Р Е Ш Е Н И Е
№ 260845/23.10.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 24.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря
Й.Трендафилова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 17307
по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.284 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника К.Д.Т. ЕГН: **********, с адрес: *** - партер осъдителен иск с правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1581,70 лв., представляваща неотчетена от ответника сума , получена от последния в качеството му на пълномощник на ищеца, по сключен договор за прехвърляне на вземането от 23.10.2014г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ЕООД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на 26.09.2014г. след сключен договор за цесия между цесионера „К.Г." ЕООД, ЕИК: *********, чрез управителя П.Н.К.и цедента П.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,,Н.В.№3 дружеството е придобило вземане, в размер на 1681,70лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за периода от 21.09.2012г. до 19.03.2013г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура № **********/25.03.2013г., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Впоследствие „К.Г." ЕООД с последващ договор от 23.10.2014г., действащо чрез пълномощник, в лицето на адв.К.Д.Т. е прехвърлило посоченото по-горе вземане на дружество „И.“ЕООД, с ЕИК: ********* - за цена от 1581,70лв. Съгласно т.3 от сключения договор на 23.10.2014г., продажната цена по вземането, в размер на 1581,70лв. е заплатена изцяло и в брой от цесионера „И.“ЕООД на пълномощника на „К.Г." ЕООД адв. К.Т. -ВАК, като е отбелязано също, че същият служи и за разписка за извършено плащане.
През 2016г., на основание така сключеният договор, „И.“ЕООД се е легитимирало като носител на това вземане и е депозирало заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу „Енерго-Про Продажби" АД , за заплащане на сумата от 1681,70лв., за което е било образувано ч.гр.д. № 8033/2016г. на ВРС. След депозирано възражение от страна на длъжника е било образувано и исково производство - гр.д. № 8950/2016г. на ВРС, 40-ти състав. С Решение № 2632/28.06.2017г., постановено по гр.д. № 8950/2016г. на ВРС, 40-ти състав, предявеният от ищеца иск е бил уважен изцяло в полза на ,,И" ЕООД.
Излага се, че към настоящият момент обаче, въпреки, че са изминали почти пет години от сключения на 23.10.2014г. договор, пълномощникът на ,,К.Г." ЕООД не е предал в касата на дружеството получената от него сума, в размер на 1581,70лв., представляваща продажната цена по сключената сделка.
Предвид изложеното, ищецът сезира съд с искане за положително произнасяне по предявената искова претенция.
Ответникът К.Д.Т. ЕГН: **********, с адрес: *** срока по чл. 131 от
ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба, в който се излага , че исковата претенция е
допустима, но същата по съществото си е неоснователна.
Оспорва се
факта, че адв. К.Т. е получил от „И.“ЕООД процесната сума. Излага се, че в т. 3 от процесния
договор е записано, че сумата е платена от цесионера „И.“ЕООД на цедента
"КНМ Груп", а не че е платена от „И.“ЕООД на пълномощника на цедента - адв. К.Т.. Счита се, че
в тази част от договора се съдържа признание за изпълнение, но не и че парите
са лично получени от ответника.
Счита се, че процесната сума не се дължи от К.Т.,
тъй като съгласно сключено допълнително споразумение от 23.10.2019г. ответникът
е върнал обратно на цесионера - „И.“ЕООД паричната
сума, предмет на настоящия иск. Излага се, че е налице
допълнително споразумение от 23.10.2014г. към процесния
договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И.“ЕООД
, поради липсата на представителна власт на Д.Т. А., съгласно което адв. К.Т. е върнал обратно на цесионера
„И.“ЕООД паричната сума, предмет на настоящия иск.
По
отношение на представителната власт на адв. Т. да
изменя договора се излага следното: в представеното с исковата молба пълномощно
на пълномощника - адв. Т. е учредена представителна
власт да се разпорежда с вземанията на ищеца при условия каквито намери за
добре, включително да сключва и прекратява договори за прехвърляне на вземания.
При налична представителна власт за сключване и прекратяване на договори за
прехвърляне на вземания, то пълномощникът несъмнено разполага и с
представителна власт за по-малкото - да изменя сключени договори за цесия.
Излага се
, че на 23.10.2014 г. , с оглед липсата на представителна власт на Д.Т.А./записана
неправилно като управител на „И.“ЕООД, тъй като към този момент единствен
управител на „И.“ЕООД е Т.Д./ е сключено допълнително тристранно споразумение към договора за цесия от
23.10.2014г. между И. ЕООД и К.Г. ЕООД вече от реално представляващия „И.“ЕООД,
като са направени и редица съществени изменения в клаузите на договора - „И.“ЕООД е заместил в дълг К.Г. ЕООД по
отношение на задължението към първоначалните цеденти
-П.П.М.; адв. К.Т. е върнал
получената от „К.Г." ЕООД по първоначалния договор за цесия парична сума,
предмет на настоящия осъдителен иск, „И.“ЕООД е поел задължение да финансира и
заведе дело срещу „Енерго Про
Продажби" АД и т.н. Съгласно допълнителното споразумение от 23.10.2014г.
към договора за цесия между К.Г. ЕООД и И.ЕООД към дата 23.10.2014 г. „К.Г."
ЕООД е в невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия с първата
страна - П.П.М., в срок до 26.03.2015 г., както и да
образува гражданско дело срещу длъжника „Енерго Про Продажби" АД, поради което приема третата страна „И.“ЕООД
да го замени като длъжник по задължението и да заплати на кредитора - първата
страна, на падежа 26.03.2015 г., като в замяна се задължава да прехвърли
безвъзмездно вземането си от „Енерго Про Продажби" АД по гореописания договор за цесия,
както и да уведоми „Енерго Про
Продажби" АД за прехвърлянето, в полза на „И.“ЕООД.
В този
смисъл, договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между „К.Г."
ЕООД ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:*** /партер/ с управител П.Н.К.ЕГН:
********** действащ чрез пълномощника си адв. К.Д.Т.
ЕГН: ********** - надлежно упълномощен и „И.“ЕООД ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление:***, сключен чрез Диана Тодорова Аджемова,
е сключен от лице без представителна власт, поради което се изменя съобразно
съдържанието на настоящето споразумение, надлежно подписано от законния
представител на „И.“ЕООД.
Първата
страна - П.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез пълномощника си адв. К.Д.Т. ЕГН: **********,
заявява, че е съгласна да получи дължимата му сума по гореописания договор за
цесия на падежа от третата страна - „И.“ЕООД на основание чл. 22, изр. 2 от ЗЗД, която да му заплати сумата по гореописания договор за цесия вкл. е
съгласна „И.“ЕООД да замести длъжника по гореописания договор за цесия - „К.Г."
ЕООД на основание чл. 102, ал. 1 ЗЗД.
„И.“ЕООД
заявява, че поема задължението към първата страна по договора за цесия от
26.09.2014 г. (заместване в дълг), както и приема вземането от „Енерго Про Продажби" АД да
му бъде прехвърлено от „К.Г." ЕООД безвъзмездно, като заявява, че ще
финансира и заведе съдебно дело за своя сметка (разходи за държавни такси,
съдебни експертизи, свидетели и др.), както и ще назначи юрисконсултите на „К.Г."
ЕООД в дружеството на трудов договор и ще им заплаща отделно трудово
възнаграждение.
Адвокат К.Т.
в качеството си на пълномощник на К.Г. ЕООД връща /предава/ на „И.“ЕООД сумата
от 1581,70 лв., за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой
от адв. К.Т. на „И.“ЕООД при подписване на настоящето
споразумение, като същото служи за разписка за извършено плащане.
Следователно
и с оглед изменението на договора за цесия /тристранното споразумение/ всъщност
пълномощникът адв. К.Т. е върнал на Интейк ЕООД паричната сума, която ищецът твърди, че
ответникът е задържал и не му я предава до подаване на исковата молба пред
съда.
Счита се,
че тристранното споразумение от 23.10.2014г., преурежда
отношенията на страните по договора за цесия от 23.10.2014г. Видно от
удостоверителната част на споразумението ответникът лично е върнал обратно на „И.“ЕООД
по-рано получените от „И.“ЕООД като цена на вземането сума в размер на
1581,70лв. След като е налице връщане на сумата по договора за цесия от
23.10.2014г., то няма какво да бъде предадено на доверителя, като отчет по
твърдяната поръчката. Като краен резултат, следва извода, че ответникът не
държи претендираната сума и липсва основание същата
да бъде предавана на "К.Г." ЕООД.
Излага се, че ищецът твърди, че вземането произтича по договор за поръчка, но никъде в
исковата молба по установителния иск не са наведени
твърдения кога е сключен въпросният договор за поръчка, каква е неговата форма
- устна, писмена или някаква друга, какъв е срокът, в който пълномощникът е следвало
да върне сумата, предмет на поръчката и т.н.
Не на
последно място изрично се оспорва съществуването на договор за поръчка между К.Т.
и К.Г. ЕООД.
Предвид
изложеното се моли за отхвърляне предявената искова претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Представен
по делото е договор за прехвърляне на вземане от 26.09.2014 г., по силата на
който П.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,,Н.В.№3,
чрез пълномощника си адвокат К.Д.Т. в качеството й на цедент,
прехвърля на „К.Г.“ ЕООД, в качеството му на цесионер
вземането си в размер на сумата от 1681,70 лева към длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД, срещу цена от 1581,70 лева. В т.3
от договора е уговорено, че цената следва да бъде заплатена изцяло и в
брой от цесионера на цедента
в срок от шест месеца, считано от подписване на договора.
С договор
за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. „К.Г.“ ЕООД, чрез пълномощника си адвокат
К.Д.Т., в качеството си на цедент, прехвърля на „И.“ЕООД,
в качеството си на цесионер, вземане в размер на 1681,70
лева към длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, срещу цена от 1581,70 лева. В т.3
от договора изрично е уговорено, че цедентът
прехвърля на цесионера вземането срещу сумата от 1581,70лева,
която е изцяло платена в брой от цесионера на цедента, за което при подписване на договора същия служи за
разписка за извършеното плащане.
По силата
на тристранно споразумение от 23.10.2014г. , сключено между П.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,,Н.В.№3, „К.Г.“ ЕООД и Интейк“ ЕООД, страните са уговорили, че цената по договора
за цесия от 26.09.2014г. в размер на 1581,70 лева, към момента на сключване на
споразумението – 23.10.2014г. не е заплатена, при което и доколкото „К.Г.“ ЕООД
е в невъзможност да заплати цената по договора, то приема третата страна „И.“ЕООД
да го замени по договора като длъжник по задължението и да заплати на кредитора
– първата страна сумата на падежа на задължението – 26.03.2015г. Изрично е
посочено, че адвокат К.Д.Т. в качеството му на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща
(предава) на „И.“ЕООД сумата от 1581,70 лева, за което страните се съгласяват,
че е платена изцяло в брой от адвокат К.Д.Т. на „И.“ЕООД при подписване на
споразумението, което служи за разписка.
По делото
е представено пълномощно за учредена представителна власт от 04.07.2014г. от „К.Г.“
ЕООД в полза на адвокат К.Д.Т., съобразно което са включени и пълномощия за
разпореждания с вземания на упълномощителя, да
уведомява съответния длъжник за прехвърляне на вземания, осъществяване на
правни и фактически действия на управление и разпореждане с вземания на упълномощителя.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на допуснатия на ищцовата страна свидетел Г.К.К.. Св.К. излага, че е работила в адвокатската кантора на адвокат К.Д.Т. за периода от 2014г. до майчинството й. Свидетелката излага, че докато е работила в кантората , на същата й е било известно, че управител на „И.“ЕООД е жена на име Теодора, а следващият управител е била Дияна Аджилова. Свидетелката твърди, че Теодора е била сестра на много добър приятел на ответника , както и че ответникът е бил кръстник на сватбата на Дияна Аджилова. Свидетелката излага, че ответникът й е възложил изготвяне на уведомления за прехвърляне на стотици вземания от КНМ към Интейк. Твърди, че при съставяне на тези уведомления управителят на „КНМ ГРУП“ - Петър Колев не е присъствал и не е бил наясно за съставянето на тези уведомления. Съдът не кредитира показанията на свидетелката К. , доколкото същите не кореспондират на събрания по делото доказатествен материал.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.284 от ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи, в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: че между страните е сключен договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка, по силата на който ответникът К.Т., в качеството му на довереник и пълномощник на ищеца „К.Г.“ ЕООД, се е задължил да получи от името и за сметка на ищеца, в качеството му на доверител и упълномощител, сумата в посочения в исковата молба размер от третото лице „И.“ЕООД, както и че третото лице „И.“ЕООД е заплатило на ответника К.Т. сумата в изпълнение на сключен договор за цесия от 23.10.2014 г. между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ЕООД. От своя страна тежест на ответника по делото е да докаже възраженията си, включително и че се е отчел на ищеца, съобразно уговорената поръчка, респективно, че е предал процесната сума на ищеца, както и всички свои правопогасяващи и правопрекратяващи възражения, в т.ч., че по силата на сключено тристранно споразумение между П.П.М., „К.Г.“ ЕООД и „И.“ЕООД, ответникът е върнал на „И.“ЕООД получената процесна сума, с което са преуредени отношенията по сключения договор за цесия от 23.10.2014 г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ЕООД.
С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, а съобразно разпоредбата на чл.286 от ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение , само ако е уговорено. Договорът за поръчка е неформален договор, с оглед на което за неговата действителност не е необходимо наличието на писмена форма.
По делото е представено пълномощно за учредена представителна власт, по силата на което ищцовото дружество упълномощава ответника да осъществява дейност , свързана с разпореждане с вземания, съответно да извършва правни и фактически действия на управление и разпореждане с вземания на упълномощителя. Така осъщественото упълномощаване от 04.07.2014г. е едностранна сделка, която обаче не изключва каузалния характер. Каузалният характер на тази едностранна сделка изисква да се установи действителното правоотношение между страните и въз основа на каква договорна връзка са възникнали тези отношения между тях.
Хипотезата на чл. 280 ЗЗД посочва, че с договорът за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. В случая от съдържанието на представеното по делото пълномощно, по отношение на което следва да бъде обърнато внимание, че е подписано както от упълномощителя, така и от пълномощника, т.е налице са две насрещни волеизявления, може да бъде извлечено, че в същото е обективиран договор за поръчка. От самото съдържание на документа може да бъде прието, че е налице задължение на ответника да извърши за сметка на доверителя – ищцовото дружество посочените в договора действия.
По изложените съображения съдът намира, че между страните е валидно възникнала облигационна връзка по договор за поръчка, която е обективирана в пълномощно от 04.07.2014г.
С договор за цесия от 26.09.2014г. ищецът е придобил вземането от цедента П.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,,Н.В.№3, „К.Г.“ ЕООД, действаща чрез пълномощника си и ответник в производство адвокат К.Д.Т., като уговорената цена , дължима от цесионера – „К.Г.“ ЕООД е била в размер на 1581,70 лева, платима в срок от 6 месеца, считано от подписване на договора. При тълкуване на договора по правилата на чл.20 ЗЗД с оглед разкриване действителното му съдържание, съдът достига до извода, че към момента на сключване на същия, цената за придобиване на вземането от цедента не е заплатена от цесионера „К.Г.“ ЕООД, като вместо това страните уговарят един отлагателен срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на договора, в който ищцовото дружество е следвало да изплати задължението си към П.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,,Н.В.№3.
Договорът за цесия от 26.09.2014г. е действителен, като макар и плащането на уговорената цена да е отложено със срок уговорен между страните, то цесионерът по този договор – „К.Г.“ ЕООД към момента на сключване на договора - 26.09.2014г. става носител на взимането в размер на 1681,70 лева спрямо длъжника „Енерго Про Продажби“ ЕАД по осъществената корекция на ел. енергия, на адрес на потребление в гр. Варна, на който титуляр е П.П.М..
В изпълнение на договора за поръчка, обективиран в пълномощно от 04.07.2017г., ответникът , в качеството му на пълномощник на ищеца, се разпорежда с негово вземане, като сключва договор за цесия от 23.10.2014г., с който договор прехвърля вземането на „К.Г.“ ЕООД към „Енерго Про Продажби“ ЕАД в полза на трето лице „И.“ЕООД. Уговорената продажна цена от 1581,70 лева, съобразно т.3 на договора е заплатена изцяло в брой, като страните придават на договора характер на разписка за тази сума. При така изложеното следва извода, че в изпълнение на договора за поръчка от 04.07.2014г. ответникът К. Д.Т. в качеството му на довереник на „К.Г.“ ЕООД, на 23.10.2014г. е получил от „И.“ЕООД сумата от 1581,70 лева във връзка с осъществено разпореждане с вземане на доверителя. От този момент на получаване на средствата за довереникът възниква задължението да се отчете на доверителя за получената сума, вследствие осъщественото разпореждане в изпълнение на договора за поръчка.
На същия ден - 23.10.2014г., в който ответникът, като довереник на ищеца се разпорежда с негово вземане, е сключено тристранно споразумение между П.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,,Н.В.№3, „К.Г.“ ЕООД и „И.“ЕООД. В споразумението е направено изявление, че цената уговорена по договора за прехвърляне на вземането от 26.09.2014г., с падеж на плащане 26.03.2015г., към момента на сключване на споразумението не е заплатена. По силата на това споразумение „И.“ЕООД поема задължението да замести „К.Г.“ ЕООД като длъжник по задължението му заплащане на цента по договора за цесия, като ответникът К.Д.Т. в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща /предава/ на „И.“ЕООД получената сума от 1581,70 лева, за което страните по договора приемат, че същия има характер на разписка за тази сума.
От изложеното следва, че получената от довереникът сума е върната на „И.“ЕООД, поради което от този момент /на връщане/, тази сума не е в негово държане, при което за него няма задължение да осъществи отчет за полученото при и по повод изпълнение на договорът за поръчка. В изпълнение на поръчката от 04.07.2014г. ответникът няма какво да предаде на доверителя по смисъла на чл.284, ал.2 ЗЗД доколкото полученото в изпълнение на договора за поръчка е върнато обратно на даващият го. Предаването /връщането/ на процесната сума е изявление на ищцовото дружество, чрез неговия упълномощен представител – ответникът по делото, с което действие довереникът се освобождава от задължението си за отчет към доверителя на полученото по сделката. „К.Г.“ ЕООД не е заплатило цената по договора за прехвърляне на вземането на първоначалния цедент П.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,,Н.В.№3, поради което получаването на процесната сума би го обогатило неоснователно.
В заключение съдът приема, че предявената претенция се явява неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне.
При този изход на спора, разноските по делото се следват в полза на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Предвид горното , ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Петър Чавдаров Гетев сумата в размер на 300,00 лв. за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника в качеството му на колега юрист , на основание чл.38 от ЗА. В представения по делото списък с разноските ответникът е претендирал присъждане на сумата от 340,00 лв., но видно от договора за правна защита и съдействие , в същия е посочено възнаграждение в размер на сумата от 300,00 лв., поради което съдът намира, че тази сума следва да се присъди, доколкото същата е обективирана в договора за правна помощ.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
ищеца
„К.Г.“
ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:*** срещу
ответника
К.Д.Т. ЕГН: **********, с адрес: *** - партер осъдителен иск с правно основание чл.284
ал.2 от
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1581,70 лв., представляваща неотчетена
от ответника сума , получена от
последния в качеството му на пълномощник на ищеца, по сключен договор за
прехвърляне на вземането от 23.10.2014г. между цедента
„К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ЕООД, като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.Г.“
ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат
Петър Чавдаров Гетев ЕГН **********, със служебен
адрес: *** /партер-вътрешен двор/ сумата в размер на 300,00 лв. за осъществено безплатно процесуално
представителство на ответника К.Д.Т. ЕГН: ********** в производството по делото, на основание чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна
жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по
делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: