Р Е Ш Е Н И
Е
№………./ .
.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 122 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. №
94514/17.12.2019г. на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор *****, срещу решение № 5476 от 06.12.2019г., постановено по гр. дело №
3375/2019г. на Варненския районен съд, ХVІІІ-ти състав, в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на Р.Р.А.,
ЕГН ********** ***, сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от
неоснователно обвинение за извършено престъпление от общ характер, по което е
образувано и поддържано наказателно производство, приключило с присъда
№149/21.05.2018г. по НОХД №2718/2017г. по описа на ВРС, с която подсъдимият е
признат за невиновен, ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната
присъда за извършено престъпление 03.10.2018 г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В жалбата е
изложено становище за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че
присъдения размер на неимуществените вреди е завишен, предвид съдебното минало
на ищеца. Въззивникът намира за недоказана причинната връзка между воденото
срещу ищеца наказателно производство и трудността същият да си намери работа.
Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част и да се определи обезщетение под 3000 лв., съобразно критериите за
справедливост.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
от Р.Р.А. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от
10000 лева, претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи пряка и
непосредствена последица от неоснователно обвинение за извършено престъпление
от общ характер, по което е образувано и поддържано наказателно производство,
приключило с присъда №149/21.05.2018г. по НОХД №2718/2017г. по описа на ВРС, с
която подсъдимият е признат за невиновен, ведно със законната лихва от влизане
в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление до окончателно
изплащане на задължението.
В
исковата молба се твърди, че на 11.06.2015г. по ДП № 3218/2014г. по описа на IV
РУП ОД МВР - Варна е повдигнато на ищеца обвинение по чл. 195, ал. 1, т.4, т. 5
и т. 7. вр. чл. 194. aл. 1 от НК, затова че за времето от 20:00ч. на 16.01.2013
г. до 01:00 ч. на 17.01.2013 г. в землището на с. *****, в
условията на повторност, след предварителен сговор с ****, ****, ***** и ***** действайки като съизвършител, чрез използване на моторно превозно
средство - л.а. марка „БМВ" с per. № В 38 92 КР, собственост на ***** и технически средства - 2 бр. лопати, въже и ножовка, отнел чужди
движими вещи - 35 метра кабел МККЖ 4x41,2+15x4x1,2, на обща стойност 990,50
лв.. от владението на ******, собственост на Държавно
предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура", без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай. Образувано е НОХД № 4240/2015г. по описа на ВРС,
приключило с присъда № 205/27.05.2016г., с която съдът го е признал за виновен
по така повдигнатото обвинение, поради което на осн. 303 от НПК му наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, при
първоначален строг режим в условията на затвор. Със същата присъда на осн. чл.
68, ал. 1, НК му е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за
срок от пет месеца, наложено му с присъда, постановена по НОХД № 766/2012г. на
PC - Несебър, което на осн. чл. 60. ал. 1. вр. чл. 61, ал. 2 от ЗИНЗС следва да
изтърпява отделно при пръвоначален строг режим в затвор. Присъдата е обжалвана
от ищеца и решение № 303/07.11.2016г., постановено по ВНОХД № 943/2016г. ВОС е
отменил присъда № 205 и е върнал делото за ново разглеждане на Районния
прокурор при ВРП.
На 13.04.2017г. ищецът отново е привлечен в
качеството му на обвиняем по ДП № 3218/2014г. по описа на IV РУП ОДМВР - **** и му е повдигнато обвинение, касаещо нов
предмет, за това, че за времето от 20:00ч. на 16.01.2013 г. до 01:00ч. на 17.01.2013 г. в землището на с. *****, в условията на повторност след предварителен сговор с *****, *****. ***** и *****., чрез използване на МПС - л.а. марка
„БМВ" с per. № В 3892 КР, собственост на ***** и технически средства - лопата,
текстилен колан /сапар/ и ножовка, е отнел чужди движими вещи, представляващи 7 броя снопове
медни кабелни проводници. Впоследствие Р.А. е предаден на съд с обвинителен
акт, въз основа на който е образувано НОХД № 2718/2017г. по описа на ВРС. С
присъда № 149/21.05.2018г. съдът е признал ищеца за невиновен по повдигнатото
му обвинение. По протест от страна на представителя на РП - ***** е образувано ВНОХ №
933/2018г.
по описа на ВОС. С решение № 259/03.10.2018г. присъдата на ВРС е потвърдена.
Ищецът
твърди, че в периода от 17.01.2013г. до 03.10.2018г. е живял под стрес,
напрежение, несигурност за бъдещето си, предвид неизвестността относно
евентуално налагане на наказание за неизвършени от него престъпления. Твърди,
че през целия период не е могъл да си намери постоянна работа на трудов
договор. Висящите наказателни производства били пречка ищецът да потърси
прехрана извън пределите на страната, като алтернативен вариант, за да може да
се грижи за семейството си като глава на семейството. Твърди, че за всяко
явяване пред орган на разследването и за всяко съдебно заседание е трябвало да
организира за своя сметка частен превоз от с. Гроздьово до гр. Варна с леки
автомобили на приятели.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който излага становище за
неоснователност на исковата молба, като недоказана по основание и размер.
Намира за прекомерно претендираното обезщетение, предвид фактите, че наказателното производство е приключило в разумен
срок - около 3 години и 4 месеца. Твърди се, че наложената на ищеца МНО
„подписка” не
е довела до ограничаване на правата му. Счита се, че предходната съдимост на
ищеца е обстоятелство, относимо към по-малкия интензитет на търпените вреди.
Отправеното искане е за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност за
уважаване на иска в размер, съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
съдебната практика по аналогични случаи.
С
атакуваното решение предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от
Р.Р.А. срещу Прокуратурата на Р
България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата
от 3000 лв. и е отхвърлен за разликата над уважения до претендирания размер от
10000 лв.
Решението
на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са валидни и допустими.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото няма спор
по следните факти, които се установяват и от приложените към делото писмени
доказателства, а именно че на ищеца е повдигнато на 11.06.2015г. обвинение по
ДП № 3218/2014г. по описа на IV РУП ОД МВР **** за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4,
т. 5 и т. 7. вр. чл. 194. aл. 1 от НК; че е предаден на съд с обвинителен акт,
въз основа на който било образувано НОХД № 4240/2015 г. по описа на ВРС 1-ви
състав, приключило с присъда № 205/27.05.2016г., с която съдът го е признал за
виновен по повдигнатото обвинение и му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, при първоначален строг режим в
условията на затвор, както и че със същата присъда е приведено в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, наложено му с присъда,
постановена по НОХД № 766/2012г. на PC - Несебър, при първоначален строг режим
в затвор; с решение № 303/07.11.2016г. по ВНОХД № 943/2016г. по описа на ВОС е
отменена присъдата и делото е върнато за ново разглеждане на Районния прокурор
при ВРП; на 13.04.2017г. ищецът отново
е привлечен в качеството си на обвиняем по ДП № 3218/2014г. по описа на IV РУП ОДМВР - Варна за престъпление по чл. 195.
ал. 1, т.4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194,
ал. 1 от НК и е предаден на съд с обвинителен акт, въз основа на който било
образувано НОХД № 2718/2017г. по описа на ВРС, VI-ти състав, приключило и с
присъда № 149/21.05.2018г., с която ищецът е признат за невиновен по
повдигнатите му обвинения; последната присъда е потвърдена с решение №
259/03.10.2018г. по ВНОХ № 933/2018г. по описа на ВОС.
По делото са събрани
и гласни доказателства посредством разпит на водения от ищеца свидетел Анка
Миткова Боянова. Свидетелката сочи, че при задържането ищецът бил разстроен и
плакал. Образуваното дело се отразило тежко на психиката му. Освен това загубил
работата си вв строителството, а и не можел да пътува до ****, където работел в продължение на месеци
и по този начин осигурявал средства за издръжката на семейството си.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Основанието за ангажиране на
отговорността на държавата за действия на органите на следствието и
прокуратурата в хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективния факт, че
лицето е незаконно обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие е
оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено. За успешното
провеждане на осъдителения иск в тежест на ищеца е докаже, че по отношение на
него е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан с
влязла в сила присъда, както и обстоятелството, че от действията на длъжностните
лица на ответника за него са произлезли конкретни вреди, техния вид и размер.
Това дава основание на законодателят да квалифицира обвинението като незаконно,
независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответните органи. Обвинението
представлява официално уведомление на лицето от компетентния орган за
извършване на наказателно правонарушение и за провеждане поради това на
наказателно производство срещу него и това е моментът, от който наказателното
производство се отразява на положението на лицето, за вредите от което
отговорността е на държавата при проявление на елементите от фактическия й
състав.
В случая са налице всички предвидени
в ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата – спрямо
ищеца, сега въззиваем, на два пъти е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление, като впоследствие той е оправдан с влязла в сила присъда. Съдът
приема, че незаконно повдигнатото обвинение от длъжностните лица на ответника е
рефлектирало по неблагоприятен начин върху личната, неимуществена сфера на
въззиваемия, поради което следва да се приеме, че същият е претърпял
действителни вреди, пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение,
по което е оправдан. Обстоятелството, че ищецът има предходни осъждания не
би могло по никакъв начин да обуслови извод за липса на претърпени вреди от
неоснователно повдигнатото обвинение. От събраните свидетелски показания се
установява, че образуваното наказателно производство се е отразило негативно на
психиката на въззиваемия.
При определяне на размера на
неимуществените щети, причинени на въззиваемия, следва да се има предвид
конкретната личност на пострадалия, съдебното му минало, тежестта на
обвинението, продължителността на разследването, отражението, което незаконното
обвинение е дало в последвалото протичане на живота му. В конкретния случай се
установява, че въззиваемият не е с чисто съдебно минало, тъй като има предходни
осъждания. Конкретното обвинение е за нетежко престъпление, а самото
наказателно производство - от предявяване на обвинението до влизане в сила на
оправдателна присъда, е приключило в рамките на близо три години. Конкретни
доказателства за особени трайни негативни последствия върху здравето, психиката
и живота на ищеца не са ангажирани. Независимо от това обаче, извършените
незаконни действия несъмнено засягат човешкото достойнство, поради което съдът
счита, че обезщетение в размер на 3000 лв. ще репарира справедливо претърпените
от него неимуществени вреди. На ищеца следва да се присъдят и лихви за забава,
считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 03.10.2018г.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Въззиваемият не
е поискал репариране на разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5476 от 06.12.2019г., постановено по гр. дело № 3375/2019г.
на Варненския районен съд, ХVІІІ-ти състав, в частта, с която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Р.Р.А., ЕГН ********** ***, сумата
от 3000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи пряка и
непосредствена последица от неоснователно обвинение за извършено престъпление
от общ характер, по което е образувано и поддържано наказателно производство,
приключило с присъда №149/21.05.2018г. по НОХД №2718/2017г. по описа на ВРС, с
която подсъдимият е признат за невиновен, ведно със законната лихва от влизане
в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление 03.10.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.