Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1062
27.07.2020
година
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Трети
въззивен граждански състав
На двадесет
и седми юли, две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА
МАЙСКА
Като
разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно
гражданско дело номер 1802 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод жалба от Б.И.Т.
с ЕГН-********** от гр.П., заявена чрез процесуалния представител по пълномощие
адв.Пламен Борисов от АК-Перник против постановление от 17.02.2020г.,
инкорпорирано в ПДИ от 27.02.2020г. по изп.дело № 20197040401083 по описа на
ЧСИ Иванка Миндова с рег.№ 704 на КЧСИ, район на действие ОС-Бургас, с която
жалбоподателят длъжник е уведомен за дължимост на следните такси и разноски:
48лв.-разноски по изп.дело, 24лв. такса по т.26 по ТТР ЗЧСИ с вкл.ДДС в полза
на ЧСИ и 200лв. за адв.възнаграждение.
В жалбата се
прави искане за отмяна на действията на ЧСИ, обективирани в посоченото
съобщение. Излагат се съображения за недължимост на каквито и да било такси и
разноски, тъй като длъжникът не е давал основание за завеждане на
изпълнителното производство, тъй като е заплащал и заплаща коректно дължимите от него суми за издръжка.
Навежда се недобросъвестност на взискателя и желание чрез неоснователно
образуване на изпълнително производство, въпреки редовното изплащане на
издръжката да утежни положението на длъжника и с допълнителни разноски.
Постъпило е
писмено становище от взискателя К. Д., заявено чрез пълномощника адв.Калин Янев
от БАК, в което се посочва, че длъжникът следва да понесе разноските по
изпълнителното дело. Заявява, че взискателят желае дължимата издръжка да бъде
събирана чрез ЧСИ.
Постъпили са
мотиви от ЧСИ Иванка Миндова с рег. № 704 при КЧСИ, във връзка с подадената
жалба по изпълнителното дело. Съдебният изпълнител счита жалбата за
неоснователна. Посочва, че изпълнителни действия не са извършвани. ЧСИ е спазил
разпоредбата на чл.426 ГПК, начислил е и съответните такси, като е приел
поискани от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по представен
договор за правна помощ, като с постановление от 21.01.2020г. претендираните
суми са редуцирани от 1000лв. и като разноски е приет адв.хонорар от 200лв. Излага
съображения.
Жалбата е
подадене в срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на
закона.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Изпълнително
дело № 20197040401083 по описа на ЧСИ Иванка Миндова с рег.№ 704 на КЧСИ, район
на действие ОС-Бургас е образувано на 10.07.2019г. по молба на К. Д. с ЕГН-**********
от гр.Б., кв.М.Р. против Б.Т. с ЕГН-********** от гр. П..
Към молбата
е приложен изпълнителен лист № 1240/27.05.2019г., издаден по гр.д. №
1263/2017г. по описа на РС-Пазарджик и решение № 127/30.03.2018г. по в.г.д. №
147/18г. по описа на ОС-Пазарджик за месечна издръжка, дължима от Б.Т. на
малолетното дете К. Т., чрез неговата майка и законен представител К.Т. и за
посочените в изпълнителния лист суми.
По делото е
постъпила молба от взискателя с вх.№1079/21.01.2020г., с която уведомява ЧСИ,
че е получила от длъжника месечна издръжка до м.01.2020г.включително, платени
са й на 30.04.2019г. и на 14.05.2019г. съдебните разноски по бракоразводното
дело, включително и присъдената издръжка
за минало време, като се търсят разноските за изпълнителното
производство..
По делото е
налично Постановление от 21.01.2020г. на ЧСИ, с което са приети разноски по изпълнителното
дело за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. за сметка на длъжника,
като за разликата до претендираните от взискателя 1000лв., адв.хонорар остава
за сметка на взискателя, като ЧСИ е мотивирал решението си с обстоятелството,
че не са налице основания, необходимост от извършване на действия с цел
удовлетворяването на взискателя.
От страна на
длъжника по делото са представени множество пощенски записи и вносни банкови
бележки за изплащана на взискателя издръжка за детето.
Във връзка с това съдът подробно
обсъди закона, запозна се с преписката по делото и прие следното:
Безспорно
е, че по гр.д. №
1263/2017г. по описа на РС-Пазарджик и решение № 127/30.03.2018г. по в.г.д. №
147/18г. по описа на ОС-Пазарджик Б.Т. е осъден да заплаща на малолетното дете К.
Т., чрез неговата майка и законен представител К. Д. 180лв., считано от датата
на подаване на исковата молба – 26.05.2017г. до настъпването на законни причини
за нейното изменяване или отменяване, издръжка за минало време в общ размер на
320лв. и 75лв. съдебни разноски през въззивната инстанция, определени
съразмерно с уважената част от претенцията.
Издаден е на 27.05.2019г. изпълнителен
лист № 1240 от РС-Пазарджик, тъй като при наличие на осъдителен диспозитив
съдът е задължен да удовлетвори молбата за издаване на изпълнителен лист в
полза на кредитора.
По делото за
налични писмени доказателства-пощенски записи и банкови платежни нареждания за
изплащани на взискателя разноски по горното дело и издръжка за детето за
месеците юли-септември 2017г., за календарната 2018г. съответно от м.януари до
м.декември вкл., за календарната 2019г. от м.януари до м.декември вкл. и за
месеците от януари до м.май вкл. на 2020г..
В конкретния
случай изпълнителното производство е образувано на 10.07.2019г.
Видно от
приложените платежни нареждания длъжникът е изплатил дължимата месечна издръжка
както следва: за предходния месец на 10.06.2019г., а платежното за м.юли е с
дата 03.07.2019г., т.е седем дни преди подаване на молбата от взискателя и
образуване на изпълнителното производство.
На тези
основания въззивникът-длъжник основателно счита че не дължи разноски съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
При изложената фактическа обстановка
съдът приема, че поведението на кредитора сочи на злоупотреба с права,
доколкото тя използва предоставените й от закона процесуални възможности за
реализиране на права, за да обремени длъжника с плащането на разноските по
принудителното събиране на вземането. Налице е недобросъвестно упражняване на
процесуални права, разноските за които не следва да бъдат възлагани на
длъжника, доколкото той с поведението си не е дал повод за завеждане на
изпълнителното производство – аргумент от чл.78, ал.2 ГПК, съобразен с Решение
№ 251 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 575/2011 г., III г. о., ГК, Решение №
4184 от 7.07.2011 г. на СГС по ч. гр. д. № 8053/2011 г., IV-В възз. с-в,
Решение № 520 от 1.02.2011 г. на СГС по гр. д. № 982/2011 г., Определение № 403
от 1.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1762/2008 г., V г. о., ГК и др.
В горния смисъл е и Решение №
279/16.01.2020г. по гр.д. № 3240/2019г. на IVг.о. ГК, ВКС.
При всичко така изложено и в
контекста на образувано принудително производство настоящият състав приема, че
разноски по изпълнителното дело се дължат, но не и от длъжника, а от
взискателя.
По изложените причини настоящият
състав приема, че жалбата на Т. следва да бъде уважена и действията на ЧСИ по
възлагане на разноските по производството в тежест на длъжника да бъдат
отменени, макар и ЧСИ да няма възможност да преценява правилността на
възлагането на разноските, при наличие на представен му ИЛ и молби за
извършване на принудителни действия от страна на взискателката.
В депозираната въззивна жалба
длъжникът не е поискал да се присъждат разноски за производството. Така,
въпреки разпоредбата на чл.81 ГПК разноски няма да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА действията по
изп.д.№ 20197040401083/19г. на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№ 704 на КЧСИ, по
приемане на разноски с Постановление за разноските от 21.01.2020г., с което в
полза на взискателя са приети съдебно – деловодни разноски, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер на 200лв. и определени с постановление от
17.02.2020г. суми в общ размер от 72лв., съставляващи държавни такси.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на ЧСИ за прилагане по делото.
Решението е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :