РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Белоградчик , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита А. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20201310100328 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, във вр. 286 ЗЗД, във вр. с чл. 36, ал. 1 Закона за адвокатурата, с цена на
иска – 500.00 лв.
В исковата молба ищцата сочи, че е вписана като адвокат към
Адвокатска Колегия – Видин. Твърди, че през месец юни 2018 г., сключила
договор за правна защита и съдействие, като следвало да представлява Кмета
на Община – Димово по Преписка № 113/ 2018 г. на КЗД – гр. София. Твърди,
че в изпълнение на договора, в качеството й на адвокат участвала по
горецитираното производство. Въпреки, че е изпълнила задълженията по
договора за правна защита и съдействие, договорената сума в размер на 500
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, не й изплатена от ответната
страна. Поради това, ищцата подала заявление по чл. 410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 179/ 2020 г. на РС –
Белоградчик и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответника е
подал възражение.
Предвид гореизложеното ищцата предявява настоящия иск и моли,
съдът да приеме за установено по отношение на ответника – Община –
1
Димово, че вземането й по Договор за правна защита и съдействие от
11.06.2018 г., в размер на 500 лв., съществува.
Иск за законни лихви за забава в исковото производство, не е предявен.
Ищцата претендира заплащане от страна ответника на направените в
заповедното и исковото производства разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника, в който оспорва иска. Пълномощникът му сочи, че са
представени два договора за правна защита и съдействие с различни дати,
като по единия възложител е Община – Димово, а по другия – Кмета на
Общината, а преписката е една и съща. Оспорва ищцата да е изпълнила
задълженията си по договора.
Към делото е приложено ч. гр. д. № 179/ 2020 г. по описа на РС –
Белоградчик.
По искане на процесуалния представител на ищцата, по делото е
допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, заключението по
която не е оспорено от страните и е приобщено по делото.
В съдебно заседание, процесуалния представител на ищцата поддържа
исковата молба и пледира съда да уважи предявения иск. Представени са
писмени бележки.
Пълномощникът на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли.
Подробни доводи са изложени в представена по делото Писмена защита.
Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна :
Предвид изложените в Исковата молба и отговора обстоятелства, съдът
разпредели доказателствената тежест между страните, както следва: Ищцата
следваше да докаже: наличието на сключен между нея, в качеството й на
довереник – от една страна и ответника – Община – Димово – доверител – от
друга страна, Договор за правна защита и съдействие, по силата на който
ответникът е възложил на ищцата да извърши правни действия и защита по
Преписка № 113/ 2018 г. на КЗД – гр. София; че ищцата е изпълнила
2
задълженията си по договора, сключен между страните и е настъпил падежа
за плащането му; размера на договореното адвокатско възнаграждение;
неизпълнение на задължението по договора от страна на ответника за
заплащане на адв. възнаграждение.
От своя страна, ответника с оглед твърденията му, следваше да докаже
– неизпълнение по Договора за правна защита и съдействие от страна на
ищцата.
На първо място, съдът приема за доказано, че ищцата е действащ
адвокат в Адвокатска колегия – Видин, което обстоятелство не е оспорено от
страните.
От приложеното с Исковата молба писмено доказателство – Договор за
правна защита и съдействие № 13 от 11.06.2018 г., се установява, че Община
– Димово, представлявана от Л. Г. Л. – Кмет и Л. Г. Л. – като Кмет – посочени
в договора като „клиенти“, са възложили на ищцата, в качеството й на
адвокат, да осъществи от тяхно име процесуално представителство по
Преписка № 113/ 2017 г. на Комисия за защита от дискриминация – гр.
София, срещу договорено възнаграждение в размер на 500 лв.
От обективираното в Договора, съдът приема, че доверителите по
договора са двама: Община – Димово – като юридическо лице и Л. Г. Л. –
Кмет на Общината, в качеството му на физическо лице, които двама
доверители са възложили на ищцата – довереник, да ги представлява по
преписка № 113/ 2017 г. на КЗД – София.
Поради това, съдът приема за доказано съществуването на валидно
облигационно правоотношение между ищцата и ответника – Община –
Димово. Сключен е Договор за правна защита и съдействие, който по своя
характер представлява Договор за поръчка.
По делото е представен Протокол от 19.09.2018 г. от заседание на
Комисия за защита от дискриминация – гр. София, от което е видно, че
ищцата е била процесуален представител на Кмета Община – Димово – в
качеството му на ответник и е представлявала Община – Димово в качеството
й заинтересована страна по Преписка № 113/ 2017 г.
Видно е, че довереникът – ищцата е изпълнила задълженията си по
3
договора, като е осъществила процесуално представителство на доверителите,
явявайки се в открито съдебно заседание на 19.09.2018 г. по преписка № 113/
2017 г. на КЗД.
Тъй като в договора за правна защита и съдействие не е уговорено
друго, съдът приема, че от договореното адвокатско възнаграждение в размер
на 500.00 лв., всеки един от доверителите /Кмета на Община – Димово и
Община – Димово/, дължи по 250.00 лв. – за извършеното от ищцата
процесуално представителство по преписката.
С петитума на исковата молба обаче, е заявена претенция само срещу
един от доверителите по договора за правна защита и съдействие от
11.06.2018 г. – Община – Димово, с искане да заплати договореното
възнаграждение от 500 лв.
При тези съображения, съдът намира, че иска е частично основателен по
размер, като доверителя, комуто ищцата е придала качеството на ответник в
процеса – Община – Димово, дължи плащане само на половината от
договореното адвокатско възнаграждение, а именно – 250 лв. от
възнаграждението по договора в размер на 500 лв.
Ищцата доказа съществуването на валидно облигационно
правоотношение между нея и ответника – Община – Димово, което поражда
за тях права и респективно – задължения, доказа изпълнение на възложената й
работа реализирано чрез процесуално представителство.
Поради това, и съгласно и чл. 286 ЗЗД, доверителят е длъжен да заплати
възнаграждението, което е уговорено. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
36, ал. 1 Закона за адвокатурата – адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд.
От неоспореното заключение на вещото лице – икономист, се установи,
че при извършена справка в счетоводството на ответника, размера на
дължимата сума по Договора за правна защита и съдействие № 13 от
11.06.2018 г., е 500 лв. и няма данни за изплащане на процесната сума на
ищцата.
Поради това, съдът приема, че се доказа съществуването на изискуемо
вземане на ищцата спрямо ответника, като досежно размера на вземането,
4
съдът намира, че иска е частично основателен по посочените по – горе
мотиви.
Ответникът – Община – Димово, дължи на ищцата половината от
уговореното с Договор за правна защита и съдействие № 13 от 11.06.2018 г.,
адвокатско възнаграждение, а именно : 250 лв., тъй като доверителите по
договора са двама, а съдът не е сезиран с искане само по отношение на единия
от тях.
Договорът за правна защита и съдействие с № 9 от 19.03.2018 г.,
представен от ответника с отговора на исковата молба, не е предмет на спора,
поради което и съдът не го обсъжда.
При тези съображения, съдът уважава предявения положителен
установителен иск, като приема, че ищцата има съществуващо вземане
спрямо ответника в размер на 250.00 лв. – по Договор за правна защита и
съдействие № 13 от 11.06.2018 г., като в останалата част – до претендирания
размер – 500 лв., приема, че вземането не съществува.
В исковата молба – нито в обстоятелствената й част, нито в петитума й,
е заявена претенция за законни лихви върху главницата, поради което съдът
не присъжда такива.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявения иск, то
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищцата разноски по заповедното производство и в настоящия
процес съобразно уважената част от иска.
В представените писмени бележки, процесуалния представител на
ответника прави възражение, съдът да отхвърли претенцията на ищцата за
разноски, поради „непредставяне на списък на разноските съгл. чл. 80 ГПК,
или алтернативно – да намали възнаграждението с оглед неговата
недоказаност по размер“. Действително, от страна на пълномощника на
ищцата не е представен списък на разноските съгл. чл. 80 ГПК. По смисъла на
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г.,
ОСГТК – т. 2, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя
на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в
5
съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение
на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на
списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за
развитие на производството по изменение на решението в частта му за
разноските.
Следователно, непредставяне на списъка с разноски по чл. 80 ГПК, не
означава, че същите не следва да бъдат присъдени, а непредставянето му е
пречка, страната да иска изменение на решението в частта за разноските.
Поради това, съдът намира, че направените от ищцата разноски в процеса
следва й бъдат присъдени, съобразно уважената част от иска.
По направеното от ответната страна възражение, че разноските не са
доказани по размер, съдът намира същото за неоснователно. Доказано е, чрез
представените вноски бележки внасянето на дължимата държавна такса по
заповедното и исковото производства, внесен депозит за вещо лице, а
досежно размера на адвокатско възнаграждение – договорите за правна
защита и съдействие между ищцата и пълномощника й, обективират
договорените адвокатски възнаграждения, както и че същите са изплатени в
брой. Така доказано е, че разноските са реално направени, в това число и тези
адвокатско възнаграждение, съгл. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, не е
направено.
Предвид на това обаче, че съдът уважава частично предявения иск, то в
полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената
част от иска. Поради това, ответника следва да заплати на ищцата,
направените по заповедното и исковото производства разноски, както следва:
25.00 лв. – държавна такса по заповедното и исковото производства, 140.00
лв. – адвокатско възнаграждение – по заповедното и исковото производства
/от общо 280.00 лв. – 80.00 лв. – по заповедното и 200.00 лв. – по исковото/,
както и 50.00 лв. – възнаграждение за вещо лице.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150
6
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от С. М. Н. от гр. В., ул.
„..................“ № ..., ет. .., офис .., представлявана от адв. С.С. от АК – Видин ,
против ОБЩИНА – ДИМОВО, ЕИК *********, гр. Димово, обл. Видин, ул.
„Георги Димитров“ № 137, представлявана от С.С. – Кмет, ИСК по чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 286 ЗЗД, във вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗА, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО й
СЪЩЕСТВУВА за сумата: 250.00 /двеста и петдесет/ лева – по Договор за
правна защита и съдействие № 13 от 11.06.2018 г., като в останалата част
– до 500.00 /петстотин/ лева, ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – ДИМОВО, ЕИК *********, гр. Димово, обл.
Видин, ул. „Георги Димитров“ № 137, представлявана от С.С. – Кмет, ДА
ЗАПЛАТИ на С. М. Н. от гр. В., ул. „......................“ № .., ет. .. офис ..,
представлявана от адв. С.С. от АК – Видин, направените по заповедното и
исковото производства разноски, съобразно уважената част от иска, както
следва: 25.00 лв. – държавна такса, 140.00 лв. – адвокатско възнаграждение,
както и 50.00 лв. – възнаграждение за вещо лице.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК , ОСЪЖДА С. М. Н. от гр. В., ул. „...............“
№ .., ет. .., офис .., представлявана от адв. С.С. от АК – Видин, ДА
ЗАПЛАТИ на
ОБЩИНА – ДИМОВО, ЕИК *********, гр. Димово, обл. Видин, ул.
„Георги Димитров“ № 137, представлявана от С.С. – Кмет, направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от иска, в размер на 150.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Видински Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7