РЕШЕНИЕ
№ 554
гр. Пловдив, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500803 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. Б. Й. против Решение № 261/19.01.2023г., пост. по
гр.д.№ 8036/2022, ПРС, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на И. Ж. И.
сумата от 700.00лв. главница, представляваща възнаграждение по договор за изработка на
метален навес, изпълнен през месец август 2021 г., сумата от 51,72лв. обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 02.09.2021 г. до 25.05.2022 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда на 26.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 500,00лв. главница, представляваща
възнаграждение по договор за изработка на 5 бр. метални канати за бус, изпълнен през месец
август 2021 г., сумата от 36,95лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 02.09.2021 г. до 25.05.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда на 26.05.2022г. до окончателното изплащане
на задължението, ведно с разноски в производството.
Жалбоподателят С. Й. е останал недоволен от обжалваната част на решението, като
поддържа, че същото е неправилно. Сочи, че единствения свидетел , разпитан по делото е
работник на ищеца и е в трудова зависимост от него. Счита, че липсва житейска логика
някой да си спомня в такива детайли и с такава точност отдавна минали събития. Моли за
1
отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на ново, с което искът бъде
отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна И. Ж. И. е подал отговор на въззивната жалба, като я оспорва.
Счита, че по делото се доказват твърденията в исковата молба, като събраните гласни
доказателства са категорични. Счита , че липсват основания за некредитиране на
свидетелските показания, като сочи че показанията са последователни ясни и
непротиворечиви. В същото време по делото не са събрани никакви доказателства, които да
внесат съмнения в тезата на ищеца. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски по реда на чл.38 от ЗАдв.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически
твърдения и е дал търсената защита.
По отношение на правилността конкретните доводи на жалбоподателя са свързани с
неправилния извод на съда, който се основава единствено на показанията на свидетел, който
е в служебни отношения с ищеца.
По делото е разпитван единствено свидетеля М.Д., който твърди, че работи при
ищеца повече от 15 години и се занимават с метални конструкции.- Познава ответника Й.,
като е работил на нетови обекти. За конкретния случай разказва, че Й. възложил на И. И. да
направи пет броя метални канати на негов бус, който се намирал в кравефермата в с.***.
Уговорката била да се заплати по 100лв. на брой. В хода на изпълнение на работата Й.
казал, че има по-спешна работа- направа на метален навес в имот в гр.***, който е на
дъщеря му. Свидетелят твърди че този навес също бил направен, като на место им отваряла
и ги допускала в имота дъщерята на Й. – Б.. За тази работа било уговорено възнаграждение
от 700лв. След като приключили навеса, продължили работата по буса. Й. одобрил и двете
работи и обещал да плати в края на м.08 или началото на м.09. Тези работи извършили една
година преди разпита / т.е. 2021г./.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
Касае се за сключен договор за изработка по реда на чл.258 от ЗЗД, по силата на който
възложителят е възложил на изпълнителя извършването на определена работа срещу
2
задължението да му заплати възнаграждение. Доказателствената тежест за установяване на
сключването на договора за изработка, условията по него и размера на договореното
възнаграждение е възложена на ищеца, като ответникът има тежестта да установи
евентуално плащане. В случая от единственото доказателства по делото – показанията на
свидетеля Д. се установява , че С.Й. е възложил на И.И. изработката на метален навес и на
пет броя канати, както и размера на договореното възнаграждение. Свидетелят подробно
описва хронологията по изпълнение на възложената работа, както и това, че същата е била
приета от възложителя. По делото не е ангажирано нито едно доказателство, което да внесе
колебания в достоверността на тези свидетелски показания. При това положение за съда
остава единствената възможност да приеме да доказани изложените от свидетеля факти.
Така , при доказателствена тежест за ищеца, при условията на пълно и главно доказване, той
установява както сключването на договора за изработка, така и параметрите по него,
приемането на работата и размера на договореното възнаграждение. Ответникът
възложител не е твърдял и не е ангажирал доказателства да е заплатил договореното
възнаграждение. Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на мораторлни лихви,
като размерът на същите се определя чрез онлайн калкулатор.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на пълномощника на
въззиваемия И. И. – адв. О.Д. сумата от 600 лв. , за осъществена безплатна правна помощ на
осн. чл.38 от ЗА във вр. с чл.9 от Н1/2004МРАВ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261/19.01.2023г., пост. по гр.д.№ 8036/2022, ПРС.
ОСЪЖДА С. Б. Й., ЕГН **********, да заплати на адв. О.Д., АК-Пловдив, сумата от
600лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство на И. Ж. И., ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4