№ 11640
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20231110168376 по описа за 2023 година
М. З. Я. е предявила срещу Н. З. Д. иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС на
следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор . по КККР, одобрени със
заповед № ..г на изпълнителния директор на ., представляващ урегулиран поземлен имот . –
180, от кв. 1, по плана на гр.., целият с площ от 174 кв.м, с административен адрес в гр.С., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи: имот с идентификатор ., както и на построените в поземления
имот жилищна сграда с идентификатор ..1, по КККР, одобрени със заповед № ..г на
изпълнителния директор на ., със застроена площ от 53 кв.м /съгласно представена по делото
скица/, състояща се от стая, кухня, и антре под цялата сграда, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна и на построената в имота сграда с идентификатор ..2 по КККР,
одобрени със заповед № ..г на изпълнителния директор на ., с площ от 47 кв.м /съгласно
представена по делото скица/, с предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, изградена като гараж съгласно разрешение за строеж.
В исковата молба и уточнителни молби от 24.04.2024г и 18.03.2025г се излагат
твърдения, че страните са били признати за собственици заедно с Ц.С. Д. на процесния
поземлен имот и на построената в него жилищна сграда с нотариален акт за собственост на
недвижим имот на основание наследство и отказ от наследство № . I, рег.№ .г. Посочва се, че
през 1987г. М. Д. и сина и З. Д. са били признати за собственици на процесното дворно
място, заедно с построената в него сграда с площ около 30 кв.м. при квоти по ½ за
всеки.Изтъква се, че М. Д. е придобила имота на основание давност по време на брака си с
Л. Д., а З. Д. на основание давност, наследство и отказ от наследство. Поддържа се, че след
смъртта на Л. Д. – е оставил за свои наследници съпругата си М. Д. и трима синове, като
двама от тях – Г. Д. и Х. Я. са се отказали от наследството му. Изтъква се, че след смъртта
1
на М. Д. през 2002г от Г. Д. и Х. Я. също е направено отказ от наследство и така единствен
собственик на имота е останал З. Д.. Именно негови наследници се сочи, че са страните по
делото и Ц.С. Д., която след смъртта си е оставила за свои единствени наследници - М. З. Я.
и Н. З. Д.. Предвид това се поддържа, че всяка от тях притежава по 1/2 ид.ч от процесните
имоти. По отношение на един от имотите, предмет на делбата, посочено от ищцата като
гараж, са изложени твърдения, че през .г е било издадено разрешение за строеж и същият е
бил изграден и не представлява незаконен строеж, доколкото по отношение на него намира
приложение именно ЗТСУ. В подкрепа на това се изтъква, че за този гараж е предоставен и
идентификатор, като същият е станал съсобствен между страните на основание приращение
Подчертава се, че искания за евентуални подобрения в този гараж касаят втората фаза на
делбата. С оглед изложеното се моли да бъде допусната делба между страните на
процесните имоти при квоти по 1/2 ид.ч за всеки съделител.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, като се
посочва, че искът за делба е допустим, но частично неоснователен, тъй като практически
масивен гараж със застроена площ от 47 кв.м в поземления имот не съществува. Подчертава
се, че страните не притежават документ за собственост или строителни книжа за гараж, тъй
като не съществувал одобрен проект за изграждане на гараж и удостоверение за
евентуалното му въвеждане в експлоатация. По отношение на искането за допускане до
делба на поземления имот и построената в него жилищна сграда, ответницата застъпва
становище, че същият е основателен, доколкото страните са собственици на по 1/2 ид.ч от
тях.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делбата между страните
по делото, ищецът, който твърди, че е налице съсобственост, следва да установи по
несъмнен начин този факт, както и юридическото основание на нейното възникване.
Потестативното субективно право да се иска ликвидиране на съсобствеността на конкретен
имот по чл. 34 ЗС, съответно по чл. 69 ЗН, предполага съществуването на вещта и
съпритежанието й от две или повече лица в резултат на конкретен юридически факт, в
случая - наследство, приращение.
Видно от представения по делото и приет като доказателство нотариален акт за
собственост на основание давност, наследство и отказ от наследство № 175, том II, дело №
126/1987г, М. Г.. Д. и З. Л. Д. са признати за собственици на дворно място от 174 кв.м,
съставляващо имот с планоснимачен номер 180 от кв. 1 – нов, стар – 100, по плана на ., при
съседи улица „.“, ., СНС и наследниците на ., заедно с построената в имота едноетажна
жилищна сграда на около 30 кв.м, състояща се от стая, кухня и антре с мазе под цялата
сграда. Отбелязано е в нотариалния акт, че М. Г.. Д. е придобила 1/2 ид.ч от описания имот
по давност, която придобивна давност е изтекла през 1973г, а З. Д. е станал собственик на
основание давност, наследство и отказ от наследство. В нотариалния акт не е изрично
посочено каква част от имота е призната за собственост на З. Д., но доколкото за М. Д. е
посочено, че е собственик на 1/2 ид.ч, то следва да се приеме, че З. Д. е признат за
собственик на останалите 1/2 ид.ч.
Предвид така посоченото в нотариалния акт от 1987г по делото е прието и
2
удостоверение за наследници изх.№ ./25.02.2025г на Л. Я. Д., от което е видно, че същият е
починал през 1980г. и М. Г.. Д. е била негова съпруга. Следователно към датата, която е
посочена в цитирания нотариален акт – 1973г за момент, в който е изтекла придобвината
давност за процесния имот и построената в него жилищна сграда, същите са били
съсобствени между М. Г.. Д. и съпруга и Л. Я. Д. при условията на семейна имуществена
общност по аргумент от чл.13 СК /ДВ. Бр. 23, 1968г./, намирал приложение към онзи момент.
Ето защо настоящият състав счита, че със смъртта на Л. Я. Д. имуществената общност е
била прекратена и към 1980г М. Г.. Д. е придобила на основание чл.9, ал. 1 ЗН част от
притежаваните от Л. Д. идеални части.
Съгласно цитираното удостоверение за наследници изх.№ ./25.02.2025г на Л. Д.,
същият след смъртта си на 29.01.1980г е оставил за свои наследници освен съпругата си М.
Д. и тримата си синове Г. Л. Д., Х. Л. Я. и З. Л. Д.. Предвид това всеки от тях на основание
чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН би придобил по наследство по 1/8 ид.ч от имуществото на Л.
Д.. По делото обаче са представени две удостоверения - удостоверени от 13.06.1980г.,
съгласно което Г. Л. Д. се е отказал от наследството на Л. Я. Д., починал на 29.01.1980г, и
отказът е бил вписан в специалните книги на съда под номер .г и удостоверени от
13.06.1980г., съгласно което Х. Л. Я. се е отказал от наследството на Л. Я. Д., починал на
29.01.1980г, и отказът е бил вписан в специалните книги на съда под номер 507/1980г.
Следователно по аргумент от чл. 53 ЗН и при съобразяване на Тълкувателно решение №
148/10.12.1976г на ОСГК на ВС частта на отказалите се наследници е уголемила дяловете на
останалите наследници, т.е М. Д. и З. Д. са придобили по 1/2 част от притежаваните от Л. Д.
имоти, в това число и от притежаваните от него ид.ч от делбените имоти. Ето защо
настоящият състав приема, че по делото е установено и при съобразяване на нотариалния
акт от 1987г, че М. Д. след смъртта на Л. Д. е станала собственик на 1/2 ид.ч от процесното
дворно място на основание давност и наследство и построената в него сграда, а З. Д. – на 1/2
ид.ч от същите на основание давност, наследство и отказ от наследство.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ ./25.02.2025г е и, че З. Л. Д. е починал на
23.11.1998г, като е оставил за свои наследници – съпругата си Ц.С. Д. и двете си дъщери –
М. З. Я. и Н. З. Д., като всяка от тях е придобила по 1/3 ид.ч от притежаваното от него
имущество по аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, в това число и от притежаваните
от него 1/2 ид.ч от имота,т.е всяка от тях е станала собственик на по 1/6 от имота.
Същевременно по делото е установено, че М. Д. е починала през 2002г, като е оставила
за свои наследници на основание чл. 5, ал. 1 ЗН синовете си Г. Л. Д. и Х. Л. Я. и на
основание чл. 10, ал. 1 ЗН децата на починалия си син З. Д. – страните в настоящото
производство М. З. Я. и Н. З. Д.. По делото обаче са ангажирани доказателства, че Г. Л. Д. и
Х. Л. Я. са се отказали от наследството на М. Д. – удостоверение изх.№ . от 08.10.2002г и
удостоверение №./29.08.2002г, поради което следва да се приеме, че притежаваните от М. Д.
1/2 ид.ч от процесното дворно място и построената в него сграда са станали собственост на
страните в настоящото производство при равни квоти, т.е всяка от страните е придобила по
наследство от М. Д. по 1/4 ид.ч, с което са станали собственици на общо по 5/12 ид.ч всяка
от тях.
Именно съобразно така посоченото е бил съставен и констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот на основание наследство и отказ от наследство № . I, рег. №.,
дело № 29/2007г, с което М. З. Я. и Н. З. Д. са признати за собственици на основание
наследство и отказ от наследство на по 5/12 ид.ч, а майка им – Ц. Д. – на 2/12 ид.ч.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници изх.№ 11148/17.11.2023г. Ц.
Д. е починала на 05.03.2012г, като е оставила за свои единствени наследници страните в
настоящото производство, които в качеството и на нейни дъщери са придобили при равни
квоти притежаваните от нея 2/12 ид.ч от процесните имоти. Следователно същите са станали
собственици на по 1/2 ид.ч всяка от тях.
3
Ето защо настоящия състав приема, че искът за делба по отношение на процесния
поземлен имот и посторената в него жилищна сграда се явява основателен и следва да бъде
допусната делба именно при посочените в исковата молба квоти от по 1/2 ид.ч.
Спорът по делото е съсредоточен обаче върху това съществувал и посочения от ищцата
като предмет на делбата гараж и съответно следва ли тази сграда да бъде допусната до
делба. Във връзка с това настоящият състав прием следното:
От представеното по делото разрешение за строеж № 106/13.10..г е видно, че на
страните в настоящото производство и на техния наследодател – Ц. Д. е разрешено по
надлежния ред изграждането на гараж в парцел .-180, кв. 1 по плана на ., намиращ се на ул.
„.“ № ., след получаване на строителна линия. За същия е бил издадена съответната проектна
документация, одобрена по надлежния ред, видно от приетата по делото строителни
документи. Ето защо настоящият състав намира за неоснователно възражението на
ответницата, че за процесния гараж не е съществувала строителна документация.
По делото е установено и, че строителството на така посочения в разрешението за
строеж гараж е било извършено съгласно заключението по приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, който съдът изцяло кредитира по реда на чл. 202 ГПК като изготвена
от специалист притежаващ всички необходими професионални знания и след извършване на
проверка на необходимите документи и оглед на място.В заключението си вещото лице
посочва, че гаражът е построен около 2000 година, т.е по време на действието на ЗТСУ
/отм./, който е бил в сила до началото на 2001г. Съгласно чл. 164, ал. 2 ЗТСУ, в редакция
действала към датата на издаване на разрешението за строеж и изграждане на постройката,
не подлежат на въвеждане в действие временни, второстепенни и стопански постройки,
както и единични и надземни гаражи за лични моторно превозни средства. Доколкото в
случая не са ангажирани доказателства, а и не са изложени твърдения от ответника Д., че
гаражът изначално не е построен в съответствие с издаденото разрешение или за използване
по друго предназначение различно от това на гаража, то съдът намира, че не е било
необходимо издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. С реализирането на
строителството в правния мир е възникнаЛ. самостоятелен обект на правото на собственост,
за който не са ангажирани доказателства на някоя от съделителките или на трето за спора
лице да е било учредено изрично право на строеж. Напротив, безспорно по делото е, че
гаражът е бил изграден върху дворното място, което е било съсобствено на страните в
настоящото производство и общия им наследодател Ц. Д., именно и на тяхно име е издадено
и разрешението за строеж. Следва изрично да се отбележи, че в случая не е установено
процесната сграда, изградена като гараж, да е била построена едновременно с друга
самостоятелен обект, с който да е функционално свързана, и който да бил индивидуална
собственост на някоя от съделителките или на трето за спора лица, за да се приеме, че
гаражът не станал по приращение собственост на собствениците на земята. Следователно
при липса на изрично учредено право на строеж в полза на конкретно лице, на основание чл.
92 ЗС този гараж е станал собственост по приращение на собствениците на дворното място,
независимо от това кой от тях конкретно го е изградил – дали ищцата, ответницата или
тяхната наследодателка Ц. Д.. В този смисъл е и константната практика, обективирана в
решение № 36/11.04.2018г по гр.д.№ 1795/2017г. на ВКС, I г.о. С оглед изложеното по делото
е установено при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнала
съсобственост и върху процесната сграда, изградена като гараж, и то при квоти съобразно
квотите в съсобствеността върху дворното място, т.е след смъртта на Ц. Д. всяка от страните
в настоящото производство е станала собственик на по 1/2 ид.ч и от построения в имота
гараж.
В действителност съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза към
настоящия момент е извършено преустройство и изградената като гараж постройка е
пригодена за живеене, като външната входна гаражна врата е запазена, но вътре е подзидана
4
със стена и вътрешното пространство е усвоено като дневна с кухненски бокс, трапезария,
санитарен възел и вътрешен коридор за достъп до жилищната сграда изградена в дворното
място. Експертът е констатирал и, че е на западната стена има монтиран прозорец, а
външната страна стените са облепени с топлоизолация и измазани с мазилка.
Съдът намира, че това фактическо положение не представлява пречка за допускане на
делбата, доколкото постройката, изградена като гараж фактически съществува като
самостоятелен обект на правото на собственост, независимо от направеното преустройство.
Наличието на свързване на гаража с жилищната сграда не води до загуба на самостоятелния
статут на същия /в този смисъл решение № 28/26.05.2016г. по гр.д.№ 3863/2015г на ВКС, I
г.о./ Това преустройство не може да бъде пренебрегнато и следва да бъде съобразено, но при
извършване на делбата. Именно във връзка с това съдебната практика изрично посочва, че
при извършване на делбата съдът съобразява промените в обектите, които са допуснати до
делба с влязло в сила решение по първата фаза на делбата, независимо дали тези
преустройства са законни или незаконни – решение № 495/20.09.1996 по гр.д.№ 462/1996г на
ВС, I г.о., решение № 50032/23.06.2023г. по гр.д.№ 1917/2022г на ВКС, II г.о. Следователно е
налице задължение на съда да допусне сграда, която представлява самостоятелен обект на
правото на собственост до делба, като извършените преустройства ще бъдат съобразени едва
във втората фаза на делбата и имат значение за самото извършване на делбата, съответно
оценката им при определяне на дяловете. Същевременно доколкото следва да е налице
идентичност между допуснатите до делба имоти и в последствие имотите, за които ще се
извършва самата делба, съдът следва в диспозитива на решението си по допускане на
делбата да отбележи и наличието на преустройството.
От изложеното следва, че предявеният иск за делба е основателен, представени са
годни доказателства за правото на собственост на дворното място и двете изградени в него
постройки и лицата, които са съсобственици, поради което същите следва да се допуснат до
делба при квоти 1/2 ид. части за М. З. Я. и 1/2 ид. части за Н. З. Д..
Относно разноските по чл. 77 ГПК:
Съдът констатира, че на ищеца е .зано, че следва да представи в едноседмичен срок
доказателства за заплащане на депозит за вещо лице по сметка на СРС в размер на 100 л.,
съобразно определение от проведено на 13.05.2025г открито съдебно заседание. Въпреки
това от страна на М. З. Я. не са ангажирани доказателства за заплащане на определения
допълнително депозит. Ето защо на основание чл. 77 ГПК съдът следва да осъди ищцата да
заплати по сметка на СРС сумата от 100 л..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши делба между М. З. Я., ЕГН ********** и Н. З. Д., ЕГН
**********, по отношение на поземлен имот с идентификатор . по КККР, одобрени със
заповед № ..г на изпълнителния директор на ., представляващ урегулиран поземлен имот .,
от кв. 1, по плана на гр.., целият с площ от 174 кв.м, с административен адрес в гр.С., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи: имот с идентификатор ., както и на построената в поземления
имот жилищна сграда с идентификатор ..1, по КККР, одобрени със заповед № ..г на
изпълнителния директор на ., със застроена площ от 53 кв.м /съгласно представена по делото
скица/, състояща се от стая, кухня, и антре под цялата сграда, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна и на построената в имота сграда с идентификатор ..2 по КККР,
одобрени със заповед № ..г на изпълнителния директор на ., с площ от 47 кв.м /съгласно
представена по делото скица/, с предназначение: друг вид производствена, складова,
5
инфраструктурна сграда, изградена като гараж съгласно разрешение за строеж №
106/13.10..г., в който е извършено преустройство, при което постройката е пригодена за
живеене, при следните квоти:
- 1/2 ид. части за М. З. Я., ЕГН **********;
- 1/2 ид. части за Н. З. Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М. З. Я., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ул. „.“ № ., на основание чл. 77
ГПК да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата в размер на 100 л. –
допълнително определен депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6