Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 24.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Чавдар Ангелов като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 6285 по описа
на съда за 2016 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Х.Ж.Я. срещу П.НА Р.Б., с която е предявил иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след
изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Ищецът претендира обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпления, за
които е оправдан с влязла в сила на 18.02.2016 г. присъда от 02.02.2016 г.,
постановена по н.о.х.д. № 22019/2012 г. на СРС, НО, 15 състав. Поддържа се, че
през периода на извършване на разследването, последвалото обвинение и внасяне
на обвинителен акт в съда, ищецът е изпаднал в дълбока душевна депресия, за миг
животът му сякаш е изгубил смисъл. Поддържа се, че през последвалите четири
годишни съдебни битки, ищецът бил непрестанно напрегнат, налице било и
постоянно безпокойство, стрес, отчаяние, нежелание за живот и загуба на вяра и
справедливост. Бил отстранен от работа, а бившият му работодател започнал да
разказва в средите на фирмите занимаващи се с продажба на авточасти, че същият
е престъпник и всеки да се пази от него. Поддържа се, че вследствие на стреса
започнали да се появяват здравословни проблеми, тревожност и неадекватно
поведение към близките му, вследствие на стреса качил и излишни килограми,
включително дъвкателните зъби започнали да се чупят и падат. Уронени били
честта и доброто му име в обществото.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди, в следствие на
повдигнатото срещу него незаконно обвинение, ведно с мораторната лихва от
19.02.2016 г.-датата на влизане в сила на оправдателната присъда до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА с включено ДДС.
На
основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно
на ответника П.НА Р.Б. на 29.07.2016 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 15.08.2016 г. е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита, че искът е допустим.
Твърди се, че ищецът не е
ангажирал надлежни доказателства, които да установяват действително претърпени
вреди. Твърди прекомерност на исковата претенция. Поддържа много ниска степен
на евентуалното увреждане и нисък интензитет на отрицателни преживявания във
връзка с процесното обвинение.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски по списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Подробни съображения
излага в писмени бележки по делото.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
На
26.03.2012 г. против ищеца започнало досъдебно производство № 15129/2012 г. по
описа на 01РУ-СДВР, пр.пр. № 5753/12 г. по описа на СРП за престъпление по
чл.201, вр. с чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 29.09.2011 г. до
04.10.2011 г.
На 19.10.2012 г. ищецът бил
привлечен като обвиняем с постановление за извършени престъпления по престъпление по чл.201, вр. с
чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 29.09.2011 г. до 04.10.2011 г. Спрямо ищеца
била взета и мярка за неотклонение „Подписка“.
На 24.10.2012 г. и на 29.10.2012
г. на ищеца било предявено разследването.
На 29.11.2012 г. ответникът внесъл обвинителен
акт в СРС, с който повдигнал на ищеца обвинения по чл.205, ал.1, т.1 във връзка
с чл.201, във връзка с чл.26, ал.1 НК. Въз основа на така внесения обвинителен
акт било образувано н.о.х.д. № 22019/2012 г. по описа на СРС, НК, 15 състав.
Производството приключило с Присъда от 02.02.2016 г., с която ищецът бил
признат за невиновен по всички повдигнати обвинения. Тази присъда не е
протестирана и е влязла в сила на 18.02.2016 г.
По делото е прието заключение на
комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, от което се
установява, че във връзка с повдигнатото обвинение и воденето на наказателно
производство, при ищеца са възникнали негативни емоционални преживявания на
притеснение, напрежение и неприятно чувство, че е бил обвинен несправедливо,
които са нормалпсихологично изводими от ситуацията, в която се е намирал ищеца.
Не се установяват данни да промяна на психичното състояние на ищеца.
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че саморазрушилите се и паднали зъби след периода на
обвинението, досъдебното производство и воденото дело, не са причина за тези
заболявания на зъбите.
Пред настоящата съдебна инстанция
са разпитани свидетелите Р.И.Я. и Д.С.Г..
Свидетелката Я. е майка на ищеца
и установява, че воденото срещу него наказателно производство му се отразило
пагубно - нерви, зъби, кръвно, безсъние, нестабилност, някакъв страх от заплаха
или нещо подобно. Зъбите му изпадали един по един. Това станало 7-8 месеца след
инцидента. Свидетелката установява още, че ищецът вдига доста високо кръвно - 180, 160. Ищецът е опериран – изваден камък
от бъбреците и в момента, в който направи криза имал леко повишено кръвно, но
рязко не е вдигал кръвно. Впоследствие кръвното му се повишило, минал на
лекарства и сега пие всеки ден лекарства. Физически отслабнал, не се храни. Когато
се водели делата, ставал неспокоен, винаги бил под стрес, като наближавала
датата на делото спирал да се храни, ставал нервен. И в момента е доста
отслабнал. Редовно пие лекарства за кръвно от 6 години, а преди това, когато е
имал някакъв проблем изписвали терапия за една седмица и се спирало. Напуснал
работата си и когато питал на едно-две места за нова работа, колеги му били
казали директно, че старият собственик ги е предупредил да не го приемат на
работа, защото можел да ги завлече. От 2012 г. до сега работи пак в магазин за
авточасти и няма проблеми.
Свидетелят Г. установява, че Х.
приел много тежко повдигнатото срещу него обвинение. Качил килограми, паднали
му зъби, не бил добре с нервите. Постоянно мислел за това, страхувал се, бил
постоянно под напрежение, в главата му постоянно било наказателното
производство. Преди наказателното производство ищецът бил ведър човек, весел.
Сега нищо общо няма с това, което бил преди.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
непротиворечиви и последователни.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният
против Прокуратурата на РБ иск е с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищцата се обосновава с
отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни
органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
П.НА Р.Б. е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът ще следва да докаже факта на деянието, което в
случая се заключава в обвинение в извършване
на престъпление, за
което е оправдан с влязла в сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приложените към исковата молба писмени доказателства и
приобщеното н.о.х.д. № 22019/12 г. по описа на СРС, НО, 15 състав.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/
неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка“.
С ангажираните гласни
доказателства ищецът установи
и фактът на причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на
обвинението, негативни
емоционални преживявания на притеснение, напрежение и неприятно чувство, че е
бил обвинен несправедливо, уронване на доброто му име-установява се, че когато
питал за нова работа, колеги му били казали директно, че старият собственик ги
е предупредил да не го приемат на работа, защото можел да ги завлече.
Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради
което установяването на този факт е в доказателствена тежест на ищеца.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди – неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатото обвинение.
Не се доказаха
твърденията на ищеца за настъпили здравословни проблеми високо кръвно налягане
и падане на зъби. Липсата на пряката причинна връзка между наказателното
производство и падането на зъби безспорно се установява със заключението на
СМЕ. Липсата на такава връзка между високото кръвно налягане и воденото на
наказателното производство се установява с показанията на свидетелката Я.,
която установява, че синът й редовно пие лекарства за кръвно от 6 години и
преживял бъбречна операция-изваден камък от бъбрека, което като време предхожда
образуване на наказателното производство и би могло да е свързано с
претърпяната от ищеца бъбречна операция. Ето защо за тези твърдени вреди ищецът
не следва да бъде обезщетяван.
По размера на
обезщетението.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
Предвид горното съдът следва да
определи паричен еквивалент,
който да възмезди ищеца.
От неоснователното обвиняване в
извършване на престъпления, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват
в психически страдания и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатите
обвинения и страха от осъждане. Безспорно е, че по време на цялото наказателно
производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване.
Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо
търпи.
При определяне на дължимото
обезщетение съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата
на личността – около три години и четири месеца. Всички тези обстоятелства
обосновават определянето на по-нисък размер на дължимото обезщетение.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск
за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 5 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпените от ищеца морални вреди.
При определяне на
този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът е с
чисто съдебно минало.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 5 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 18.02.2016 г. –
това е и денят на увреждането, но съдът присъжда лихвата, считано от 19.02.2016
г., защото от този ден е претендирана.
По разноските в процеса:
С исковата
молба ищецът е заявил искане за присъждане на направените съдебни разноски в
производството. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за
присъждане на разноски и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство.
Ответникът дължи горните разноски
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 10 лв.
Адвокат С.е осъществявал
безплатна правна помощ на ищеца, видно от приложения по делото договор за
правна помощ от 19.05.2016 г., поради което и на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат С.адвокатско възнаграждение.
При материален интерес в размер
на 30 000 лв. минималното възнаграждение възлиза на сумата от 1 430
лв., изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От тази сума-1430 лв. на адвокат С.се
дължи възнаграждение съответно на уважената част от иска, а именно: сума в
размер на 238,30 лв., която е съответна на уважената част от иска /5000 лв./.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул.
„********, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в
редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на Х.Ж.Я., ЕГН **********,***, с адрес за
кореспонденция: гр. София, ж.к .„*******“, бл.********, адвокат Я.В.С.сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лв./,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие
на незаконно повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.205, ал.1, т.1 във връзка
с чл.201, във връзка с чл.26, ал.1 НК, за което е
оправдан с влязла в сила на 18.02.2016 г. Присъда от 02.02.2016 г., постановена
по н.о.х.д. № 22019/2012 г. по описа на СРС, НО, 15 състав, ведно със законната
лихва върху горната главница, считано от 19.02.2016 г. до окончателното издължаване,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати и сумата 10 лв. разноски
направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул.
„********, Съдебната палата да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат Я.В.С., гр. София, ж.к .„*******“, бл.******** адвокатско
възнаграждение в размер на 238,30 лв. /двеста тридесет и осем и 0,30 лв./
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: