РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 29.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа
докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 216
/ 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 211, във вр. с чл. 197 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от М.С.М., ЕГН: **********,***, чрез адв. Р.М. ***, съдебен адрес:***, срещу Заповед № 297з-152/31.05.2021 г. на „ЗА Началник – РУ – Луковит“ при ОДМВР – Ловеч, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 11 предложение първо, чл. 204, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата си оспорващият твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Сочи, че е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при нарушаване на разпоредбите на АПК, ЗМВР и приложимите подзаконови нормативни актове. Сочи се, че е ограничено правото на защита на жалбоподателя, като от обжалваната заповед не може еднозначно да се установи какви по вид дисциплинарни нарушения му се вменяват. Счита, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с приложимите материални разпоредби. Сочи се, че в обжалваната заповед не се съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 210 ал.1 от ЗМВР. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед.
В първото съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа жалбата. В останалите съдебни две съдебни заседания жалбоподателят не се представлява, като жалбоподателят представя писмено становище вх. № 457/02.02.2022 г. чрез адв. М.. В представеното по делото писмено становище по съществото на спора се посочва, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения – описано е нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР на подзаконов нормативен акт - чл. 54, т. 1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а деянието се квалифицира в заповедта като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, т.е. като неизпълнение на служебни задължения. Жалбоподателят претендира и разноски по делото съгласно списък на разноските на л. 97 от делото, както следва: внесена държавна такса в размер на 10 /десет/ лева и адвокатски хонорар за образуване и водене на производството в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Ответникът – Началник РУ на МВР – Луковит, към ОДМВР – Ловеч, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като не ангажира и писмено становище, като липсват доказателствени искания от страна на ответника.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 31.05.2021 г./, а дата на подаване на жалбата е 14.06.2021 г. /видно от пощенски пик на л. 6 от делото/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, които са подробни, ясни и непротиворечиви по между си, поради което съдът ги кредитира, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.04.2021 г.
в ОД на МВР Ловеч постъпва писмо с рег. № 7855р-2990/08.04.2021г. на Дирекция
„Вътрешна сигурност” - МВР, в което се съдържат данни за това, че при преглед
на видеофайлове на адрес \\videocontrol.mvr.bg \vpk$\ папка ODMVR LOVECH\AVTOMOBILI” в директория
„LOVECH“, под директория „Proverki“ е предоставена папка с номер ( ***А_2021_03.10 ), съдържаща общо 16 ( шестнадесет )
броя файла с видео информация от АИС - „ВОДПК“ за извършено дисциплинарно
нарушение.
Писмото е
изпратено на Началника на РУ - Луковит с резолюция за проверка и доклад в срок
до 10.05.2021 г.
В изпълнение
на резолюцията, със Заповед № 297з-111/13.04.2021г., началника на РУ - Луковит е разпоредил извършване на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, като е възложил на ст.инспектор П. П. -
н-к група „ОП“ в РУ Луковит при ОД МВР извършването на такава за установяване
служителите от РУ - Луковит,
цитирани в писмо рег. № 7855р-2990/08.04.2021г.
на дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, изпратено до началника на
ОДМВР Ловеч в срок до 10.05.2021 г., с изготвяне незабавно докладна записка до
началника на РУ - Луковит /на л.60 от делото/.
На 23.04.2021г., ст.инсп. П.П. съставя Протокол на л.л.58-59 по делото, в който е обективиран прегледа на предоставените 16 видеофайла с установени нарушения, посочени в писмото от 08.04.2021г. на ДВС-МВР. В протокола са описани подробно констатациите от прегледа на видеозаписите.
В изпълнение на Заповед № 297з-111/13.04.2021г. на началника на РУ - Луковит, ст. инспектор П.П. - н-к група „ОП“ в РУ - Луковит при ОД МВР изготвя Справка с рег. № 297р-9216/29.04.2021г. /л.л.55-57 от делото/ до Началника на РУ - Луковит, в която след описание на действията, фактическата обстановка и обстоятелствата, е констатирал, че на 10.03.2021г. за времето от 03:17ч. до 05:12ч., съвместен наряд в състав: младши инспектор М.С.М. - младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ в РУ-Луковит при ОДМВР-Ловеч - „старши на наряда“ и ВПА, младши инспектор Т.П.К. - полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ- Луковит при ОДМВР-Ловеч и младши инспектор Ц.Н.Г. - полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ-Луковит при ОДМВР-Ловеч напускат границите на разпределените им за обслужване постове и маршрути без съгласуване и разпореждане па длъжностните лица и дежурните в ОДЦ/ОДЧ. При така установеното нарушение по отношение на М.С.М., се прави извод, че служителят виновно е нарушил чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 предложение първо от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година.
В Справката ст.инспектор П.П. е предложил да бъде образувано дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за констатираното нарушение на тримата служители на РУ-Луковит, сред които и оспорващият.
Във връзка със Справката, оспорващият е дал обяснения / на л. 44 от делото/, в които заявява, че за времето от около 03.10 ч. до около 05.40 ч. на 10.03.2021г., се е намирал с колегите си Т.К. и Ц.Г. в сградата на РУ-Луковит, ул. „Момчилец“ №16 за оформяне и изготвяне на докладна записка от посетен сигнал за скандал между две лица във видимо нетрезво състояние в гр. Луковит, ***. Посочва, че във връзка с възникналата ситуация и взимане на отношение по случая колегата му Г. е съставил един протокол по чл. 65 от ЗМВР, като останали на адреса до около 03.10ч., след което отишли в РУ за оформяне и изготвяне на докладна записка по случая. След което използвали времето за почивка и физиологични нужди до около 05.40ч., и след това били изпратени по сигнал за ПТП.
Със Заповед № 297з-136/10.05.2021г. Началникът на РУ - Луковит е разпоредил да бъде образувано дисциплинарно производство по чл. 205, ал.1 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, в хода на което да се извърши цялостна проверка по изложеното в писмена справка рег.№ 297р-9216/29.04.2021г. по описа на РУ-Луковит от дисциплинарна проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР, във връзка с писмо рег.№7855р-2990/08.04.2021г. на директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, определил е дисциплинарно разследващ орган /на л.52 от делото/. Оспорващият е запознат с горната Заповед срещу подпис на 11.05.2021г.
С покана от дисциплинарно разследващия орган /на л. 19 от делото/ жалбоподателят е поканен за запознаване с обобщена справка от проверка по чл.205 ал.1 от ЗМВР, възложена със Заповед № 297з-136/10.05.2021г. на началника на РУ Луковит, връчена му на 20.05.2021г.
Със същата покана е указано на оспорващият, след запознаване с обобщена справка рег. №297р-10446 от 20.05.2021г. и всички материали от дисциплинарното производство по чл.205 ал.1 от ЗМВР, възложена със Заповед №297з-136/10.05.2021г. на Началник РУ - Луковит, да представи допълнителни обяснения, относно посочената в обобщената справка фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и да представи доказателства за твърденията си. В дадения 24-часов срок последният не подава такива.
На 26.05.2021г. дисциплинарно разследващият орган изготвя Становище, приложено на л.16 от делото, с предложение за извършено нарушение на служебната дисциплина на 10.03.2021г. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 предложение първо от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди“ да бъде наложено на оспорващият дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
В резултат на проведеното производство дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ – Началникът на РУ – Луковит - издава оспорената Заповед № 297з-152/31.05.2021г., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл.200, ал. 1, т.11 предложение първо от ЗМВР, чл.204, т. 3 и чл. 197, ал.1, т. 3 от ЗМВР налага на младши инспектор М.С.М. – мл. автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ в РУ – Луковит при ОД МВР - Ловеч наказание „Порицание” за срок от шест месеца за извършено от последния нарушение на служебната дисциплина – неизпълнение на служебни задължения, като е проявил небрежност в служебната дейност. Жалбоподателят е запознат със заповедта, видно от саморъчното отбелязване и подписа му на гърба ѝ.
Приел е, че младши инспектор М.С.М. – мл. контрольор като старши на назначения на 09.03.2021 г. от 20,30 часа съвместен наряд за изпълнение на патрулно-постова дейност със служебен автомобил „Киа Сиид“ с рег.№ /***, съгласно информационна карта за дейността на наряда № 693611 и Разпореждане рег. № 297р-4912/08.03.2021 г. за ППД за разстановка на силите и средствата, дежурния автопатрул за времето от 02,30 часа до 04,30 часа е трябвало да бъде на място за контрол ул. „Св. Св. Кирил и Методий“/НУ„инж. Вълков“ и за времето от 04,30ч. до 06,30ч. на място за контрол ул. „Възраждане“/ Община Луковит, като служителите не са спазили часовия си график и не са се намирали на указаните места за контрол за времето от 03.16ч. до 05.44ч. на 10.03.2021г.
Посочил е, че от прегледа на записите от видео камери 01, 02 и 03 за времето от 03,17 часа до 05,12 часа на 10.03.2021г. служебният автомобил е в покой по време на целите записи до края им е спрян до сградата на РУ-Луковит, ул. „Милин Камък“ №1 и служителите вътре в автомобила, като и отвън до него не се виждат. Приел е, че от Ежедневна форма на отчет няма данни за извършване на контрол на пътното движение /проверки на МПС и лица/ или друга служебна дейност за посочения часови интервал. Приложена е справка от дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ при РУ-Луковит, като за времето от 03.17ч. до 05.40 ч. на 10.03.2021г. не са записани сигнали от автопатрул 83, относно извършването на административна работа, сигнали и ползване на време за храна и отдих. ОД при РУ-Луковит не им е разпореждал пренасочването им за работа на друго място.
В мотивите си се е позовал на обобщена справка peг. №297р- 10446/20.05.2021г от дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, възложена със Заповед № 297з-136/10.05.2021г. на „ЗА Началник РУ-Луковит“, на комисия в състав: Председател Инспектор Х.Д. П. - ПИ „ТП“ и членове Инспектор Г.В.Й.- ПИ „КПД“ в РУ-Луковит при ОД МВР - Ловеч и Становище peг. №297р-10729/26.05.2021г. по описа на РУ-Луковит, като е установено и доказано нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за времето от 03.17ч. до 05.44ч. на 10.03.2021г. служителите в наряд не са били на указаните места за контрол и с поведението си младши инспектор М.С.М. - мл. автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ в РУ – Луковит при ОД МВР - Ловеч е нарушил разпоредбите на чл. 54, т. 1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение „Полицейските служители осъществяват дейност по пътен контрол, като: не напускат разпоредените им за обслужване постове и маршрути без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за дейността на пътния контрол и дежурните в ОДЦ/ОДЧ“
В мотивите си е посочил, че е наложил процесното наказание след оценка на всички доказателства, при съобразяване тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата – налага на младши инспектор наказание порицание за срок от 6 месеца.
По делото към административната преписка, освен изброените по-горе доказателства, са представени от ответника месечен график рег. №297р-4092/24.02.2021г., ежедневна форма на отчет с peг. №297р-5127/10.03.2021г., Разпореждане peг. №297р-4912/08.03.2021г. за ППД за разстановката па силите и средствата, разпечатка от автоматизираната система за локализация и визуализация на мобилните единици в МВР, за служебен автомобил „Киа Сиид“ с рег.№ СВ9943КА, справка от дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ при РУ-Луковит и кадрова справка.
От правна страна съдът приема следното:
Не се спори между страните, а и се установява от удостоверение /на л. 7 от делото/, че жалбоподателят М.С.М., ЕГН: **********, е държавен служител, заемал е длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Луковит, към ОДМВР – Ловеч, считано от 20.09.2017 г., включително към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – 31.05.2021 г.
В това си качество жалбоподателят е държавен служител по смисъла на чл. 142 и чл. 143 от ЗМВР.
Безспорно е между страните, а и се установява от удостоверение на л. 8 от делото и Заповед № 295з-746/21.04.2021 г. на ВПД Директора на ОД на МВР – Ловеч на л. 104 от делото, с която е разпоредено издателят на обжалваната в настоящото производство заповед – старши инспектор Г.Д. Г. да замества Началника на Районно управление - Луковит към ОДМВР – Ловеч поради ползването на болничен от последния считано от 22.04.2021 г. до завръщането му. Ето защо съдът намира, че въз основа на удостоверение на л. 8 от делото и Заповед № 295з-746/21.04.2021 г. на ВПД Директора на ОД на МВР – Ловеч на л. 104 от делото издателят на обжалваната заповед разполага с компетентност да издаде заповед от вида на процесната при условията на заместване.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя-жалбоподател, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната Заповед № 297з-152/31.05.2021 г. на „ЗА Началник – РУ – Луковит“ при ОДМВР – Ловеч съдържа необходими фактически основания и правни основания и реквизити съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
В обстоятелствената част на заповедта са изложени достатъчно подробни мотиви – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като допълнително следва да се отбележи, че административната преписка е достатъчно подробна. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, Постановление № 4 от 22.09.1976 г. на пленума на ВС и константната практика на съдилищата по административни дела мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт.
Обжалваната заповед съдържа и изискуемите правни основания по специалния чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като отговаря и на останалите реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК, като следва да се посочи, че липсват доводи на жалбоподателя за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Ето защо съдът приема, че липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК, във вр. със специалния ЗМВР. Следва да се посочи, че не всяко нарушение, а само съществено нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
Заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на наказаното лице. ДРО е събрал сведения от служителя. Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, ДНО е запознал жалбоподателя с изготвената обобщена справка с предложение за наказание, както и със събраните по дисциплинарната преписка доказателства, и му е дал възможност да представи писмени обяснения и възражения, т.е. предоставена е възможност на служителя да се защити (арг. чл. 207, ал. 8, т. 1 и ал.10 от ЗМВР). На служителя е била връчена покана да депозира писмени обяснения, като в поканата изрично му е била указана възможността да се запознае със събраните по дисциплинарната преписка до момента доказателства. Самият закон (чл. 205, ал. 3 от ЗМВР и чл. 34, ал. 1 от АПК) предоставя право на служителя да участва в производството и да преглежда документите по преписката, като липсват доказателства органът да е отказвал на оспорващия такова участие или предоставяне на документи. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.
