Р Е Ш Е Н И Е
164/24.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3814 по описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.144 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба от Н. Д. М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кантора 14, чрез
адв. А.А.от ШАК срещу Д.М.М. с ЕГН ********** с адрес ***
В исковата
молба се излага, че ответникът е баща на ищцата. Преди навършване на нейното
пълнолетие бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 40 лв., която
обаче не била заплащана редовно. Наложило се образуването на изпълнително дело,
като по него били заплатени сумите, по които давността не била настъпила.
Единствените грижи за ищцата полагала нейната майка, като при разговори да се
заплаща издръжката редовно или да получат финансова подкрепа при подготовката
за абитуриенския бал на ищцата, уроците по литература или шофьорския курс посещаван от нея, ответникът
не се отзовал. Ищцата навършила пълнолетие и посещавала СУ „Сава Доброплодни“ в
гр.Шумен при редовна форма на обучение за учебната 2019/2020г. Излага се, че
към момента ответника реализира трудови месечни възнаграждения от работата си и
няма задължения към други трети лица. В заключение се моли за постановяване на
решение за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер
на 200 лв., за срока на обучението ѝ в средното учебно заведение, което
посещава при редовна форма на обучение, с падеж до 5 – то число на месеца, считано от 17.12.2019г. до навършване на 20
годишната ѝ възраст, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е
представен писмен отговор. В отговора ответникът, чрез процесуалния си
представител, счита, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Опровергават
се фактите изложени в исковата молба, като се правят доказателствени искания.
Моли искът да не бъде уважаван, като неоснователен, като му бъдат присъдени и
разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява, заедно
с адв. А. от ШАК, като се излага, че съществуват предпоставките за уважаване на
иска, поради неговата основателност.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, заедно с
адв. С. от ШАК, като твърдят, че възможността на ответника е да заплаща
издръжка в размер на 120 лв., но не и повече, тъй като изплаща кредит към
банка, а има и наложен запор върху трудовото възнаграждение в хода на
изпълнително дело.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът Д.М.М.
е баща на ищцата Н. Д. М., като с одобрена от съда спогодба с Решение № 344 от
06.04.2005г. по гр.д. № 342/2005г. на ШРС бил осъден да заплаща месечна
издръжка на дъщеря си в размер на 40 лв. Ищцата навършила пълнолетие на 31.10.2019г.,
като в този период издръжката не била заплащана редовно. По този повод било
образувано и изпълнително дело, по което видно от представената по делото справка за трудовите договори на ответника
(лист 41 от делото) с постановление на държавен съдебен изпълнител върху
трудовото възнаграждение на ответника бил наложен запор до размера от 7000 лв.
Запорното съобщение също е представено по делото, от което се установява, че
изпълнителното дело е под № 20193630400204, като общото задължение към 04.12.2019г.
е в размер на 7 620 лв. Видно от служебна бележка № ДА 07-399 от 16.12.2019г.
се констатира, че ищцата е редовна ученичка в 12 клас през учебната 2019/2020г.
С писмения
отговор са представени Удостоверение № 436/30.12.2019г., издадено от
работодателя на ответника – „Фикосота“
за това, че в периода от м.декември 2018г. до м. ноември 2019г. същия е
реализирал доход в размер на общо 17 238.06 лв. Представен е и Договор за
потребителски кредит № 1802062305422430 от 08.02.2018г., с който е отпуснат
заем в размер на 41 800 лв. с краен срок на погасяване 20.02.2028г., като
от погасителния план се установява, че месечната погасителна вноска по този
кредит е 449.51 лв.
По делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпита на свид. К.Я.К.– съжител на майката
на ищцата и свид. С.Я.И.– дъщеря на съжителката на ответника. Свид. К.твърди,
че единствената грижа за Н. полага нейната майка и той, като в домакинството
живее и неговото дете, към момента на 11 години. Разходите за издръжката на Н.
към момента е изцяло за сметка на майката, като бащата заплаща присъдената в
миналото минимална издръжка чрез наложения му запор. Предстои абитуриентски бал, като подготовката
по него отново е поета изцяло от тях, както и са заплатили провеждания в
момента шофьорски курс от ищцата. Намеренията на детето е да продължи
образованието си, като запиши „Лингвистика“
в университет в София. Свид. И.
разказва, че ответника живее с нейната майка и нея, като към момента тя е
студентка. Двамата строяли къща в с. Радко Димитриево, която не била завършена
напълно и във връзка с това бил изтеглен потребителския кредит. Бащата се
грижил за дъщеря си, като купувал различни неща, тя ги съпровождала в
пътувания, като твърди също, че предавал парите за издръжка лично на дъщеря си.
Затова бил много разочарован и изненадан, когато било образувано изпълнителното
дело за неплатена издръжка.
Съдът
кредитира разпитите на свидетелите изцяло, съобразявайки личната им
заинтересованост от изхода на делото, поради близките им отношения със всяка от
страните, като намира, че разпитите съответстват на събраните доказателства и
не са в голямо противоречие помежду си.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и приема от правна
страна следното: Нормата
на чл.144 от СК визира, че родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца,
ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения. В настоящия
случай ищцата е навършила пълнолетие и към момента е 12 клас. Следователно, същата
завършва средната степен на образованието си и няма навършени 20 години. Затова
се явява субект – носител на право на издръжка. Установи се безспорно, че същата
не работи и няма собствени доходи, от които да се издържа. Това налага извода, че
ищцата
се нуждае от месечна издръжка докато продължава средното си образование, редовна форма на обучение. Що се
отнася до размера на
издръжката,
същият следва да бъде съобразен с обичайните условия на живот за лицето, като
се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение в конкретния случай. На следващо място, при определяне размера на
издръжката се вземат предвид както нуждите на пълнолетното лице, така и
възможностите
на лицата, дължащи издръжка, тъй като същата не се явява безусловно задължение и
присъждането ѝ зависи от преценката дали плащането ѝ няма да
създаде особени затруднения за задължения родител. В този смисъл е Решение №
199 от 17.05.2011г. по гр.д. № 944/2010г. на ВКС, III г.о., Решение № 195 от
01.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1424/2010г., III г.о., Решение № 469 от
26.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 2/2011г. IV г.о. и други. В тях се сочи,
че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват да отделя без особено затруднение от
имуществото си и от доходите си. Преценката във всеки един случай винаги е
конкретна. В
настоящия случай действително доходът на бащата не е толкова висок, но в случая
следва да се погрижи за своята дъщеря, която завършва училище. По отношение
възражението му, че има наложени запори във връзка със задължения по неизплатена
към момента издръжка, присъдена за времето когато дъщеря му е била непълнолетна
и има задължения по сключен
договор за потребителски кредити,
същото е неоснователно. Това е така, защото от една страна, чрез получените в миналото суми
по
договора за кредит имуществото му се е увеличило, а не се е
намалило. Свид. И. потвърди в съдебно заседание в разпита си, че ответника влага
средствата в къща, която строи, заедно с нейната майка, и в която към момента
живеят. Касае
се за облигационното задължение, което не се конкурира със задължението към
пълнолетно лице, имащо право на издръжка. От друга страна, наложения запор върху трудовото
възнаграждение на ответника касае неизпълнено задължение към непълнотото му
дете за заплащане на издръжка, което е било безусловно и което той не е
изпълнявал в срок. По отношение на твърденията, че е давал парите на ръка на
дъщеря си, съдът не ги намира за доказани, като освен това са и ирелевантни,
доколкото тези обстоятелства не касаят настоящото производство. Следва да се
отбележи, че и двете страни основават твърденията си в настоящото производство
именно на издръжката за минало време, което както се отбеляза по-горе, не е
предмет на настоящото дело. Ответника сам се е поставил в неблагоприятната
позиция да му бъде наложен запор върху заплатата, като не е изпълнявал точно и
в срок задължението си. Всичко това само доказва обстоятелството, че към
момента отношенията между баща и дъщеря са влошени. Отчитайки възможностите и на двамата родители, съдът
приема, че общият размер на месечната издръжка следва да бъде 200 лв., от които всеки от
двамата родители следва да участва - майката дължи такава
в размер на 60 лв., тъй като ищцата живее при нея, а бащата следва да заплаща
такава в размер на 140 лв.
С оглед на
всичко изложено по-горе съдът намира, че иска с правно основание чл.144 от СК
следва да бъде уважен до сумата от 140 лева и отхвърлен в останалата си част до
пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан, като така определения
размер на издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба – 17.12.2019 г. чрез пощенски превод на името ищцата, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число от месеца, за който се дължи.
На основание
разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице,
освободено от заплащане на държавни такси, ответникът следва да заплати
държавна такса, съобразно уважения размер на издръжката в размер на 134.40
лева.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати сторените от нейния
баща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 90 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска, доколкото не е освободена от заплащане на
сторените от другата страна разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Д.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** да заплаща на
пълнолетната си дъщеря Н. Д. М. с ЕГН ********** с адрес ***, месечна ИЗДРЪЖКА
в размер на 140 лв. (сто и
четиридесет лева), считано от 17.12.2019
г. до настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число от
месеца, за който се дължи чрез пощенски запис, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер,
като неоснователен и недоказан.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в осъдителната му част относно
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Д.М.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 134.40 лева (сто тридесет и четири
лева и четиридесет стотинки),
представляваща държавна такса по делото, съобразно уважения размер на
издръжката, както и 5 лв.(пет лева) такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. Д. М. с ЕГН **********
да заплати на баща си Д.М.М. с ЕГН ********** сума в размер на 90 лв.,
представляваща направените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяване на съдебното
решение – 03.03.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: