Р Е Ш Е Н И Е
№ 261052 28.10.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17743 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД против А.И.К. се твърди, че ищецът има качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената
територия на гр. Пловдив. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр.
П., ***“, бл. **, вх. *, ап. **, имал качеството на клиент на топлинна енергия,
а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава
в размер на законната лихва. В изпълнение на законоустановените си задължения
дружеството доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на
топлинна енергия е разпределил топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за отопление на стойност 201.84 лв. с ДДС през
периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. Било изчислено и обезщетение за забавено
плащане в размер на 26.31 лв., за периода от 04.07.2017г. до 18.06.2019г.
Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което
срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 10218/2019 г. на ПдРС, ХVІ гр.
състав, била издадена по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от
общо 75 лева /в т.ч. 25 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение/. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции
в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 19.06.2019
г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от ответника /съобщението до ответника е оформено с дата на връчване ***.,
а отговорът е с вх.№ *** от дата ***/.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 10218 по описа на ПРС за 2019г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № *** от ***, с която е разпоредено А.И.К. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 201.84 лв. главница – стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г., ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 04.07.2017г. до 18.06.2019г., в размер на 26.31 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до пълното й изплащане, както и 25 лв. разноски за внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е препис – извлечение от сметка на А.И.К., за обект на потребление ИТН: ****, гр.П., *** бл.**, вх.*, ап.** за дължима главница в размер на 201.84 лв. за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г., както и за лихва от 26.31 лв. за периода от 04.07.2017г. до 18.06.2019г. Представена е справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент А.И.К., ИТН: 1909294.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.Пловдив, публикувани във в. „Новинар“ през месец декември 2007г., както и във в. „Марица“ на 24.12.2007г.
По делото е постъпило писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, според което с декларация по чл.14 ЗМДТ от *** е деклариран недвижим имот в гр.П., *** бл.**, вх.*, ап.**, като А.И.К. е декларирал, че притежава 1/1 ид.ч. от недвижимия имот.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което през процесния период 01.05.2017г. – 30.09.2018г. жилищният блок в гр.П., *** бл.**, вх.*, ап.** е бил включен в топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като в блока е ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. В имота на ответника няма монтирани отоплителни тела тип радиатор и индивидуални разпределителни устройства за визуален ежемесечен отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление. В имота има монтиран * бр. водомерно устройство за отчитане изразходваното количество ТЕ за БГВ на визуален ежемесечен отчет. През имота преминава и щранг лира без ИРУ за отчет. През процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от абонатчици на ищеца, като разпределението на ТЕ за отопление в етажната собственост е извършвано визуално ежемесечно от отчетените показания на ИРУ. За имота на ответника проектният отопляем обем е 140 куб.м., като ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се определя от топлинния счетоводител по формула към т.6.1.1. на „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ – приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/16.04.2007г. През процесния период не е имало консумация на топлинна енергия за БГВ. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което счетоводството на ищеца е водено редовно, за периода 01.05.2017г. – 30.09.2018г. За времето от 01.05.2017г. до 30.09.2018г. по партидата на ответника не са издавани кредитни известия – т.нар. минусови изравнителни сметки. Размерът на задължението за доставена топлинна енергия за всеки един от начислените компоненти ТЕ – по месеци и общо, с посочен падеж на всяка главница, вкл. с обезщетението за забава до 18.06.2019г., е в размер на 201.84 лв. главница и 26.31 лв. лихва, или общо в размер на 228.15 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 10218 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., че издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
С доклада на съда е прието, че в срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, което обстоятелство не е оспорено от пълномощника на ответника, в проведеното по делото първо заседание на 07.07.2020г., поради което не са наведени своевременно от ответната страна възражения, които да следва да бъдат обсъдени. Доколкото обаче неподаването на писмен отговор не освобождава ищеца от тежестта да докаже основанието и размера на предявения иск, съдът намира, че следва да обсъди събраните по делото доказателства. С оглед постъпилите по реда на чл.192 ГПК писмени доказателства от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ се установява категорично, че ответникът е собственик на процесния имот. Съдът намира, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл.3, ал.1 от Общите условия на дружеството купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните по делото.
Разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период 01.05.2017г. – 30.09.2018г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр.П., ***, бл.**, вх.*, ап.** е работила, като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. В имота на ответника през процесния период няма монтирани отоплителни тела тип радиатор и индивидуални разпределителни устройства за визуален ежемесечен отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление, има щранг – лира, която не е снабдена с уред за отчет и изразходваното количество ТЕ за отопление от същата се начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. В имота е монтиран и един брой водомер за топла вода, като през процесния период не е имало консумация. Според вещото лице начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно дяловото разпределение. Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията се установява от приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение чрез погасяване на задълженията си, но по делото е безспорно, че липсва извършено плащане, поради което съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски. По представения списък по
чл.80 ГПК същите възлизат на сумата от 75 лв. по заповедното и 455 лв. по исковото
производство /при възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв., определено
по чл.37 от Закона за правната помощ/, които следва да бъдат присъдени на
страната.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.К.,
ЕГН ********** *** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 201.84
лв. /двеста и един лева и 84 ст./, представляваща стойността на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., ***, бл.**, вх.*,
ап.**, с ИТН ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018г. и сумата от 26.31
лв. /двадесет и шест лева и 31 ст./ обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 04.07.2017г. до 18.06.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 19.06.2019 г. – дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № ** от *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10218 по описа на
ПРС за 2019г.
ОСЪЖДА А.И.К., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.дело № 10218 по описа на ПРС за 2019г. и сумата от 455 лв. /четиристотин петдесет и пет лева/ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.