В.В. се установява по
несъмнен начин, че подсъдимата отказвала предоставянето на детето С., като
осиутила изпълнението на съдебното решение относно режима на лични контакти с
баща й – тъжителя Д.А.. Това обстоятелство се потвърждава и от свидетеля Д.К. –
баща на подсъдимата, който заявява в показанията си, че до 19.01.2019г. между
двамата не е имало конфликт относно режима за лични контакти. От показанията на
свидетелката И.Г. – ръководител на детски център „Зона ЗаКрила” се установява,
че няма риск за детето, както и че няма установени рискови маркери.
Съдът кредитира всички свидетелски показания като
обективни. Всеки от свидетелите дава показания относно факти, които лично е
възприел във връзка с длъжността, която заема /полицай/ или отношението му към
страните /приятели и роднини/.
Подсъдимата от своя страна също не отрича
обстоятелството, че не е предоставяла детето на бащата след 19.01.2019г. за
осъществяване на лични контакти. Като повод за това изтъква факта, че желае
контактите да се случват в нейно присъствие, предвид психичното здраве на детето.
Съдът намира това становище на подсъдимата за нейна
естествена защитна позиция. До 19.01.2019г. между страните не е имало спор по
повод упражняване на личните контакти на детето с баща си – тъжителя А.. След
осъществената на тази дата среща, подсъдимата отказала да предоставя детето в
периода до 01.06.2019г. с мотив психичното здраве на детето и желанието й тя да
присъства на срещите. Тази версия се потвърждава и към настоящият момент в хода
на разглеждане на делото независимо, че има изготвен доклад във връзка с
психичното здраве на детето и наличието на рискови маркери, който доклад й е
станал известен още на 26.0 xxxx .2019г. Ето защо съдът намира, че истинският
мотив не е този твърдян от подсъдимата. Подсъдимата е дала такова обяснение и
пред съдия - изпълнител, въпреки, че и по изпълнителното дело е приложен този
доклад, където е ясно, че на 26.0 xxxx .2019г. детския център „Зона За Крила”
не е приела наличие на риск за детето. В този доклад обаче е взето становище
двамата родители да работят със семеен терапевт или консултант.
Предвид така изложената фактическа обстановка и
съвкупен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът
намира, че подсъдимата съзнателно е осуетила изпълнението на съдебно решение, отказвайки
да предостави детето за срещи с баща му.
Разпоредбата на чл.182 ал.2 от НК предвижда две
алтернативни възможности – неизпълнение или осуетяване на изпълнението на
съдебно решение във връзка с личните контакти на родителя.
Неизпълнението може да се състои в непредаване на
детето, което е едно формално престъпление. При другата форма на изпълнително
деяние на чл.182 ал.2 от НК-осуетяване на изпълнение е необходимо да бъде
създадена обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено
решението и става дума за резултатно престъпление.
В хода
на съдебното следствие се доказа, че опитите на бащата да се срещне с детето са
оставали неуспешни не защото същото е изразявало лично нежеланието си, а защото
майката не е допускала да бъде осъществен такъв контакт. Действията на
подсъдимата, а именно категоричния й отказ да предостави детето предвид
психичното му здраве и това, че е разстроено, водят до единствения възможен извод,
че подсъдимата С. К. съзнателно е отказвала да изпълни съдебното решение на
посочените по - горе дати. Тук следва да се вземе предвид, че изготвения доклад
от Детски център „Зона ЗаКрила” й е станал известен на 26.0 xxxx .2019г, в
който е установено, че няма никаква опасност за детето, но същата продължава да
твърди това както пред бащата – тъжител, свидетелите, служители на РУ-Монтана
явявали се на подадените сигнали на тел.112, пред Държавния съдебен изпълнител,
така и в хода на съдебното производство. След като е доказано, че няма риск за
детето С. същата е продължила да отказва предоставянето на детето до 01.06.2019г.
/крайната дата по обвинението в тъжбата/. На срещата на 16.0 xxxx .2019г. в
сладкарница „Крокантина” подсъдимата предала детето на бащата и незабавно го
блъснала, с което предизвикала плач у детето, което станало и причината
тъжителя да го върне отново и срещата да се осуети. За това поведение тъжителят
отново подал сигнал до РУ-Монтана и позвънил на тел.112, като до идването на
служителите на полицията подсъдимата и детето се прибрали у дома.
С оглед
изложеното съдът намира, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на чл.182, ал.2 вр. чл.26 ал. 1 от НК, като от субективна страна
деянието е извършено в условия на пряк умисъл, като форма на вина, като в
качеството си на родител – майка на детето С. Д. А. е осуетила изпълнението на
съдебно решение - Решение от 24.06.2016г. постановено по гр.д. № xxxx xxxx 1/
2016г. по описа на Районен съд – Монтана, относно режима на лични контакти с
бащата Д.Л.А. с детето му.
В
случая е налице осуетяване на съдебно решение, тъй като подсъдимата е създала
обстановка, съпроводена със спънки, за да не може същото да се изпълни.
Изпълнителното деяние е резултатно.
От
субективна страна подсъдимата е действала умишлено при форма на вина – пряк
умисъл. Същата е съзнавала, че има издадено съдебно решение, регламентиращо
нейно задължения спрямо тъжителя, както и че последният я е търсил многократно
по повод неговото изпълнение и въпреки това не го е изпълнявала.
При
определяне на наказанието съдът счете, че в случая са налице предпоставките за
прилагане на чл.78а от НК. Видно от справката за съдимост на подсъдимата е, че
към момента на извършване на престъпните деяния същата е била пълнолетно лице,
не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК.
За
извършеното престъпление законът предвижда наказание пробация и глоба. Макар и
резултатно от престъплението няма и не са предвидени настъпването на
съставомерни имуществени вреди. Частното обвинение е за извършено престъпление
при условията на чл.26, ал.1 от НК и с оглед задължителните указания в
Тълкувателно Решение № 2/21.10.2010г. на ОСНК на ВКС при продължавано
престъпление няма пречка за приложение на института на чл.78а, ал.1 от НК,
който се явява и по – благоприятен за дееца. Следователно в случая са налице
всички предпоставки за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание глоба в полза на държавата.
При
определяне размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало и ниската степен на обществена опасност на
подсъдимата, а като отегчаващи такива - липсата на изразена критичност към
деянията и тяхната продължителност и към настоящия момент, упоритостта й да не
изпълнява решението на съда, както и ниското правно съзнание и незачитане на
установения правов ред. Съдът не разполага с информация, свързана с
имущественото й състояние и липсват ангажирани такива от страна на частното
обвинение, поради което намира, че наказанието глоба следва да бъде в
минималния предвиден в правната норма размер. Ето защо съдът намира, че за
постигане целите на наказанието определеното
наказание следва да бъде в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв., което в
достатъчна степен би постигнало целите на наказанията, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
При този изход на делото, подсъдимата С. Д.К. следва да заплати на
Д.Л.А. направените по водене на делото разноски в размер на 855.18лв, а по
сметка на РС-Монтана и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: