Решение по дело №2122/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1261
Дата: 26 октомври 2020 г.
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20202100502122
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 126126.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIV въззивен граждански състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Диана И. Асеникова Лефтерова
Секретар:Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20202100502122 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Л. Е. З. от ***,
продължително пребиваваща в *** – ищец по исковете, чрез процесуален представител адв.
Гочева, срещу Решение №120/16.04.2020г., постановено по гр.д.№945/19г. по описа на
Районен съд Несебър, с което е отхвърлен иска на въззивника за осъждане на ответника
„Съни Дей 2006“ – ЕООД, кумата 497.84 лева, представляващи неизпълнение на задължение
за охрана, по договор от 16.08.2011г. за управление, поддръжка и обслужване на
съоръжения и обекти за общо ползване на комплекс „Съни Дей 6“, в к.к. „Слънчев бряг“,
вследствие на което върху ползвания от ищцата автомобил са извършени посегателства на
19.06.2018г. и 23.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 03.10.2019г., до окончателното й изплащане.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.
Излагат се съображения за сключен между страните договор за управление,
поддръжка и обслужване и охрана на общите части във Ваканционен комплекс „Съни дей
6“, в т.ч. и паркоместата, като част от комплекса, за което било извършено
видеонаблюдение, разходите за което са част от заплащаната от ищцата такса. Според
въззивницата понятието „охрана“ предполага да се предпазват от посегателство движими и
недвижими вещи на територията на комплекса. Излагат се съображения за извършено
посегателство по отношение на лек автомобил, ползван от ответницата, за което ответникът
бил уведомен устно и писмено.
1
Оспорват се изводите на съда за липса на бездействие от страна на ответника, с
оглед и на обстоятелството, че целият обект се охранява само от един негов служител, което
въззивникът счита, че съставлява грешна преценка при организацията на охраната, респ. –
неизпълнение на задълженията по договора.
Излагат се съображения, че ползваният от ищцата автомобил е собственост на
дружество, в което тя е съдружник, но тя е заплатила сумите за ремонт, поради което се
оспорва извода на съда за неоснователност на претенцията поради това, че ищцата не е
собственик.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника „Съни Дей 2006“ –
ЕООД та 16.07.20г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, намира че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
относно съществуващо облигационно правоотношение между ищцата, в качеството й на
собственик на апартамент №7 в сграда – блок тип Д и ответника, в качеството му на
управляващ общите части, относно управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и
обекти за общо ползване на общите части в сграда, находяща се в затворен комплекс „Съни
дей 6“; установено е че на паркинга на комплекса е бил паркиран управляваният от ищцата
лек автомобил „Рено Меган“ рег.№ *******, собственост на „УМКА БГ“ – ООД, като на
19.06.18г. гумите на автомобила били нарязани от неизвестно лице, а на 23.06.19г. липсвала
регистрационната табела. За отстраняване на вредите ищцата заплатила сумата 497.48 лева,
които претендира да й бъдат заплатени от ответника, който не е изпълнил поетото с
договора задължение да охранява комплекса, в т.ч. и паркинга. Поради това и на осн. чл.272
ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред
вид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира, че същото е
правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл.79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение. На осн. чл.81
ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която
не може да му се вмени във вина.
2
В настоящия случай между ищцата, в качеството й на собственик на апартамент и
ответника, в качеството му на управляващ и поддържащ общите части е налице
облигационно правоотношение. Но твърдените от ищцата вреди от неизпълнението на
договорните задължения на ответника, са настъпили в патримониума на трето на спора лице
– „УМКА БГ“ – ООД, което е собственик на повредената вещ. Независимо от това, че
ищцата фактически управлява автомобила по силата на договор за предоставяне право на
ползване и независимо от това, че тя е заплатила сумите за отстраняване на причинените му
вреди, за нея не се поражда правото да претендира пряко от ответника тези вреди.
Последните са причинени на собственика на вещта – горепосоченото дружество. Макар че
ищцата е съдружник в него, не е предявила иска в това си качество, а в лично такова.
Поради това и само на това основание искът следва да бъде отхвърлен, без да се изследват
предпоставките налице ли са задължение, респ. - договорно неизпълнение от страна на
ответника на сключения между страните договор.
Поради изложените съображения искат е неоснователен. Първоинстанционното
решение, с което е отхвърлен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №120/16.04.2020г., постановено по гр.д.№945/19г. по
описа на Районен съд Несебър,
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн.
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3