РЕШЕНИЕ
№ 828
гр. Благоевград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20251210100876 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Й. В. В., ЕГН
********** с адрес: гр. Б.....със съдебен адрес за призоваване: град Б........ чрез адвокат Б. К.
К., АК- Б....., тел.......8 против „ФИНКЛУБ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С........ представлявано от Т.... Г.... П......
С исковата молба се иска да бъде признато за установено по отношение на
„ФИНКЛУБ" АД, ЕИК *********, че Й. В. В., с ЕГН **********, като наследник на Т........
Й....В., с ЕГН ********** не дължи на „ФИНКЛУБ" АД, ЕИК *********, поради
погасяването им по давност, на основание чл. 117 ал. 2 ЗЗД сумите присъдени с
изпълнителен лист от 01.03.2017г., издаден въз основа на постановено съдебно решение по
ч. гр. дело № 2049/2016г. по описа на PC - Б......., а именно:
-сумата 878,74 лв. - непогасена главница по Договор за издаване на международна
кредитна карта Дайнърс клуб, сключен на 19.05.1014г., ведно със законната лихва върху
главницата от 26.09.2016г., до датата на депозиране на настоящата искова молба 31.03.2025г.,
възлизаща на 820,27лв.;
-сумата от 254, 63 лв., наказателна лихва за периода от 01.06.2015г. до 21.09.2016г.;
-325, 00 лв. присъдени разноски по ч.гр.д 2049/2016г. по описа на PC Б......,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че Й. В. В., с ЕГН ********** е наследник на Т......Й.. В.,
с ЕГН **********/починала на 27.03.2020г./, която с изпълнителен лист от 01.03.2017г..
издаден въз основа на постановено съдебно решение по ч. гр. дело № 2049/2016г. по описа
на PC - Б..., е осъдена да заплати следните суми на „ФИНКЛУБ" АД, а именно:
-сумата 878.74 лв. - непогасена главница по Договор за издаване на международна
кредитна карта Дайнърс клуб, сключен на 19.05.1014г., ведно със законната лихва върху
главницата от 26.09.2016г., до окончателното изплащане на задължението;
-254. 63 лв., наказателна лихва за периода от 01.06.2015г. до 21.09.2016г.;
-325 лв.- присъдени разноски по ч.гр.д 2049/2016г. по описа на PC
1
Б......представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Сочи се, че на 29.03.2017г. за събиране на вземанията си Взискателят е подал молба за
образуване на изпълнително дело срещу Т........ Й.....В., с ЕГН ********** /починала на
27.03.2020г./. предмет на изпълнителен лист от 01.03.2017г., издаден по ч. гр. дело №
2049/2016г. по описа на PC - Б...... като въз основа на подадената молба е образувано изп.
дело №20178440401320/2017г. по описа на ЧСИ С..... .......Я.с район на действие СГС, pen №
844. Твърди се, че по процесното изпълнително дело 1320/2017г. с постановление за
образуване на ИД от 29.03.2017г. са наложени запори върху притежавани от длъжника
дружествени дялове, както и запори върху наличности по банкови средства, с постановление
на ЧСИ Я. от ..11.08.2017г. е наложена и възбрана върху 1/6 ид.ч. от притежаван от
длъжника недвижим имот, находящ се в град Б.......
Поддържа се, че със съобщение за конститиуране на наследник с изх.
№59137/04.11.2024г. Й. В. В., с ЕГН ********** е уведомена, за образуваното производство,
в качеството й на наследник на Т........ Й..... В., като е поканена в едномесечен срок да
заплати сумите както следва: сумата 878.74 лв. - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, за периода от 26.09.2016г., която към 18.11.2024г. възлиза на 775. 69 лв.,
неолихвяеми вземания в размер на 254. 63 лв., разноски по граждански дело в размер на
325. 00 лв., 100. 00лв. - адвокатски хонорар, 737. 72 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 18.11.2024г. Общо дължима сума в размер на 3 071.78 лева. Съобщението за
конституиране на наследник е по изпълнителното дело №233/2023г. по описа на ЧСИ
С.....Я....., рег.№844, Район на действие СГС.
Твърди се, че след справка по ИД, ищцата е установила че на 27.01.2023г. изп. дело
№20178440401320/2017г. по описа на ЧСИ С... Я.....с район на действие СГС, pen № 844 е
преобразувано под нов номер, а именно: изп. дело №20238440400233/2023г. по описа на
ЧСИ С.......Я... с район на действие СГС, peг. № 844.
Счита, че вземането на Взискатвля по изпълнителен лист от 01.03.2017г.. издаден въз
основа на постановено съдебно решение по ч. гр. дело № 2049/2016г. по описа на PC - Б.....
за следните суми:
-сумата 878.74 лв. - непогасена главница по Договор за издаване на международна
кредитна карта Дайнърс клуб, сключен на 19.05.1014г., ведно със законната лихва върху
главницата от 26.09.2016г., до датата на депозиране на настоящата искова молба 31.03.2025г.,
възлизаща на 820,27лв.; 254. 63 лв., наказателна лихва за периода от 01.06.2015г. до
21.09.2016г.; 325 лв. присъдени разноски по ч.гр.д 2049/2016г. по описа на PC Благоевград,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, е погасено по
давност, тъй като последното изпълнително действие, с което е наложена възбрана е
извършено с постановление на ЧСИ Якимов от 11.08.2017г.
Поддържа се, че след тази дата от страна на Взискателя няма предприемани
изпълнителни действия по делото, респ. е налице пълна пасивност, предвид което за ищцата
е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за установяване на недължимостта на посочените по- горе суми, въз
основа на новонастъпило обстоятелство след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание - изтекла погасителна
давност.
Сочи, че по делото са предприети изпълнителни действия на 04.11.2024 г. -
значителен период от време след погасяването на вземането по давност. Към този момент
Взискателя не е разполагал с право на принудително изпълнение за това вземане.
С разпореждане № 2584/17.07.2025 г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие
с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от
2
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 29.07.2025г. В срока по
чл. 131 от ГПК на 27.08.2028г. е депозиран писмен отговор от ответника, с който се сочи, че
се признава предявения иск във връзка с погасяване по давност на суми, присъдени с
изпълнителен лист от 01.03.2017г., издаден по ч.гр.д. № 2049/2016г. по описа на РС-Б.....
С определение № 1611/04.09.2025г., съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация и други способи
за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцата Й. В. Б...... редовно призована не се явява. В депозирана
на 10.10.2025 година молба ищцата чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната молба. С оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба за
признание на иска е направено искане да бъде прекратено съдебното дирене и съда да се
произнесе с решение, съобразно признанието от ответника. Претендират се и сторените по
делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща законен и процесуален
представител.
В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответната страна признание
на исковете с отговора на исковата молба и заявеното искане от страна на ищеца по чл.237
от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното
дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.
Съгласно чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда
на чл. 237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно:
Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след
проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено
признание на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един
допустим иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20
от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС.
В случая е предявен допустим иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
124 от ГПК.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за
постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното
дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е.
съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката
на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за
3
постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът е заявил,
че счита иска за основателен и е сторил признание на същия, като искът по чл. 439, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК е признат по основание и размер към момента на приключване
на съдебното дирене. Ищецът, чрез процесуалния му представител в депозирана молба от
10.10.2025 година е поискал постановяване на решение при признание на иска.
В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави
или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не
е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
С оглед признанието на исковата претенция от страна на ответника, съдът намира, че
във връзка с нормата на чл. 237, ал.1 ГПК, същият следва да бъде уважен на базата на това
признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите нрави.
С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК,
като исковата претенция следва да бъде уважена и да бъде прието за установено по
отношение на ответника „ФИНКЛУБ" АД, ЕИК *********, че Й. В. В., с ЕГН **********,
като наследник на Т.........Й...... В., с ЕГН ********** не дължи на „ФИНКЛУБ" АД, ЕИК
*********, поради погасяването им по давност на сумите, присъдени с изпълнителен лист
от 01.03.2017г., издаден въз основа на постановено съдебно решение по ч. гр. дело №
2049/2016г. по описа на PC - Б......а именно: -сумата 878, 74 лв. - непогасена главница по
Договор за издаване на международна кредитна карта Дайнърс клуб, сключен на
19.05.1014г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2016г., до датата на
депозиране на настоящата искова молба 31.03.2025г., възлизаща на 820,27лв.;-сумата от 254,
63 лв., наказателна лихва за периода от 01.06.2015г. до 21.09.2016г.; -325, 00 лв. присъдени
разноски по ч.гр.д 2049/2016г. по описа ...на PC Б. представляващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на исковете
от страна на ответника.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски за
държавна такса в размер на 200 лева, като не се претендира адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищцата и сторените в производството съдебни-деловодни разноски.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при
условията на признание на иска, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК
в правоотношенията между страните, че ищцата Й. В. В., ЕГН ********** с адрес: гр.
Б......... НЕ ДЪЛЖИ на „ФИНКЛУБ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С....... представлявано от Т..... Г. П.....следните сумите, присъдени с
изпълнителен лист от 01.03.2017г,. издаден въз основа на постановено съдебно решение по
ч. гр. дело № 2049/2016г. по описа на PC - Б...., а именно:
-сумата 878, 74 лв. /осемстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и четири
стотинки/- непогасена главница по Договор за издаване на международна кредитна карта
Дайнърс клуб, сключен на 19.05.1014г., ведно със законната лихва върху главницата от
4
26.09.2016г., до датата на депозиране на настоящата искова молба 31.03.2025г., възлизаща на
820,27лв.;
-сумата от 254, 63 лв. /двеста петдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/-
наказателна лихва за периода от 01.06.2015г. до 21.09.2016г.;
-сумата от 325, 00 лв. /триста двадесет и пет лева/-присъдени разноски по ч.гр.д
2049/2016г. по описа на PC Благоевград, представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА „ФИНКЛУБ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.....представлявано от Т.... Г....П.... ДА ЗАПЛАТИ на Й.
В. В., ЕГН ********** с адрес: гр. Б.... сумата от 200, 00 лв. /двеста лева/, представляваща
сторени разноски за държавна такса.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Б...... в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5