РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Благоевград, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20231210100473 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. От ГПК - фаза по извършване на делбата
/втора фаза на делбения процес/.
По делото е постановено Решение № 486/13.07.2023 г., с което е приключила първата
фаза на производството по съдебна делба /фаза по допускане на делбата/. В тази връзка и с
посоченото решение съдът е допуснал до делба следното имущество, между следните лица и
при следните квоти :
- недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
предназначение „жилище, апартамент” с идентификатор 04279.629.143.1.7 /нула четири
хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет
и три точка едно точка седем/, находящ се в гр.Благоевград, общ.Благоевград, по КККР на
гр.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.06.2006г. на Изпълнителния директор
на АК, с административен адрес на имота - гр.*****, който самостоятелен обект се намира
на 4 /четвърти/ етаж, в сграда с идентификатор 04279.629.143.1 /нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет и три точка
едно/, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 04279.629.143 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет и три/, с предназначение на
самостоятелния обект -жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, с брой нива на обекта - 1 /едно/, с посочена площ в документа за
собственост – 104,19 кв.м. /сто и четири квадратни метра и деветнадесет стотни сантиметра/,
ведно с прилежащите части - Мазе № 7, с площ 8,96 кв.см. и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти в сградата : на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 04279.629.143.1.8
/нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто
четиридесет и три точка едно точка осем/, под обекта - 04279.629.143.1.5 /нула четири
хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет
и три точка едно точка пет/ и над обекта - няма, при квоти между съделителите, както
следва :
1
- за И. Е. М., с ЕГН ********** - 1/2 /една втора/ идеална част от гореописания
недвижим имот;
- за С. М. С., ЕГН ********** - 1/2 /една втора/ идеална част от гореописания
недвижим имот.
Решение № 486/13.07.2023 г. не е обжалвано от страните по делото в
законоустановения срок, поради което същото е влязло в сила на 12.09.2023 г.
С разпореждане № 1876/12.09.2023 г. делото е насрочено за разглеждане във фаза по
извършване на делбата.
В първото по делото заседание, след допускане на делбата, И. М. прави искане за
възлагане на процесния недвижим имот, на основание чл. 349, ал.1 от ГПК, както и е
направила искане с правно основание чл. 346 от ГПК, представляващи дела на ответника във
връзка с платени от И. М. суми за погасяване на паричен кредит, сключен с „Юробанк
България“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването
на искането по сметки /24.10.2023г./ до изплащането й. Молбата с правно основание чл. 346
ГПК е изпратена на съделителя С. С. и му е връчена на 05.02.2025 година, чрез Затвора в гр.
Никита, област Серес, Гърция лично.
Искането по чл. 346 от ГПК е прието за разглеждане във втората фаза на настоящата
съдебна делба, предявено от И. Е. М. срещу С. М. С., за сумата от 14 643,50 лв.,
представляваща 1/2 от сумата в размер 29 287 лева, заплатени от И. М. суми по Договора за
кредит № HL 96136/29.10.2018 г., с който е закупено процесното жилище - самостоятелен
обект в сграда, с предназначение „жилище, апартамент“, с идентификатор №
04279.629.143.1.7, която сума е заплатена за периода от месец юни 2020 г. до месец юни 2024
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на искането до
окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание съделителката И. М., чрез пълномощника си – адвокат Ю.,
изразява становище, че възлагателната претенция на М. е основателна, поради което
процесният недвижим имот следва да бъде възложен на последната, като бъде осъдена да
заплати на ответника половината от установената му пазарна стойност, за уравнение на
дяловете. Поддържа се и искането по чл. 346 ГПК. Претендира се плащане на направените
по делото разноски.
Съделителят С. С., редовно уведомен, не се явява в нито едно от съдебните заседания,
не се представлява.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното :
До делба е допуснат следния недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с
предназначение „жилище, апартамент”, с идентификатор 04279.629.143.1.7 /нула четири
хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет
и три точка едно точка седем/, находящ се в гр.Благоевград, общ.Благоевград, по КККР на
гр.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.06.2006г. на Изпълнителния директор
на АК, с административен адрес на имота - гр.*** който самостоятелен обект се намира на 4
/четвърти/ етаж в сграда с идентификатор 04279.629.143.1 /нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет и три точка
едно/, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 04279.629.143 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет и три/, с предназначение на
самостоятелния обект -жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, с брой нива на обекта - 1 /едно/, с посочена площ в документа за
собственост – 104,19 кв.м. /сто и четири квадратни метра и деветнадесет стотни сантиметра/,
ведно с прилежащите части - Мазе № 7, с площ 8,96 кв.см. и съответните идеални части от
2
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 04279.629.143.1.8
/нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто
четиридесет и три точка едно точка осем/, под обекта - 04279.629.143.1.5 /нула четири
хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет
и три точка едно точка пет/ и над обекта- няма, при квоти на участие в прекратяваната
съсобственост: - за И. Е. М., с ЕГН ********** - 1/2 /една втора/ идеална част, и за С. М. С.,
ЕГН ********** - 1/2 /една втора/ идеална част от гореописания недвижим имот.
По делото е представен Договор за банков кредит HL 96136 от 29.10.2018 година,
сключен между „Юробанк България“ АД, в качеството на кредитор и С. М. С. и И. Е. С.а, в
качеството на кредитополучатели, по силата на който на кредитополучателите е отпуснат
банков кредит за недвижим имот /кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот/ в общ
размер на 80 000 лева, от които 46 000 лева за покупка на процесния недвижим имот; 22 000
лв. – за други разплащания и 12 000 лева за ремонт на закупения с банков кредит имот.
По делото е представено и извлечение от Юробанк България АД, представляващо
разчетна сметка за погасяване на кредит, в която са отразени погасяванията по кредита от
страна на кредитополучателите /л. 71-74/, както и е представено кредитно досие на сметката
на С. С. касаеща процесния кредит /л. 90/.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице И. Д., която посочва, че за периода от 01.07.2020 год. до 20.10.2023 год., както
и за периода 20.10.2023 год. до изготвяне на заключението са погасявания вноски по кредита
от И. М., като същата е направила 41 бр. месечни вноски възлизащи на стойност 24 414 лв.,
като вноските направени за месец ноември и декември 2023 година не са включени в тази
сума. Вещото лице посочва, че по предоставеният от банката погасителен план за периода
01.07.2020 год. до 20.10.2023 год. отбелязани като платени са 40 бр. вноски на стойност 23
830 лв., включващи главница и лихва, но не са отразени в него просрочените суми за
закъснение. Посочва се, че на 03.11.2023 год. ищцата е внесла по разчетна сметка на
Юробанк АД сумата от 100,00 лв., а на 15.11.2023 г. е внесла още 521,00 лв., като цялата
сума от 621,00 лв. е за погасяване на вноската по кредита за месец ноември 2023 г. По
предоставените вносни бележки и извлечението по разчетната сметка на банката за периода
01.01.2020 година - 31.10.2023 година са заплатени 41 вноски и е направено едно служебно
прехвърляне на средства за просрочие по жилищен кредит на 19.05.2022 г. в размер на
828,00 лв. Вещото лице посочва, че цялата сума възлиза в размер на 24 414 лв., която е
платена само от ищеца г-жа М.. Включвайки вноските направени от ищцата за месец
ноември и месец декември, общият им брой ще нарастне до 43 бр. вноски на обща стойност
25 636,34 лв. В заключение се посочва още, че С. М. С. дължи половината от сумата на
месечните вноски по кредита направени само от г-жа М. за периода 01.07.2020 година до
31.12.2023 година, а именно 12 207 лв. Включвайки и последно направените вноски от
ищеца за месец ноември 2023 година и месец декември 2023 година, дължимата сума от С.
С. към И. М. ще бъде в размер на 12 818,17лв.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното писмено заключение. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като пълно и компетентно изготвено.
Разпитаният в съдебно заседание като свидетел Ефрем Муев, баща на ищцата посочва,
че дъщеря му и зет му се разделили преди около две години, като дъщеря му живее в кв.
Струмско. С. и И. закупили жилището докато били в брак, като взели кредит, за закупуване
на това жилище. Посочва, че дъщеря му изплаща този кредит, както по време на брака го е
заплащала, така и в момента продължава да го изплаща. Посочва, че когато дъщеря му се е
обаждала във връзка със заплащане на вноски по кредита, и той е давал пари на дъщеря му
за плащане на вноските по кредита.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от
3
вещото лице инж. П. Т., което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено. Вещото
лице е дало заключение, че пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот е 149
200 лева, като пазарната стойност на дела на всеки съделител за процесния недвижим имот е
както следва : за ищцата И. Е. М. - 1/2 ид.ч. е 74 600 лв.; за ответника С. М. С. - 1/2 ид.ч. е 74
600 лв. В заключение се посочва още, че предвид архитектурното разпределение на
апартамента и наличие на само един самостоятелен вход, както и само един санитарен възел,
само една кухня и само една дневна, съобразно изискванията на чл. 40, ал.1, и чл.203, ал.1 от
ЗУТ, процесния имот не е поделяем на дялове без значителни преустройства и без
неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното писмено заключение.
По делото е представена справка от Агенция по вписванията с дата 15.02.2024 година
/л. 175/, от която става ясно, че И. М. няма други имоти на нейно име, като в справката е
отразено единствено, че притежава 1/2 идеални части от процесния недвижим имот, предмет
на делбата.
От страна на И. М. са представени вносни бележки за извършени плащания по
договора за кредит /л. 190-195; 204-209/, от които се установява, че М. е правила вноски по
кредита на дати - 03.01.2024 година, 29.02.2024 година, 29.03.2024 година; 26.04.2024
година; 02.05.2024 година; 06.06.2024 година.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Същинското извършване на съдебната делба във втората фаза на делбения процес, е
дейност на съда при която окончателно се ликвидира състоянието на съсобственост между
страните по делото, по отношение на допуснатите до делба недвижими имоти, чрез
използване на изрично предвидените в закона и изчерпателно изброени способи за съдебна
делба. Основният принцип от който съдът се ръководи е – всеки от съделителите да получи
дял в натура, доколкото това е възможно/Р – 433 – 88г. на І г.о. на ВС/. Налага се извода, че
определящ за правилния подбор за способа за извършване на съдебната делба е преценката
на съда, дали броя на допуснатите до делба недвижими имоти е равен или по - голям от броя
на съделителите, което предпоставя възможността в дял на всеки от съсобствениците да
бъде поставен недвижим имот, а неравенството на дяловете да бъде изравнено чрез
заплащане на парична сума.
Когато допуснатия до съдебна делба недвижим имот е един, основен критерий за определяне
на способа за ликвидиране на съсобствеността, е въпроса за неговата поделяемост.
Изхождайки от константната съдебна практика, при решаване на въпроса за „поделяемостта”
на допуснатия до делба недвижим имот, следва да се изхожда не само от това дали от имота
могат да бъдат обособени, при спазване на техническите правила и норми, два или повече
самостоятелни жилищни имота, но този правен въпрос е поставен в зависимост и от броя на
съделителите, като съществен е не въпроса за притежаваните от всеки един от тях идеални
части от имота, а дали броя на жилищата е равен на броя на съделителите, т.е. дали всеки
един от тях би могъл да получи в реален дял някой от имотите.
В разглеждания случай делбения имот представляващ - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда, с предназначение „жилище, апартамент”, с идентификатор 04279.629.143.1.7 /нула
четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто
четиридесет и три точка едно точка седем/, находящ се в гр.Благоевград, общ.Благоевград,
по КККР на гр.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.06.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, с административен адрес на имота - гр.Благоевград, ул.
”Броди” № 18, вх. А”, ет.4, ап.7, който самостоятелен обект се намира на 4 /четвърти/ етаж, в
сграда, с идентификатор 04279.629.143.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет
точка шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет и три точка едно/, с
предназначение - жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
4
имот с идентификатор 04279.629.143 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка
шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет и три/, с предназначение на
самостоятелния обект -жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, с брой нива на обекта - 1 /едно/, с посочена площ в документа за
собственост – 104,19 кв.м. /сто и четири квадратни метра и деветнадесет стотни сантиметра/,
ведно с прилежащите части - Мазе № 7, с площ 8,96 кв.см. и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти в сградата : на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 04279.629.143.1.8
/нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто
четиридесет и три точка едно точка осем/, под обекта - 04279.629.143.1.5 /нула четири
хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет
и три точка едно точка пет/ и над обекта - няма, е неподелям, според заключението на
експерта по приетата от съда и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза,
като от процесното жилище не могат да бъдат обособени самостоятелно две жилища, при
спазване на изискванията на ЗУТ, макар и броят на съделителите, съобразно решението на
съда по допускането на съдебната делба, да са два дяла.
След като допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем, недопустимо е
извършването на съдебна делба посредством съставяне на разделителен протокол и
тегленето на жребий се явява невъзможно.
При така изложените съображения от правна страна, остава открита възможността
процесния имот поради неговата неподеляемост да бъде изнесен на публична продан,
съгласно чл.348 от ГПК или възложен на някой от съделителите на основание чл. 349 от
ГПК.
В съдебната практика категорично се е наложило становището, че изнасянето на
публична продан е крайно средство, което се прилага от съда само тогава, когато
неподеляемия имот не може да бъде възложен по реда на 348 от ГПК, доколкото така
допуснатия до делба имот бъде поставен в дял на един от съделителите, ако е направено
изрично искане за това. В настоящия случай, И. М. е предявила искане с правно основание
чл. 349, ал.1 ГПК за възлагане на процесния недвижим имот. Съгласно цитираната
разпоредба, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена
общност, прекратена с развод, и бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът
може да го постави в негов дял. В случая, процесният недвижим имот е неподеляем и е
жилище, което е било съпружеска имуществена общност.
Доказа се, по силата на Решение № 93436/15.04.2021г. постановено по гр.д №
1185/2020 година, влязло в сила, гражданският брак между страните е прекратен, като
родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Д. С.ова С.а са
предоставени на майката И. С.а, като след развода е с фамилно име М.. Към момента на
приключване на устните състезания по делото за извършване на делбата детето Десислава
С.ова С.а, все още не навършило пълнолетие. Установи се от представената по делото
справка от Агенция по вписванията, че И. М. не притежава друго жилище. Ето защо
претенцията на съделителя И. М. за поставяне в дял на процесния имот по реда на чл. 349,
ал.1 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена. Съдът намира, че са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 349, ал.1 ГПК и процесният недвижим имот
следва да бъде възложен в дял на И. Е. М., като се определи и сумата за уравнение на дела
на останалия съделител, съобразно определената пазарна цена от СТЕ – 149 200 лв. и
квотата им – по 1/2 ид. /една втора идеална част/ на стойност при тази цена – по 74 600 лв. за
всеки. Следователно, на основание чл. 349, ал. 5 ГПК, за уравняване на дяловете, И. М.
следва да заплати на С. М. С. сума в размер на 74 600 лв., ведно със законната лихва, в срок
от шест месеца, считано от влизане на решението в сила. На И. М. следва да бъде указано,
5
че при неизплащане на сумите за уравняване на дяловете в срок, решението се обезсилва по
право, а имотът се изнася на публична продан.
На ответника С. С. следва да бъде указано, че за вземането си за уравняване на
дяловете може да впише законна ипотека.
Досежно предявения от И. М. искане по сметките по реда на чл. 346 от ГПК, съдът
намира следното:
Видно от приложените по делото писмени доказателства, а именно Договор за банков
кредит HL 96136 от 29.10.2018 година, е, че същият е сключен между „Юробанк България“
АД, в качеството на кредитор и С. М. С. и И. Е. С.а, в качеството на кредитополучатели, по
силата на който на кредитополучателите е отпуснат банков кредит за недвижим имот
/кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот/ в общ размер на 80 000 лева, от които 46
000 лева за покупка на процесния недвижим имот; 22 000 лв. – за други разплащания и 12
000 лева за ремонт на закупения с банков кредит имот. Установи се от приложените по
делото вносни бележки е, че единствено И. М. е извършвала плащания по договора за
кредит. Това обстоятелство се доказва и от изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, като вещото лице е дало заключение, че за периода 01.07.2020 година до
31.12.2023 година И. М. е извършвала плащания в размер на 25 636,34 лв. Отделно от това
след изготвената експертиза са представени и вносни бележки за извършени плащания по
договора за кредит /л. 190-195; 204-209/, от които се установява, че М. е правила вноски по
кредита на дати 03.01.2024 година, 29.02.2024 година, 29.03.2024г; 26.04.2024 г; 02.05.2024г.;
06.06.2024г.
Претенцията за заплащане на платени вноски по кредит е по чл. 127, ал.2 ЗЗД, защото
договорът за кредит е сключен по време на брака на страните и съгласно чл. 32, ал.2 СК, за
задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството, съпрузите отговарят солидарно.
Съдът приема за установено, че след образуване на делото за прекратяване на
сключения граждански брак, а именно гр.д № 1185/2020 година е образувано на 10.07.2020
година, от този момент вече са налице основания за претендиране на искания по сметки от
страна на И. М. по отношение на всички извършени плащания по договора за кредит.
Установи се, че сумата от 29 287 лева е платена от И. М. по договора за кредит, в каквато
насока са и представените писмени доказателства, доколкото по делото не се събраха
доказателства за плащане на средствата по друг начин, което се установи и от разпита на
свидетеля М. Съответно, след като задължението е възникнало по време на брака и за
общите нужди на семейството, то е възникнала солидарност между съпрузите за погасяване
на задължението, което обуславя приложимостта на чл. 127 ЗЗД. Когато един от солидарните
длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива
регресно право срещу другия, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. След
прекратяването на брака с развод имуществената общност също е прекратена, налице е
разделност на задълженията и изпълненото от единия общо задължение също е в режим на
разделност. Определящо е да е налице реално плащане на задължението в част, която
надхвърля припадащата се част на платилия длъжник. Така изложеното обуславя извод за
основателност на претенцията за периода от месец юни 2020 г. до месец юни 2024 г. За този
период се установи, че И. М. е платила сума в общ размер от 29 287 лева съобразно
представените справки и изготвена ССЕ, поради което С. Семтков дължи на И. М. сумата от
14 643,50 лв., представляваща 1/2 от сумата в размер 29 287 лева, заплатени от И. М. суми
по Договора за кредит № HL 96136/29.10.2018 г., с който е закупено процесното жилище -
самостоятелен обект в сграда, с предназначение „жилище, апартамент“ с идентификатор №
04279.629.143.1.7, която сума е заплатена за периода от месец юни 2020 г. до месец юни 2024
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на искането /24.10.2023
година/ до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете
6
им.
От водещо значение за установяването на правила за определяне на начина, по който се
разпределят разноските, в частност тези за държавни такси е т. 9 от Постановление № 7 от
28.11.1973 г., Пленум на ВС, както и по – новата съдебна практика, материализирана в
Определение № 202 от 13.10.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 3295/2017 г., I г. о., ГК;
Определение № 177 от 12.03.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 657/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 252 от 11.07.2014г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о., ГК; Определение
№ 717 от 22.10.2012г. на ВКС по ч. гр. д. № 594/2012 г., IV г. о., ГК; Определение № 4 от
06.01.2011г. на ВКС по ч. гр. д. № 542/2010 г., II г. о., ГК и мн. др. Съгласно посоченото,
съдебните и деловодните разноски се разпределят съобразно с признатия дял на
съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са
направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила на чл. 78 от ГПК.
От гореизложеното следва, че разноските в делбеното производство се разделят в рамките
на две отделни групи процесуални дейности. Първата е относно същинското извършване на
делбата, в т. ч. и относно способа за нейното извършване, а втората касае разноски, свързани
само с присъединените искове – по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на
завещания и дарения, по искания по сметките и т. н. Това включва самостоятелни разходи по
експертизи и пр., свързани само с тези претенции. В настоящия случай ищцата претендира
разноски от 1500,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по исковете
по чл. 346 ГПК и чл. 349 ГПК, както и сумата от 680,00 лева – възнаграждение на вещо лице
по изготвена СТЕ и сумата от 491,40 лева – възнаграждение на вещо лице по изготвена ССЕ.
Пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на делбата определя и стойността
на дяловете на всеки от съделителите при нейното приключване. Така при пазарна стойност
на имота от 149 200 лева, стойността на дяловете на всеки от съделителите е по 74 600 лева,
следователно И. М. и С. С. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС -
Благоевград държавна такса в размер на 4% върху пазарната стойност на имота, за дела,
който получават, а именно 2984,00 лева, респ. И. М. за възложения й в дял недвижим имот, а
С. С. за уравнението на дела, съгл. чл. 8 от Тарифата за ДТССГПК. С. С. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд - Благоевград и сумата от 585,74 лева,
представляваща 4% върху уважения иск по чл. 346 ГПК.
По отношение на разноските извършени от И. М., съдът намира, че С. С. следва да
бъде осъден да заплати на ищцата претендираното адвокатско възнаграждение в пълен
размер от 1500,00 лева, тъй като касае искането по чл. 346 ГПК и чл. 349 ГПК, които
съгласно цитираната съдебна практика по-горе се дължат на ищцата; сумата в размер на
491,40 лева – възнаграждение на вещо лице по изготвена ССЕ, представляващи сторени
разноски по иска по чл. 346 ГПК, както и сумата в размер на 340,00 лева, представляваща
половината от внесения от ищцата депозит за изготвена СТЕ, съобразно дела на всеки един
от тях.
С оглед на горното, С. С. следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в общ
размер на 2331,40 лева.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, на съделителят предявил иска за делба, следва да
бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, да
извърши отбелязването му в Служба по вписванията гр. Благоевград.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал.1 от ГПК, на И. Е. М., с ЕГН **********, с
адрес : гр. ***, следния недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
предназначение „жилище, апартамент” с идентификатор 04279.629.143.1.7 /нула четири
7
хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет
и три точка едно точка седем/, находящ се в гр. Благоевград, общ. Благоевград, по КККР на
гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.06.2006г. на Изпълнителния директор
на АК, с административен адрес на имота - гр. *****, който самостоятелен обект се намира
на 4 /четвърти/ етаж в сграда с идентификатор 04279.629.143.1 /нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет и три точка
едно/, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 04279.629.143 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет и три/, с предназначение на
самостоятелния обект -жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, с брой нива на обекта - 1 /едно/, с посочена площ в документа за
собственост – 104,19 кв.м. /сто и четири квадратни метра и деветнадесет стотни
сантиметра/, ведно с прилежащите части - Мазе № 7, с площ 8,96 кв.см. и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелен обект с
идентификатор 04279.629.143.1.8 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка
шестстотин двадесет и девет точка сто четиридесет и три точка едно точка осем/, под обекта
- 04279.629.143.1.5 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин
двадесет и девет точка сто четиридесет и три точка едно точка пет/ и над обекта - няма,
който към 28.11.2023 г. е на стойност 149 200 лева (сто четиридесет и девет хиляди и двеста
лева).
ОСЪЖДА И. Е. М., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ В ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК,
считано от влизане на настоящото решение в сила, на С. М. С., с ЕГН **********, с адрес с.
***, за уравняване на дяловете, сума в размер на 74 600 лева (седемдесет и четири хиляди и
шестстотин лева), заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото
решение до датата на изплащането.
УКАЗВА, на основание чл.7, ал.1, изр. 2 ГПК, на И. Е. М., с ЕГН **********, че при
неизплащане на сумата за уравняване на дела в законния шестмесечен срок считано от
влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 349, ал.6 от ГПК, решението се
обезсилва по право и възложеният в дял имот се изнася на публична продан.
УКАЗВА, на основание чл. 349, ал.3 от ГПК, на С. М. С., с ЕГН **********, че може
да впише законна ипотека за вземането си срещу И. Е. М., с ЕГН ********** за уравняване
на дяловете.
ОСЪЖДА С. М. С., с ЕГН **********, да заплати на И. Е. М., с ЕГН **********, на
основание на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 127, ал.2 ЗЗД сумата от 14 643,50 лв.
/четиринадесет хиляди шестстотин четиридесет и три лева и петдесет стотинки,
представляваща дела й от платени от последната в периода от месец юни 2020 г. до месец
юни 2024 г. суми за погасяване на Договор за банков кредит HL 96136 от 29.10.2018 година,
сключен между „Юробанк България“ АД, в качеството на кредитор и С. М. С. и И. Е. С.а, в
качеството на кредитополучатели, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на
предявяване на искането /24.10.2023 година/ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. М. С., с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в размер на 2984,00 лева (две хиляди
деветстотин осемдесет и четири лева) - държавна такса върху стойността на дела си; сумата
от 585,74 лева /петстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща държавна такса по иска по чл. 346 ГПК, както и 5,00 лв. /пет лева/,
държавна такса, в случай на издаване на изпълнителен лист за служебно събиране на
сумата.
8
ОСЪЖДА С. М. С., с ЕГН **********, да заплати на И. Е. М., с ЕГН **********
сумата в размер общо на 2331,40 лева /две хиляди триста тридесет и един лева и
четиридесет стотинки/, представляващи сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА И. Е. М., с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в размер на 2984,00 лева (две хиляди
деветстотин осемдесет и четири лева), държавна такса върху стойността на дела си, както и
5,00 лв. /пет лева/, държавна такса, в случай на издаване на изпълнителен лист за служебно
събиране на сумата.
На основание чл. 115, ал.2 от ЗС, ДАВА ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК на И. Е. М., считано
от влизане в сила на настоящото постановено по вписана искова молба решение, да извърши
отбелязването му в Служба по вписванията - гр. Благоевград.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9