Р Е
Ш Е Н И Е № 260541
гр.Бургас, 04.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 4007/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Б.“ АД, ЕИК по Булстат ***,
със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Н.В.П., срещу НП № 564-F539987/18.05.2020г.,
издадено от Заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което на дружеството–жалбоподател
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500
лева, на основание чл.355, ал.1 от КСО
за нарушение по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/2019г.
на МФ.
Във въззивната жалба се излагат
основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се претендира цялостната му отмяна, като се излагат доводи за
маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, се представлява от адв.С., редовно упълномощена. Същата поддържа
жалбата и претендира разноски.
За
административнонаказващия орган се явява юрк.Я. при ТД на НАП Бургас, редовно
упълномощена. Същата оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 02.03.2020г.
на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО,
като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за
месец декември 2019 г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко
регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в
гр.Бургас, ул. "Александровска" № 26, ет. 1.
Декларация
Образец 1 съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
ДОО,УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд „ГВРС“, дните в осигуряване
и облагаемия доход по ЗДДФЛ- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване,
се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, При начислено и изплатено възнаграждение за същия месец след този
срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В
случая декларацията е следвало да се подаде до 27.01.2020г. Декларацията е била
подадена на дата 07.02.2020г. и е приета и входирана с вх.№ 02000203048775.
До лицето е
била изпратена покана с изх. № 02000203048775/28.02.2020г. за явяване в ТД на
НАП- Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В
указания срок се е явил представляващият дружеството -жалбоподател Николай
Петров и актът е бил съставен в негово присъствие.
Административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение
на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и
във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-13/2019г. на МФ, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Заместник-директор на ТД на НАП
гр.Бургас/оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП/. Актът за установяване на административно нарушение е съставен
от компетентно лице – инспектор по приходите при ТД на НАП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Актът е
съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият
орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното
наказателно постановление.
Бургаският
районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Както в
АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, като при установените за безспорни по делото факти
правилно АНО ги е подвел под нормата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка
с с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/2019г. на МФ.
Задължението
за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в
чл. 2, ал.1 от - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. /в сила от
03.01.2020г./. Според разпоредбата на чл. 4, ал.1, т.1 от Наредбата в
настоящия случай декларация Образец 1 се подава в съответната компетентна
териториална дирекция на Националната агенция за приходите от осигурители и
техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Няма спор,
че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на осигурител по смисъла
на чл. 5, ал.1 КСО, като
е следвало да подаде декларация Образец 1 за месец декември 2019 г. в ТД
на НАП-Бургас до 27.01.2020 г./т.к.25.01.2020г. е почивен ден, събота/.
Същият е бездействал и е сторил това на 07.02.2020 г., като по този начин е
осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което правилно е
ангажирана отговорността му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и
чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се
наказва с глоба от 50лв. до 500лв. за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер
от 500лв. до 5000лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съдът
намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б.
"а" от ЗАНН. В случая, извършеното нарушение е свързано с
основни обществени отношения, които са предмет на правна уредба от КСО и Наредба
№ Н-13 от 17 декември 2019 г. Целта на тези нормативни актове е да установи
такива правила за поведение, които да осигурят своевременното деклариране на
правно значими обстоятелства. Нарушението, извършено от търговеца е чрез
"бездействие". То е формално нарушение, на просто извършване и
продължителността на закъснението, в случая, е без значение за обществената
опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от
несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за
установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия
състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му
страна, т. е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на
деянието. В този смисъл е и константната практика на АдмС-Бургас по сходни
казуси - Решение № 1015 от 26.05.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н.
д. № 628/2016 г.; Решение № 1625 от 4.11.2015 г. на АдмС - Бургас по
к. н. а. х. д. № 1496/2015 г.; Решение № 459 от 11.03.2015 г. на АдмС - Бургас по
к. н. а. х. д. № 213/2015 г. и др.
От друга
страна АНО е взел предвид малкия срок на закъснението, както и липсата на
предишни нарушения на жалбоподателя при индивидуализацията на имуществената
санкция, като е определил санкция в минималния възможен размер.
С оглед
изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева.
По изложените
съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 564-F539987/18.05.2020г.,
издадено от Заместник-директор на ТД на НАП гр. Бургас, с което на „Б.“ АД, ЕИК
по Булстат ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Н.В.П.
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500
лева, на основание чл.355, ал.1 от КСО
за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/2019г. на МФ.
ОСЪЖДА „Б.“
АД, ЕИК по Булстат *** да заплати на
Национална агенция за приходите-гр.София, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................
Вярно
с оригинала: Г.Ст.