Съдът не констатира допуснати от ДНО съществени нарушения на процедурата по налагане на наказанието, които да са нарушили правото на защита на служителя.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.
В процесният случай правната квалификация на нарушението не съответства на фактическото описание на деянието на жалбоподателя. Видно от описанието на нарушението в обжалваната заповед и в административната преписка, става дума за нарушение по чл.194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, тъй като е описано неизпълнение на задължения по чл. 54, т. 1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, т.е. нарушението е неспазване на подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл.30, ал.2 във връзка с ал.1 т.5 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Ето защо съдът приема, че нарушението е неправилно квалифицирано в обжалваната заповед, като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, вместо по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.
Соченото в заповедта правно основание - чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е неправилно, като е налице съществено противоречие, тъй като от изложените в акта мотиви се достига до извод за неизпълнение на подзаконов нормативен акт - нарушение по чл.194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.
В оспорената заповед нарушението е квалифицирано като такова по чл.194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“.
Законът разграничава неспазването на подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР, от неспазването на служебни задължения. В първия случай задълженията на служителя са императивно регламентирани в подзаконов нормативен акт, във втория са част от длъжностната му характеристика.
Очевидно е, че по време на цялото производство дисциплинарно наказващият орган не е имал предвид нарушение на служебните задължения, т.е. неизпълнение на задължение по длъжностната характеристика, тъй като длъжностната характеристика не е присъединена като част от дисциплинарната преписка, същата изобщо не е обсъждана в мотивите на заповедта, не са посочени конкретни задължения от нея като нарушени, няма приложено копие от нея по делото, а ответникът изрично писмено е посочил, че е представено копие от цялата преписка по издаване на заповедта.
Само по себе си изписването на законовия текст в административния акт не покрива изискването за мотивиране на акта, ако към него не са отнесени конкретни фактически обстоятелства. В случая не са налични каквито и да било доказателства ДНО да е анализирал задълженията на жалбоподателя по длъжностна характеристика, при преценката дали е извършено дисциплинарно нарушение и каква е квалификацията му, преди да стигне до извод, че е налице нарушение на служебните задължения. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения“ не квалифицира нарушението от правна страна, тъй като няма фактическо описание какви конкретни задължения по длъжностната характеристика не е изпълнил служителят, по какъв начин са му вменени те /няма посочена разпоредба от длъжностната характеристика/ и чието неизпълнение би ангажирало неговата дисциплинарна отговорност.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от материално компетентен орган, при спазване на изискването за писмена форма и в съответствие с процесуалните правила, но при липса на материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – с оглед липсата на каквито и да било мотиви в заповедта и доказателства, че деянието на служителя нарушава конкретни разпоредби от длъжностната му характеристика, поради което същата изобщо не е била част от дисциплинарната преписка.
Отделно следва да се посочи, че описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка покрива състава на нарушение по чл.194, ал.2, т. 1 от ЗМВР и дисциплинарно наказващият орган необосновано е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Предвид изложеното съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на материалноправните разпоредби, регламентиращи предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 200, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, поради което същата се явява незаконосъобразна и в противоречие с целта на закона. Подадената срещу нея жалба следва да бъде уважена, като се отмени ожалваната заповед.
При този изход на спора съдът намира искането на оспорващият за присъждане на направените разноски за основателно и ОД на МВР Ловеч /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта/ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на М.С.М. реално направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски съгласно списък на разноските на л. 97 от делото, общо в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, съставляващи 10 лева платена държавна такса, видно от разписка на л. 5 от делото, и 400 лева договорено и платено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 4 от делото..
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, Ловешки административен съд, трети административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.С.М., ЕГН: **********,***, чрез адв. Р.М. ***, съдебен адрес:***, Заповед № 297з-152/31.05.2021 г. на „ЗА Началник – РУ – Луковит“ при ОДМВР – Ловеч, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 11 предложение първо, чл. 204, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Ловеч, представлявана от директор, да заплати на М.С.М. с ЕГН:********** ***, разноски за водене на делото в размер на 410 лв. /четиристотин и десет/ лева.
Решението е окончателно съгласно чл. 211 от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: