РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Кюстендил, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора В. Д. П.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20221500200032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 12 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
"лишаване от свобода" или на мерки, включващи "лишаване от свобода"-
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Образувано във връзка с постъпило удостоверение по чл. 4 от РР
2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се
налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от
свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз по отношение
на лицето Р. Д. ОГН..
След образуване на делото в ОС- Кюстендил, в деловодството на
съда постъпиха същите документи, изпратени и в СГС по ЧНД № 235/22 г.
От посочения съд делото е изпратено по компетентност.
В производството пред съда осъденият не се явява, тъй като
изтърпява наказание лишаване от свобода в Р Италия, като делото е
разгледано в негово отсъствие на основание чл. 12, ал. 6
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
1
Налице е хипотеза на задължителна защита по чл. 12, ал. 4
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Р.О. Димитров е уведомен за датата на съдебното заседание, което
се установява от превода на изпратеното писмо от ръководството на
Затворническото общежитие в гр. Павия, РИталия.
Служебният защитник на осъдениея- адв. Н.Ш. предлага на съда да
постанови решение, с което да признае влезлия в сила съдебен акт,
постановен от чуждата държава.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата
по делото и условията за признаване и изпълнение, предвидени в
ЗПИИСАННЛСМВЛС, намира за установено следното.
Р. Д. ОГН. е български гражданин, роден на ********** в гр. ***,
***** област, с ЕГН **********. Той е многократно осъждан.
Делото е подсъдно на Окръжен съд с оглед данните за
местоживеене на осъдения и разпоредбата на чл. 7, ал. 1
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съгласно посочените към исканията удостоверения
осъденият е с известно постоянно местоживеене в гр. Бобов дол.
Съдебните актове, постановени в друга държава членка, се
признават и изпълняват на територията на Република България, когато се
отнасят за деяния, които съставляват престъпления и по българското
законодателство, когато независимо от разликите между съставите им
техните основни признаци съвпадат.
Съдът, като разгледа събраните по делото писмени доказателства и
изразените становища на страните, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
С присъда № 882/ 21.03.2019г. на Съда в Милано, Р Италия
българският гражданин Р.Д. е бил признат за виновен в извършване на пет
броя престъпления в Р Италия, извършени през периода от 11.06.2010 г. до
31.05.2011 година.
С решение № 548/2020 г. на Апелативния съд в Милано присъдата
му е изменена, като е намалено наказанието лишаване от свобода в размер на
8 години и 8 месеца затвор. Решението е постановено на 23.01.2020 г.,
влязло е в сила на 28.10.2020 г.
2
Понастоящем лицето се намира в Затворническото общежитие в
гр. Павия, РИталия.
По делото е представен и протокол от 03.02.2021 г., от който се
установява на тази дата в служба Регистрация към Изправителен дом в Павия
лицето Р.О. е запитан официално дали потвърждава желанието си да изтърпи
наказанието си в България. Същия е потвърдил това обстоятелство.
На 09.02.2021 г. е издадено удостоверение по чл. 12
ЗПИИСАННЛСМВЛ, издадено на 09.02.2021 г. от Ламана Антонио-
заместник главен прокурор на Прокуратурата в Милано.
От удостоверението се установява, че Р.О. е осъден за общо пет
деяния, както следва:
1.За престъпление по чл.110 НК, чл.73 и 80 от Президентски
Указ №309/90 г. и чл.4 от Закон 146/2006 за внасяне в Италия от Перу през
Испания на 15.06.2010 г. на 5/6 кг кокаин, в съучастие с български и
перуански граждани, като О. е бил финансов поръчител и получател на
същия;
2.За престъпление по чл.110 НК, чл.73 и 80 от Президентски
Указ №309/90 г. и и чл.4 от Закон 146/2006 за внасяне в Италия от Холандия
в съучастие с други български граждани на датата 14.07.2010 г. на
неустановено количество кокаин; на 23.07.2010г. 4 бутилки течен хероин,
пласиран в Милано и Германия, като О. е бил в ролята на посредник и
поддържащ контакти с другите членове на групата, подсигурил гараж,
използван като склад на наркотици;
3.За престъпление по чл.110 НК, чл.81 от НК, чл.453, ал.3 4 4
НК и чл.4 от Закон 146/2006 в съучастие с български граждани на 04.01.2011
г. и на 11.01.2011 г. в частност фалшификатори и посредници от Милано, Сан
Донато Миланезе (обл. Милано) и Джулиянова (обл.Терамо) са внесли в
България, впоследствие пласирали и поставили в обръщение поне две
различни партиди фалшиви банкноти от по 200 евро;
4.За престъпление по чл.110 НК, чл.81 от НК, чл.453, ал.3 и 4
НК и чл.4 Закон 146/2006 в съучастие с български граждани през месец май
2011, на 04.01.2011 г. и на 11.01.2011 г. в частност фалшификатори и
посредници от Милано, Сериате е Бреманте (обл. Бергамо) са внесли в
3
България, впоследствие пласирали и поставили в обръщение поне две
различни партиди фалшиви банкноти от по 200 евро;
5.За престъпление по чл.74 от Президентски Указ №309/90 г. и
чл.4 от Закон 146/2006, тъй като се сдружил от началото на м.февурари 2010
г. до края на месец май 2011 с български и перуански граждани с цел да
извършат множество престъпления за незаконно внасяне в Италия на
наркотици (кокаин, хероин и хашиш) от Перу, Холандия и България, като
престъпната група е била със седалище в Милано, организирала и внасяла
наркотика от посочените държави и го е съхранявала в специални складове.
Деянията са квалифицирани като участие в организирана
престъпна група, незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества,
подправяне на парични знаци.
В удостоверението е посочено, че лицето не се е явило лично на
съдебния процес, но не оспорва решението; общата продължителност на
наказанието е 3 120 дни, няма данни какъв е срока на изтърпяното наказание
до датата на издаване на удостоверението- 09.02.2021 г. , като начало на
наказанието фигурира датата 05.09.2018 г., като негов край- 04.05.2027 г.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебните актове,
постановени в друга държава членка, се признават и изпълняват на
територията на Република България, когато се отнасят за деяния, които
съставляват престъпления и по българското законодателство, когато
независимо от разликите между съставите им техните основни признаци
съвпадат. В случая инкриминираните деяния съставляват престъпления и по
българското национално законодателство - чл. 321, ал. 3, т.2 от НК. За
деянията- участие в организирана престъпна група, незаконен трафик на
наркотични вещества, подправяне на парични знаци, двойна наказуемост не
се изиска, тъй като в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от
свобода за максимален срок не по-малко от три години или за тях се
предвижда мярка, включваща лишаване от свобода за максимален срок не по-
малко от три години. В конкретния случай са налице и двете хипотези.
Престъпленията, за които О. е осъден в РИталия, съответстват на следните
текстове от Наказателния кодекс на РБ- по чл. 321, ал.3, т.2 НК- участие в
организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по
чл.244 НК (прокарване в обръщение на подправени парични знаци) и чл.354а,
4
ал.1 и 2 НК (разпространение на наркотични вещества в големи размери),
наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 10 години. Този си извод съдът
стори въз основа на мотивите на присъдата, съдържащи посочените по- горе
фактически обстоятелства. Съдът прие, че именно това е вярната правна
квалификация по българския НК, като обсъди фактическите рамки на
обвинението, на които италианския съд е придал правно значение и осъждане.
Съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 15, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ от признаване и изпълнение, доколкото:
удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е достатъчно пълно;
лицето е български гражданин с постоянно местоживеене в България, на
територията на която се намира в момента; признаването не е в противоречие
с принципа „ne bis in idem“; съдебният акт е постановен за деяние, което е
престъпление и по българското законодателство, а също е визирано и в чл. 8,
ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС; изпълнението на определеното със съдебния
акт наказание не е погасено по давност, съгласно българското
законодателство; осъденото лице не се ползва с имунитет по българското
законодателство; съдебния акт е постановен спрямо лице, което съгласно
българското законодателство е наказателноотговорно за деянията, за които е
постановен актът; налице е условието на чл. 15, ал. 1, т. 9, б. „в“ от
ЗПИИСАННЛСМВЛС; не са налице условията на чл. 15, ал. 1, т. 10, т. 11 и 12
от цитирания закон. (Независимо , че част от деянията са извършени на
територията на страната, настоящият случай не попада в хипотезата на чл.15,
ал.2 от закона, доколкото не е налице изключителност на случая). Липсват и
такива за частично признаване и изпълнение съобразно чл. 16 от същия
закон.
Няма основание и не е необходимо наложените в издаващата
държава наказания да бъдат приспособявани, тъй като срокът на същите не
надвишава максималния такъв по българското законодателство.
Въпреки наличието на съгласие от страна на лицето, такова не се
изисква, тъй като съгласно чл. 22, ал. 2, т. 1 от закона съдебните актове са
изпратени в държава членка – Р. България, чийто гражданин е Р.О. и в която
има местоживеене.
Изложените фактически и правни изводи сочат, че са налице
основанията за признаване и приемане за изпълнение съдебно решение №
5
548/2020 г. на Апелативния съд в Милано, 23.01.2020 г., влязло е в сила на
28.10.2020 г. , с която българският гражданин Р. Д. ОГН. е осъден на
лишаване от свобода в размер на 8 години и 8 месеца затвор.
Същевременно съдът констатира, че в преведеното решение на
Апелативния съд в Милано на О. е определено наказание 8 години и 8 месеца.
В удостоверението обаче като размер на наказанието, което следва да се
изтърпи, фигурират 3 120 дни, т.е. 40 дни по- малко от определеното в
решението на Апелативния съд в Милано наказание. Доколкото този размер е
по- благоприятен за дееца, съдът следва да приеме за изпълнение именно този
размер на наказанието 3 120 дни, съответстващи на 8 години 6 месеца и 20
дни. Или О. следва да изтърпи именно този размер на наказанието- 3 120 дни.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това
наказание следва да бъде приспадната изтърпяната от О. част от наказанието,
считано от 09.02.2021 г. и неговото задържане от общия срок на определеното
наказание.
КнОС счита, че остатъка от наказанието на О. следва да бъде
търпяно при „строг“ режим съгл. разп. на чл. 57, ал.1, т.2, б. „А“ ЗИНЗС,
доколкото е налице хипотезата, предвидена в тази разпоредба и О. е осъден на
ЛС за извършване на умишлено престъпление в размер повече от 5 години.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал.11-13 ЗЕЕЗА вр. чл. 457,
ал.2 - 5 от НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ влязло в сила съдебно решение №
548/2020 г. на Апелативния съд в Милано, постановено на 23.01.2020 г.,
влязло е в сила на 28.10.2020 г. , с която българският гражданин Р. Д. ОГН. е
осъден на лишаване от свобода в размер на 8 години и 8 месеца затвор, за
престъпления по чл.110 НК, чл.81 НК, чл.454, ал.3 и 4 НК, чл.73, 74 и 80
от Президентски Указ №309/90 г. и чл.4 от Закон 146/2006, квалифицирани
като участие в организирана престъпна група, незаконен трафик на
наркотични и психотропни вещества, подправяне на парични знаци,
извършени през периода 11.06.2010 г. до 31.05.2011 година на територията на
Италия, Холандия, Испания, Германия, България И ПРИЕМА за
6
изпълнение размера на наказанието- 3 120 дни, съответстващи на 8 години
6 месеца и 20 дни и
КВАЛИФИЦИРА престъплението по чл. 321, ал.3, т.2 НК-
участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши
престъпления по чл.244 НК (прокарване в обръщение на подправени парични
знаци) и по чл.354а, ал.1 и 2 НК (разпространение на наркотични вещества в
големи размери).
ПОСТАНОВЯВА така наложеното наказание на на основание чл.
57, ал.1, т.2, б. „А“ ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален режим „СТРОГ".
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ЗАЧИТА и
ПРИСПАДА изцяло срока на изтърпяната част на наказанието, считано от
09.02.2021 г. до фактическото предаване на лицето на властите на Р Италия,
както и временното задържане на лицето, от общия срок на определеното
наказание.
Заверено копие от решението да се изпрати на КнОП за
предприемане на необходимите действия за изпълнение на наказанието
съгласно българското законодателство.
Заверено копие от решението да се изпрати на компетентния орган
на издаващата държава, ВКП и Министерство на правосъдието.
Решението може да се обжалва или протестира в 14-дневен срок от
обявяването му в с.з. – 28.04.2022 г. днес пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
7