№ 13871
гр. София, 14.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110161410 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
с е предявило срещу Р. Ц. П. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 3 356,53 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги
през периода от 22.06.2019 г. до 23.01.2023 г. в обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча
купел 1“, бл. 504, вх. Б, ап. 6, клиентски № **********, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2023 г., до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 594,37 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.08.2019 г. до 22.02.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 37760/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги. Сочи, че по силата
на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
получаването на ВиК услуги става при публично известни Общи условия, одобрени от
КЕВР. Твърди ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги, които са му
предоставени за обект, находящ се в ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504, вх. Б, ап. 6, като
ответникът отказал достъп до имота, поради което му била начислена стойност на същите на
база брой обитатели.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. Ц. П., с
който оспорва предявените искове. Твърди, че в процесния имот живее сама, оспорва да
потребява вода на претендираната стойност, като посочва че ищцовото дружество
неправилно начислявало процесните суми на база четирима, а впоследствие на база двама
живущи в имота.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
По предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
1
ЗВ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата – че спорното главно право е
възникнало, по-конкретно, че между страните съществува договорно правоотношение с
предмет доставката на вода до процесния имот, количеството на реално доставената до
имота на ответника вода за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно
на претендираната сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. В разглеждания случай между страните не се спори, а
и от неоспорените и приети по делото писмени доказателства – справка от Служба по
вписванията се установява, че считано от 26.07.2002 г. ответникът е собственик на
процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504, вх. Б, ап. 6, което
налага извод, че същият е бил потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в
имота през исковия период.
Предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен
договор с всеки потребител. В разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено задължение за всички ВиК
оператори да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на
ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая не се твърди и не се установява
ответникът да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери
приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица – общите условия на
ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги периоди /Решение №
129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО/.
При това положение се налага извод, че между страните по делото е било налице
договорно отношение по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с наличието на основание за начисляване
на процесните суми от страна на ищеца.
Редът за отчитане на водомерите и определянето на стойността на потребената вода е
уреден в Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
Наредбата показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, а съгласно ал. 2
когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът
ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.
2
След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие
с реалното потребление. В чл. 35, ал. 5 и 6 от Наредбата е посочено, че при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Разходът на
вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за
периода до предишен отчет по алинея 1.
В същия смисъл е и предвиденият ред в общите условия на ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Общите условия (ОУ) доставянето на питейна вода
и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на
водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 23, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на
друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за
двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един
свидетел (чл. 24, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
49 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства и заключението
на комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира
за обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че през целия процесен период
на ответника е начислявана цена на доставени ВиК услуги „на база“. Вещото лице е
констатирало противоречие в извършените от ищеца изчисления за процесния период, като е
констатирало начисление въз основа на двама обитатели в процесния обект при положение,
че в същия има само един обитател. В заключението е посочено, че за процесния период не
са изготвяни инкасаторски карнети, като за целия период няма нито едно реално измерване
на потреблението, което е в нарушение на изискванията на чл. 35, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Констатирано е и противоречие в
начисляването на отрицателни общи нужди, които са трикратно по-високи от приложената
на „база“ консумация. Вещото лице е посочило, че в случай на такова начисляване и на
останалите обитатели в сградата, са надвишени допустимите 20 % по чл. 32, ал. 5 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г., за което няма данни ищецът да е уведомил писмено председателя на
етажната собственост съгласно нормативните изисквания. Вещото лице е обобщило, че
начислената от ищеца консумация за общи нужди надхвърля многократно максимално
допустимата такава.
При така установените обстоятелства съдът намира, че по делото не се установява при
дължимото от ищеца главно и пълно доказване в имота да са предоставени ВиК услуги,
възлизащи на претендираната стойност. На първо място следва да бъдат взети предвид
наведените от ищеца твърдения относно основанието за претендиране на процесната сума за
главница, като в уточнението на исковата молба изрично е посочено, че считано от месец
август 2005 г. претендираната сума е определяна на база 4 броя обитатели поради отказван
достъп за отчет на водомерите. Доказателства за твърдените обстоятелства обаче не са
ангажирани. Не са представени такива, установяващи в съответствие с посочената
3
разпоредба на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г., респ. чл. 24, ал. 4 ОУ, че достъп до
имота не е осигурен, нито такива, установяващи, че в имота има двама обитатели. Налице е
и нарушение от страна на ищеца на чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при
начисляването на суми за общи нужди. Това налага извод за недоказаност на предявения иск.
Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването на
правопораждащите претендираното право факти, като предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По делото не се доказа възникването на главен дълг, поради което акцесорната
претенция за обезщетение за забава също следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, но поради липсата на данни и претенция за такива, разноски не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от с, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес център Интерпред Цар Борис, срещу Р. Ц. П., с
ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504, вх. Б, ет. 2, ап. 6, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 , пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че Р. Ц. П., с ЕГН **********, дължи на с, с ЕИК ,, сумата в размер на 3
356,53 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от 22.06.2019
г. до 23.01.2023 г. в обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504, вх. Б, ап. 6,
клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата от 06.07.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 594,37 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.08.2019 г. до 22.02.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 37760/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4