№ 4293
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110131283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против Т. Р. К. и В. Й. К..
Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „М.“, бл. .., вх, ет.., аб. № 145541, чиято цена не била заплатена в
предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено, че всяка от
ответниците Т.К. и В.К. дължи на ищеца разделно ¼ - Т. Р. К. и ¾ В. Й. К. от следните
суми: 2718,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от м.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 23.11.2020
г. до окончателното й погасяване, сумата от 464,66 лв. – мораторна лихва за забава за
периода от 15.9.2018 г. до 17.11.2020 г., сумата от 31,93 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и 6,68 лв.
- мораторна лихва върху начислената сума за дялово разпределение за периода от
01.12.2017 г. до 17.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 57897/2020г. по описана СРС, 36
състав. Претендира присъждането на разноски в исковото и заповедното производство.
Ответниците Т.К. и Весела К. са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК, в
който излагат идентични съображения. На първо място правят възражение за
недопустимост на производството с оглед образуваните преди това от ответниците
гр.д. № 12749/2021г. по описа на СРС, 174 състави гр.д. № 12752/21г. по описа на СРС,
118 с-в, в които се оспорва дължимостта на същите суми. По същество оспорват да
имат качеството потребител на ТЕ, при твърдението, че не са собственици на
процесния имот. Оспорват ищецът реално да е доставил в имота през исковия период
ТЕ в размер на претендираната стойност, както и отговаряща на БДС, респективно на
процесния адрес през исковия период да е потребена топлинна енергия, доставена от
ищцовото дружество. Оспорват се представените извлечения от сметки, редовността на
1
воденото от ищеца счетоводство. Оспорват през процесният имот ищецът да е имал
валиден договор с ФДР, процесният имот да е бил топлоснабден през исковия период,
годността на измервателните уреди. Навежда се възражение за погасяване по давност
на вземанията на ищеца. Поради изложеното ответниците молят за прекратяване на
производството, респективно за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се и
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „б.Б.” ООД заема становище за
основателност на подадените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 57897/2020 г. по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено длъжникът Т. Р. К., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК М. БЛ. .., вх, ет..,и длъжникът В. Й. К., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК М. БЛ. .., вх, ет.., да заплатят разделно на
кредитора Т.С. ЕАД, ЕИК ...., представляван от А.С.А с адрес ГР. СОФИЯ, УЛ. Я., ..,
сумата от 2718,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 23.11.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 464,66 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 17.11.2020 г., сумата от 31,93 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със
законна лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 6,68 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 17.11.2020 г. и 114,43 лв. разноски по делото, а
именно: 64,43 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Сумите се
разпределят както следва: Т. Р. К., ЕГН ********** сумата оЕТ87,53 лв. , ведно със
законна лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 116,16 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 17.11.2020 г.мораторна лихва в размер на
1,67 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 17.11.2020 г. и 28,61 лв. разноски по делото, а
именно: 16,11 лв. държавна такса и 12,5 лв. възнаграждение на юрисконсулт.В. Й. К.,
ЕГН ********** сумата от 2062,59 лв. , ведно със законна лихва от 23.11.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 348,5 лв. за периода от 15.9.2018
г. до 17.11.2020 г.мораторна лихва в размер на 5,01 лв. за периода от 1.12.2017 г. до
17.11.2020 г. и 85,82 лв. разноски по делото, а именно: 48,32 лв. държавна такса и 37,5
лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта е връчена на длъжниците, които в срок са депозирали възражения по
чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл.415, т.2
ГПК, ищецът е предявил настоящия иск в указания срок.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
2
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно
разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. Този договор не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот.
От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 от ЗТСУ (л.16 по делото) се установява, че 17.03.1981 г. Р.К.Кв е
придобил собствеността върху процесния имот находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл.
.., вх, ет... Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №
463/03.05.2012 г. (л. 18 по делото) Р.К.Кв е починал на на 27.04.2012 г. като е оставил
за свои законни наследници Т. Р. К. (дъщеря) и В. Й. К. (съпруга).
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че ответниците
Т. Р. К. и В. Й. К. са съсобственици при равни квоти ¼ - Т. Р. К. и ¾ В. Й. К. през
процесния период (01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.) и следователно имат качеството
потребители на топлинна енергия и между страните съществува договорно
правоотношение със съдържание задължение на „Т.С.“ ЕАД да доставя в топлоснабден
имот топлинна енергия, срещу задължение на ответника да заплаща нейната цена, в
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1,
т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия
/ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към
исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата
на което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите.
От приетите по дело Договор от 28.05.2002 г., така и от Протокола от проведено
ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в
сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по
делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а
3
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„Бруната” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да
е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Б.С. Валева по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно
и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети
по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружествата за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за
правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. През
процесния период в имота е имало 2 монтирани отоплителни тела, съответно са
монтирани 2 топлоразделители. В имота има щранг лира за отопление в банята и
щрангове захранващи втория кръг, за които се изчислява служебна ТЕ отдадена от
щранга съгласно НТ. За процесния период фирмата за ДР е отчитала уредите в имота.
По време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от
потребител. В имота се е ползвала топла вода и е начислявана Те за подгряване на
топла вода. За периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. поради липса на водомер за топла
вода, разходът за топла вода се изчислява на база 2 броя потребители при норма 140
литра на потребител за едно помещение, съгласно НТ. Отчетите са коректно отразени в
изравнителните сметки. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. Заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение
напълно съответства на отчетената по общия топломер. От заключението на съдебно–
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 2718,23 лева. Вещото
лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.
Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват
единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни
документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е
обективно и компетентно изготвено, поради което възраженията на ответника в тази
посока се явяват неоснователни.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
4
разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове.
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г.
по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ).
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона
за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния
съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели
участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да
участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и
сградната инсталация.
От приетото заключението на вещото лице ЮЛ. ИВ. Н. по изготвената съдебно-
счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът цени като обективно,
безпристрастно, съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се
установява, че за всеки отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално
потребена топлинна енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните
данни увеличена или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на
корекциите на сумите и вземайки предвид извършени прихващания, съгласно общите
условия на ищеца, вещото лице констатира, че стойността на реално консумираната
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., която е останала незаплатена
от страна на ответниците, е в размер на 2718,20 лева – топлинна енергия и 31,93 лева –
дялово разпределение. При съблюдаване на принципа за диспозитивното начало в
гражданския процес съдът следва да се произнесе в рамките на предявения от ищеца
размер, независимо, че СТЕ установява по-висок размер.
Съдът приема за доказан изцяло искът за главница за топлинна енергия в размер
на 2718,19 лева и искът за главница за дялово разпределение в размер на 31,93 лева
като сумите се дължат от ответниците при разделна отговорност – по 1/2 от всеки от
тях.
По наведеното възражение за погасяване на вземанията по давност: Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 23.11.2020 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 23.11.2017 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират ОУ,
действащи към този момент, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Както бе посочено за процесния период се прилагат ОУ от 2016 г., съгласно
които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят като погасени по
давност се явяват задълженията за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г., тъй като
както бе посочено по-горе тригодишният давностен срок за задължението 01.05.2017 г.
5
до 30.09.2017 г. е изтекъл на 15.11.2020 г. – преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение
Съдът определя дължимата цена от ответниците за 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г.,
при условията на чл. 162 ГПК в размер на 327,38 лв., за която сума искът се явява
неоснователен поради погасяване на вземането по давност. Претенцията за главница
спрямо следва да се уважи за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г. в размер на 2390,81
лв. главница за топлинна енергия, а за разликата до пълния предявен размер от 2718,19
лева и за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г. искът за главница за топлинна енергия
следва да се отхвърли като неоснователен. Сумата претендирана за извършена услуга
дялово разпределение не се обхваща от период погасен по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода 15.9.2018 г. до 17.11.2020г. са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. С оглед частичната основателност на иска за топлинна енергия,
частично основателен е и искът за лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия, размерът на която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 395,10
лева като следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер от 395,10 до
предявения от 464,66 лева като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна спрямо двамата ответници.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Предвид изрично
направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 64,43 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от 98,81
лева, която следва да бъде възложена в тежест на ответниците съобразно
наследствените им квоти.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство
разноски за държавна такса в размер на 64,43 лева, 300 лева – депозит за СТЕ, 200
лева –депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер
на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата
и правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете претенцията е
6
основателна до сумата от 573,76 лева, която следва да бъдат възложени в тежест на
ответниците съобразно наследствените им квоти.
Пред заповедния съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника В. Й.
К. от процесуалния й представител адв. КР. ИГН. Б. и предвид изричното искане в тази
насока, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр.
чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.2, вр. ал. 7 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на
399,13 лева. Съобразно отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. Б.
следва да бъде присъдена сума в общ размер на 54,47 лева.
Пред исковия съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника В. Й. К.
от процесуалния й представител адв. СВ. Й. Д. и предвид изричното искане в тази
насока, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр.
чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 399,13 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. Попов следва да
бъде присъдена сума в общ размер на 54,47 лева.
Пред заповедния съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника Т. Р.
К. от процесуалния й представител адв. Н.и.И. и предвид изричното искане в тази
насока, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр.
чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.1, вр. ал. 7 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на
300,00 лева. Съобразно отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв.
Илчев следва да бъде присъдена сума в общ размер на 40,94 лева.
Пред исковия съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника Т. Р. К.
от процесуалния й представител адв. В. Ф. С. и предвид изричното искане в тази
насока, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр.
чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 300,00 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. С. следва да бъде
присъдена сума в общ размер на 40,94 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Т. Р. К., ЕГН ********** и В. Й. К., ЕГН ......
и двете с адрес: гр. София, ж.к. „М.“, бл. .., вх, ет.. ДЪЛЖАТ НА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. а..с.” .., вх. А, еЕТ, аАП ПРИ
РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ (¼ - Т. Р. К. и ¾ В. Й. К.) следните суми: 2390,81 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 23.11.2020 г. до
окончателното й погасяване, сумата от 395,10 лв. – мораторна лихва за забава за
периода от 15.9.2018 г. до 17.11.2020 г., сумата от 31,93 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
57897/2020г. по описана СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2390,81 лева до пълния размер
от 2718,19 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г., иска с пр. осн. чл. 422, вр.
чл. 86 за законна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 395,10 лева до пълния предявен размер от 464,66 лева и иска с пр.
осн. чл. 442, вр. чл. 86 ЗЗД в размер 6,68 лв. - мораторна лихва върху начислената сума
за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 17.11.2020 г. като
неоснователни и погасени по давност.
ОСЪЖДА Т. Р. К., ЕГН ********** и В. Й. К., ЕГН ...... и двете с адрес: гр.
7
София, ж.к. „М.“, бл. .., вх, ет.. ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. а..с.” .., вх. А, еЕТ, аАП ПРИ
РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ (¼ - Т. Р. К. и ¾ В. Й. К.) на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 98,81 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 573,76
лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я.” .. на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ НА на
адвокат КР. ИГН. Б., САК, сумата в размер на 54,47 лева за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника В. Й. К. в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я.” .. на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ НА
адвокат СВ. Й. Д., САК, сумата в размер на 54,47 лева за адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ на ответника В. Й. К. в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я.” .. на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ НА
адвокат Н.и.И., САК, сумата в размер на 40,94 лева за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ответника Т. Р. К. в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я.” .. на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ НА
адвокат В. Ф. С., САК, сумата в размер на 40,94 лева за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ответника Т. Р. К. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач на
страната на ищеца – „Т.С.” ЕАД – „б.Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8